Отваря главното меню

Виверовите (Viverridae), наричани още Пълзящи котки, са семейство хищни бозайници с дребни и средни размери, което включва линзанги, цивети, генети, палмови цивети и бинтуронга. Виверовите се смятат за едни от най-примитивните съвременни хищници със структура на скелета много близка до тази при първите вивероподобни хищници от Еоцена, отпреди 50 милиона години, смятани за родоначалници на Коткоподобните.

Виверови
Genetta genetta felina (Wroclaw zoo).JPG
Котешка генета (Genetta genetta)
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Carnivora Хищници
семейство: Viverridae Виверови
Научно наименование
Уикивидове Viverridae
Gray, 1821 г.
Подсемейства
Виверови в Общомедия

РазпространениеРедактиране

Виверовите се срещат в цяла Африка и Южна Азия (до умерените ширини на север и о-в Сулавеси на изток), а Котешката генета се среща и на Пиренейския полуостов в Европа.

Физическа характеристикаРедактиране

Виверовите имат издължено и набито телосложение, къси крака с прибиращи се или полу-прибиращи се нокти и дълга опашка. Размерите им варират от 33 см. дължината на тялото (без опашката) и тегло 650 грама при Африканския линзанг, до 85 см. дължина и 18 кг. тегло при Африканската цивета. На външен вид наподобяват котки с дълга муцуна, като повечето видове са изпъстрени с тъмни шарки, ивици или петна по тялото и черни пръстени по опашката.

Повечето вивери имат добре развити перианални жлези, които отделят секрет със силна миризма, с която някои видове отблъскват своите неприятели. Секретът от тези жлези се нарича цибетин и се използва в парфюмерията и медицината.

Черепът е издължен и плосък. Мъжките индивиди имат бакулум (пенисова кост), както при кучетата. Зъбната формула е (i 3/3, c 1/1, p 3 – 4/3 – 4, m 1 – 2/1 – 2).2 = 32 – 40.

Начин на живот и храненеРедактиране

Виверовите са активни предимно нощем и обикновено живеят самостоятелно. Макар и хищници на практика са всеядни: хранят се с дребни гръбначни (включително мърша), насекоми и други безгръбначни като червеи, ракообразни и мекотели, като разнообразяват менюто си с плодове, цвят и корени. Палмовите цивети от своя страна се хранят предимно с растителна храна.

Водят дървесен и по-рядко наземен начин на живот. Бинтуронгът дори е развил хватателна опашка, която му служи като пета ръка. От сетивата им най-добре развити са зрението и слухът.

КласификацияРедактиране

Мангустите (Herpestidae), Мадагаскарските мангустоподобни (Eupleridae) и Африканските палмови цивети (Nandiniidae) донеотдавна се включваха в състава на семейство Виверови, но след по-обстойни и съвременни изследвания се отделят като самостоятелни семейства.

Азиатските линзанги (Prionodon) донеотдавна се включваха в подсемейство Viverrinae, заедно с африканските линзанги (Poiana) и останалите типични вивери. Скорошни изследвания обаче сочат морфологична прилика на тези хищници с котките, повече от всички останали виверови, и затова все повече учени подкрепят отделянето им в самостоятелно семейство Prionodontidae.

Таксономичната класификация на генетите (Genetta) все още не е утвърдена и е предмет на научни спорове, особено около генетите с розетовидни леопардови петна: maculata – rubiginosa – pardina – poensis – tigrina.

 
Цивета, азиатска вивера
 
Едропетниста цивета
 
Африканска цивета
 
Генета

семейство Viverridae – Виверови

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране