Динотерии

	Динотерии
	Експонат на D. thraciensis в Палеонтологичния музей в Асеновград
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):	Зверозъби влечуги (Theriodontia)
клас:	Бозайници (Mammalia)
(без ранг):	Еутерии (Eutheria)
разред:	Хоботни (Proboscidea)
семейство:	Динотериеви (†Deinotheriidae)
подсемейство:	Deinotheriinae
род:	Динотерии (†Deinotherium)
	Научно наименование
	Deinotherium Kaup, 1829
	Обхват на вкаменелости
	бурдигалий – бавелий, 16,9019 – 0,783 Ma ПреК К О С Д К П Т Ю К Пг Н
	Динотерии в Общомедия
	[ редактиране ]

Динотериите, още динотериуми^[1]^[2]^[3] или дейнотериуми (Deinotherium), са изчезнал род гигантски бозайници, родствени на съвременните слонове. Живеели са през късния миоцен и ранният плейстоцен. В България, край село Езерово, Първомайско, през 1965 г. от палеонтолога Димитър Ковачев е открит добре запазен скелет, който е реставриран и изложен на входа на Музея по палеонтология и исторична геология на Софийския университет „Свети Климент Охридски“.^[4]^[5]

Разпространение

Обитавали са равнините и платата на Европа, Азия и Африка.

Видове

D. bozasi Arambourg, 1934
D. giganteum Kaup, 1829 (синоним D. thraciensis Nikolov, 1965)
D. indicum Falconer, 1845

Еволюция

Динотериите са единствените известни представители на семейство динотериеви (Deinotheriidae). Видът е родствен както на съвременните слонове, така и на изчезналите мастодонти, каквито са например мамутите. Основната разлика между тези дейнотериумите и останалите животни от разред хоботни се крие в бивниците на дейнотериума. За разлика от тези на днешните слонове, зъбите на дейнотериума са разположени на долната му челюст и са насочени вертикално надолу. Другата съществена разлика са размерите на тези животни. Дейнотериумите са доста по-едри от слоновете и мамутите. Известно е за съществуването на 4 вида дейнотериуми, от които 2 са живеели в Африка, а останалите 2 – в Европа и Азия. Най-едър по размери е бил африканският дейнотериум, който е бил дълъг 7 m, висок около 4,5 m и с тегло 14 000 кг. Европейският вид е бил най-дребен и размерите му са били приблизително колкото на днешните индийски слонове, т.е. те са били 2 пъти по-дребни от африканските си събратя.

Динотериите са произлезли от продейнотериума, животно, което е било малко по-дребно от дейнотериума и е живяло преди 18 – 10 милиона години в Африка. Фосили от този предшественик на дейнотериумите са намерени в Уганда.

Глава на дейнотериум
Скелет на Дейнотериум
Дейнотериуми реконструкция

Източници

↑ Цанков, Васил. Палеонтология. София, Наука и изкуство, 1969. с. 442.
↑ Kovachev, Dimitar; Nikolov, Ivan. Deinotherium thraceiensis sp. nov.from the Miocene near Ezerovo, Plovdiv District // Geologica Balcanica 35 (3 - 4). December 2006. с. 5- 40. Посетен на 14 октомври 2021.
↑ Вицепремиерът Дянков посети Палеонтологичния филиал на НПМ в Асеновград // Национален природонаучен музей, новини, 1 септември 2010. Посетен на 25 февруари 2020.
↑ Памукчиев, Ангел. Музей по палеонтология и исторична геология: пътеводител. София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 1995. ISBN 954-07-0567-3. с. 41-43.
↑ Чумаченко, Платон; Николов, Тодор. Компендиум на българските палеонтолози (1896 – 31.12.2015). Част І. А-К // Списание на Българското геологическо дружество 77 (1). 2016. с. 122.

External links

Музей по Палеонтология и Исторична геология // Софийски университет „Свети Климент Охридски“.
Цанкова, Диана. Гигантски бозайник от праисторията – под купола на Софийския университет // Българско национално радио, новини, 10 юли 2020. Посетен на 14 октомври 2021.
Larramendi, A. Shoulder height, body mass and shape of proboscideans // Acta Palaeontologica Polonica 61. 2016. DOI:10.4202/app.00136.2014.

[1] Цанков, Васил. Палеонтология. София, Наука и изкуство, 1969. с. 442.

[2] Kovachev, Dimitar; Nikolov, Ivan. Deinotherium thraceiensis sp. nov.from the Miocene near Ezerovo, Plovdiv District // Geologica Balcanica 35 (3 - 4). December 2006. с. 5- 40. Посетен на 14 октомври 2021.

[3] Вицепремиерът Дянков посети Палеонтологичния филиал на НПМ в Асеновград // Национален природонаучен музей, новини, 1 септември 2010. Посетен на 25 февруари 2020.

[4] Памукчиев, Ангел. Музей по палеонтология и исторична геология: пътеводител. София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 1995. ISBN 954-07-0567-3. с. 41-43.

[5] Чумаченко, Платон; Николов, Тодор. Компендиум на българските палеонтолози (1896 – 31.12.2015). Част І. А-К // Списание на Българското геологическо дружество 77 (1). 2016. с. 122.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]