Широконоси (Platyrrhini), или Маймуни на Новия свят, се наричат маймуните разпространени в тропичните гори на Централна и Южна Америка. В съвременната класификация на бозайниците тези примати се делят на четири семейства: Callitrichidae (мармозетки и тамарини), Cebidae (капуцини и саймирита), Pitheciidae (сакита, уакарита и титита), Atelidae (паякообразни маймуни, ревачи и вълнести маймуни) и Aotidae (нощни маймуни). В по-старата научна литература се делят само на две семейства: Остроноктести (Callitrichidae) и Опашнохватателни маймуни (Cebidae).

Широконоси маймуни
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
разред:Примати (Primates)
инфраразред:Същински маймуни (Simiiformes)
парвразред:Широконоси маймуни (Platyrrhini)
Научно наименование
Geoffroy, 1812
Обхват на вкаменелости
Широконоси маймуни в Общомедия
[ редактиране ]

Както говори наименованието им, тези маймуни се отличават от африканските и азиатските си събратя, известни като Тесноноси (Catarrhini) или Маймуни на Стария свят, преди всичко по широката си носова преграда и обърнати настрани ноздри. За разлика от тях имат и дванадесет предкътни зъба, вместо обичайните осем. Освен това за видовете от семейство Atelidae е характерна хватателната опашка, която служи като пета ръка.[1] Друга особеност на американските маймуни е, че зрението на мъжките (с изключение на ревачите) не е трихроматично (цветно зрение в три основни цвята: червен, син и зелен), както при останалите маймуни и хората.[2]

Всички маймуни на Новия свят живеят изключително по дърветата и повечето имат сравнително дребни размери, което ги прави трудно забележими и слабо познати на науката. През последните десетина години бяха открити редица нови видове. Характерно за повечето видове е и това, че са моногамни, образуват семейни двойки, като за малките се грижат и двамата родители.[3]

Източници

редактиране
  1. Sehner, Sandro и др. Primate tails: Ancestral state reconstruction and determinants of interspecific variation in primate tail length // American Journal of Physical Anthropology 167 (4). December 2018. DOI:10.1002/ajpa.23703. с. 750–759.
  2. Sean B. Carroll. The Making of the Fittest. W.W. Norton and Company, 2006. ISBN 978-0-393-06163-5. (на английски)
  3. New World Monkeys at Animal Corner