Андрети Аутоспорт

Майкъл Андрети (с брадата) и Дарио Франкити (в средата) на Индианаполис Мотор Спидуей през 2007 г.
Марко (вляво) и Майкъл Андрети (вдясно) на тренировка за Инди 500 през 2007 г.
Акура ARX-01B на Андрети Рейсинг на Лагуна Сека през 2008 г., когато отборът завършва на първо място в клас LMP2

Андрети Аутоспорт е американски отбор в автомобилните спортове, участващ в Индикар, Инди Лайтс, Формула Е, Про Мазда Чемпиъншип и Глобъл Раликрос. Тимът е създаден през 1993 г. от Бари Грийн и Джералд Форсайт под името Форсайт Грийн Рейсинг. Сегашното си име отборът носи от 2009 г., когато негов едноличен собственик става Майкъл Андрети. Андрети Аутоспорт има шест победи в състезанието Инди 500 (1995 като Тим Грийн, 2005 и 2007 като Андрети Грийн Рейсинг и 2014, 2016 и 2017 като Андрети Аутоспорт) и шампионски титли в Индикар (2004, 2005 и 2007 като Андрети Грийн Рейсинг и 2012), Инди Лайтс (2008 и 2009 като АГР-АФС Рейсинг), Чамп Кар (1995, като Тим Грийн), Ю Ес Ф2000 Нешънъл Чемпиъншип (2010, 2011) и Глобъл Раликрос (2015 и 2016).

Чамп Кар, Индикар и Инди ЛайтсРедактиране

Отборът е създаден от Бари Грийн и Джералд Форсайт през 1993 г. под името Форсайт Грейн Рейсинг с цел участие в сериите Чамп Кар, а пилоти в Чамп Кар атлантически шампионат са канадците Жак Вилньов и Клод Бурбоне. През следващата година пътищата на основателите се разделят и Грийн преименува отбора, който започва участие в Чамп Кар на Тим Грийн. Мениджър на отбора става брат му Ким Грийн, а Вилньов е единственият пилот. През 1995 г. Вилньов печели престижното състезание Инди 500 и шампионската титла в Чемп Кар. Следващия сезон отборът се състезава под името Брахма Спортс Тим, а негов пилот е Раул Боесел. От 1997 г. по силата на договор за спонсорство с марката цигари КУУЛ, отборът започва да се нарича Тим КУУЛ Грийн, а пилоти - вече отново двама - са Пол Трейси и Дарио Франкити. През 2001 г. към тима се присъединява Майкъл Андрети, който се състезава сериите Чамп Кар и Индикар под ръководството на Ким Грийн в подотбор под името Тим Моторола. През 2003 г. Андрети, който междувременно е станал мажоритарен собственик, премества отбора изцяло в конкурентните на Чамп Кар серии Индикар под името Андрети Грийн Рейсинг. От 2004 г. тимът се състезава с четирима пилоти, като на надпреварата в Сейнт Питърсбърг, Флорида, през 2005 г. те заемат първите четири места. Шампионски титли в Индикар през 2004 и 2005 г. печелят Тони Канаан и Дан Уелдън. Друг момент за историята идва през 2006 г., когато отказалият се вече Майкъл Андрети се завръща за участие в Инди 500 редом до сина си Марко, който междувременно е заменил Уелдън. Двамата завършват състезанието на второ и трето място. През 2007 г. Дарио Франкити печели Инди 500 и шампионската титла в Индикар. От 2008 г. Андрети Грийн Рейсинг участва в сериите Инди Лайтс в сътрудничество с АФС Рейсинг под името АГР-АФС Рейсинг и печели две шампионски титли с пилотите Рафаел Матос (2008 г.) и Джей Ар Хилдебранд (2009 г.). Сезон 2009 в сериите Индикар е един от най-неуспешните за отбора, който за първи път от 2003 г. насам не успява да спечели поне едно състезание. В края на годината е обявено, че отборът вече ще носи името Андрети Аутоспорт. Дан Уелдън загива във финалната надпревара за сезон 2011 в Лас Вегас. Следващата шампионска титла в Индикар идва чак през 2012 г. и е спечелена от Райън Хънтър-Рей. През 2014 г. отборът отново постига завиден успех в Инди 500, когато Хънтър-Рей печели надпреварата, а Марко Андрети, Карлос Муньос и Курт Буш завършват съответно на трето, четвърто и шесто място; петият пилот на Андрети Аутоспорт, Джеймс Хинчклиф, отпада 25 обиколки преди финала, но дотогава също се движи в топ 3. През 2016 г. тимът печели двойна победа в Инди 500, благодарение на Александер Роси и Карлос Муньос, а през 2017 г. - Такума Сато носи нов успех в престижната надпревара.

Американски Серии Льо МанРедактиране

През 2007 г. Андрети Рейсинг дебютира в състезанията за автомобили с покрити колела. Тимът е избран да бъде един от заводските отбори на Акура в Американските Серии Льо Ман. Още в дебютното състезание отборът завършва на второ място в генералното класиране и на първо в клас LMP2. След общо два сезона с три победи в клас LMP2 и една в генералното класиране, сътрудничеството между Андрети Рейсинг и Акура е прекратено заради незадоволителните резултати.

Формула ЕРедактиране

  Андрети Аутоспорт
Andretti Autosport
 
База   Индианаполис
Основатели   Бари Грийн
  Джералд Форсайт
Собственик   Майкъл Андрети
Директори   Дж. Ф. Тормън
  Роджър Грифитс
Технически директор   Роб Арнът
Шаси Далара
Двигател Андрети
Гуми Мишлен
Уебсайт andrettiautosport.com
andretti.fiaformulae.com
Участие във Формула Е
Дебют Пекин еПри 2014
Активни години 2014
Състезания 33
Победи 0
Общо точки 119
Първи позиции 3
НБО 1
[[:commons:Category:Andretti Autosport|  Андрети Аутоспорт
Andretti Autosport]]
в Общомедия

Андрети Аутоспорт започва участието си във Формула Е през дебютния ѝ сезон.

ИсторияРедактиране

Сезон 2014/15Редактиране

За пилоти на отбора са обявени Франк Монтани и Шарл Пик, но двамата записват общо само три старта. През кокпита на болидите на отбора минават общо осем пилоти, като единствен Жан-Ерик Верн записва повече от четири участия - девет. Останалите пилоти са Матю Брабам, Марко Андрети, Скот Спийд, Джъстин Уилсън и Симона де Силвестро. Верн заема мястото на наказания за две години заради употреба на кокаин Монтани, който дава положителна проба след състезанието в Путраджая.[1] Верн носи най-много точки на отбора, като към едно второ място добавя и три спечелени пол позиции и една най-бърза обиколка. По едно второ място записват и Монтани и Спийд. В края на сезона пилотите на Андрети Аутоспорт събират общо 119 точки, които му отреждат шесто място в класирането при отборите. Верн остава на седмо място при пилотите със 70 точки, а Спийд и Монтани – на 15-о и 16-о с по 18. Уилсън е 25-и с една точка, а де Силвестро, Андрети и Брабам не записват точки. Пик, който през сезона кара и за НЕКСТЕВ ТСР, е 18-и с 16 точки, 12 от които печели като пилот на Андрети Аутоспорт.

Сезон 2015/16Редактиране

Преди сезон 2015/16 отборът подписва спонсорски договор със застрахователното дружество Амлин и променя името си на Амлин Андрети. След падането на забраната за разработване на собствена задвижваща система от отбора решават сами да се заемат със задачата, но след проблеми и слаби резултати при тестовете на разработените от тях компоненти в крайна сметка се връщат към непроменения болид от предишния сезон, като междувременно работят по нова задвижваща система за следващия сезон.[2] Жан-Ерик Верн замества Хайме Алгерсуари в DS Върджин Рейсинг,[3] а неговото място заема Симона де Силвестро, която кара за Андрети Аутоспорт в последните два кръга от миналия сезон.[4] Вторият пилот на отбора е Робин Фрайнс. Двамата записват общо 49 точки, което отрежда на тима седмо място в класирането. При пилотите Фрайнс е 12-и с 45 точки, а де Силвестро – 18-а с 4.

Сезон 2016/17Редактиране

Сезон 2016/17 е по-слаб за отбора и от предишния, като Антонио Феликс да Коща (дошъл от Тим Агури на мястото на Симона де Силвестро[5]) и Робин Фрайнс записват съответно 24 (13-о място) и 10 (20-о място) точки, а отборно Амлин Адрети отново е седми, с 34 точки.

Сезон 2017/18Редактиране

Преди началото на Сезон 2017/18 тимът се връща към старото си име Андрети Формула Е.

ПилотиРедактиране

Име Сезони Съст. Поб. ПП НБО Под. Точки
  Антонио Феликс да Коща 16/17 12 0 0 0 0 10
  Джъстин Уилсън 14/15 1 0 0 0 0 1
  Жан-Ерик Верн 14/15 9 0 3 1 2 70
  Марко Андрети 14/15 1 0 0 0 0 0
  Матю Брабам 14/15 2 0 0 0 0 0
  Робин Фрайнс 15/16-16/17 22 0 0 0 1 69
  Симона де Силвестро 14/15-15/16 12 0 0 0 0 4
  Скот Спийд 14/15 4 0 0 0 1 18
  Франк Монтани 14/15 2 0 0 0 1 18
  Шарл Пик 14/15 1 0 0 0 0 12

РезултатиРедактиране

Сезон Болид Гуми Пилоти 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 Т ОТ М
2014/15 Спарк-Рено SRT 01E М ПЕК ПУТ ПУН БУЕ МАЯ ЛБИ МОН БЕР МОС ЛОН 119 6-о
27   Франк Монтани 2 DSQ 18
  Жан-Ерик Верн 14†* 6* 18†* 2* Ret* 7 4 3 16† 70
28   Шарл Пик 4 12
  Матю Брабам 13 Ret 0
  Марко Андрети 12 0
  Скот Спийд 2 Ret 12 13 18
  Джъстин Уилсън 10 1
  Симона де Силвестро 11 12 0
2015/16 Спарк-Рено SRT 01E М ПЕК ПУТ ПУН БУЕ МЕК ЛБИ ПАР БЕР ЛОН 49 7-о
27   Робин Фрайнс 10 3 10 8 5 15 7 6 Ret Ret 45
28   Симона де Силвестро Ret 13 11 14 14 9 15 9 11 Ret 4
2016/17 Спарк-Андрети ATEC-02 М ХКГ МАР БУЕ МЕК МОН ПАР БЕР НЙС МРЛ 34 7-о
27   Робин Фрайнс 6 11 14 11 12 6 17 18 9 9 8 13 24
28   Антонио Феликс да Коща 5 Ret 11 Ret 11 Ret 16 11 12 15 14 15 10
2017/18 Спарк-Андрети М ХКГ МАР САН МЕК СПА РИМ ПАР БЕР ЦЮР НЙС МРЛ


УспехиРедактиране

Инди 500
Първо място: 6 Второ място: 6 Трето място: 10
1995:   Жак Вилньов
2005:   Дан Уелдън
2007:   Дарио Франкити
2014:   Райън Хънтър-Рей
2016:   Александер Роси
2017:   Такума Сато
0
0
0
0
1994:   Жак Вилньов
2002:   Пол Трейси
2004:   Тони Канаан
2006:   Марко Андрети
2013:   Карлос Муньос
2016:   Карлос Муньос
0
0
0
0
2001:   Майкъл Андрети
2003:   Тони Канаан
2004:   Дан Уелдън
2005:   Браян Херта
2006:   Майкъл Андрети
2008:   Марко Андрети
2009:   Даника Патрик
2010:   Марко Андрети
2013:   Райън Хънтър-Рей
2014:   Марко Андрети
Чамп Кар
Шампион: 1 Вицешампион: 1 Трето място: 3
1995:   Жак Вилньов
0
0
1999:   Дарио Франкити
0
0
1998:   Дарио Франкити
1999:   Пол Трейси
2001:   Майкъл Андрети
Подиуми в отделните състезания: 0   23 0   23 0   24
Индикар
Шампион: 4 Вицешампион: 3 Трето място: 2
2004:   Тони Канаан
2005:   Дан Уелдън
2007:   Дарио Франкити
2012:   Райън Хънтър-Рей
2004:   Дан Уелдън
2005:   Тони Канаан
2006:   Дан Уелдън
0
2007:   Тони Канаан
2008:   Тони Канаан
0
0
Подиуми в отделните състезания: 0   55 0   50 0   79
Инди Лайтс
Шампион: 2 Вицешампион: 0 Трето място: 6
2008:   Рафаел Матос
2009:   Джей Ар Хилдебранд
0
0
0
0
0
0
0
0
0
0
2009:   Себастиан Сааведра
2010:   Мартин Плоумън
2011:   Стефан Уилсън
2013:   Карлос Муньос
2014:   Зак Вийч
2017:   Колтън Херта
Подиуми в отделните състезания: 0   31 0   33 0   35
Про Мазда Чемпиъншип
Шампион: 1 Вицешампион: 0 Трето място: 2
2013:   Матю Брабъм
0
0
0
2012:   Сейдж Карам
2013:   Шелби Блексток
Подиуми в отделните състезания: 0   25 0   15 0   14
Ю Ес Ф2000 Нешънъл Чемпиъншип
Шампион: 1 (1) Вицешампион: 1 (1) Трето място: 1
2010:   Сейдж Карам
2011:   Зак Вийч
2011:   Спенсър Пигът
2011:   Спенсър Пигът
2013:   Гарет Грист
0
Подиуми в отделните състезания: 0   14 (4) 0   11 (3) 0   6 (3)
С наклонен шрифт са отбелязани класиранията в зимните шампионати, провеждани като подготовка преди същинския шампионат.
Чамп Кар атлантически шампионат
Шампион: 0 Вицешампион: 1 Трето място: 1
0 1993:   Клод Бурбоне 1993:   Жак Вилньов
Подиуми в отделните състезания: 0   12 0   5 0   1
Американски Серии Льо Ман
Генерално класиране
Първо място: 1 Второ място: 2 Трето място: 1
2008:   Детройт
0
2007:   12 часа на Себринг
2007:   Хюстън
2008:   Лагуна Сека
0
Клас LMP2
Първо място: 3 Второ място: 2 Трето място: 0
2007:   12 часа на Себринг
2008:   Детройт
2008:   Лагуна Сека
2007:   Хюстън
2007:   Боулмънвил
0
0
0
0
Глобъл Раликрос
Шампион: 2 Вицешампион: 1 Трето място: 2
2015:   Скот Спийд
2016:   Скот Спийд
2016:   Танър Фауст
0
2014:   Скот Спийд
2015:   Танър Фауст
Подиуми в отделните състезания: 0   17 0   10 0   4

Известни пилотиРедактиране

Чамп Кар (1994 – 2002)Редактиране

Индикар (2001-)Редактиране

Американски Серии Льо Ман (2007 – 2008)Редактиране

А1 Гран При (2008 – 2009)Редактиране

Инди Лайтс (2008-)Редактиране

Про Мазда Чемпиъншип (2011 – 2015)Редактиране

Ю Ес Ф2000 Нешънъл Чемпиъншип (2010 – 2013)Редактиране

Глобъл Раликрос (2014-)Редактиране

Формула Е (2014-)Редактиране

ИзточнициРедактиране