Бело поле (област Благоевград)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бело поле.

Бѐло полѐ (изписване до 1945 година: Бѣло поле) е село в Югозападна България. То се намира в община Благоевград, област Благоевград, на около 4,5 км северозападно от областния и общински център град Благоевград.[2]

Бело поле
Общи данни
Население 639 души[1] (15 юни 2020 г.)
3382 души/km²
Землище 2584 km²
Надм. височина 333 m
Пощ. код 2709
Тел. код 073
МПС код Е
ЕКАТТЕ 3664
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   кмет
Благоевград
Румен Томов
(независим)
Кметство
   кмет
Бело поле
Иван Стойчев
(ВМРО-БНД)

ГеографияРедактиране

Село Бело поле се намира в западното подножие на Рила. Разположено е на левия бряг на река Струма. Релефът е хълмист като постепенно преминава в равнинен. Климатът е преходен. Почвите, растенията и животните са характерните за тази част на България. Край Бело поле минават главен път Е 79 и железопътната линия София – Кулата. Има и гара. Заради близостта си до Благоевград и до важните транспортни връзки селото е включено в редовните автобусни линии за обществен превоз на пътници на града. Най-близко разположеното селище е село Рилци.

ИсторияРедактиране

Предполага се, че селото е наследник на древноримско селище. Правени са археологически разкопки и са открити монети от времето на Римската република. Според една легенда първите заселници (а според друга версия на легендата – пътуващи търговци) открили на това място поляни, осеяни с бели цветя. Оттам произлиза сегашното му име Бело поле.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Бело поле, селце на С от Джумая до 1/2 час път. От Хисърлъка пада на Ю. Сградено на хълмисто място с плодородна почва. 72 къщи, българе.[3]

При избухването на Балканската война двама души от Бело поле са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

НаселениеРедактиране

Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 84 души, всичките българи-християни.[5]

Численост на населението според преброяванията през годините:[6][7]

Година на
преброяване
Численост
1934219
1946190
1956213
1965388
1975564
1985570
1992591
2001603
2011613

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]

Численост Дял (в %)
Общо 613 100.00
Българи 607 99.02
Турци 0 0.00
Цигани 0 0.00
Други
Не се самоопределят
Не отговорили 5 0.81

Културни и природни забележителностиРедактиране

В село Бело поле не са запазени културни забележителности. В известен смисъл такива са останките от старите къщи и старото училище на селото, които са по-далеч от сегашното му землище. Сред тях могат да се намерят късчета (по-рядко цели) старинни предмети. Културно „огнище“ е читалище „Изгрев“, което се намира в сградата на кметството.

Природни забележителности са скалните форми на хълмовете, между които се намира старото землище, а също и малките пясъчни островчета (почти унищожени) в река Струма.

КметРедактиране

Кмет на селото е Иван Стойчев от политическа партия ВМРО-БНД.

Редовни събитияРедактиране

От 15 август (Успение на Пресвета Богородица) 2004 г. в селото на тази дата ежегодно се провежда събор заради черквата на селото (официално действаща от 12 септември 2010 г.), която носи същото име. Програмата включва литературни и музикални изпълнения. Прави се и курбан за здраве.

ЛичностиРедактиране

Село Бело поле не е родно място на личности с национална известност, но може „да се похвали“ с образовани млади хора, които успешно се реализират в Благоевград и другаде из страната.

ДругиРедактиране

„Брегът на нашата река – място за отдих“Редактиране

Белополският бряг на река Струма впечатлява приятно от 2001 г., когато учениците от основно училище „Васил Левски“ (вече не функционира) в селото щателно го почистиха и поставиха къщички за птици по новозасадените тополи. Това стана благодарение на проекта „Брегът на нашата река – място за отдих“, с който училището спечели конкурс на община Благоевград. Средствата бяха използвани за подобряване на екологичната обстановка на брега на реката и на материално-техническата база на училището.

КухняРедактиране

Кухнята на село Бело поле не се различава особено от традиционната българска селска кухня, характерна за югозападния край на страната. По-популярни ястия са така наречената пърженица (изпържена смес от извара, яйца и нарязани пиперки), баницата с праз лук и извара, баницата с праз лук или с кромид лук, наречена зелник. През лятото се предпочитат по-леки храни като таратор, айрян, който по тези места се нарича мътеница и споменатите по-горе ястия. През зимата месната храна е по-застъпена – изпържени парчета свинско месо, наречени пръжки, пържени дробчета и печени ребърца. На Гергьовден и за по-специални случаи се пекат агнета или козлета.

БележкиРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 83.
  3. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 19.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 829.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 191.
  6. „Справка за населението на село Бело поле, община Благоевград, област Благоевград, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 18 октомври 2017.
  7. „The population of all towns and villages in Blagoevgrad Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 18 октомври 2017.
  8. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 18 октомври 2018.