Отваря главното меню

28 cm SKC/28 е корабно артилерийско оръдие калибър 283 mm, разработено и произвеждано в Германия. Състои на въоръжение в Кригсмарине. Разработено за и поставяно на тежките крайцери от типа „Дойчланд“. Използва се във Втората световна война[1]. Усъвършенстваната версия на това оръдие, известна под марката 28 cm SKC/34 е въоръжение на линейните крайцери от типа „Шарнхорст“.

283 mm/52 корабно оръдие SKC/28
28 cm SKC/28
Lutzow rear turret.jpg
283 mm оръдия на тежкия крайцер „Лютцов“
Обща информация
На въоръжение в War Ensign of Germany (1922–1933).svg  Германия
Производител War Ensign of Germany (1922–1933).svg  Германия
Година на производство 1930 г.
Технически данни
Калибър, mm 283
Дължина на цевта, mm/клб 14 815/52,35
Тегло (бойно) 48 200
Зареждане Разделногилзово
Ъгли на стрелба
Възвишение (max) +40°
Снижение (min) -10°
Хоризонтален −145°/+145°
Огневи възможности
Далекобойност, km 36,475 при +40°
Скорострелност
изстрела/минута
2 – 3[1]
283 mm/52 корабно оръдие SKC/28
28 cm SKC/28
в Общомедия

История на създаванетоРедактиране

Версайския договор от 1919 г. изглежда би поставил победената в Първата световна война Германия в ситуацията, когато всякакви нейни опити да възроди военната си мощ се сблъскват със система от забрани. По мнение на държавите-победители, това напълно се отнася и за военноморския флот. В строя на Райхсмарине остават само много стари кораби, нямащи сериозна бойна ценност, а построяването на нови е лимитирана от редица съществени ограничения. Германския флот може да има в своя състав не повече от шест броненосеца, като замяната им е възможна едва след 1922 г. Обаче член 190 от Версайския договор, ограничаваща водоизместимостта на новите кораби до 10 000 тона, не поставя други препятствия, в частност, не е ограничен максималният калибър на оръдията[2]. Счита се, че в рамките на установената водоизместимост така или иначе не може да бъде създаден кораб, който да бъде едновременно мощно въоръжен, добре защитен и бързоходен[3].

Обаче дипломатите на държавите-победители не успяват да предвидят последващия ход на събитията. През 1922 г. е подписан Вашингтонския морски договор, който въвежда мораториум за строителството на линейни кораби, а характеристиките на крайцерите се ограничават по водоизместимост и калибър на оръдията – 10 000 тона стандартна водоизместимост и 203-мм оръдия. Германия не участва в това съглашение и така получава възможност да построи 10000-тонни кораби, въоръжени по-мощно, отколкото крайцерите на техните противници[4].

Разработката на новите кораби стартира през 1921 г. и води до появата на два основни проекта. По първият от тях се предполага създаването на броненосец за брегова отбрана, въоръжен с 380-мм оръдия[5]. По втория, става дума за построяването на тежък крайцер с 210-мм оръдия. В двата случая конструкторите се ориентират към оръдия, които са налични, тъй като основните заводи на концерна „Круп“ се намират в Рур, в зоната на френската окупация, и не могат да дадат на флота нови голямокалибрени оръдия[6].

 
„Джобният линкор“ „Дойчланд“.

И двата проекта, в крайна сметка, са отхвърлени. Военнополитическото ръководство на Германия не желае да ограничава своите морски амбиции със защитата на крайбрежието на страната, а проекта за тежкия крайцер, независимо от своите достойни характеристики, не е нещо само по себе си уникално. Към 1924 г. работите влизат в задънена улица. Обаче в края на 1924 г. командващ Райхсмарине става адмирал Ханс Ценкер, който предлага съвършено нов подход. Идеята му се заключава в подбор на характеристики, които да позволят на проектираните кораби да надбягат съществуващите линкори на противника, уверено да се справят с тежките крайцери, въоръжени с 203-мм оръдия, а в случай на необходимост, да влизат в бой с френските „додредноути“ от типа „Дантон“, появяването на които в Балтика се смята за доста вероятно[5].

През юли 1925 г. Франция извежда своите войски от района на Рур и вече „Круп“ може да осигури доставката на нови оръдия. Първоначално морските офицери настояват за използването на оръдия калибър 305 мм, но след това е решено да се понижи калибъра и за сметка на това да се увеличи скоростта на кораба. Така, за новата бойна единица са избрани 283-мм оръдия[7]. Проекта I/M/26 е подготвен през 1926 г. и през март 1927 г. е избран за детайлна разработка[8]. На 11 юни 1927 г. Х. Ценкер официално обявява за предстоящото строителство на кораба с шест 283-мм оръдия, който по политически причини е наречен „броненосец“ (на немски: Panzerschiff), макар към броненосците-додредноути той да няма никакво отношение[9]. Проекта получава поддръжка и от страна на адмирал Ерих Редер, застъпник на теорията на „крайцерската война“ станал през 1928 г. новият главнокомандващ на Райхсмарине[10].

В годините на Първата световна война германският императорски флот използва 280-мм/50 оръдия, които са въоръжение на линейните крайцери от типовете „Молтке“[11] и „Зайдлиц“[12]. Тези оръдия имат много добри балистични характеристики, но ръководството на Райхсмарине избира разработването на нов модел[13].

Конструкция на оръдиетоРедактиране

Конструкцията на оръдието SKC/28 е типична за германската артилерийска промишленост. Ствола се състои от вътрешна тръба, сменяем лайнер, заменяем от казенната част, и кожух, състоящ се от две части[14]. Теглото на ствола е 13 800 кг, на лайнера – 5650[1]. Дължината на ствола съставлява 52,35 калибра, без затвора – 49,1 калибра. В ствола има 80 нареза с прогресивна стъпка, от 1:50 до 1:35, с дълбочина 3,3 мм[13]. Казенника се завива в горещо състояние в задната част на кожуха. Затвора е клинов, хоризонтално-плъзгащ се тип, което е не съвсем обичайно за оръдия с такъв калибър и се обяснява с използването на гилзовото зареждане. Зареждането се осъществява при фиксиран ъгъл 2°, теоретичната скорострелност се равнява на един изстрел за 17 секунди[15]. Формално максималната скорострелност се смята за три изстрела в минута, на практика не надвишава два изстрела в минута. Живучестта на ствола е 340 изстрела с пълен заряд, което е добър показател за артсистема с такива балистични характеристики[13].

 
Адолф Хитлер разглежда артилерията на „Дойчланд“.

За оръдията са разработени снаряди от три типа: бронебоен, с дънен взривател Bdz.38; полубронебоен или фугасен със забавено действие, също снабден с взривателя Bdz.38; фугасен, носещ челен взривател с моментно действие Kz.37. Теглото на всички снаряди е еднакво, но полубронебойният и фугасният са по-дълги, тъй като имат по-голям размер на камерата[13]. В качеството на взривно вещество в снарядите първоначално се използва тротил, по-късно преминават към използването на хексогена[16].

Снаряди на оръдието 28 cm SKC/28[13][17]
тип на снаряда тегло, кг дължина, см тегло на ВВ, кг съдържание на ВВ, %
Бронебоен Pz.Gr. L/3,7 300 105 7,84 2,6
Полубронебоен Spr.Gr. L/4,2 Bdz 300 119 16,94 5,65
Фугасен Spr.Gr. L/4,2 Kz 300 119 23,3 7,8

Такъв избор на боеприпаси дава на артилеристите на „джобните линкори“ възможност да обстрелват цели от всеки тип с най-ефективните снаряди. При това има определени трудности с правилният подбор на тяхното съотношение в боекомплекта, за това обичайно на корабите има еднакъв брой снаряди от всеки тип. Всичко на всеки ствол има по 105 – 120 снаряда. Метателните заряди за всички типове снаряди са еднакви и се състоят от две части – основен заряд, с тегло 71 кг, в месингова гилза, а също и допълнителен преден, с тегло 36 кг, в копринен картуз[16]. В зарядите се използва барут марка RPC/38. Неговият състав е: 69,45% – нитроцелулоза; 25,3% – диетилен-гликол-динитрат; 5% – централит (дифенил-диетил-карбамид); 0,15% – магнезиев оксид; 0,1% – графит[17].

Конструкция на установките Drh LC/28Редактиране

Куполната артилерийска установка Drh LC/28 е разработена специално за корабите от типа „Дойчланд“.

ИзточнициРедактиране

  1. а б в Campbell J.. Naval weapons of World War Two. ISBN 0-87021-459-4.
  2. Военно-морское соперничество и конфликты в 1919 – 1939 гг. 14 с.. ISBN 985-13-1622-9.
  3. Кофман В. Л.. Карманные линкоры фюрера. Корсары Третьего рейха. 5 с.. ISBN 978-5-699-21322-1.
  4. Уильямсон Г.. Германские карманные линкоры. 1939 – 1945. 3 – 4 с.. ISBN 5-17-036423-7.
  5. а б Кофман В. Л.. Карманные линкоры фюрера. Корсары Третьего рейха. 7 с..
  6. Preston A.. The World's Worst Warships. ISBN 0-85177-754-6.
  7. Кофман В. Л.. Карманные линкоры фюрера. Корсары Третьего рейха. 8 с..
  8. Кофман В. Л.. Карманные линкоры фюрера. Корсары Третьего рейха. 9 с..
  9. Уильямсон Г.. Германские карманные линкоры. 1939 – 1945. 4 с..
  10. Патянин С.В., Морозов М.Э, Нагирняк В.А.. Кригсмарине. Военно-морской флот Третьего рейха. 9 с.. ISBN 978-5-699-29857-0.
  11. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1906 – 1921. ISBN 0-87021-907-3.
  12. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1906 – 1921.
  13. а б в г д Кофман В. Л.. Карманные линкоры фюрера. Корсары Третьего рейха. 33 с..
  14. Широкорад А.Б.. Бог войны Третьего рейха. 464 с.. ISBN 5-17-015302-3.
  15. Малов А.А., Патянин С.В., Сулига С.Г.. Линкоры фюрера. Главный калибр Кригсмарине. 34 с.. ISBN 978-5-699-27832-9.
  16. а б Кофман В. Л.. Карманные линкоры фюрера. Корсары Третьего рейха. 34 с..
  17. а б Малов А.А., Патянин С.В., Сулига С.Г.. Линкоры фюрера. Главный калибр Кригсмарине. 35 с..

ЛитератураРедактиране

  • Кофман В. Л.. Карманные линкоры фюрера. Корсары Третьего рейха. ISBN 978-5-699-21322-1.
  • Campbell J.. Naval weapons of World War Two. ISBN 0-87021-459-4.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „28 cm SKC/28“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.