Правителство на Андрей Луканов 1
Първото правителство на Андрей Луканов е седемдесет и деветото правителство на Народна република България, назначено с Укази № 161, № 217 и № 218 на Държавния съвет от 8 февруари 1990 г.[1] и избрано от 14-ата сесия на Деветото народно събрание. То е оглавявано от Андрей Луканов (БСП) и управлява страната до 21 септември 1990 г., след което е наследено от второто правителство на Андрей Луканов.[2]
Правителство на Андрей Луканов 1 | ||||
79-о правителство на България | ||||
Общи | ||||
---|---|---|---|---|
Държавен глава | Петър Младенов | |||
Председател | Андрей Луканов | |||
Сформиране | 8 февруари 1990 | |||
Разпускане | 21 септември 1990 | |||
Продължителност | 263 дни | |||
Първоначален състав | ||||
Партия(и) | ОФ (БКП, БСП (от 3 април 1990),Български земеделски народен съюз) | |||
Министри | 21 | |||
~ мъже | 19 | |||
~ жени | 2 | |||
Представителство | ||||
Народно събрание | 400 / 400
| |||
Хронология | ||||
Назначено от | IX народно събрание | |||
|
Политика
редактиранеПравителството управлява страната малко повече от седем месеца в изключително динамична политическа обстановка. Провеждат се заседанията на Националната кръгла маса, на която се определят основните насоки за развитието на България (до поемането на министър-председателския пост Луканов ръководи делегацията на БКП/БСП на заседанията). Не спира провеждането на митинги, шествия, започва издаването на нови вестници, създават се нови политически организации. В същото време старите тоталитарни политически партии и организации се преименуват по примера на БСП: Отечественият фронт в Отечествен съюз, Димитровският комунистически младежки съюз в Българска демократична младеж.[2]
На 29 март 1990 г. правителството налага мораториум върху обслужването на външния дълг, обявявайки държавен банкрут.[3] Освен това правителството либерализира банковото дело, външната търговия, трансформира всички външни задължения като държавен дълг и установява плаващ курс на лева.[2][4]
През юни се провеждат избори за Седмо велико народно събрание, донесли изборна победа на БСП. Това поражда повишено обществено недоволство, намерило израз в провеждането на окупационни и седящи стачки (вж. Град на истината). Започването на работата на парламента през юли не допринася за успокояване на обстановката и напрежението достига кулминация в опожаряването на Партийния дом на 26 август. Поради това правителството не се решава да започне тежките икономически реформи. Андрей Луканов подава оставката на правителството и се опитва цял месец да уговори СДС да включи свои представители в новото правителство, но не успява и сформира втори теснопартиен кабинет.[2]
През есента на 1990 г. към политическото противопоставяне се добавят трудности в снабдяването, тъй като производителите очакват либерализация на цените и задържат стоките, докато магазините се изпразват и се появяват опашки за най-необходимите продукти. През септември са въведени купони за хранителни стоки.[2][5]
Съставяне
редактиранеКабинетът, оглавен от Андрей Луканов, е образуван от политически дейци на БСП и 1 независим експерт.
Кабинет
редактиранеСформира се от следните 21 министри и един председател:[2]
- 1: – отговарящ за икономическата реформа.
Промени в кабинета
редактиранеот 23 март 1990
редактиране- Създадено е Министерство на индустрията, търговията и услугите с Решение на IX народно събрание от 23 март 1990 г.
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
индустрия, търговия и услуги | Екатерина Маринова | БСП |
от 2 август 1990
редактиранеминистерство | име | партия | |
---|---|---|---|
вътрешни работи | Стоян Стоянов1 (и.д.) | БСП |
- 1: – назначен със заповед на Министерския съвет.
от 5 септември 1990
редактиране- Тъй като министърът на вътрешните работи Атанас Семерджиев е избран от ВНС (2 август 1990 г.) вицепрезидент на България, на неговото място е избран Стоян Стоянов (зам. министър на вътрешните работи) до 5 септември 1990 г. Пенчо Пенев, бивш министър на правосъдието в същото правителство, е избран на същата дата за министър на вътрешните работи. Неговото място заема временно Ангел Джамбазов.
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
вътрешни работи | Пенчо Пенев | БСП | |
правосъдие | Ангел Джамбазов1 (и.д.) | БСП |
- 1: – назначен със заповед на Министерския съвет.
от 21 септември 1990
редактиране- Министерство на заетостта и социалните грижи е създадено с Решение на VII велико народно събрание от 21 септември 1990 г.
Вижте също
редактиранеЛитература
редактиране- Българските политически водители 1879 – 1994. ИК „Хераклит А & Н“, 1994. ISBN 954-573-005-6.
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
Бележки
редактиране- ↑ ДВ. Укази № 161, № 217 и № 218 на Държавния съвет от 8 февруари 1990 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 12 от 9 февруари 1990 г., бр. 14 от 16 февруари 1990 г. и бр. 17 от 27 февруари 1990 г.
- ↑ а б в г д е Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 341 – 346.
- ↑ 25 години от Мораториума за външния дълг на България
- ↑ Данов, Румен. Българските освобождения. Изгубените поуки. София, Книгоиздателски къщи „Ера“ и „Глобус“, 2014. ISBN 978-954-389-274-7. с. 581, 426.
- ↑ Калинова, Евгения и др. Българските преходи 1939 – 2010. София, „Парадигма“, 2010. ISBN 978-954-326-034-8. с. 268.