Българи (област Бургас)

село в област Бургас
(пренасочване от Българи (Област Бургас))
Disambig.svg Тази статия е за странджанското село. За габровското вижте Българи (Област Габрово).

Българи е село в Югоизточна България, в община Царево, област Бургас. В миналото е известен като Вулгари (Вургари, на гръцки българи).

Българи
Общи данни
Население 38 души[1] (15 март 2022 г.)
0,864 души/km²
Землище 44 403 km²
Надм. височина 293 m
Пощ. код 8274
Тел. код 059069
МПС код А
ЕКАТТЕ 7291
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   кмет
Царево
Георги Лапчев
(ГЕРБ)
Българи в Общомедия

Селото е едно от последните четири нестинарски села в България.

ГеографияРедактиране

Село Българи се намира в източната част на планина Странджа. Разположено е върху плоския гръб на един рид, заобиколен от три страни с дълбоки долчини, на 17 km. от Царево, на 40 km. от Малко Търново и на 79 km. от Бургас. В околността има гъсти букови и дъбови гори.

ИсторияРедактиране

Древното име на селото е Ургури, по името на прабългарското племе, охранявало крепостта, разположена наблизо.[2]

В османотурски документи селото фигурира за първи път през 1454 г. – една година след завладяването на Константинопол. Впоследствие през втората половина на 17 век се появява в данъчните регистри на каза Анхиало.

Българи под името Булери е отбелязано в една анонимна карта, отпечатана от Джеймс Уайд в Лондон през 1829 г. и на картата на генерал Александър Хатов, издадена в 1854 г. във връзка с Кримската война.

От Българи има участници в Гръцкото въстание от 1821 г. След Руско-турската война от 1828 – 1829 година жители на Българи се изселват в Южна Русия, но след две години една част от тях се връщат. Потомците им и до днес носят прякора „русийковци“.[2]

След 1878 година има ново преселване, защото Българи остава в границите на Османската империя. Половината от жителите се преселват в новообразуваното крайморско село Кюприя (днес Приморско).[2]

Към края на ХІХ век селото остава последната крепост на българщината в крайморска Странджа. Традиционният консерватизъм на населението способства за съхранение на българския му характер в една враждебна гръкоезична среда.

При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Вургари силно пострадва. Всичките 120 къщи са ограбени, а половината от тях и изгорени.[2]

Селото влиза в границите на България в 1913 година след териториалните промени на България в резултат на Балканската война. След Първата световна война няколко семейства от Българи се заселват в местността „Лисово“ по посока на Мичурин и образуват село Изгрев.[2]

В миналото Българи е било типично колибарско село. Под това понятие в Странджа разбират селата, които освен къщи в селото имат и колиби из горите, групирани по 4 – 5 в отделни местности, където се намират нивите на стопаните. Колибарските семейства до късна есен прекарвали на колибата, копаели, жънели, вършеели, отглеждат добитък и се прибирали в селото само за зимуване. Колибите на българци били пръснати по чукарите из цялото землище, в местностите – Припур, Шумакът, Питарево, Студеньет врис, Ялоньето, Кабурич, Грудево.

Българи е било център на община, към която са се отнасяли Лисово (Изгрев), Мързево (Кондолово), изчезналото село Припор и чифлиците Грънчар баир, Ениято, Кобурич и други. През 1920-те години жителите му образуват горско-производителната кооперация „Дъб“. В 1926 г. то има 126 къщи и 501 жители, в 1937 г. – 602 жители, а в 1955 г. селото брои 150 къщи.[2]

Името му остава Вулгари (Вургари, което е гръцкият вариант на Българи) до 1934 година.

НаселениеРедактиране

 
Жители на с. Българи, 1938 г.
 
Празнична носия от село Българи, Бургаски етнографски музей.

Към 31 декември 2021 г. на територията на Българи живеят по настоящ адрес 39 души. Гъстотата е 0,878 души/km2.

Демографско развитиеРедактиране

Година на
преброяване
Численост
1926501
1934588
1946655
1956795
1965728
1975500
1985319
1992241
2001161
201168
202139

Според преброяването на населението през 2011 година, етническият състав включва 68 българи.[3]

ЗабележителностиРедактиране

В землището на селото в местността Калдъръма има запазена отсечка от древен път с дължина между 50 и 100 метра. Направлението е от морето към Малко Търново. Северно от селото в местността Градището се намира тракийска и късноантична крепост Ургури. Разположена е на висок хълм със стръмни скатове, спускащи се към река Караагач. На около 2 km северозападно от селото в местностите Рупите и Скуриите се откриват останки от металургична дейност. Тракийски могили има в местността Църквището по пътя за резервата Силкосия (източно от Българи) и в местностите Ечмите (източно от Българи) и Бялата пръст (на 3,5 km югозападно от Българи). Голяма могила, наречена „Тумбата“, с диаметър 35 метра, се намира в местността Шумяка (южно от Българи). Източно от селото е най-старият български резерват „Силкосия“, а на 7 km североизточно – защитената местност „Марина река“, в миналото част от „Силкосия“.

Редовни събитияРедактиране

Българи е единственото село в Странджа със статут на фолклорен резерват. Обичаят нестинарство е запазен в автентичния си вид. Оттук е и последната „истинска“ нестинарка – баба Злата, след смъртта на която обичаят замира за дълги години. Днес този уникален по своята същност зрелищен обред е възроден и може да се наблюдава на празника на селото на 3 и 4 юни. Тогава жителите на селото почитат светците Константин и Елена, които са патрон и на църквата в селото. Тя е строена след Илинденско-Преображенското въстание като понастоящем има статут на паметник на културата във връзка с обичая нестинарство.

ТранспортРедактиране

Има микробуси два пъти на ден, които тръгват от Царево по линията Царево – Кости. Село Кости се намира на 7 km от Българи.

ГалерияРедактиране

ЛичностиРедактиране

Родени в Българи

БележкиРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. а б в г д е Горов, Горо. Селища и население на Странджа. Комплексна научна Странджанска експедиция през 1955 г. София, 1957. с. 29–30.
  3. Ethnic composition of Bulgaria. // 2011. Посетен на 2022-1-14. (на български)
  4. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 459.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 106.
  6. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 298.