Броненосни крайцери тип „Йорк“

Роон ((на немски: Roon), познати още като тип „Йорк“ (на немски: Yorck)) са серия броненосни крайцери на Германския императорски военноморски флот от времето на Първата световна война. Усъвършенствана версия на крайцерите тип „Принц Адалберт“. Всичко от проекта са построени 2 единици: „Йорк“ (на немски: SMS Yorck[2]) и „Роон“ (на немски: SMS Roon). Проектът получава развитие в броненосните крайцери от типа „Шарнхорст“.

Броненосни крайцери тип „Роон“
Yorck-Klasse Großer Kreuzer
(Roon-Klasse Großer Kreuzer)
SMS York.jpg
Броненосният крайцер „Йорк“
ФлагГерманска империя Германска империя
Клас и типБроненосни крайцери от типа „Йорк“
Следващ типБроненосни крайцери тип „Шарнхорст“
Предшестващ типБроненосни крайцери тип „Принц Адалберт“
ПроизводителKaiserliche Werft в Кил
и Blohm & Voss в Хамбург,
Германска империя
Планирани2
Построени2
В строеж1902 г. – 1906 г.
В строй1905 г. – 1916 г.
Утилизирани1
Загуби1
Служба
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост9553 t (нормална);
10 266 t (пълна)
Дължина127,8 m
Дължина по водолинията
127,3 m
Ширина20,2 m
Газене7,76 m
Броняна борда: 100 mm;
на палубата: до 60 mm
(до 50 mm);
на кулите: 150 mm;
каземати: 100 mm;
на бойната рубка: 150 mm
Задвижване3 парни машини с тройно разширение;
16 водотръбни котли Dürr
Мощност19 000 к.с.
(14 000 КВ)
Движител3 гребни винта
(1 – ⌀ 4,5 m,
2 – ⌀ 4,8 m)
Скорост21 възела
(38,89 km/h)
Далечина на
плаване
5000 морски мили при 10 възела скорост
4200 морски мили при 12 възела[1]
Запас гориво: 1570 t въглища и 207 t нефт
Екипаж616 – 633 души
Въоръжение
Артилерия2×2 210 mm;
10×1 150 mm;
14×1 88 mm;
Торпедно
въоръжение
4×1 450 mm
(17,7 дюйма) ТА
Други4×1 7,92 mm картечници
Броненосни крайцери тип „Роон“ в Общомедия

Проектиране и строежРедактиране

Заложени са в съответствие с Първия Морски закон от 1898 година. Проектът за този тип крайцери е разработен от Конструкторското бюро на Имперското морско ведомство през 1901 г. При тяхното разработване конструкторите се стремят непременно да достигнат ход до 21 възела, за това новият тип с малко се отличава от предшестващия, с изключение на увеличения от 14 до 16 броя котли на „Дюр“ и четирикоминния силует[3].

КонструкцияРедактиране

 
Броненосните крайцери от типа „Роон“. Схема на артилерията и бронирането.

Водоизместимост: нормална 9533 t, пълна 10266 t

Дължина между перпендикулярите: 123 m, по конструктивната водолиния: 127,3 m, максимална: 127,8 m. Ширина: по конструктивната водолиния: (48 шпангоут) 20,23 m. Газене по конструктивната водолиния: 7,33 m. Височина на борда при мидъла: 12,14 m[3].

На крайцерите има един полубалансирен рул.

ВъоръжениеРедактиране

Въоръжението на кораба се състои от две оръдейни кули с две 210 mm скорострелни оръдия С/01, с дължина на ствола 40 калибра, които са поставени на носа и в кърмата по диаметралната плоскост на кораба. Максималният ъгъл на вертикално насочване е от – 5° до + 30°. Максималната далекобойност е 16 300 m, с боезапас от 380 снаряда[4].

Корабната артилерия на средния калибър се състои от 10 скорострелни оръдия калибър 150 mm/40. Боезапас – 1200 снаряда[5], по-късно увеличен до 1600[4]. Снарядите имат маса 40 кг и начална скорост 800 м/с. Максималната далечина на стрелбата е 13 700 м[5][4].

Към спомагателната артилерия има 14 88 mm скорострелни оръдия на централната надстройка на вертикална цапфа (централен щоков отвор) тип С/01 с дължина на ствола 35 калибра. Максималният ъгъл на вертикалното насочване на 88 mm оръдия е от – 5° до + 25°, максимална далекобойност на изстрела е 49,1 кабелтови (9090 м), боезапасът е 4000 изстрела[5], впоследствие е намален до 2100[4].

Торпедното въоръжение са четири подводни торпедни апарата с калибър 450 mm: един на носа, два бордови и един на кърмата с общ боекомплект от 11 торпеда[6].

Като въоръжение на десантните партии има 6 см десантно оръдие, 297 винтовки mod. 98 и 79 револвера mod. 79, заменени впоследствие с пистолети М.1904[6].

БрониранеРедактиране

Главния брониран пояс, с ширина два метра, върви по водолинията от минус втория шпангоут до форщевена. Над водата поясът достига на 0,7 m височина. Дебелината на бронята в пределите на цитаделата (шпангоути 21 – 72) е 100 mm, а в края – 80 mm. Бронята е закрепена върху подложка от тик с дебелина 55 mm. Плочите за защита на бордовете по краищата на кораба са направени от никелова броня.

Над пояса се издига шестоъгълна цитадела с дебелина на бронирането 100 mm. Над нея по дължината на борда от 32 до 60,5 шпагоут има правоъгълен каземат със 100 mm броня. Системата на бронирането повтаря използваната при типа „Принц Хайнрих[3].

Кулите на главния калибър: стени 100 – 150 mm, покрив 30 mm.

Кулите на средния калибър: стени 80 – 100 mm.

Носова бойна рубка: стени 150 mm, покрив 30 mm, кърмовата: 80 и 20 mm съответно.

Дебелината на хоризонталната броня на бронираната палуба е 40 – 60 mm, при скоса 40 – 50 mm, съединява се с долния край на пояса[4], дебелината на палубата и скосовете по краищата, в сравнение с предходния тип, е намалена, за да се олекотят краищата.

Силова установкаРедактиране

Три 3-цилиндрови парни машини с тройно разширение въртят три винта с различен диаметър: среден трилопастен – 4,5 м, два бордови четирилопастни 4,8-метрови. Пълнния запас въглища е 1570 тона, нормалния – 750[1]. Проектната мощност на силовата установка е 19 000 к.с.

Парата се изработва в 16 парни дебелотръбни котела „Дюр“ с налягане 15,5 атм., разположени в четири котелни отделения. Общата повърхност на нагряване е 4900 м²[1]. Всяко котелно отделение има свой комин[1].

Електроенергията на корабите се осигурява от четири динамомашини с обща мощност от 260 кВт, и напрежение 110 волта[1].

На изпитанията крайцерите надминават проектната си скорост. „Ронн“ показва 21,14 възела, а „Йорк“ 21,43[1][7]. Отрицателни последствия от увеличаването на водоизместимостта, мощността и намаляването на запаса въглища е намаляването на далечината на плаване на икономична скорост със 700 – 800 мили по сравнение с предходния тип[1][7], което не позволява използването им като рейдери, но за плаване в Балтика или в Северно море е напълно приемливо[7].

История на службатаРедактиране

SMS Roon, на името на Албрехт Теодор Емил фон Роон (1803 – 1879) – пруски генерал-фелдмаршал, морски министър (1861 – 1871), е заложен през 1902 г., спуснат на вода на 27 юни 1903 г., влиза в строй на 5 април 1906 година. След края на изпитанията „Роон“ влиза в състава на 3-та Разузнавателна група на флота. През 1911 г. крайцерът е изваден в резерв. С началото на войната отново е въведен в строй. На 4 декември 1916 г. „Роон“ отново е изваден в резерва[1].

SMS Yorck, на името на Йохан Давид Лудвиг Йорк фон Вартенбург (1759 – 1830) – пруски генерал-фелдмаршал, е заложен през 1903 г., спуснат на вода на 14 май 1904 г., влиза в строй на 21 ноември 1905 година. На 21 май 1913 г. „Йорк“ излиза в резерва. Отново е в строй от 12 август 1914 г., остава в Северно море, в 3-та Разузнавателна група, охранява бреговете на Северно море. На 4 ноември 1914 г., завръщайки се от поход, в гъста мъгла, в устието на Яде крайцерът се натъква на две мини от немско минно заграждение. Той бързо се преобръща и потъва във фарватера. От 712 души, намиращи се на борда, загиват 336[1].

Оценка на проектаРедактиране

Девъншир[8]
 
Глуар[9]
 
Колорадо[10]
 
Кент[11]
 
Йорк[1]
 
Изумо[12]
 
Баян
 
Леон Гамбета[13]
 
Година на залагане 1903 1899 1901 1900 1903 1898 1900 1901
Година на влизане в строй 1905 1903 1905 1903 1905 1900 1903 1905
Водоизместимост нормална, т 11 024 9856 13 899 9957 9533 9906 7326 11 959
Пълна, т[ком. 1] 13 053 ? 15 380 11 176 10 266 10 470 8238 13 108
Мощност на ПМ, к.с. 21 000 21 800 23 000 22 000 19 000 14 500 16 500 27 500
Максимална скорост, възела 22 21,5 22 23 21 20,75 20,9 22,5
Далечина на плаване, мили (на ход, въз.) 8500 (10)
(проектна)
6500(10) 6000 (10) 6600 (10) 4200 (12) 4900 (10) 3900 (10) 6500(10)
Брониране, мм
Тип на бронята КС СХ КС, СХ НКС КС КС СХ КС
Пояс 152 150 152 102 100 178 200 150
Палуба (скосове) 25(32) 55(45) 37(102) 19 – 51 40(50) 63(63) 60 55 – 60(65)
Кули 127 170 165 127 150 152 150 170
Барбети 152 140 152 127 150 152 150 140
Рубка 305 150 229 254 150 356 160 150
Въоръжение 4×1×190-мм/45
6×1×152-мм/45
2×1×76,2-мм/28
18×1×47-мм/43
2 ТА
2×194-мм/40
8×1×164-мм/45
6×100 мм
18×1×47-мм/43
2 ТА
2×2×203-мм/40
14×1×152-мм/50
18×1×76,2-мм/50
2 ТА
14(2×2,10×1)×152-мм/45
10×1×76,2-мм/40
2 ТА
2×2×210-мм/40
10×1×150-мм/40
14×1×88-мм/30
4 ТА
2×2×203-мм/40
14×1×152-мм/40
12×1×76,2-мм/40
5 ТА
2×203-мм/40
8×1×152-мм/45
20×1×75-мм/50
2 ТА
2×2×194-мм/40
16×1×164-мм/45
22×1×47-мм/43
4 ТА

Коментари към таблицатаРедактиране

  1. За британските и американските кораби в източниците водоизместимостта е дадена в дълги тонове, за това тя е преизчислена в метрични тонове

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г д е ж з и к Gröner_1_1982 78, с. 2.
  2. Акронимът „SMS“ – е от на немски: Seiner Majestat Schiff – Кораб на Негово Величество.
  3. а б в Броненосные крейсера 2006, с. 42.
  4. а б в г д Gröner_1_1982 77, с. 2.
  5. а б в Броненосные крейсера 2006, с. 44.
  6. а б Броненосные крейсера 2006, с. 46.
  7. а б в Крейсера 2015, с. 171.
  8. All the World's Fighting Ships 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1979. с. 71.
  9. All the World's Fighting Ships 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1979. с. 305.
  10. All the World's Fighting Ships 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1979. с. 148.
  11. All the World's Fighting Ships 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1979. с. 70.
  12. All the World's Fighting Ships 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1979. с. 225.
  13. All the World's Fighting Ships 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1979. с. 306.

ЛитератураРедактиране

  • Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. М, АСТ, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1979. ISBN 0-85177-133-5.
  • Пахомов Н. А.. Броненосные крейсера Германии. СПб., Истфлот, 2006, 68 с.. ISBN 5-98830-021-9.
  • Лисицын Ф. В.. Крейсера Первой мировой. М., Яуза, ЭКСМО, 2015, 448 с.. ISBN 978-5-699-84344-2.
  • Gröner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945 Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugträger, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3-7637-4800-6

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Броненосные крейсера типа „Йорк““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​