Шишенци
Шѝшенци е село в Северозападна България, област Видин, община Бойница.
| Шишенци | |
|---|---|
  Шишенци  Шишенци | |
| Общи данни | |
| Население | 61 души[1] (15 септември 2022 г.) 2,17 души/km² |
| Землище | 28,291 km² |
| Надм. височина | 271 m |
| Пощ. код | 3834 |
| Тел. код | 09338 |
| МПС код | ВН |
| ЕКАТТЕ | 83329 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Видин |
| Община – кмет | Бойница Анета Генчева (ГЕРБ) |
ГеографияРедактиране
Селото отстои на 40 км западно от Видин, на 15 км северозападно от Кула и на 5 км източно от Българо-сръбската граница.
ИсторияРедактиране
В началото на XIX век дядо Шишко от Тетевен се заселва на възвишение в селото. По-късно преселници от Тетевенско се заселват край техния земляк и селото се разраства.[2] Местният диалект е силно повлиян от централния балкански говор, контрастирайки с околните преходни и северозападни говори.[3]
През лятото на 1950 година, по време на колективизацията, 37 членове на новосъздаденото Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) правят неуспешни опити да го напуснат. След Кулските събития от следващата 1951 година 14 семейства (51 души) са принудително изселени от селото. В края на 1951 г. горянска група, водена от шишенчанина Вълчо Събин, участва в поредица престрелки с властите, при които загиват 5 горяни и 4 войници, а след разбиването ѝ от „Държавна сигурност“ 12 души от селото са осъдени като нейни ятаци.[4]
В началото на XXI век в селото са разпространени легенди за самодиви и други духове.[5]
НаселениеРедактиране
ЧисленостРедактиране
Численост на населението според преброяванията през годините:[6][7]
|  |
ЕтносиРедактиране
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 119 | 100,00 |
| Българи | 118 | 99,15 |
| Турци | 0 | 0 |
| Цигани | 0 | 0 |
| Други | 0 | 0 |
| Не се самоопределят | ||
| Не отговорили | 1 | 0,84 |
РелигииРедактиране
100% от населението на селото са православни християни.
ЗабележителностиРедактиране
Селото разполага със собствено читалище и библиотека, съхраняваща българска и чуждестранна литература. На около 1 километър се намира местността Плочака.
Църквата „Свети Николай“ в селото е реставрирана. В нея рисува дебърският зограф Кръсто Янков.[9]
Редовни събитияРедактиране
На 3 март е местният празник на народното творчество. През юли се провежда редовен събор.
ЛичностиРедактиране
Личности родени в Шишенци са:
- проф. Въто Груев Груев (1915 – 2006), български учен, първи ректор на Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина в Стара Загора (1974 – 1983), преобразуван в Тракийски университет
БележкиРедактиране
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Хората в Шишенци четат остарели вестници след закриването на пощата
- ↑ Заяков, Нинко. Исторически причини за формиране на влашкото население във Видинско. // Българска етнология (5). 1995. с. 28 – 51.
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 142, 205, 239.
- ↑ Манчева, Гергана. Хората си отиват, но легендите остават в село Шишенци. // Българско национално радио. 09.04.2021 г. Посетен на 18.07.2021 г.
- ↑ „Справка за населението на село Шишенци, община Бойница, област Видин, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 5 август 2021 г. (на български)
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ. //
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 5 август 2021 г. (на английски)
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 232.