Харманли (община)

община в област Хасково

Община Харманли се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Хасково.

Община Харманли
      
Общи данни
ОбластХасково
Площ694.62 km²
Население27 137 души
Адм. центърХарманли
Брой селища25
Сайтharmanli.bg
Управление
КметМария Киркова
(ГЕРБ; 2015)
Общ. съвет21 съветници
Изглед към общинския център Харманли през 2011 г.

География

редактиране

Географско положение, граници, големина

редактиране

Общината е разположена в централната част на област Хасково. С площта си от 694,625 km2 заема 5-о място сред 11-те общини на областта, което съставлява 12,55% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

 
Топографска карта на община Харманли.

Природни ресурси

редактиране

Релефът на общината е равнинен и хълмист, като територията ѝ попада в крайните североизточни части на Източните Родопи, долината на река Марица и югозападните склонове на планината Сакар.

Североизточните части на общината (около 1/2 от територията ѝ) се заемат югозападни разклонения на планината Сакар, като на 3 km североизточно от село Дрипчево се намира връх Картала 753,3 m – най-високата точка на общината.

Югозападно от нея, на протежение от около 25 – 26 km, от северозапад на югоизток и ширина 2 – 3 km се простира долината на река Марица. В коритото на реката, източно от село Бисер, на границата с община Любимец се намира най-ниската точка на община Харманли 60 m н.в.

Останалите, западни и южни части на общината се заемат от крайните североизточни ридове на Източните Родопи. Западно и югозападно от град Харманли, между долините на реките Марица на изток, Харманлийска река на север и Бисерска река на юг са разположени източните части на ниския и плосък рид Хухла. Максималната му височина в пределите на общината е връх Остър камък 347,5 m, намиращ се на 1 km източно от село Остър камък.

Южно и източно от долината на Бисерска река по границата с община Любимец е разположено ниското възвишение Градище. На 0,8 km западно от село Черна могила се намира най-високата му точка на територията на община Харманли – връх Балъктепе 322,3 m.

Крайните южни части на общината се заемат от северните склонове на източнородопския рид Гората. Югоизточно от село Орешец, там където се събират границите на трите общини – Харманли, Любимец и община Маджарово се намира най-високата точка на рида – връх Света Марина 708,6 m.

Северно от долината на Харманлийска река, землищата на селата Поляново и Преславец на територията на община Харманли се простират крайните източни части на Хасковската хълмиста област.

От северозапад на югоизток, на протежение от около 25 – 26 km, в тясна 2 – 3 km долина протича част от долното течение на река Марица. На територията на община Харманли в нея се вливат два по-големи притока – реките:

Харманлийска река протича през общината с най-долното си течение, като западно от град Харманли образува къс пролом и североизточно от града се влива отдясно в Марица;
Бисерска река (46,2 km). Тя води началото си от западната част на рида Гората в община Стамболово. Югозападно от село Славяново навлиза в общината и до устието си тече в посока изток-североизток. В средното си течение носи името Голямата река, а след село БисерБисерска река. Между селата Лешниково и Бисер образува красив пролом, след което навлиза в долината на река Марица, където коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги. Влива се отдясно в Марица на 64 m н.в., на 1 km североизточно от град Любимец. Площта на водосборния ѝ басейн е 411,4 km2, което представлява 0,78% от водосборния басейн на Марица.

Населени места

редактиране

Общината се състои от 25 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)
Бисер 754 28,346 Инджелии Овчарово 99 35,135 Куланлии
Богомил 9 - Теке, в з-щето на с. Коларово Орешец 188 28,489 Козлуджа
Болярски извор 336 24,273 Бей бунар Остър камък 100 28,654 Сиври кая, Остри камък
Браница 114 37,723 Салихлер, Набожно Поляново 269 35,746 Оваджик, Фердинандово, Полянково
Българин 373 27,712 Сюлеменчево Преславец 151 11,383 Кьосе кьой
Върбово 408 22,081 Соргунлии Рогозиново 149 27,367 Хасърлии
Доситеево 334 40,152 Сюля кьой Славяново 567 40,008 Корашлии, Княз Борисово
Дрипчево 10 38,051 Смирненци 167 14,743 Нова махла
Иваново 285 27,793 Юнусча Харманли 16003 51,477
Изворово 194 35,955 Бунарчево Черепово 132 39,728 Гюдюлери
Коларово 12 19,380 Арабаджи кьой, Коларско село Черна могила 87 24,876 Кара тепе
Лешниково 74 14,932 Пандъклии Шишманово 534 27,416 Хасобас
Надежден 274 13,205 Хюсеин махле ОБЩО 21623 694,625 1 населено място е без землище
 
Изглед от село Българин през 2011 г.
 
Изглед от село Коларово през 2011 г.
 
Изглед към село Лешниково през 2017 г.
 
Изглед към село Черепово през 2010 г.

Административно-териториални промени

редактиране
  • през 1887 г. – заличено е с. Хайрединча без административен акт поради изселване;
  • Указ № 796/обн. 18.08.1894 г. – преименува с. Сюля кьой на с. Доситеево;
  • Указ № 370/обн. 20.07.1903 г. – преименува с. Хасобас на с. Шишманово;
  • Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Инджелии на с. Бисер;
– преименува с. Теке на с. Богомил;
– преименува с. Бей бунар на с. Болярски извор;
– преименува с. Сюлеменчево на с. Българин;
– преименува с. Соргунлии на с. Върбово;
– преименува с. Юнусча на с. Иваново;
– преименува с. Бунарчево на с. Изворово;
– преименува с. Корашлии на с. Княз Борисово;
– преименува с. Арабаджи кьой на с. Коларско село;
– преименува с. Пандъклии на с. Лешниково;
– преименува с. Салихлер на с. Набожно;
– преименува с. Хюсеин махле (Хаджи Хюсеин махле) на с. Надежден;
– преименува с. Куланлии (Коюнлии) на с. Овчарово;
– преименува с. Козлуджа на с. Орешец;
– преименува с. Сиври кая на с. Остри камък;
– преименува с. Кьосе кьой-на р. Марица (Кьосе кьой-Маришко) на с. Преславец;
– преименува с. Хасърлии на с. Рогозиново;
– преименува с. Оваджик (Българско Оваджик) на с. Фердинандово;
– преименува с. Гюдюлери на с. Черепово;
– преименува с. Кара тепе на с. Черна могила;
  • през 1934 г. – преименувано е с. Коларско село на с. Коларово без административен акт;
  • МЗ № 9159/обн. 5 януари 1946 г. – преименува с. Княз Борисово на с. Славяново;
  • МЗ № 5530/обн. 17.09.1947 г. – преименува с. Фердинандово на с. Полянково;
  • Указ № 3/обн. 11 януари 1950 г. – преименува с. Нова махла на с. Смирненци;
  • Указ № 129/обн. 11.04.1961 г. – преименува с. Набожно на с. Браница;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – уточнява името на с. Остри камък на с. Остър камък;
– осъвременява името на с. Полянково на с. Поляново.

Население

редактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[2]

Година на
преброяване
Численост
1934 32 177
1946 34 322
1956 35 587
1965 34 288
1975 33 991
1985 33 046
1992 31 029
2001 27 547
2011 24 947
2021 21 623

Етнически състав

редактиране
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 24 947 18 393 2383 2145 67 129 1830 100,00 73,72 9,55 8,59 0,26 0,51 7,33
Харманли 18 589 13 941 1411 1691 50 109 1387 Харманли 74,99 7,59 9,09 0,26 0,58 7,46
Бисер 852 810 27 0 12 Бисер 95,07 3,16 0,00 1,40
Богомил 13 13 0 0 0 0 0 Богомил 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Болярски извор 298 58 11 226 1 Болярски извор 19,46 3,92 75,83 0,33
Браница 137 99 0 29 8 Браница 72,26 0,00 21,16 5,83
Българин 404 296 78 18 0 0 12 Българин 73,26 19,30 4,45 0,00 0,00 2,97
Върбово 435 170 239 21 1 Върбово 39,08 54,94 4,82 0,22
Доситеево 309 275 34 0 0 0 0 Доситеево 88,99 11,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Дрипчево 30 30 0 0 0 0 0 Дрипчево 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Иваново 354 6 Иваново 1,69
Изворово 267 208 6 51 1 Изворово 77,90 2,24 19,10 0,37
Коларово 18 18 0 0 0 0 0 Коларово 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Лешниково 110 110 0 0 0 0 0 Лешниково 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Надежден 239 74 163 0 1 Надежден 30,96 68,20 0,00 0,41
Овчарово 163 156 0 4 2 Овчарово 95,70 0,00 2,45 1,22
Орешец 268 227 26 7 4 Орешец 87,30 9,70 2,61 1,49
Остър камък 120 103 0 15 Остър камък 85,83 0,00 12,50
Поляново 295 259 0 22 4 0 10 Поляново 87,79 0,00 7,45 1,35 0,00 3,38
Преславец 152 124 27 0 0 Преславец 81,57 17,76 0,00 0,00
Рогозиново 153 153 0 0 0 0 0 Рогозиново 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Славяново 731 513 70 23 0 7 118 Славяново 70,17 9,57 3,14 0,00 0,95 16,14
Смирненци 191 175 0 11 Смирненци 91,62 0,00 5,75
Черепово 186 133 49 0 1 Черепово 71,50 26,34 0,00 0,53
Черна могила 108 105 3 0 0 0 0 Черна могила 97,22 2,77 0,00 0,00 0,00 0,00
Шишманово 525 25 255 0 240 Шишманово 4,76 48,57 0,00 45,71

Вероизповедания

редактиране

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 24 947 100,00
Православие 15 572 62,42
Католицизъм 70 0,28
Протестантство 146 0,58
Ислям 1601 6,41
Друго 34 0,13
Нямат 719 2,88
Не се самоопределят 1192 4,77
Непоказано 5613 22,49

Транспорт

редактиране

През средата на общината, от северозапад на югоизток, по долината на река Марица, на протежение от 20,4 km преминава участък от трасето на жп линията СофияПловдивСвиленград.

През общината преминават частично 9 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 162 km:

Топографска карта

редактиране

Източници

редактиране
  1. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ // ИНФОСТАТ. Национален статистически институт.
  2. Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 2018-06-13. Посетен на 3 октомври 2020. (на английски)
  3. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 3 октомври 2020. (на английски)
  4. „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 4 октомври 2020. (на английски)

Външни препратки

редактиране