Шишенци
Шѝшенци е село в Северозападна България, област Видин, община Бойница.
| Шишенци | |
  Шишенци  Шишенци | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 57 души[1] (15 март 2024 г.) 2,03 души/km² |
| Землище | 28,291 km² |
| Надм. височина | 271 m |
| Пощ. код | 3834 |
| Тел. код | 09338 |
| МПС код | ВН |
| ЕКАТТЕ | 83329 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Видин |
| Община – кмет | Бойница Анета Генчева (ГЕРБ; 2007) |
География
редактиранеСелото отстои на 40 км западно от Видин, на 15 км северозападно от Кула и на 5 км източно от българо-сръбската граница. Климатът е умереноконтинентален, лятото е горещо и сухо, пролетта и есента са хладни, а зимата е студена.
История
редактиранеВ началото на XIX век дядо Шишко от Тетевен се заселва на възвишение в селото. По-късно преселници от Тетевенско се заселват край техния земляк и селото се разраства.[2] Местният диалект е силно повлиян от централния балкански говор, контрастирайки с околните преходни и северозападни говори.[3]
През лятото на 1950 година, по време на колективизацията, 37 членове на новосъздаденото Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) правят неуспешни опити да го напуснат. След Кулските събития от следващата 1951 година 14 семейства (51 души) са принудително изселени от селото. В края на 1951 г. горянска група, водена от шишенчанина Вълчо Събин, участва в поредица престрелки с властите, при които загиват 5 горяни и 4 войници, а след разбиването ѝ от „Държавна сигурност“ 12 души от селото са осъдени като нейни ятаци.[4]
В началото на XXI век в селото са разпространени легенди за самодиви и други духове.[5]Те обитават гробищата, край така наречената "Пончова чешма" ,има следи от отъпкана трева във формата на кръг. Местните разказват, че около нея се е играело самодивско хоро, а по земята има жълта субстанция, която прилича на повръщано.
Легендата за тези духове гласи, че преди много години сватбари от съседното село са минавали през Шишенци, за да стигнат до друго село. Сватбата била голяма, всички се веселили, тъпани звучали, имало много детски гласове и смях. Обаче радостта не продължила дълго, защото били избити от татарите и на мястото на смъртта им останали само техните гласове, които бродят из селото.
Население
редактиранеЧисленост
редактиранеЧисленост на населението според преброяванията през годините:[6]
|  |
Етноси
редактиранеЧисленост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 119 | 100,00 |
| Българи | 118 | 99,15 |
| Турци | ||
| Цигани | ||
| Други | ||
| Не се самоопределят | ||
| Неотговорили | 1 | 0,84 |
Религии
редактиране100% от населението на селото са православни християни.
Селото е част от Кулска духовна околия на Видинска епархия на Българската православна църква[8].
Забележителности
редактиранеСелото разполага със собствено читалище и библиотека, съхраняваща българска и чуждестранна литература. На около 1 километър се намира местността Плочака.
Църквата „Свети Николай“ в селото е реставрирана. Обновлението е извършено през декември 2014 година от Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Видински митрополит Дометиан[8]. В храма степописите са дело на дебърският зограф Кръсто Янков.[9]
Редовни събития
редактиранеНа 3 март е местният празник на народното творчество. През юли се провежда редовен събор.
Личности
редактиранеЛичности родени в Шишенци са:
- проф. Въто Груев Груев (1915 – 2006), български учен, първи ректор на Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина в Стара Загора (1974 – 1983), преобразуван в Тракийски университет
Бележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Хората в Шишенци четат остарели вестници след закриването на пощата
- ↑ Заяков, Нинко. Исторически причини за формиране на влашкото население във Видинско // Българска етнология (5). 1995. с. 28 – 51. Архивиран от оригинала на 2018-07-21.
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 142, 205, 239.
- ↑ Манчева, Гергана. Хората си отиват, но легендите остават в село Шишенци // Българско национално радио. 09.04.2021 г. Посетен на 18.07.2021 г.
- ↑ „Справка за населението на село Шишенци, община Бойница, област Видин, НСИ“ // webcitation.org. Архивиран от оригинала на 2022-06-15. Посетен на 5 август 2021 г. (на български)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2023 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 2023 г. (на английски)
- ↑ а б Белоградчишки епископ, Поликарп. Тържествена света Литургия бе отслужена в с. Шишенци // Сайт на БПЦ-БП. 2014-12-07. Посетен на 2025-03-24.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 232.