Фердинандо I Медичи
Фердинандо I де Медичи (на италиански: Ferdinando de' Medici; * 30 юли 1549, Флоренция, Велико херцогство Тоскана; † 7 февруари 1609, пак там) е Велик херцог на Тоскана (1587 – 1609), допринася за значителното нарастване на влиянието и престижа на династията Медичи в Италия и зад пределите ѝ.
Фердинандо I де Медичи | |
---|---|
3-ти Велик херцог на Тоскана | |
Наследил | Франческо |
Наследник | Козимо II Медичи |
Лични данни | |
Роден | |
Починал | 3 февруари 1609 г.
Флоренция, Италия |
Семейство | |
Династия | Медичи |
Баща | Козимо I Медичи |
Майка | Елеонора ди Толедо |
Брак | Кристина Лотарингска |
Потомци | Козимо II Медичи |
Герб | ![]() |
Фердинандо I де Медичи в Общомедия |
ПроизходРедактиране
Той е вторият син на Козимо I де Медичи и на Елеонора ди Толедо. Тъй като управлението трябвало да наследи по-големият му брат Франческо, Фердинандо от малък е подготвян за духовен сан и през 1563 г., едва 14-годишен, е ръкоположен за кардинал, но без приемане на свещенически обети (т. нар. кардинал-мирянин)[1]. Живеейки в Рим, той събира италиански древности за построената от него край Рим Вила „Медичи“, където излага богатата колекция от класически скулптури.
БиографияРедактиране
УправлениеРедактиране
През 1587 г. неочаквано умират брат му Франческо и съпругата му Бианка Капело (както впоследствие се оказва, отровени с арсеник, най-вероятно от самия Фердинандо[2]). Фердинандо поема управлението на Тоскана. Въпреки това още две години изпълнява и длъжността кардинал, докато политическият съюз с французите, насочен срещу Хабсбургите, го принуждава през 1589 г. да наруши обета си за безбрачие и да се ожени за Кристина Лотарингска, внучка на Катерина Медичи.
Мъдрата външна политика на Фердинандо де Медичи спомага за търговския и финансов подем на Тоскана. Той осъществява осушаването на блатистата източна част на областта и превръщането на незначителното дотогава селище Ливорно в голямо пристанище. През целия си живот Фердинандо де Медичи се занимава с меценатство и при неговото управление във Флоренция се поставят първите опери.
Отношения с ФранцияРедактиране
Фердинандо де Медичи проявява голяма проницателност, като се обявява на страната на Анри IV, още когато последният оглавява хугенотите. След коронацията на Анри IV обаче Фердинандо изпраща флота си в Марсилия и превзема замъка Иф, с което си навлича гнева на новия френски крал. Примирието между двамата е скрепено с брак между Анри IV и племенницата на Фердинандо Мария де Медичи.
Смърт и наследникРедактиране
След смъртта му през 1609 г. е наследен от сина му Козимо II Медичи.
Брак и потомствоРедактиране
Фердинандо се жени на 8 декември 1588 г. за Кристина Лотарингска (1565 – 1636), дъщеря на Карл III, херцог на Лотарингия, и Клод дьо Валоа (1542 – 1575), дъщеря на френския крал Анри II и Катерина де Медичи. Те имат децата:
- Козимо II (1590 – 1621), 4-ти Велик херцог на Тоскана, ∞ 1608 за Мария Магдалена Австрийска
- Елеонора (1591 – 1617)
- Катерина (1593 – 1629), ∞ 1617 за Фердинандо Гондзага, херцог на Мантуа
- Франческо (1594 – 1614)
- Карло (1596 – 1666), кардинал
- Филипо (1598 – 1602)
- Лоренцо (1599 – 1648)
- Мария Мадалена (1600 – 1633)
- Клавдия (1604 – 1648), ∞ 1. 1621 за Федерико Убалдо дела Ровере (1605 – 1623), херцог на Урбино от фамилията Дела Ровере, 2. 1626 за Леополд V, ерцхерцог на Предна Австрия
Портрети на децатаРедактиране
ИзточнициРедактиране
- ↑ Salvador Miranda. The Cardinals of the Holy Roman Church – Biographical Dictionary – Consistory of January 6, 1563. // www2.fiu.edu. Посетен на 25 септември 2018.
- ↑ Итальянские ученые спустя 420 лет раскрыли одно из самых загадочных убийств в роду Медичи
БиблиографияРедактиране
- Hibbert, Christopher (1979). „XXI“. Pelican History of Art. The Rise and Fall of the House of Medici. Penguin Books.
- Медичи във Флоренция.
- Архив на Медичи Архив на оригинала от 2007-11-12 в Wayback Machine.. ((en))
- За Фердинандо I Медичи в книгата на Salvador Miranda. The Cardinals of the Holy Roman Church. Florida International University. ((en))
Франческо I | → | велик херцог на Тоскана (1587 – 1609) | → | Козимо II |