Двойственото число е форма на граматическото число, която показва, че съответната част на речта назовава две лица или два предмета.[1] Много от живите езици, в това число и съвременният български език, не притежават двойствено число. Старобългарският език е имал двойствено число, но то постепенно е изчезнало с развитието на езика.

В старобългарския език са съществували три граматически числа: единствено, двойствено и множествено.[2] С течение на времето двойственото число е изчезнало, множественото число е поело неговата служба.

Така наречената бройна форма на съществителните в мъжки род произлиза от двойственото число и се използва вместо мн.ч., когато пред съществителното стои числително бройно или местоимение за количество:

три котарака, пет стола, няколко коня.

Според книжовната норма бройната форма в съвременния български език се употребява само за нелица. При съществителните за лица се използва обикновената форма за мн.ч., а числителното име обикновено е в мъжколична форма:

трима слепци, двама длъжници, четирима ученици.

В старобългарския език формата за дв.ч. се е използвала и за лица:[3]

            ;
              ;
            .

Формите за двойствено число на съществителните от женски и среден род не се пазят в съвременния български език. Изключение има при няколко думи, които назовават чифтни органи:[3]

ед.ч. дв.ч. мн.ч.
              
                    
                 
             
             

Поради по-честата употреба на двойствено число при тези думи то е изместило някогашната форма за мн.ч. Понастоящем в книжовния език се казва само

ръце, нозе, очи, уши;

а не

ръки, ноги, очеса, ушеса.

При някои думи се пазят като дублети двете форми:

колене и колена;
рамене и рамена;
криле и крила;
рога и рогове (старата форма за мн.ч. е роги; днес тя не се приема за книжовна; книжовната форма е с променено окончание).

При някои от тях има разлика в смисъла. Например рога се използва най-вече за животни, докато рогове може да значи музикални инструменти или съдове за вино, или съдове за барут, или зъбци на някакъв инструмент (вила, вилица).[4]

В съвременния гръцки език има само единствено и множествено число, но старогръцкият е притежавал и двойствено число.

Пример:

  • Единствено число: ἄνθρωπος („човек“, „мъж“).
  • Двойствено число: ἀνθρώπω („двама души“, „двама мъже“).
  • Множествено число: ἄνθρωποι („хора“, „мъже“).

Форми за двойствено число са съществували за всички падежи в старогръцката граматика.

Готският е мъртъв източногермански език, известен предимно от един ранносредновековен превод на Библията. Притежавал е двойствено число, а множествено число се е използвало само за три и повече предмета или лица. Двойствено число са имали личните местоимения и глаголите, но не и имената.

Пример:

  • wit („ние двамата“);
  • weis („ние“ [поне трима]).

Личните местоимения в готския език са имали форми за единствено, двойствено и множествено число във всички падежи.

В езика санскрит съществителните имена се менят по падеж и число. Например съществителното नर nara („мъж“)[5] се скланя така:[6]

Падеж Ед.ч. Дв.ч. Мн.ч.
Именителен नरः
naraḥ
नरौ
narau
नराः
narāḥ
Звателен नर
nara
नरौ
narau
नराः
narāḥ
Винителен नरम्
naram
नरौ
narau
नरान्
narān
Творителен नरेण
nareṇa
नराभ्याम्
narābhyām
नरैः
naraiḥ
Дателен नराय
narāya
नराभ्याम्
narābhyām
नरेभ्यः
narebhyaḥ
Отделителен नरात्
narāt
नराभ्याम्
narābhyām
नरेभ्यः
narebhyaḥ
Родителен नरस्य
narasya
नरयोः
narayoḥ
नराणाम्
narāṇām
Местен नरे
nare
नरयोः
narayoḥ
नरेषु
nareṣu

Глаголите в санскрит се менят по лице, число, време, наклонение и залог. Например глаголът „стоя“ се спряга в сегашно време, изявително наклонение, по следния начин:[7]

Лице Ед.ч. Дв.ч. Мн.ч.
1 л. tiṣṭhāmi tiṣṭhāvaḥ tiṣṭhāmaḥ
2 л. tiṣṭhasi tiṣṭhathaḥ tiṣṭhatha
3 л. tiṣṭhati tiṣṭhataḥ tiṣṭhanti

Сказуемото се съгласува с подлога по лице и число:[7]

narāḥ tiṣṭhanti („мъже стоят“).

Във ведическия санскрит съществителните в двойствено число, пред които няма числително, могат да означават единство от две противоположности:

  • dyāvā („небе и земя“);
  • mātarā („майка и баща“).

В съвременния словенски език има три граматически числа: единствено, двойствено и множествено. Всяко съществително име притежава форми за трите числа във всички падежи.

Пример: склонение на съществителното korȃk [kɔráːk] („стъпка, крачка“).[8]

Падеж Ед.ч. Дв.ч. Мн.ч.
Именителен korȃk korȃka korȃki
Родителен korȃka korȃkov korȃkov
Дателен korȃku korȃkoma korȃkom
Винителен korȃk korȃka korȃke
Местен korȃku korȃkih korȃkih
Творителен korȃkom korȃkoma korȃki
Звателен korȃk korȃka korȃki

Употребата на двойствено число е задължителна с изключение на съществителните, означаващи чифтни органи или предмети (очи, уши, устни, ръце, крака, бъбреци, панталони и др.), за които поначало се използва множествено число, освен когато говорещият иска да наблегне, че нещо важи за двете части.

Например обикновено се казва

oči me bolijo („болят ме очите“).

Но ако говорещият иска да наблегне, че и двете очи го болят, ще каже

(obe) očesi me bolita („двете очи ме болят“).

След числителното obe / oba („двете“, „двата“) двойственото число е задължително. Но числителното не е задължително, защото самата форма očesi („двете очи“) включва смисъла на числителното.

В горнолужишкия и долнолужишкия език се пазят формите за двойствено число при имената и глаголите.

Примери от горнолужишкия език за двойствено число при имената:

Множествено число: Jana widźi starych nanow. („Яна вижда стари бащи.“)
Двойствено число: Jana widźi stareju nanow. („Яна вижда двама стари бащи.“)
Множествено число: Jana widźi stare konje. („Яна вижда стари коне.“)
Двойствено число: Jana widźi starej konjej. („Яна вижда два стари коня.“)

Пример за разликата между двойствено и множествено число при глаголите в горнолужишкия език:

Единствено число: Wón pisa. („Той пише.“)
Двойствено число: Wonej pisatej. („Те [двама] пишат.“)
Множествено число: Woni pisaja. („Те [неколцина] пишат.“)

В книжовния литовски език от средата на XX век нататък няма двойствено число (има само в някои диалекти), но то е съществувало през XVI и XVII век.

Например изразът „двама добри приятели“ в различни падежи е изглеждал така:

Двойствено число в съвременния книжовен литовски език се среща само при личните местоимения. Например местоимението „ние“ в именителен падеж се мени по род и число така:

  • mùdu („ние двамата“): дв.ч., м.р.;
  • mùdvi („ние двете“): дв.ч., ж.р.;
  • mẽs („ние“): мн.ч. за двата рода.

В художествената литература могат да се срещнат форми на двойствено число и при глаголите.

Шотландският келтски език се говори в северната част на Британските острови, предимно в Шотландия. Двойствено число в този език се употребява само след числителното dà („две“), където употребата му е задължителна.

Пример:

  • cù („куче“);
  • dà chù („две кучета“);
  • coin („кучета“).

Съществителните се делят на класове според начина на образуване на формите за различните числа.

Клас Ед.ч. Дв.ч. Мн.ч.
№ 1 aon òran
една песен
dà òran
две песни
trì òrain
три песни
№ 2 aon uinneag
един прозорец
dà uinneig
два прозореца
trì uinneagan
три прозореца
№ 3 aon ghuth
един глас
dà ghuth
два гласа
trì guthan
три гласа
№ 4 aon bhàta
една лодка
dà bhàta
две лодки
trì bàtaichean
три лодки
№ 5 aon chara
един приятел
dà charaid
двама приятели
trì càirdean
трима приятели

Мансийският език се говори в някои области в Русия. Съществителните имат три числа и шест падежа; нямат род.

Пример (в именителен падеж):

  • ед.ч.: пут („котел“);
  • дв.ч.: путыг („два котела“);
  • мн.ч.: путэт („котли“).

Глаголите също имат форми за трите числа. Образуват се със следните окончания:

Ед.ч. Дв.ч. Мн.ч.
1 л. -ум -ме̄н
2 л. -ын -ы̄н -ы̄н
3 л. -ыт

Хантийският език се говори в някои области на Русия. Езикът е аглутинативен. Отношенията между частите на изречението се изразяват чрез окончания. Например при имената:

-ӈын за двойствено число;
-(ы)т за множествено число;
-a за дателен падеж;
-ны за местен/творителен падеж.

Първо се добавя окончанието за число, а след него се слага окончанието за падеж.

Пример:

  • И.п., ед.ч.: хот („къща“);
  • Д.п., дв.ч.: хотӈына („на двете къщи“);
  • М.п., мн.ч.: хотытны („при къщите“).

Арабският език има три числа (единствено, двойствено и множествено) както при имената, така и при глаголите.

Пример за съществително име:[9]

  • ед.ч.: كِتَاب kitāb („книга“, „документ“);
  • дв.ч.: كِتَابَيْن kitābayn („две книги“, „два документа“);
  • мн.ч.: كُتُب kutub („книги“, „документи“).

Арабските глаголи се менят по лице, число, време, наклонение, залог и род, като някои комбинации са невъзможни. Например в сегашно време, изявително наклонение, деятелен залог, глаголите имат 13 форми.

Примерно спрежение на глагол в сегашно време, изявително наклонение, деятелен залог:

  • Единствено число:
    • 1 л.: أَكْتُبُ a-ktub-u („аз пиша“);
    • 2 л.:
      • м.р.: تَكْتُبُ ta-ktub-u („ти пишеш“);
      • ж.р.: تَكْتُبِينَ ta-ktub-īna („ти пишеш“);
    • 3 л.:
      • м.р.: يَكْتُبُ ya-ktub-u („той пише“);
      • ж.р.: تَكْتُبُ ta-ktub-u („тя пише“).
  • Двойствено число:
    • 2 л.: تَكْتُبَانِ ta-ktub-āni („вие двамата/двете пѝшете“);
    • 3 л.:
      • м.р.: يَكْتُبَانِ ya-ktub-āni („те двамата пишат“);
      • ж.р.: تَكْتُبَانِ ta-ktub-āni („те двете пишат“).
  • Множествено число:
    • 1 л.: نَكْتُبُ na-ktub-u („ние пишем“);
    • 2 л.:
      • м.р.: تَكْتُبُونَ ta-ktub-ūna („вие пѝшете“);
      • ж.р.: تَكْتُبْنَ ta-ktub-na („вие пѝшете“);
    • 3 л.:
      • м.р.: يَكْتُبُونَ ya-ktub-ūna („те пишат“);
      • ж.р.: يَكْتُبْنَ ya-ktub-na („те пишат“).

В неофициална реч двойственото число се използва рядко.

Акадският език е бил говорен в древността от асирийците и вавилонците. Притежавал е три числа (единствено, двойствено и множествено) и три падежа (именителен, винителен и родителен). Двойственото число е имало ограничена употреба, предимно при названията на чифтни органи (очи, уши и т.н.). Прилагателните имена не са били употребявани в двойствено число.

Склонение в акадския език
Падеж и число Съществителни Прилагателни
м.р. ж.р. м.р. ж.р.
цар царица силен силна
Именителен, ед.ч. šarr-um šarr-at-um dann-um dann-at-um
Родителен, ед.ч. šarr-im šarr-at-im dann-im dann-at-im
Винителен, ед.ч. šarr-am šarr-at-am dann-am dann-at-am
Именителен, дв.ч. šarr-ān šarr-at-ān
Косвен, дв.ч. šarr-īn šarr-at-īn
Именителен, мн.ч. šarr-ū šarr-āt-um dann-ūt-um dann-āt-um
Косвен, мн.ч. šarr-ī šarr-āt-im dann-ūt-im dann-āt-im

В тези езици имената имат три числа: единствено, множествено и двойствено.

Пример:[10]

iglu („къща”);
igluk („две къщи”);
iglut („къщи”, неопределено много).

Двойственото число се използва само когато двойствеността е много съществена и не е указана по друг начин в текста.

Източници

редактиране
  1. ИБЕ–БАН, Речник на българския език — справка за думата двойствен.
  2. Кирил Мирчев, Старобългарски език, стр. 48–49.
  3. а б Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Старобългарски речник.
  4. ИБЕ–БАН, Речник на българския език — справка за думата рог.
  5. Dictionnaire Héritage du Sanscrit.
  6. The Sanskrit Grammarian — Declension.
  7. а б Charles Wikner, A Practical Sanskrit Introductory, стр. 17, стр. 26.
  8. Уикиречник, korȃk.
  9. Уикиречник, kitāb.
  10. Уикиречник, iglu.