Броненосни крайцери тип „Йорк“

Роон (познати още като тип „Йорк“) са серия броненосни крайцери на Германския императорски военноморски флот от времето на Първата световна война. Усъвършенствана версия на крайцерите тип „Принц Адалберт“. Построени са 2 единици: „Йорк“ (на немски: Yorck) и „Роон“ (на немски: Roon). Проекта получава развитие в броненосните крайцери от типа „Шарнхорст“.

Броненосни крайцери тип „Роон“
Roon-Klasse
SMS York.jpg
Броненосният крайцер „Йорк“
Флаг Германска империя Германска империя
Клас и тип Броненосни крайцери от типа „Йорк“
Производител Kaiserliche Werft в Кил и др., Германия
Живот
Заложен 1903 г.
Спуснат на вода 14 май 1904 г.
Влиза в строй 21 ноември 1905 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран/потънал
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 127,8 m
Ширина 20,2 m
Газене 7,76 m
Задвижване 3 парни машини с тройно разширение;
16 котела;
3 винта;
19 000 к.с.
Скорост 21 възела
(38,89 km/h)
Водоизместимост 9553 t (стандартна)
10 266 t (пълна)
Броня на кулите: 150 mm
на борда: 100 mm
на палубата: 50 mm
на бойната рубка: 150 mm
Екипаж 616 – 633 души
Далечина на
плаване
5000 морски мили при 10 възела скорост
Въоръжение
Артилерия 2×2 210 mm;
10×1 150 mm;
14×1 88 mm;
4×1 7,92 mm картечници
Торпеда 4×1 450 mm (17.7 дюйма) ТА
Броненосни крайцери тип „Роон“ в Общомедия

КонструкцияРедактиране

 
Броненосни крайцери тип „Роон“. Схема.

Проектът за този тип крайцери е разработен от Конструкторското бюро на Имперското морско ведомство през 1901 година. Конструкторите търсят увеличаване на скоростта до 21 възела, затова новия тип малко се отличава от предшественика си, с изключение на увеличения от 14 на 16 брой котела и четирикоминния силует.

Водоизместимост: нормална 9533 t, пълна 10266 t

Дължина между перпендикулярите: 123 m, по конструктивната водолиния: 127,3 m, максимална: 127,8 m. Ширина: по конструктивната водолиния: (48 шп.) 20,23 m. Газене по конструктивната водолиния: 7,33 m. Височина на борда: 12,14 m.

БрониранеРедактиране

Главния пояс, с ширина два метра, е по водолинията от минус втория шпангоут до форщевена. Над водата пояса достига на 0,7 m височина. Дебелината на бронята в пределите на цитаделата (шпангоути 21 – 72) е 100 mm, а в края – 80 mm. Бронята е закрепена върху тик с дебелина 55 mm.

Над пояса се издига шестоъгълна цитадела с дебелина на бронирането 100 mm. Над нея по дължината на борда от 32 до 60,5 шпагоут има правоъгълен каземат със 100 mm броня. Системата на бронирането повторя използваната в тип „Принц Хенрих“ кораби.

Кулите на главния калибър: стени 100 – 150 mm, покрив 30 mm.

Кулите на средния калибър: стени 80 – 100 mm.

Носова бойна рубка: стени 150 mm, покрив 30 mm, кърмовата: 80 и 20 mm съответно.

Дебелината на хоризонталната броня на палубата е 40 – 60 mm, при скоса 40 – 50 mm, съединява се с долния край на пояса.

ВъоръжениеРедактиране

Въоръжението на кораба се състои от две кули с едно 210 mm скорострелно оръдие С/01, дължина на ствола 40 калибра, които са поставени на носа и в кърмата по диаметралната плоскост на кораба. Максималният ъгъл на вертикално насочване е от – 5° до + 30°. Максималната далекобойност е 16 300 m, с боезапас от 380 снаряда.

Корабната артилерия от средния калибър се състои от 10 скорострелни оръдия калибър 150 mm/40. Боезапас – 1200 снаряда.

Към спомагателната артилерия има 14 скорострелни оръдия на централната надстройка С/01 с дължина на ствола 35 калибра. Максималният ъгъл на вертикалното насочване на 88 mm оръдия е от – 5° до + 25°, максимална далекобойност на изстрела е 8980 m, боезапас 4000 изстрела.

Торпедното въоръжение са четири подводни торпедни апарата, калибър 450 mm: един на носа, два бордови и един на кърмата с общ боекомплект от 11 торпеда.

Силова установкаРедактиране

Три 3-цилиндрови парни машини с тройно разширение въртят три винта с различен диаметър: среден трилопастен – 4,5 м, два бордови четирилопастни 4,8-метрови. Пълнния запас въглища е 1570 тонн, нормалния – 750[1]. Проектната мощност на силовата установка е 19 000 к.с.

Парата се изработва в 16 парни дебелотръбни котела „Дюр“ с налягане 15,5 атм., разположени в четири котелни отделения. Общата повърхност на нагряване е 4900 м²[1]. Всяко котелно отделение има свой комин[1].

Електроенергията на корабите се осигурява от четири динамо-машини обща мощност от 260 кВт, и напрежение 110 волта[1].

На изпитанията крайцерите надминава проектната скорост „Ронн“ показва 21,14 възела, а „Йорк“ 21,43[1][2]. Отрицателни последствия от увеличаването на водоизместимостта, мощността и намаляването на запаса въглища е намаляването на далечината на плаване на икономична скорост със 700 – 800 мили в сравнение с предходния тип[1][2], което не позволява използването им като рейдери, но за плаване в Балтика или в Северно море е напълно приемливо[2].

История на службатаРедактиране

Роон, на името на Албрехт Теодор Емил фон Роон (1803 – 1879) – пруски генерал-фелдмаршал, морски министър (1861 – 1871), е заложен през 1902, спуснат на вода на 27 юни 1903, влиза в строй на 5 април 1906 година. След края на изпитанията „Роон“ влиза в състава на 3-та Разузнавателна група на флота. През 1911 г. крайцерът е изваден в резерв. С началото на войната отново е въведен в строй. На 4 декември 1916 г. „Роон“ отново е изваден в резерва[1].

Йорк, на името на Йохан Давид Лудвиг Йорк фон Вартенбург (1759 – 1830) – пруски генерал-фелдмаршал, е заложен през 1903, спуснат на вода на 14 май 1904, влиза в строй на 21 ноември 1905 година. На 21 май 1913 г. „Йорк“ излиза в резерва. Отново е в строй от 12 август 1914 г., остава в Северно море, в 3-та Разузнавателна група, охранява бреговете на Северно море. На 4 ноември 1914 г., завръщайки се от поход, в гъста мъгла, в устието на Яде крайцерът се натъква на две мини от немско минно заграждение. Той бързо се преобръща и потъва във фарватера. От 712 души, намиращи се на борда, загиват 336[1].

ИзточнициРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Ненахов Ю. Ю., Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910, Москва, издателство АСТ, 2006, ISBN 5-17-030194-4
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905, London, Conway Maritime Press, 1979, ISBN 0-85177-133-5
  • Пахомов Н. А., Броненосные крейсера Германии, Санкт Петербург, издателство Истфлот, 2006, страница 68, ISBN 5-98830-021-9
  • Gröner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945 Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugträger, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3-7637-4800-6
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Броненосные крейсера типа „Йорк““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.