Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Егейска Македония. За други значения на Търново вижте Търново (пояснение). За други значения на Търнава вижте Търнава.

Търново или Търнава (местно произношение Търнаа, на гръцки: Πράσινο, Прасино, катаревуса: Πράσινον, Прасинон, до 1955 година Τίρνοβο, Тирново[1]) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония с 14 жители (2001).

Търново
Πράσινο
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Преспа
Географска област Кореща
Надм. височина 1387 m
Население 14 души (2001)
Доклад от Мицо Мингов, управляващ Битолското търговско агентство, за насилия над местното българско население в Костурско, със сведения за убити жители на Търново, 9 август 1906 година

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в областта Кореща (Корестия) на 34 километра югозападно от град Лерин (Флорина) и на 34 километра северно от Костур (Кастория) на брега на Рулската река, ляв приток на Бистрица (Алиакмонас).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1530 под името Търнова с 18 семейства.[2] В края на XIX век Търново е българско село в Костурска каза на Османската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Търново (Trnovo) е показано като село в Костурска каза с 89 домакинства и 260 жители българи.[3] Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия[4].

Църквата „Свети Георги“ е от XIX век.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Търново има 395 жители българи.[6] В началото на XX век почти цялото население на Ощима е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година селото минава под върховенството на Българската екзархия.[7] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Търново има 544 българи екзархисти и работи българско училище.[8] Според Георги Константинов Бистрицки Търново преди Балканската война има 100 български къщи.[9]

Търново пострадва Гръцка въоръжена пропаганда в Македония - в началото на май 1905 година преминалият на гръцка страна Коте Христов пребива жестоко българския учител в Търново Георги Райков,[10] а самото село преживява и други андартски нападения, при които са изгорени всички български книги.[11] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Търново има 11 къщи със 109 жители.[12]

По време на Балканската война един човек от Търново се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[13]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1927 година селото е прекръстено на Прасинон, в превод зелено.[14]

ЛичностиРедактиране

Родени в Търново
  •   Антон Ямовски (1928 – 1949), гръцки комунист[15]
  •   Георги Райков (1864 – ?), български просветен и революционен деец, македоно-одрински опълченец
  •   Йоанис Калицас (Ιωάννης Καλίτσας), гръцки андартски деец
  •   Лазо (Λάζος), гърцки андартски деец
  •   Пандо Стериов (? – 1906), деец на ВМОРО, арестуван в 1905 година за убийство на войник и осъден на смърт (21 януари 1906)[16]
  •   Тодор Адамов (Θεόδωρος Αδάμ), гръцки андартски деец, четник в четата на Каравитис
  •   Фоте (Φώτης), гръцки андартски деец
Починали в Търново

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Τύρνοβον - Πράσινον
  2. Harun Yeni, Demography and settlement in Paşa sancaği sol-kol region according to muhasebe-i vilayet-i rumeli defteri dated 1530 [1530 tarihli Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli defteri'ne göre Paşa Sancağı sol-kol bölgesinde demografi ve yerleşim]Ankara, 2006, стр. 114
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108-109.
  4. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  5. Πολιτιστικά μνημεία. // Ο υγρότοπος των Πρεσπών. Посетен на 10 януари 2015.
  6. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.
  7. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1993, стр. 125.
  8. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 182-183.
  9. Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 6.
  10. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1993, стр. 206. Силянов погрешно пише, че Райков умира от побоя.
  11. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1993, стр. 210-211.
  12. Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.212.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 592 и 884.
  14. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  15. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  16. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 155.