Броненосни крайцери тип „Пенсилвания“
Пенсилвания (на английски: Pennsylvania) са серия броненосни крайцери на ВМС на САЩ. Те са първите серийни броненосни крайцери на американския флот. Всичко от проекта са построени 6 единици: „Пенсилвания“ (на английски: USS[~ 1] Pennsylvania, ACR-4), „Колорадо“ (на английски: USS Colorado, ACR-7), „Уест Вирджиния“ (на английски: USS West Virginia, ACR-5), „Мериленд“ (на английски: USS Maryland, ACR-8), „Калифорния“ (на английски: USS California, ACR-6) и „Саут Дакота“ (на английски: USS South Dakota, ACR-9).
| Броненосни крайцери тип „Пенсилвания“ Pennsylvania-class cruiser | |
.jpg) Броненосният крайцер „Пенсилвания“ | |
| Флаг |  САЩ |
|---|---|
| Клас и тип | Броненосни крайцери от типа „Пенсилвания“ |
| Следващ тип | Броненосни крайцери тип „Тенеси“ |
| Предшестващ тип | „Бруклин“ |
| Производител | Корабостроителници: William Cramp & Sons, Филаделфия; Нюпорт Нюз Вирджиния; Сан Франциско Калифорния, САЩ |
| Планирани | 6 |
| Построени | 6 |
| В строеж | 1901 г. – 1908 г. |
| В строй | 1905 г. – 1927 г. |
| Утилизирани | 5 |
| Загуби | 1 |
| Служба | |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 13 900 t (стандартна); 15 381 t (пълна) |
| Дължина | 153,6 m |
| Ширина | 21,2 m |
| Газене | 7,34 m |
| Броня | на борда: 89 – 152 mm; на палубата: 37 – 102 mm (по скосовете: 102 mm); барбети: 76 – 152 mm; каземати: 127 mm; кули: 152 – 165 mm; на бойната рубка: 229 mm |
| Задвижване | 4 парни машини с тройно разширение; 32 водотръбни котли Niclausse (на „Пенсилвания“ и „Колорадо“); 16 водотръбни котли Babcock & Wilcox на останалите |
| Мощност | 23 000 к.с. (17 000 КВ) |
| Движител | 2 гребни винта |
| Скорост | 22 възела (40,74 km/h) |
| Далечина на плаване | 6000 морски мили („Пенсилвания“ и „Колорадо“); останалите: 6500 морски мили, при ход 10 възела |
| Екипаж | 829 – 928 души |
| Кръстен в чест на: | Щата Пенсилвания |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 2х2 203 mm; 14х1 152 mm; 18х1 76 mm; 12х1 47 mm; 2х1 37 mm |
| Торпедно въоръжение | 2х1 457 mm ТА |
| Броненосни крайцери тип „Пенсилвания“ в Общомедия | |
Проектът претърпява развитие в броненосните крайцери тип „Тенеси“.
Проектиране
редактиранеГолеми броненосни крайцери, предназначени за действия в качеството на бързоходен отряд в състава на линейния флот (аналогично на крайцерите на Камимура в Руско-японската война). В качеството на прототип са взети броненосци от типа „Мейн“[1].
Конструкция
редактиране.jpg)
Названита на крайцерите съответстват на „линкорния стандарт“ – по имената на щатите. Но въоръжението на крайцерите свидетелства за обратното: почти 14-хилядотонните чудовища носят същата артилерия, която имат и японските „асами“ – четири осемдюймовки в кули и четиринадесет шестдюймовки в каземати. Примерно аналогична се явява и тяхната защита, макар за разпределението на бронята да има значение националнате школа[2]. Поясът е малко по-тънък, 152 мм вместо японските 178, скосовете на палубата зад него – 102 мм против 51 и 63 на „Асама“ и „Ивате“, за сметка на това хоризонталната палуба е само 37 против 51 и 63 за японците[2], плюс броня Харви, като на „Асама“, макар и по-добро качество, но не е Круп. В крайна сметка „американците“ имат известно преимущество над „асамите“ в прикритието на жизненоважните части на малки дистанции, за големите по-добре защитени са „Изумо“.
Брониране
редактиранеСвръхмека никелова броня, Круповска и броня „Харви“ на палубата. По сравнение с предходните броненосни крайцери е усилена защитата: поясът по водолинията става 152 мм, горният пояс е 5" (127-мм), краищата са прикрити с 3,5" (89 мм) броня. Челната част на оръдейните кули на главния калибър е 6,5-дюймова (165-мм). Дебелината на хоризонталната броня на палубата е 38 мм, скосове, в пределите на цитаделата, имат дебелина 102 мм и се допират до долния ръб на пояса, по краищата дебелината на скосовете е по-малка. Дебелината на бронята на бойната рубка е 229 мм[3].
Въоръжение
редактиранеВ качеството на главен калибър са поставени по четири 8-дюймовки с дължина на ствола 40 калибра. По вертикалата лафетите осигуряват на оръдията пределните ъгли на насочване от −7° до +14°. Далечината на тяхната стрелба е 58 кбт. (10 700 м). Теоретичната им скорострелност е 2 – 2,8 изстрела/минута, практическата е 1,5 и/м.
Останалото въоръжение се състои от скорострелни оръдия: 14 152-мм оръдия Мк. 6 с дължина на ствола от 50 калибра: всичките 152-мм оръдия са разположени в бронирани каземати – десет на батарейната палуба и четири на горната и осемнадесет 76-мм оръдия с дължина на ствола 50 калибра. 152-мм оръдия имат ъгъл на наклон -7°, на възвишение 15°, далечината им на стрелба при ъгъл +14,9° е 15 000 ярда (13 716 м, 74 кбт.), максималната им скорострелност съставлява три изстрела в минута. Оръдията стрелят с 95 – 105 фунтови снаряди (43 – 48 кг)[4]
Модернизация
редактиранеКрайцерите влизат в броненосните ескадри на Атлантическия флот, в качеството на бързоходно крило.
Руско-японската война показва, че главният калибър на крайцерите не отговаря на изискванията на ескадрения бой и те не следва да бъдат поставяни в линията. Те могат да служат с броненосците, но никога не могат да заемат тяхното място в линията. Налага се ГК да бъде сменен по спешност[5].
В периода 1909 – 1911 година 8"/40 оръдия на корабите са заменени с четири 8-дюймови (203 мм/45) Mark 6 в кулите Mark 12. На „Колорадо“ те са сменени преди всички останали, поради разрив на ствол през 1907 г. Оръдията са комплектовани със снаряди с маса 118 кг. Ъглите на тяхното вертикално насочване са – 7° + 20°. Оръдията имат максимална далечина на изстрела от 22 000 ярда (20 000 м, 108 кбт.). Скорострелност 1 – 2 изстрела в минута[6].
Представители
редактиране| Име | Заложен | Спуснат на вода | Влязъл в строй | История |
|---|---|---|---|---|
| „Пенсилвания“ USS Pennsylvania, ACR-4 |
7 август 1901 | 22 август 1903 | 9 март 1905 | През 1912 г. е преименуван на „Питсбърг“. |
| „Уест Вирджиния“ USS West Virginia, ACR-5 |
16 август 1901 | 18 април 1903 | 23 февруари 1905 | През 1916 г. е преименуван на „Хънтингтън“. |
| „Калифорния“ USS California, ACR-6 |
7 май 1902 | 28 април 1904 | 1 август 1907 | През 1914 г. е преименуван на „Сан Диего“. Той е единственият загубен през Първата световна война голям боен кораб на САЩ. |
| „Колорадо“ USS Colorado, ACR-7 |
25 април 1901 | 25 април 1903 | 19 януари 1905 | През 1916 г. е преименуван на „Пуебло“. |
| „Мериленд“ USS Maryland, ACR-8 |
29 октомври 1901 | 12 август 1903 | 18 април 1905 | През 1916 г. е преименуван на „Фредерик“. |
| „Саут Дакота“ USS South Dakota, ACR-9 |
30 август 1902 | 21 юли 1904 | 21 януари 1908 | През 1916 г. е преименуван на „Хурон“. |
Оценка на проекта
редактиранеОказва се, че бидейки с 4000 тона по-големи от японските броненосни крайцери от типа „Изумо“ американските кораби нямат преимущества нито във въоръжението, нито по мореходност, нито в защита. Преимуществото им това е по-високата с 1¼ възела скорост, а недостатъкът, е това, че главният калибър на американските крайцери има по-малка далечина на стрелбата. Американските крайцери, наистина, превъзхождат, също така влизащите в отряда на Камимура „Асами“, и по защита, мореходност и далечина на плаване, но „Асамите“ към това време са вече доста стари крайцери.
За сметка на това с тях американците имат примерно равна максимална скорост, и на тези, и на другите им се налага да преминат през замяна на котлите, но ако причината за „Асамите“ да става архаичността и износеността на „огнетръбите“, то за „Пенсилвания“ и „Колорадо“ това е ненадеждността на котлите система „Никлос“, усилено лансирани от „Крамп“. С тях се мъчат във всички флоти. Налага се да се помъчат и самите създатели. Едва на прага на Първата световна война те са заменени с по-некапризните и мощни котли Бабкок-Уилкокс, които стават стандартни за ВМС на Съединените Щати[2].
Корабите на проекта бързо остаряват морално („Саут Дакота“ още преди да влезе в строй). Към началото на Първата световна война нямат значително бойно значение.
„Девъншир“[7] |
„Колорадо“[8].svg){kind=small} |
„Сейнт Луис“[9] |
„Йорк“[10].svg){kind=small} |
„Изумо“[11] |
„Баян“ |
„Леон Гамбета“[12]
| ||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Година на залагане | 1903 | 1901 | 1902 | 1903 | 1898 | 1900 | 1901 | |
| Година на влизане в строй | 1905 | 1905 | 1905 | 1905 | 1900 | 1903 | 1905 | |
| Водоизместимост нормална, т | 11 024 | 13 899 | 9855 | 9533 | 9906 | 7326 | 11 959 | |
| Пълна, т[Ком. 1] | 12 700 | 15 380 | 11 024 | 10 266 | 10 470 | 8238 | 13 108 | |
| Мощност на ПМ, к.с. | 21 000 | 23 000 | 21 000 | 19 000 | 14 500 | 16 500 | 27 500 | |
| Максимална скорост, възела | 22 | 22 | 22 | 21 | 20,75 | 20,9 | 22,5 | |
| Далечина на плаване, морски мили (при, възела) | 8500 (10) | 6000 (10) | 6000 (10) | 4200 (12) | 4900 (10) | 3900 (10) | 6500(10) | |
| Брониране, мм | ||||||||
| Тип | КЦ | КЦ, СХ | СХ | КЦ | КЦ | СХ | КЦ | |
| Борд | 152 | 152 | 102 | 100 | 178 | 200 | 150 | |
| Палуба (скосове) | 25(51) | 37(102) | 25(76) | 40(60) | 63(63) | 60 | 55 – 60(65) | |
| Кули | 127 | 165 | - | 150 | 152 | 150 | 170 | |
| Барбети | 152 | 152…76 | - | 150 | 152 | 150 | 140 | |
| Рубка | 305 | 229 | 127 | 150 | 356 | 160 | 150 | |
| Въоръжение | 4×1×190-мм/50 6×1×152-мм/45 2×1×76,2-мм/28 18×1×47-мм/43 2 ТА |
2×2×203-мм/40 14×1×152-мм/50 18×1×76,2-мм/50 2 ТА |
14×1×152-мм/50 18×1×76,2-мм/50 |
2×2×210-мм/40 10×1×150-мм/40 14×1×88-мм/30 4 ТА |
2×2×203-мм/45 14×1×152-мм/40 12×1×76,2-мм/40 5 ТА |
2×203-мм/40 8×1×152-мм/45 20×1×75-мм/50 2 ТА |
2×2×194-мм/40 16×1×164-мм/45 22×1×47-мм/43 4 ТА | |
Коментари към таблицата
редактиране- ↑ За британските и американските кораби в източниците водоизместимостта се дава в дълги тона, за това тя е преизчислена в метрични тонове
Коментари
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Cruisers 1984, с. 50 – 60.
- ↑ а б в Заокеанские тяжеловесы 2008.
- ↑ Cruisers 1984, с. 469.
- ↑ United States of America 6"/50 (15.2 cm) Mark 6 and Mark 8 // Navweaps, 2 May 2015. Посетен на 22 September 2016.
- ↑ Cruisers 1984, с. 67.
- ↑ United States of America 8"/45 (20.3 cm) Mark 6 // Navweaps, 29 July 2016. Посетен на 15 October 2016.
- ↑ All the World's Fighting Ships 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1979. с. 71.
- ↑ All the World's Fighting Ships 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1979. с. 148.
- ↑ All the World's Fighting Ships 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1979. с. 149.
- ↑ Gröner_1_1982 78, с. 2.
- ↑ All the World's Fighting Ships 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1979. с. 225.
- ↑ All the World's Fighting Ships 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1979. с. 306.
Литература
редактиране- Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
- Norman Friedman. U.S. Cruisers: An Illustrated History. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1984, 496 с. ISBN 0-87021-715-1.
- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.
- Лисицын Ф.В. Крейсера Первой мировой. М., Яуза, ЭКСМО, 2015, 448 с. ISBN 978-5-699-84344-2.
- Gröner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugträger, Kreuzer, Kanonenboote (нем.). – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3763748006.
- В. Кофман. ЗАОКЕАНСКИЕ ТЯЖЕЛОВЕСЫ. Моделист-Конструктор. М., ЗАО „Редакция Моделист-Конструктор“, 2008. с. 32 – 34.
Външни препратки
редактиране- PENNSYLVANIA armoured cruisers (1905 – 1908) ((en))
- United States of America 8"/35 (20.3 cm) Marks 3 and 4 8"/40 (20.3 cm) Mark 5 // Navweaps, 29 July 2016. Посетен на 15 October 2016. ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно Броненосни крайцери тип „Пенсилвания“
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Броненосные крейсера типа „Пенсильвания““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |