Джан Гастоне Медичи
Джан Гастоне Медичи (на италиански: Gian Gastone de’ Medici; * 24 април 1671 във Флоренция; † 9 юли 1737 във Флоренция) е от 1723 до 1737 г. последният велик херцог на Великото херцогство Тоскана от фамилията Медичи и последният мъж от младата линия на Медичите.[1][2]
| Джан Гастоне Медичи | |
|---|---|
| Велик херцог на Тоскана | |
_-_Ritratto_di_Gian_Gastone_de%27_Medici_in_abiti_granducali.jpg) |
|
| Управление | 31 октомври 1723 – 9 юли 1737 |
| Наследил | Козимо III Медичи |
| Наследник | кайзер Франц I |
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал | |
| Подпис |
.png) |
| Семейство | |
| Баща | Козимо III Медичи (1642 – 1723) |
| Майка | Маргьорит Луиз Орлеанска |
| Джан Гастоне Медичи в Общомедия | |
ПроизходРедактиране
Той е вторият син на Козимо III Медичи (1642 – 1723), велик херцог на Тоскана и Маргьорит Луиз Орлеанска (1645 – 1721), дъщеря на херцог Гастон Орлеански, третият син на Анри IV и на Мария Медичи. Родителите му се развеждат през 1675 г. Брат е на Фердинандо (1663 – 1713) и на Анна Мария Луиза Медичи (1667 – 1743), омъжена на 5 юни 1691 г. във Флоренция, за Йохан Вилхелм от Пфалц (1658 – 1716), курфюрст на Пфалц от династията Вителсбахи[3].
Брак и раздялаРедактиране
На 2 юли 1697 г. в ДюселдорфДжан Гастоне се жени за Анна Мария Франциска (* 13 юни 1672, † 15 октомври 1741), вдовица на Филип Вилхелм Август фон Пфалц (1668 – 1693), принц и пфалцграф на Нойбург, дъщеря на херцог Юлий Франц от Саксония-Лауенбург.
Следващата година той отива във Франция и се разделя от нея.
УправлениеРедактиране
През 1713 г. брат му принц Фердинандо умира бездетен. През 1723 г. Джан Гастоне поема великото херцогство Тоскана. След смъртта му, великото херцогство е наследено от Франц Стефан от Лотарингия, съпругът на Мария Терезия и по-късен кайзер Франц I, който е избран за негов последник от европейските велики сили. Тоскана става така част от владенията на Хабсбургите, а херцогството на Франц Стефан става част от Франция[4].
ЛитератураРедактиране
- Dominique Fernandez: Le dernier des Médicis. Roman. Grasset, Paris 1994, ISBN 2-246-48701-3. Deutsche Übersetzung: Die Rache des Medici. Roman. Wieland Grommes. Diederichs, München 1996, ISBN 3-424-01249-1.
- Acton, Harold (1980). The Last Medici. London: Macmillan. ISBN 0-333-29315-0.
- Aldrich, Robert; Wotherspoon, Garry (2000). Who's Who in Gay and Lesbian History: From Antiquity to World War II [volume 1 Who's Who]: From Antiquity to the Mid-twentieth Century Vol 1. London: Routledge. ISBN 978-0-415-15982-1.
- Hale, J.R. (1977). Florence and the Medici. London: Orion. ISBN 1-84212-456-0.
- Levy, Carl (1996). Italian Regionalism: History, Identity and Politics. Oxford: Berg, 1996. ISBN 978-1-85973-156-7.
- Strathern, Paul (2003). The Medici: Godfathers of the Renaissance. London: Vintage. ISBN 978-0-09-952297-3.
- Young, G.F. (1920). The Medici: Volume II. London: John Murray.
ИзточнициРедактиране
- ↑ Acton, Harold: The Last Medici, Macmillan, London, 1980, ISBN 0-333-29315-0
- ↑ Les Médicis, cosmovisions.com
- ↑ Wieland Grommes: Die Rache des Medici. Roman. Diederichs, München 1996, ISBN 3-424-01249-1.
- ↑ Dominique Fernandez: Le dernier des Médicis. Roman. Grasset, Paris 1994, ISBN 2-246-48701-3.
