Драговищица (област Кюстендил)

село в община Кюстендил, обл. Кюстендил
(пренасочване от Ямборано)
Вижте пояснителната страница за други значения на Драговищица.

Драговищица е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.[2]

Драговищица
България
42.3696° с. ш. 22.6487° и. д.
Драговищица
Област Кюстендил
42.3696° с. ш. 22.6487° и. д.
Драговищица
Общи данни
Население474 души[1] (15 март 2024 г.)
10,9 души/km²
Землище43,524 km²
Надм. височина545 m
Пощ. код2564
Тел. код07922
МПС кодКН
ЕКАТТЕ23282
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКюстендил
Община
   кмет
Кюстендил
Огнян Атанасов
(Партия на зелените; 2023)
Кметство
   кмет
Драговищица
Драголюб Стоянов
(БСП)
Драговищица в Общомедия

География

редактиране

Село Драговищица се намира в Кюстендилската котловина, в полупланински район, северно от гр. Кюстендил, в долината на река Драговищица.

Селото е образувано на 2 юни 1956 г. с Указ № 148 от 29 май 1956 г. на Държавния съвет на НРБ от сливането на селата Перивол и Ямборано. Според Васил Миков двете названия са топоними от гръцки произход и означават съответно „градина“ и „тържище“. Перивол е купно село с две махали – Коилица и Лъбинци (Трепките), разположено на десния бряг на река Драговищица. Ямборано е купно село, разположено на левия бряг на река Драговищица.

Климат: умерен, преходноконтинентален.

През годините до обединяването му с Ямборано през 1956 г., село Перивол принадлежи към следните административно-териториални единици: община Перивол (1883 – 1956). [1]

През годините до обединяването му с Перивол през 1956 г., село Ямборано принадлежи към следните административно-териториални единици: община Перивол (1883 – 1887), община Ямборано (1887 – ?), община Перивол (1949 – 1956). [2]

През годините село Драговищица принадлежи към следните административно-териториални единици: община Драговищица (1956 – 1987), община Кюстендил (от 1987 г.). [3]

Население

редактиране

Население на село Перивол (1880 – 1956)

редактиране
Година 1880 1900 1920 1926 1934 1946
Население 398 536 608 652 731 712

Население на село Ямборано (1880 – 1956)

редактиране
Година 1880 1900 1920 1926 1934 1946
Население 742 1089 1429 1466 1486 1374

Население на село Драговищица (след 1956)

редактиране
Година 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2010
Население 1677 1454 1158 967 799 661 472
 
Канцеларията на участъковата амбулатория в село Перивол, 1936 г. Източник: ДА „Архиви“
 
Паметна плоча с имената на загиналите през войните

История на село Перивол

редактиране

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Селището е възникнало през античността, ако се съди по името му – perivole – градина, бахча, както го тълкува проф. Йордан Иванов. Край селото е открит глинен реликварий, може би свързан с разположена на мястото късноантична църква.[3]

Село Перивол е споменато във фалшифицираната грамота-хрисовул на сръбския крал Стефан Дечански (1321 – 1331) за дарените селища на манастира „Свети Никола Мрачки“ при село Пещера, Радомирско. В грамотата е спомената периволската църква „Матер Божия“, която просъществувала до 1926 г., когато била съборена.

Селото се споменава в турски данъчен регистър от 1576 г. През 1737 г. австрийски отряд от 100 конници прониква до село Перивол, разбива турската войска, пленява знамето и се оттегля.

През 1866 г. са регистрирани 80 домакинства с 597 жители. 1870 г. турското правителство заселва в селото 11 татарски семейства, но след 2 години те се преселили в Косово поле. Вместо тях дошли 8 черкезки семейства, но за разлика от татарите, черкезите били мързеливи и крадливи и селяните доста изпатили от тях. През януари 1878 г. черкезите се избягали към Македония.

До 1878 г. в селото имало четири турски земеделски стопанства – на Мехмед Шарапчийски, Мустафа, Шарапчийски, Азис и Кафтанджията. След Освобождението турците избягали в Крива Паланка, а по-късно периволчани изкупили земята.

В края на ХІХ век селото има 8556 декара землище, от които 6464 дка ниви, 478 дка гори, 94 дка естествени ливади, 794 дка овощни градини, 726 дка лозя и др. и се отглеждат 848 овце, 174 кози, 400 говеда и 128 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. От началото на ХХ век започва да се развива овощарството чрез създаване на нови овощни градини. Развити са домашните занаяти.

През 1880 г. е построена църквата „Свети Димитър“. През 1883 г. е открито училище, което от 1890 г. се помещава в нова сграда, а през 1929 г. е открито училище и в махала Коилица. Учредено е читалище (1910).

През 1920 г. е изграден параклис „Успение Богородично“.

Учредена е Кредитна кооперация „Съгласие“ (1926), която през 1960 г. се влива в „Наркооп“ – Кюстендил. Селото е електрифицирано (1929). През 1930 г. е открит лекарски участък.

През 1938 г. се залесяват 60 дка с бор в местностите Тимин дол и Маневица.

През 1950 г. е учредено ТКЗС „Станке Димитров“, което от 1979 г. е в състава на АПК – с. Драговищица.

История на село Ямборано

редактиране

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Селището е възникнало през античността, ако се съди по името му – emporiov – пазар, тържище, търговски колония, както го тълкува проф. Йордан Иванов.

Село Ямборано се споменава в турски данъчен регистър от 1576 г. През 1866 г. са регистрирани 52 домакинства с 313 жители. Освобождението заварило селото раетско, с два турски чифлика – Жаджийски и Арнаутски.

В края на ХІХ век селото има 4428 декара землище, от които 2770 дка ниви, 597 дка гори, 47 дка естествени ливади, 379 дка овощни и зеленчукови градини, 682 дка лозя и др. и се отглеждат 452 овце, 229 говеда и 47 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (овощия и тютюн) и животновъдството. От началото на ХХ век започва да се развива овощарството чрез създаване на нови овощни градини. Развити са домашните занаяти.

През 1859 г. е построена църквата „Успение Богородично“. Още отпреди Освобождението е открито училище.

Създадено е кооперативно сдружение (1911), учредено е читалище „Просвета“ (1921). Селото е електрифицирано (1938), построена е помпена станция за напояване (1939).

През 1950 г. е учредено ТКЗС „Бай Атанас“, което от 1979 г. е в състава на АПК – с. Драговищица.

История на село Драговищица

редактиране

Село Драговищица е образувано с решение на Президиума на Народното събрание през 1956 година чрез сливането на селата Перивол и Ямборано.

През 1959 г. ТКЗС от селата Перивол, Ямборано и Стенско се обединяват в ОТКЗС „Ленин“ с център с. Драговищица.

През 1969 г. в обединеното село Драговищица е изграден завод за строителна керамика „Раденко Видински“, произвеждащ тухли за нуждите на строителството. Понастоящем заводът е основно модернизиран и е собственост на „Кераминженеринг“ АД – гр. София. [4] Архив на оригинала от 2010-01-26 в Wayback Machine.

Селото е изцяло водоснабдено през 1970 г. Построени са нови кооперативен дом, поща, читалищна сграда, детска градина и множество частни и обществени сгради, открита е аптека, битов комбинат.

През 1979 г. селото става център на обединеното АПК – Драговищица.

Селото е център на Драговищенската селищна система. През 1983 – 1989 г. излиза вестник „Драговищица“ – орган на ОбК на БКП и ОбНС в с. Драговищица.

Обществени институции

редактиране
 
Читалище „Славчо Темкин“
 
Пощенският клон в селото
  • Кметство Драговищица.
  • Читалище „Славчо Темкин 1911“ – действащо читалище, регистрирано под номер 775 в Министерство на културата на Република България. Дейности: фолклорна група за автентични песни; шахматен кръжок; кръжок по плетиво; библиотека – 18 200 тома.

Село Драговищица принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Забележителности

редактиране
  • 320-годишен бряст – в местността Хаджийски дол.
  • 270-годишен черен бор – в местността Бялата чешма.

Редовни събития

редактиране
  • 15 август: събор в Ямборано.
  • последната събота на август: събор в Перивол.

Личности

редактиране
  • Стоимен Христов – първият кмет на Периволската селска община след Освобождението (1883).
  • Драголюб Стоянов – кмет 6 мандата

Литература

редактиране
  • Захариев, Йордан, Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН., с.182 – 192;
  • Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора – Кюстендил, с. 159 – 167;

Външни препратки

редактиране
  1. www.grao.bg
  2. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 200 – 201, 506, 551 – 552, 713.
  3. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 144.