Андрети Аутоспорт
Андрети Аутоспорт е американски отбор в автомобилните спортове, участващ в Индикар, Инди Лайтс, Формула Е, Про Мазда Чемпиъншип и Глобъл Раликрос. Тимът е създаден през 1993 г. от Бари Грийн и Джералд Форсайт под името Форсайт Грийн Рейсинг. Сегашното си име отборът носи от 2009 г., когато негов едноличен собственик става Майкъл Андрети. Андрети Аутоспорт има шест победи в състезанието Инди 500 (1995 като Тим Грийн, 2005 и 2007 като Андрети Грийн Рейсинг и 2014, 2016 и 2017 като Андрети Аутоспорт) и шампионски титли в Индикар (2004, 2005 и 2007 като Андрети Грийн Рейсинг и 2012), Инди Лайтс (2008 и 2009 като АГР-АФС Рейсинг), Чамп Кар (1995, като Тим Грийн), Ю Ес Ф2000 Нешънъл Чемпиъншип (2010, 2011) и Глобъл Раликрос (2015 и 2016).
Чамп Кар, Индикар и Инди Лайтс редактиране
Отборът е създаден от Бари Грийн и Джералд Форсайт през 1993 г. под името Форсайт Грейн Рейсинг с цел участие в сериите Чамп Кар, а пилоти в Чамп Кар атлантически шампионат са канадците Жак Вилньов и Клод Бурбоне. През следващата година пътищата на основателите се разделят и Грийн преименува отбора, който започва участие в Чамп Кар на Тим Грийн. Мениджър на отбора става брат му Ким Грийн, а Вилньов е единственият пилот. През 1995 г. Вилньов печели престижното състезание Инди 500 и шампионската титла в Чемп Кар. Следващия сезон отборът се състезава под името Брахма Спортс Тим, а негов пилот е Раул Боесел. От 1997 г. по силата на договор за спонсорство с марката цигари КУУЛ, отборът започва да се нарича Тим КУУЛ Грийн, а пилоти - вече отново двама - са Пол Трейси и Дарио Франкити. През 2001 г. към тима се присъединява Майкъл Андрети, който се състезава сериите Чамп Кар и Индикар под ръководството на Ким Грийн в подотбор под името Тим Моторола. През 2003 г. Андрети, който междувременно е станал мажоритарен собственик, премества отбора изцяло в конкурентните на Чамп Кар серии Индикар под името Андрети Грийн Рейсинг. От 2004 г. тимът се състезава с четирима пилоти, като на надпреварата в Сейнт Питърсбърг, Флорида, през 2005 г. те заемат първите четири места. Шампионски титли в Индикар през 2004 и 2005 г. печелят Тони Канаан и Дан Уелдън. Друг момент за историята идва през 2006 г., когато отказалият се вече Майкъл Андрети се завръща за участие в Инди 500 редом до сина си Марко, който междувременно е заменил Уелдън. Двамата завършват състезанието на второ и трето място. През 2007 г. Дарио Франкити печели Инди 500 и шампионската титла в Индикар. От 2008 г. Андрети Грийн Рейсинг участва в сериите Инди Лайтс в сътрудничество с АФС Рейсинг под името АГР-АФС Рейсинг и печели две шампионски титли с пилотите Рафаел Матос (2008 г.) и Джей Ар Хилдебранд (2009 г.). Сезон 2009 в сериите Индикар е един от най-неуспешните за отбора, който за първи път от 2003 г. насам не успява да спечели поне едно състезание. В края на годината е обявено, че отборът вече ще носи името Андрети Аутоспорт. Дан Уелдън загива във финалната надпревара за сезон 2011 в Лас Вегас. Следващата шампионска титла в Индикар идва чак през 2012 г. и е спечелена от Райън Хънтър-Рей. През 2014 г. отборът отново постига завиден успех в Инди 500, когато Хънтър-Рей печели надпреварата, а Марко Андрети, Карлос Муньос и Курт Буш завършват съответно на трето, четвърто и шесто място; петият пилот на Андрети Аутоспорт, Джеймс Хинчклиф, отпада 25 обиколки преди финала, но дотогава също се движи в топ 3. През 2016 г. тимът печели двойна победа в Инди 500, благодарение на Александер Роси и Карлос Муньос, а през 2017 г. - Такума Сато носи нов успех в престижната надпревара.
Американски Серии Льо Ман редактиране
През 2007 г. Андрети Рейсинг дебютира в състезанията за автомобили с покрити колела. Тимът е избран да бъде един от заводските отбори на Акура в Американските Серии Льо Ман. Още в дебютното състезание отборът завършва на второ място в генералното класиране и на първо в клас LMP2. След общо два сезона с три победи в клас LMP2 и една в генералното класиране, сътрудничеството между Андрети Рейсинг и Акура е прекратено заради незадоволителните резултати.
Формула Е редактиране
 Андрети Аутоспорт Andretti Autosport | |
 | |
| База | Индианаполис |
|---|---|
| Основатели | Бари Грийн Джералд Форсайт |
| Собственик | Майкъл Андрети |
| Директори | Дж. Ф. Тормън Роджър Грифитс |
| Технически директор | Роб Арнът |
| Шаси | Далара |
| Двигател | Андрети |
| Гуми | Мишлен |
| Уебсайт | andrettiautosport.com andretti.fiaformulae.com |
| Участие във Формула Е | |
| Дебют | Пекин еПри 2014 |
| Активни години | 2014 – |
| Състезания | 33 |
| Победи | 0 |
| Общо точки | 119 |
| Първи позиции | 3 |
| НБО | 1 |
| [[:commons:Category:Andretti Autosport| Андрети Аутоспорт Andretti Autosport]] в Общомедия | |
Андрети Аутоспорт започва участието си във Формула Е през дебютния ѝ сезон.
История редактиране
Сезон 2014/15 редактиране
За пилоти на отбора са обявени Франк Монтани и Шарл Пик, но двамата записват общо само три старта. През кокпита на болидите на отбора минават общо осем пилоти, като единствен Жан-Ерик Верн записва повече от четири участия - девет. Останалите пилоти са Матю Брабам, Марко Андрети, Скот Спийд, Джъстин Уилсън и Симона де Силвестро. Верн заема мястото на наказания за две години заради употреба на кокаин Монтани, който дава положителна проба след състезанието в Путраджая.[1] Верн носи най-много точки на отбора, като към едно второ място добавя и три спечелени пол позиции и една най-бърза обиколка. По едно второ място записват и Монтани и Спийд. В края на сезона пилотите на Андрети Аутоспорт събират общо 119 точки, които му отреждат шесто място в класирането при отборите. Верн остава на седмо място при пилотите със 70 точки, а Спийд и Монтани – на 15-о и 16-о с по 18. Уилсън е 25-и с една точка, а де Силвестро, Андрети и Брабам не записват точки. Пик, който през сезона кара и за НЕКСТЕВ ТСР, е 18-и с 16 точки, 12 от които печели като пилот на Андрети Аутоспорт.
Сезон 2015/16 редактиране
Преди сезон 2015/16 отборът подписва спонсорски договор със застрахователното дружество Амлин и променя името си на Амлин Андрети. След падането на забраната за разработване на собствена задвижваща система от отбора решават сами да се заемат със задачата, но след проблеми и слаби резултати при тестовете на разработените от тях компоненти в крайна сметка се връщат към непроменения болид от предишния сезон, като междувременно работят по нова задвижваща система за следващия сезон.[2] Жан-Ерик Верн замества Хайме Алгерсуари в DS Върджин Рейсинг,[3] а неговото място заема Симона де Силвестро, която кара за Андрети Аутоспорт в последните два кръга от миналия сезон.[4] Вторият пилот на отбора е Робин Фрайнс. Двамата записват общо 49 точки, което отрежда на тима седмо място в класирането. При пилотите Фрайнс е 12-и с 45 точки, а де Силвестро – 18-а с 4.
Сезон 2016/17 редактиране
Сезон 2016/17 е по-слаб за отбора и от предишния, като Антонио Феликс да Коща (дошъл от Тим Агури на мястото на Симона де Силвестро[5]) и Робин Фрайнс записват съответно 24 (13-о място) и 10 (20-о място) точки, а отборно Амлин Адрети отново е седми, с 34 точки.
Сезон 2017/18 редактиране
Преди началото на Сезон 2017/18 тимът се връща към старото си име Андрети Формула Е.
Пилоти редактиране
| Име | Сезони | Съст. | Поб. | ПП | НБО | Под. | Точки |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Антонио Феликс да Коща
|
16/17 | 12 | 0 | 0 | 0 | 0 | 10 |
 Джъстин Уилсън
|
14/15 | 1 | 0 | 0 | 0 | 0 | 1 |
 Жан-Ерик Верн
|
14/15 | 9 | 0 | 3 | 1 | 2 | 70 |
| Марко Андрети
|
14/15 | 1 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |
 Матю Брабам
|
14/15 | 2 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |
 Робин Фрайнс
|
15/16-16/17 | 22 | 0 | 0 | 0 | 1 | 69 |
 Симона де Силвестро
|
14/15-15/16 | 12 | 0 | 0 | 0 | 0 | 4 |
| Скот Спийд
|
14/15 | 4 | 0 | 0 | 0 | 1 | 18 |
| Франк Монтани
|
14/15 | 2 | 0 | 0 | 0 | 1 | 18 |
| Шарл Пик
|
14/15 | 1 | 0 | 0 | 0 | 0 | 12 |
Резултати редактиране
| Сезон | Болид | Гуми | № | Пилоти | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | Т | ОТ | М |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 2014/15 | Спарк-Рено SRT 01E | М | ПЕК | ПУТ | ПУН | БУЕ | МАЯ | ЛБИ | МОН | БЕР | МОС | ЛОН | 119 | 6-о | |||||||
| 27 | Франк Монтани
|
2 | DSQ | 18 | |||||||||||||||||
| Жан-Ерик Верн
|
14†* | 6* | 18†* | 2* | Ret* | 7 | 4 | 3 | 16† | 70 | |||||||||||
| 28 | Шарл Пик
|
4 | 12 | ||||||||||||||||||
| Матю Брабам
|
13 | Ret | 0 | ||||||||||||||||||
| Марко Андрети
|
12 | 0 | |||||||||||||||||||
| Скот Спийд
|
2 | Ret | 12 | 13 | 18 | ||||||||||||||||
| Джъстин Уилсън
|
10 | 1 | |||||||||||||||||||
| Симона де Силвестро
|
11 | 12 | 0 | ||||||||||||||||||
| 2015/16 | Спарк-Рено SRT 01E | М | ПЕК | ПУТ | ПУН | БУЕ | МЕК | ЛБИ | ПАР | БЕР | ЛОН | 49 | 7-о | ||||||||
| 27 | Робин Фрайнс
|
10 | 3 | 10 | 8 | 5 | 15 | 7 | 6 | Ret | Ret | 45 | |||||||||
| 28 | Симона де Силвестро
|
Ret | 13 | 11 | 14 | 14 | 9 | 15 | 9 | 11 | Ret | 4 | |||||||||
| 2016/17 | Спарк-Андрети ATEC-02 | М | ХКГ | МАР | БУЕ | МЕК | МОН | ПАР | БЕР | НЙС | МРЛ | 34 | 7-о | ||||||||
| 27 | Робин Фрайнс
|
6 | 11 | 14 | 11 | 12 | 6 | 17 | 18 | 9 | 9 | 8 | 13 | 24 | |||||||
| 28 | Антонио Феликс да Коща
|
5 | Ret | 11 | Ret | 11 | Ret | 16 | 11 | 12 | 15 | 14 | 15 | 10 | |||||||
| 2017/18 | Спарк-Андрети | М | ХКГ | МАР | САН | МЕК | СПА | РИМ | ПАР | БЕР | ЦЮР | НЙС | МРЛ | ||||||||
Успехи редактиране
| Инди 500 | ||
|---|---|---|
| Първо място: 6 | Второ място: 6 | Трето място: 10 |
1995:  Жак Вилньов 2005: Дан Уелдън 2007: Дарио Франкити 2014: Райън Хънтър-Рей 2016: Александер Роси 2017:  Такума Сато |
1994: Жак Вилньов 2002: Пол Трейси 2004:  Тони Канаан 2006: Марко Андрети 2013:  Карлос Муньос 2016: Карлос Муньос |
2001: Майкъл Андрети 2003: Тони Канаан 2004: Дан Уелдън 2005: Браян Херта 2006: Майкъл Андрети 2008: Марко Андрети 2009: Даника Патрик 2010: Марко Андрети 2013: Райън Хънтър-Рей 2014: Марко Андрети
|
| Чамп Кар | ||
|---|---|---|
| Шампион: 1 | Вицешампион: 1 | Трето място: 3 |
| 1995: Жак Вилньов |
1999: Дарио Франкити |
1998: Дарио Франкити 1999: Пол Трейси 2001: Майкъл Андрети
|
Подиуми в отделните състезания:  23  23  24
| ||
| Индикар | ||
|---|---|---|
| Шампион: 4 | Вицешампион: 3 | Трето място: 2 |
| 2004: Тони Канаан 2005: Дан Уелдън 2007: Дарио Франкити 2012: Райън Хънтър-Рей
|
2004: Дан Уелдън 2005: Тони Канаан 2006: Дан Уелдън |
2007: Тони Канаан 2008: Тони Канаан |
| Подиуми в отделните състезания: 55 50 79
| ||
| Инди Лайтс | ||
|---|---|---|
| Шампион: 2 | Вицешампион: 0 | Трето място: 6 |
| 2008: Рафаел Матос 2009: Джей Ар Хилдебранд |
|
2009: Себастиан Сааведра 2010: Мартин Плоумън 2011: Стефан Уилсън 2013: Карлос Муньос 2014: Зак Вийч 2017: Колтън Херта
|
| Подиуми в отделните състезания: 31 33 35
| ||
| Про Мазда Чемпиъншип | ||
|---|---|---|
| Шампион: 1 | Вицешампион: 0 | Трето място: 2 |
| 2013: Матю Брабъм |
|
2012: Сейдж Карам 2013: Шелби Блексток
|
| Подиуми в отделните състезания: 25 15 14
| ||
| Ю Ес Ф2000 Нешънъл Чемпиъншип | ||
|---|---|---|
| Шампион: 1 (1) | Вицешампион: 1 (1) | Трето място: 1 |
| 2010: Сейдж Карам 2011: Зак Вийч
|
2011: Спенсър Пигът 2011: Спенсър Пигът
|
2013: Гарет Грист |
| Подиуми в отделните състезания: 14 (4) 11 (3) 6 (3)
| ||
| С наклонен шрифт са отбелязани класиранията в зимните шампионати, провеждани като подготовка преди същинския шампионат. | ||
| Чамп Кар атлантически шампионат | ||
|---|---|---|
| Шампион: 0 | Вицешампион: 1 | Трето място: 1 |
| 1993: Клод Бурбоне
|
1993: Жак Вилньов
| |
| Подиуми в отделните състезания: 12 5 1
| ||
| Американски Серии Льо Ман | ||
|---|---|---|
| Генерално класиране | ||
| Първо място: 1 | Второ място: 2 | Трето място: 1 |
| 2008: Детройт |
2007: 12 часа на Себринг 2007: Хюстън
|
2008: Лагуна Сека |
| Клас LMP2 | ||
| Първо място: 3 | Второ място: 2 | Трето място: 0 |
| 2007: 12 часа на Себринг 2008: Детройт 2008: Лагуна Сека
|
2007: Хюстън 2007: Боулмънвил |
|
| Глобъл Раликрос | ||
|---|---|---|
| Шампион: 2 | Вицешампион: 1 | Трето място: 2 |
| 2015: Скот Спийд 2016: Скот Спийд
|
2016: Танър Фауст |
2014: Скот Спийд 2015: Танър Фауст
|
| Подиуми в отделните състезания: 17 10 4
| ||
Известни пилоти редактиране
Чамп Кар (1994 – 2002) редактиране
Дарио Франкити (1998 – 2002)
Жак Вилньов (1994 – 1995)
Майкъл Андрети (2001 – 2002)- Пол Трейси (1998 – 2002)
Раул Боесел (1996)
Индикар (2001-) редактиране
- Адам Керъл (2010)
- Александеър Роси (2016-)
- Дан Уелдън (2003 – 2005)
- Дарио Франкити (2002 – 2007)
- Даника Патрик (2007 – 2011)
- Джон Андрети (2010 – 2011)
- Джъстин Уилсън (2015)
- Ей Джей Фойт IV (2006)
Карлос Муньос (2013 – 2016- Курт Буш (2014)
- Майкъл Андрети (2001 – 2003, 2006 – 2007)
- Марио Андрети (2003)
- Марко Андрети (2006-)
- Пол Трейси (2002)
- Райън Хънтър-Рей (2010-)
- Роби Гордън (2003)
Симона де Силвестро (2015)
Такума Сато (2017-)- Тони Канаан (2003 – 2010)
Фернандо Алонсо (2017)
Франк Монтани (2009, 2014)
Американски Серии Льо Ман (2007 – 2008) редактиране
- Дарио Франкити (2007)
- Кристиан Фитипалди (2008)
- Марко Андрети (2008)
- Рафаел Матос (2008)
- Тони Канаан (2007 – 2008)
- Франк Монтани (2008)
А1 Гран При (2008 – 2009) редактиране
- Адам Каръл (2008 – 2009)
- Джей Ар Хилдебранд (2008 – 2009)
- Марко Андрети (2008 – 2009)
Инди Лайтс (2008-) редактиране
Ари Луйендик-младши (2008)- Джей Ар Хилдебранд (2009)
- Зак Вийч (2013 – 2014)
- Карлос Муньос (2012 – 2013)
- Колтън Херта (2017)
- Мартин Плоумън (2010)
Матю Брабъм (2014 – 2015)- Рафаел Матос (2008)
- Себастиан Сааведра (2009, 2012)
- Сейдж Каръм (2013)
- Стефан Уилсън (2011)
- Шелби Блексток (2015 – 2016)
Про Мазда Чемпиъншип (2011 – 2015) редактиране
- Зак Вийч (2011 – 2012)
- Матю Брабъм (2013)
- Сейдж Каръм (2011 – 2012)
- Шелби Блексток (2013 – 2014)
Ю Ес Ф2000 Нешънъл Чемпиъншип (2010 – 2013) редактиране
- Зак Вийч (2010 – 2011)
- Сейдж Каръм (2010)
Глобъл Раликрос (2014-) редактиране
- Скот Спийд (2014-)
- Танър Фауст (2014-)
Формула Е (2014-) редактиране
Антонио Феликс да Коща (2016 – 2017)- Джъстин Уилсън (2015)
- Жан-Ерик Верн (2014 – 2015)
- Марко Андрети (2015)
- Матю Брабам (2014)
- Робин Фрайнс (2015 – 2017)
- Симона де Силвестро (2015-)
- Скот Спийд (2015)
- Франк Монтани (2014)
- Шарл Пик (2014)
Източници редактиране
- ↑ Франк Монтани бе дисквалифициран за две години заради употреба на кокаин
- ↑ Andretti reverts to season one powertrain, архив на оригинала от 31 октомври 2015, https://web.archive.org/web/20151031084345/http://www.fiaformulae.com/en/news/2015/august/andretti-reverts-to-season-one-powertrain.aspx, посетен на 29 август 2015
- ↑ DS Virgin Racing confirms Sam Bird and Jean-Eric Vergne // Архивиран от оригинала на 2020-11-28. Посетен на 2017-09-30.
- ↑ Симона де Силвестро става титуляр във Формула Е
- ↑ Andretti verpflichtet Antonio Felix da Costa