Климент I (на латински: Clemens Romanus I, на гръцки: Κλήμης Ῥώμης, * ок. 50 г. в Рим, † 97 (или 101) в Рим или на Крим) – апостол от седемдесетте, съгласно официалните хроники на Римокатолическата църква („Annuario Pontificio, citta del Vaticano“) – четвърти папа (от 88 или 90 до 97 или 99), по други версии – трети по ред папа, пръв епископ на Сердика, близък сподвижник на св. ап. Петър и св. ап. Павел и пръв Апостолаки отец.

Свети Климент I
римски папа
Понтификат
ок. 92 г. – ок. 99 г.
ПредшественикАнаклет I
НаследникЕварист
Роден
Починал
99 г.
Рим, Римска империя, или на Крим, Боспорско царство
Свети Климент I в Общомедия

Светец, паметта му се почита на 25 ноември[1]. На него се приписва авторството на две послания до римските християнски общности и побратимени църкви в Коринт. Първото послание се смята за автентично, но второто послание всъщност е проповед и апокриф, който погрешно се приписва на св. Климент Римски. То датира от II-III в. и е писано от юдеохристиянин в Сирия. Като тълкува текста от книгата Битие (1:27) за сътворението на човека като мъж и жена, Псевдо-Климент Римски настоява в алегоричен дух, че под „мъж“ трябва да се разбира Христос, а под „жена“ – Църквата. Тя принадлежи на духовния свят, но става видима в последните дни, за да спаси човечеството. Повечето изследователи са убедени, че това учение повтаря учението на гностиците валентиниани за двойката („сизигия“) предвечни еони, които се наричат „Човек“ и „Църква“. Второто послание се отхвърля като апокриф още в Античността от Евсевий Кесарийски и блаж. Йероним.

Най-ранните жития говорят, че св. Климент е починал мирно. Съвпадението на неговото име с това на брата на император Домициан – Тит Флавий Клемент, убит през 96 г. по заповед на императора (заради слухове, че симпатизира на християнството), способствало за появата през средновековието на красиви агиографични легенди за чудесата в странстванията и мъченическата смърт на папа Климент I. По версията на житието от 9 век е мъченик, удавен, завързан за котва, в Черно море в Крим. Според православната легенда на дъното на морето изниква храм с неговите мощи и един път в годината морето се разделяло, храмът се показвал и християните ходели там на поклонение.

Св. ап. Климент първо е епископ на Сердика (дн. София).[2] Исторически факт е, че през втората половина на 860 г. Методий участва по покана на брат си Константин във важна църковно-религиозна и политическа мисия в Хазарския каганат. Братята са изпратени там от византийския император. На 30 януари 861 г. Константин-Кирил Философ намира в Крим мощите на св. Климент, които тържествено се пренасят в гр. Херсон и се полагат в църквата „Св. Димитър“. Константин-Кирил написва „Похвално слово“ и химн за св. Климент. Този химн се пее в гръцките училища в Италия и след смъртта на Кирил, за което споменава Анастасий Библиотекар в свое писмо. Кирил и Методий пишат от Моравия не до Константинопол, а до Римския престол за случилото се преди години чудо – Черно море се отдръпва и оголеното дъно поднася на братята мощите на св. Климент. По покана на папа Николай I (858 – 867), в края на 867 г., заедно с учениците си, Кирил и Методий пристигат в Рим, за да получат папско разрешение относно отслужване на славянска литургия. Те са приети благосклонно от новия папа Адриан II (867 – 872), защото носят част от мощите на св. Климент. Папата тържествено приема солунските братя и води шествието на римските жители, които със свещи в ръце посрещат мощите на мъченика св. Климент Римски. Главата на Римската църква тържествено приема преведените на старобългарски литургични книги, освещава ги и ги полага в църквата „Санта Мария Маджоре“. С това действие папата одобрява службата на славянски език.

Част от мощите на св. Климент са били пренесени от св. Владимир I в Киев; оттам изчезват по време на татарските набези.

В негова памет е осветена базиликата „Сан Клементе“ в Рим и църквата „Богородица Периблептос“ в Охрид. В Охрид се намира и църквата „Малък св. Климент“.

Едно ново изследване в българската агиография определя св. Климент Римски като първи епископ на Сердика (дн. София). Според изследването св. Климент е ръкоположен за епископ от св. ап. Петър и вероятно св. ап. Павел и в продължение на 15 – 20 години управлява катедрата в София преди да замине за Рим.

Почит в България редактиране

През 2020 година в България пристига частица от мощите на Свещеномъченик Климент Сердикийски, папа Римски, заедно с частица от мощите на Свети Потит Сердикийски, първият софийски мъченик[3]. Мощите и на двамата софийски светци са дарение от папа Франциск по молба на Българския патриарх Неофит.

Мощите са донесени от представители на католическата църква. След като главата на Българската православна църква се покланя пред тях в сградата на Софийската митрополия, те са пренесени с празнично литийно шествие до храм „Света София-Премъдрост Божия“. В шествието, което е предвождано от Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на патриарх Неофит в качеството му на Софийски митрополит, се включват десетки свещеници от осемте духовни околии на Софийска епархия.

Днес частицата от мощите на Свети Климент, папа Римски, се намират в храма, като те се извеждат за поклонение в деня на светеца - на 24-ти за вечерната служба в навечерието на празника, и на 25-ти ноември за литургията в самия ден на празника на Свети Потит[4].

Все още няма изграден нито един храм в чест на първия епископ на Сердика, днешна София - нито енорийска черква, нито параклис.

Издания редактиране

Изследвания редактиране

Източници редактиране

  1. Българска православна църква. Календар на БПЦ-БП // Посетен на 2023-11-23.
  2. История на Българската църква. Том първи. Първи период (864 – 1186 г.), Димитър Цухлев, 1911 г.
  3. Софийска света митрополия. С тържествено литийно шествие бяха пренесени мощите на св. Климент, Папа Римски и св. Потит Сердикийски // Сайт на БПЦ-ПБ. 2020-09-18. Посетен на 2024-01-13.
  4. Софийска света митрополия. Празнична архиерейска вечерня в чест на св. Климент папа Римски // Сайт на БПЦ-БП. 2023-11-26. Посетен на 2024-01-13.

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Климент I“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Анаклет I римски папа (90 – 99) Еварист