Долина на тракийските владетели

Долина на тракийските владетели

Долината на тракийските владетели (нарична и Долината на тракийските царе) е популярно наименование въведено в публично обращение от археолога Георги Китов,[1] което отразява изключително високата концентрация и разнообразие на паметници на тракийската култура в Казанлъшката котловина.

Стенописи от куполното помещение в Казанлъшката гробница
Тракийските надгробни могили са честа гледка в Казанлъшката котловина

На територията и се предполага, че съществуват над 1500 надгробни могили, от които до момента са проучени около 300. Според изследователите, подобно на Долината на царете в Египет, в Казанлъшкото поле са били погребвани тракийски царе и важни представители на тракийската аристокрация.[2]

През 1944 г. е разкрита Казанлъшката гробница. Между 1948 и 1954 г. при строежа на язовир Копринка е проучен древният град Севтополис. Между 1960-те и 1980-те години на ХХ век е изследван и могилният некропол принадлежащ на жителите му, където са разкрити още две тухлени гробници. През 1965 г. са разкрити Мъглижката и Крънската гробници. Отново през 1960-те години са проучени тракийски могили от римската епоха в землищата на селата Тулово и Дъбово от проф. Л. Гетов. През 1970-те години д-р М. Домарадски проучва селище и прилежащия му некропол в местност „Атанасца“, село Тъжа. От 1992 г. до 2006 г. с кратки прекъсвания продължава изследователската работа на ст.н.с. д-р Георги Китов и ръководената от него ТЕМП (Траколожка експедиция за могилни проучвания). Благодарение на дейността им са проучени около 200 могилни насипа отразяващи погребалните практики на траките през желязната и римската епохи в Казанлъшката долина. Сред разкритите паметници се открояват над 15 гробници в различна степен на запазеност, 3 зидани гроба и множество богати погребения.

Откритието на царско погребение и втора златна маска в Далаковата могила през 2007 г. край сливенското село Тополчане и погребения на аристократи в Друмева могила край Старо село и Якимова могила край Крушаре разширяват географията на Долината по поречието на река Тунджа в Сливенския край.[3] В Долината е видна приемствеността на траките наследили културата от жители обитавали района столетия преди развитието на тракийската цивилизация. Тези следи са видни в Мегалита над село Бузовград, за който се предполага, че съществува от 1800 – 1600 г. пр.н.е. и Севтополис, който е изграден върху по-ранно селище.[4] Днес само Казанлъшката гробница е получила световно признание като паметник включен в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно и природно наследство. През септември 2012 г. Община Казанлък подготвя и представя документи, с които ще кандидатства с проект озаглавен „Долината на тракийските царе“ пред ЮНЕСКО за включването на гробните могили Голяма Косматка, Оструша, Шушманец, Хелвеция и Грифони в списъка на Световното културно и природно наследство.[5]

В последните няколко години работата на археолозите продължава успешно с проучването на гробниците при селата Долно Изворово и Бузовград.

СевтополисРедактиране

 
Под водите на язовир Копринка лежат руините на Севтополис

Севтополис е единственото тракийско селище уредено от градски тип. Основан е от тракийския владетел Севт III през 320 – 323 г. пр.н.е. Градът просъществува сравнително кратко време от началото на последната четвърт на IV до средата на III.век пр. Хр., като има индикации и малко след това. Намирал се е в местността „Чифлика“ около 8 km западно от Казанлък. Градът е бил разположен върху невисока тераса по течението на р. Тунджа, която го ограждала от юг и югозапад, а от изток – нейният приток р. Голяма Варовита. Разкрит е при строителните работи на язовир „Копринка“, като проучванията се реализират в периода 1948 – 1954 г. Разкопките са ръководени от проф. Д.П.Димитров и проф. М.Чичикова. Днес руините на Севтополис се намират на дъното на язовир Копринка. В същия период е установено и името му от надпис на канцеларията на Севт. Надписът бил на гръцки и гласял:[6]

Този надпис да се изчука на две плочи и да се постави в Севтополис, в храма на Великите тракийски богове.

Севтополис има неправилна петоъгълна форма и се разполага на площ от около 5 хектара. Крепостната му стена е дълга 890 m, като по протежението и предимно от северозапад и североизток са разположени правоъгълни кули и бастиони. Стената е дебела около 2 m с основа от ломени камъни, докато надстройката е била от кирпич нивелиран с дървени греди.

 
Схема на град Севтополис

Застрояването на града става еднократно, като са спазени принципите на ортогоналното проектиране (Хиподамова система). Двете порти са от северозапад и югозапад и дават началото на главните улици, които се пресичат под прав ъгъл при градския площад (агората). Една улица е преминавала от вътрешната страна по цялото протежение на крепостната стена. Градът е бил снабден с канализация, няколко кладенеца са задоволявали нуждите от прясна вода. Централно място е заемала агората, където според Севтополския надпис е бил олтарът на Дионис. Около нея са били разположени важните обществени сгради.

В северния сектор на града е цитаделата, обградена със самостоятелна крепостна стена, подсилена също с кули. Монументален вход – пропилон е осъществявал прехода към вътрешния двор. В дъното му е разкрита представителна сграда идентифицирана като царска резиденция. Тя е била с обширно преддверие, вероятно с колонада, зад което са разположени голяма зала измазана с щукатура, оцветена в т.нар. структурен стил и жилищни части.

Предполага се, че извън крепостните стени е живеело обикновеното население и там са били разположени работилниците. За това косвено свидетелстват и многобройните артефакти от разкопките на града – керамичния материал, различните инструменти свързани с каменоделство, дървообработване и металообработване.

Съществено е количеството на импортните стоки – амфорна тара, вносна гръцка керамика, предмети на лукса, монети. Най-многобройни са печатите на остров Тасос, следвани от тези на Синоп, Родос и Хиос. Чернофирнисовата керамика свидетелства за връзките с крайбрежните райони. Що се отнася до монетите – представени са македонските владетели (Филип II, Александър III, Касандър, Лизимах и др.) и единични монети на градове като Месембрия, Аполония Понтика, Енос, Лизимахия. Монетното производство на града е изцяло династическо, т.е. принадлежи на основателя му Севт III. Малкият номинал свидетелства, че са служили на местното монетно обращение, а ареала в който се намират очертава границите на територията контролирана от него.

Успоредно с проучването на града са проведени разкопки, както на принадлежащия към него могилен некропол в местността „Деветте могили“, така и частични на плоски некрополи в непосредствена близост. Резултатите от тях дават важни сведения за особеностите на погребалния обред при траките и в частност на обитателите на Севтополис.

Казанлъшка гробницаРедактиране

 
Тракийската гробница в Казанлък

Казанлъшката гробница е открита на 19 април 1944 г. случайно от войници при прокопаването на противосамолетно убежище. Намира се до самия град Казанлък в днешния парк „Тюлбе“. Паметникът на тракийската култура е най-известния от всички като през 1979 г. е включен в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно и природно наследство. Оригиналната гробница е консервирана и затворена за посетители като в непосредствена близост до нея е изградена гробница-копие. Тя е проект на архитект Младен Панчев. Художниците, пресъздали стенописите са професор Любен Прашков, Златка Кожухарова и Слави Войков.

Планът, градежът, стилът и техниката на стенописите, както и намерените предмети дават възможност Казанлъшката гробница да се датира в първата половина на ІІІ век пр. Хр. Общата концепция между архитектура и стенописи, уникалният стил и майсторството на художника превръщат гробницата при Казанлък в един от шедьоврите на тракийското изкуство и на античното културно наследство. Предполага се, че това е гробницата на Ройгос, син на тракийския владетел Севт III.[7] Уникалният характер на Тракийската гробница се дължи преди всичко на нейните стенописи.

Мъглижка гробницаРедактиране

През лятото на 1965 година, на около 3 km западно от Мъглиж, във връзка със строителството на промишлен обект е разкопана тракийска надгробна могила.[8] Тя е била част от голям могилен некропол, разположен върху сравнително голяма площ близо до южните склонове на Стара планина. Проучена е през лятото на 1965 г. от проф. Людмил Гетов. Състои се от малко преддверие, фланкирано от двете страни с по едно правоъгълно помещение, дълъг двуделен коридор (дромос), две правоъгълни отделения и гробна камера.

Гробната камера и конструктивно свързаното с нея второ отделение са изградени от тухли, а останалите помещения – от различни по размери ломени камъни, споени с калов разтвор. Докато покривната конструкция на коридора и първо отделение е била от дървени греди, то на второ отделение и камерата е фалшив свод, получен чрез скосяване на вътрешните лица на тухлите от градежа. В дъното на гробната камера са открити останки от разрушено тухлено гробно легло. Стените на помещенията са били измазани с глинен хастар, който във времето поел твърде много влага, поради което малка част от стенописите са запазени на място. Върху източната стена на помещение две е разкрита част от фриз, състоящ се от ритмично редуващи се четири палмети и три амфори. Върху всяка амфора е изобразена богинята на победата Нике върху колесница (бига) препускаща наляво. В триъгълното поле над входа на гробната камера е запазено изображение на предмети на въоръжението – колчан с поставен в него лък и стрели, върху чийто горен край е преметнато свободно падащо наметало.

Гробницата е използвана дълго време като фамилна, за което свидетелстват допълнителни преустройства и поправки, както по отношение на плана, така и по отношение на декоративната украса. Датира се в средата на ІІІ век пр. Хр.[9]

ОструшаРедактиране

 
Изображение на женско лице в централната камера на Оструша

Могилата Оструша се намира в близост до град Шипка и е разкопана през 1993 г. от екипа на Георги Китов. На 13 април 1993 г. е открит и известния днес гробищно-култов комплекс. Изградена е като храм на бога на безсмъртието Сабазий. Има 6 помещения разположени на площ от 100 m². Едно от помещенията представлява саркофагоподобна камера. Пред комплекса е разкрито ритуално струпване на множество натрошени керамични съдове и архитектурни детайли. Разграничават се три периода на ползване на съоръжението. Първият е около средата на ІV век пр. Хр.,[10] когато върху стереобат от големи каменни плочи е монтирана монолитна камера с погребално ложе и стенописи по тавана. Последният е бил с касетъчна конструкция на три нива. Всички полета са били изпълнени със стенописи в синьо, червено, жълто и зелено. Централният кръг е бил покрит със златен варак, останалите полета са стенописвани със сцени с човешки и животински изображения, както и растителни и геометрични орнаменти. По-късно към централната камера са пристроени останалите 5 помещения. През третия етап в края на столетието пред входа е изграден саркофагоподобен гроб, без да бъде извършено погребение в него. Тогава вероятно е извършена и тризната пред съоръжението. Накрая комплексът е засипан.[11]

През ІV век сл. Хр. комплексът е ограбен вероятно от римски войници. Вероятно тогава са унищожени и по-голямата част от стенописите, като непокътната остава само югозападната камера. Гробницата е уникална за това, че е най-ранното доказателство за използването на траките на златото като материал за инкрустация.[12]

Сарафова могилаРедактиране

Под Сарафовата могила на 27 септември 1995 г. е разкрит подмогилен храм от ІV-ІІІ век пр. Хр. Разположена на 7 km южно от град Шипка. Гробницата е открита на 27 септември 1995 г. по време на редовни археологически разкопки под ръководството на ст.н.с. д-р Г. Китов. Често се нарича и с името „Крън 2“ за да се отдиференцира от разкритата в близост през 1965 г. друга надгробва могила. Гробницата е ограбена в древността.

Състои се от коридор и две правоъгълни камери. Коридорът е изграден от каменни блокове, покрити с оцветена варова мазилка. Имал е двускатен таван покрит с керемиди, който е рухнал и затрупал принесения в жертва на пода кон. Фасадата на гробницата също покрита с цветни хоризонтални пояси. Двете камери са изградени от тухли, подовете са от варова замазка, а стените са покрити с дебел пласт щукатура, върху който са оформени цветни пояси в бяло, червено и черно. Страничните стени се стесняват постепенно и завършват оформяйки островърха арка. Контурите на общите обеми се повтарят и при входовете към двете камери. Входът към втората камера се затваря с еднокрила каменна врата, касетирана отвътре.[13]

СветицатаРедактиране

 
Златна маска (23 карата, 690 г) на тракийски владетел, намерена в могилата „Светицата“

На 19 август 2004 г. югоизточно от град Шипка в посока Крън в могилата Светица е разкрит зидан гроб, в който е извършено погребение на представител на тракийската аристокрация от втората половина на V век пр. Хр. В гроба са намерени част от костите на скелета в анатомичен ред, но други липсват, което е причина изследователите да предполагат, че погребаният е последовател на Орфей. Положен е с пълен комплект въоръжение – биметална броня, два меча, върхове за копия и стрели. Като гробни дарове са поставени сребърна чаша, бронзова хидрия, два червенофигурни съда изработени вероятно в Атина, две глинени амфори. Според откритавелите датирането на гробницата и пищното погребение говорят, че вероятно е погребан цар Терес I, който успява да обедини държавата на одрисите и да постави началото на една силна държава[14]

Безспорно най-впечатляващият предмет от погребалния инвентар е златната маска, която е била положена върху лицето на починалия. Изработена е от масивна златна пластина, с тегло 673 грама. Предадени са индивидуални черти – гъста коса, брада и мустаци, очите са притворени. Това е един от най-ранните и най-богати гробове откривани в Долината.

Голяма КосматкаРедактиране

 
Бронзовата глава на Севт ІІІ от Голяма Косматка

На 21 септември 2004 г. при разкопки на екипа на ТЕМП на могилата Голяма Косматка е открит внушителен храм от втората половина на V век пр. Хр.

Могилата е насипана като свещен хълм през първата половина на V век пр. Хр. Вероятно през втората половина на века е изграден монументален храм, състоящ се от представителна фасада и три помещения – правоъгълно с двускатно покритие, кръгло с куполно покритие и саркофагоподобна камера изработена от гранитен блок с тегло 60 тона. В началото на ІІІ век пр. Хр. в централната камера е извършен ритуал по погребването на тракийски аристократ, а в първата камера е извършено жертвоприношение на кон. Така сградата променя функцията си, превръщайки се в гробница.

Към фасадата е доизграден 13-метров коридор с каменни стени и дървена покривна конструкция. При затварянето на съоръжението той е опожарен и запълнен със свлеклия се могилен насип. На 7 m южно от входа е положена глава от бронзова статуя – вероятно портретно изображение на погребания тракийски владетел. Инвентарът е изключително богат, представящ лични вещи и гробни дарове изработени от злато, сребро, бронз, алабастър, стъкло, глина, кожа. Сред находките особен интерес предизвикват три предмета – бронзов шлем, сребърна каничка и сребърна чаша, върху които се разчита името „ΣΕΥΘΟΥ“ (на Севт). Този факт, намирането на три бронзови монети на Севт ІІІ в началото на коридора и изключителната прилика в чертите на бронзовата глава с изображенията от монетите на този тракийски владетел, са причина откривателят д-р Георги Китов да изкаже предположението, че това е гробницата на основателя на тракийския град Севтополис.[15] В сърцето на гробницата са открити златен венец на владетел, златна чаша за вино, няколко предмета от военна екипировка. На 7 метра пред фасадата ритуално е погребана бронзова глава от статуята на Севт III.[16]

Голяма АрсеналкаРедактиране

Храмът в могилата Голяма Арсеналка е от края на 5 и началото на 4 век пр. Хр. и се намира на 2 km югозападно от гр. Шипка в посока Шейново.[17] Гробницата е открита след предварително извършени геофизични изследвания, на 31 август 1995 г. по време на редовни археологически разкопки под ръководството на Георги Китов. Гробницата е ограбена още в древността.

Гробницата се състои от фасада и две камери, с вход на юг. Фасадата е изградена от осем реда обработени гранитни блокове. Входът е бил снабден с двукрила каменна врата. Първата камера е правоъгълна, също изградена от гранитни блокове. Подът е от утъпкана почва, покривът е двускатен. В централната кръгла камера закуполяването започва от втори ред. Стените са изградени от 11 реда блокове. Куполът завършва с хоризонтален ключов камък. Подът е настлан с 28 каменни плочи, подредени в три концентрични пояса около кръгъл каменен блок. Входът към камерата е бил снабден с двукрила каменна врата касетирана от вътрешната страна. Срещу входа и перпендикулярно на него е изградено каменното ложе. В първата камера е бил погребан кон, чиито кости са разбъркани при ограбването на паметника. Откритите единични археологически материали – златни, бронзови и железни предмети, датират извършеното погребение в средата или втората половина на ІV век пр. Хр.[18]

ХелвецияРедактиране

Откритото в могила Хелвеция представлява подмогилен храм от V–IV век пр. Хр. Гробницата е открита на 28 юли 1996 г. по време на редовни археологически разкопки под ръководството на Георги Китов.[19] Наречена е в чест на фондацията спонсор на проучването. Разположена на 0,5 km югоизточно от град Шипка.

Гробницата се състои от дълъг и широк коридор, преддверие и правоъгълна камера. Дромосът е изграден от различни по големина ломени и обработени камъни на кална спойка и опира на фуга към фасадата. Подът му, както и подовете на двете помещения са покрити с дебела варова замазка, чието ниво е с чувствителен наклон към изхода на югоизток. Преддверието и камерата са изцяло и отлично запазени, като имат общо пространствено решение и еднакъв градеж – големи, добре обработени блокове, споени със залети с олово железни скоби. Стените са измазани с дебела варова мазилка имитираща каменен градеж чрез дълбоки хоризонтални и вертикални бразди. Измазването маркира поне два строителни периода. До определена височина стените са вертикални, след което има двускатно, слабо дъговидно извито покритие, прекъснато от хоризонтален пояс. В дъното на погребалната камера е прилепено ритуално легло, изградено от дребни камъни и измазано като стените. При страничните стени има по една каменна пейка. Достъпът до централното помещение се осъществява чрез двукрила касетирана каменна врата, отваряща се навътре. Гробницата е ограбена още в древността, като в преддверието е открит скелет на кон в анатомичен ред. Друг конски скелет е намерен пред челото на източната стена на коридора.[20]

ГрифониРедактиране

 
Вход към гробницата под могилата

Гробницата е открита на 18 август 1996 г. по време на редовни археологически разкопки под ръководството на Георги Китов и се датира от 5 и началото на 4 век пр. Хр.[21] Намира се на половин километър югоизточно от град Шипка в близост до могила Хелвеция. Смята се, че е изграден през V век пр. Хр., след което тук е извършено погребение на знатен тракиец. Съоръжението е ограбено още в древността, като при разкопките са намерени две златни мъниста и нехарактерни фрагменти от сребро и бронз. Храмът е наречен с името на митично същество приличащо на лъв с орлова глава от откривателите си заради изобразените над входа на преддверието фигури, които приличат на глави на грифони. Градежът от каменни блокове е най-добре изпълненият куполен строеж от тази епоха.[22]

Състои се от дълъг коридор и две камери. Има представителна фасада и фалшив релефен фронтон, разположен над входа за първата камера. Фасадата е обърната на югоизток, страничните и краища са скрити от допълнително прилепените към нея страни на коридора, който е с два строителни периода. И в двата е бил открит, като над фасадата е имало навес или козирка от плоски и извити керемиди. Първата камера е правоъгълна по план, с двускатно покритие, докато втората е кръгла – с куполно покритие. Входовете към двете камери са снабдени с отварящи се навън двукрили каменни врати. Подовете и на двете помещения са покрити с дебела варова замазка. В кръглата камера, към страничните стени на пода са монтирани големи плочи – подиуми. Ритуалното каменно ложе е прецизно изпълнено, като върху предната плоча пластично е представено клине. Пред леглото е монтиран подвижен каменен блок с профилирано лице.

ШушманецРедактиране

 
Вход към гробницата от Шушмнец

Храмът в могилата Шушманец се намира в непосредствена близост до Грифони и Хелвеция и е разкрит на 28 август 1996 г. благодарение на финансовата помощ от фондация Хелвеция. Датира се от ІV век пр. Хр.[23] като храм и използвана поне 150 години. Уникален е с това, че е единственият открит тракийски храм с колони и в преддверието, и в камерата.

Състои се от коридор, фасада, преддверие и кръгла камера. Изграден е в предварително натрупан могилен насип. Стените на коридора са изградени от речни и ломени камъни и имат два етапа на изграждане. Фасадата е оформена от идеално обработени гранитни блокове подредени в 10 реда. Някога е имала фронтон, за чието съществуване свидетелства намереният при разкопките антефикс във формата на полупалмета. В самата фасада чрез дъговидно изрязване на вътрешната страна на блоковете е оформена арката на преддверието. То е с правоъгълен план, като в централната част е поставена каменна колона изпълнена в йонийски стил. При разкопките върху пода на това помещение са намерени костите на шест животни – четири коня и две кучета, за които се предполага че са пренесени в жертва като част от погребалната церемония.

Над входа към централната камера е моделиран релефно фронтон с акротерий във формата на палмета и два антефикса в краищата. От вътрешната страна на този вход са били монтирани две касетирани каменни врати, украсени с врязани стилизирани слънчеви дискове, оцветени в червено. Погребалната камера е с кръгъл план и куполно покритие. Цялата и повърхност е била покрита с бяла щукатура. В центъра и, под ключовия камък, се издига изящна колона в дорийски стил. Стените са разделени на три хоризонтални пояса, като първият е със седем полуколони в дорийски стил. В северния сектор на камерата е било разположено каменно ложе. Въз основа единствено на архитектурните особености на съоръжението, поради липсата на подемен археологически материал е трудно да се направи прецизно датиране.

Сашова могилаРедактиране

Сашовата могила е разположена на 4 km западно от град Шипка. На 24 август 1995 г. в могилата е открита неограбена тракийска гробница по време на редовни археологически разкопки под ръководството на Георги Китов. Плана и пространственото оформление свидетелстват за съчетаване на различни строителни традиции, които се отнасят към втората половина на 4 век пр. Хр. или началото на 3 век пр. Хр., а археологическият материал позволява погребението в камерата да се отнесе към първата половина на ІІ век пр. Хр.

Състои се от коридор и две камери, с вход на югоизток. Коридорът е изграден от речни и ломени камъни, с два строителни периода. Първата камера е правоъгълна по план. Стените и покривът са изградени от добре обработени бели, черни, червени и зелени варовикови и гранитни блокове. Покривът е на три нива. Подът е от утъпкана почва. Централната камера е разположена напречно на осевата линия, има правоъгълна форма и полуцилиндрично покритие. Засводяването започва след петия ред. Вляво от входа, е изградено примитивно каменно ложе. Върху него са положени останките от погребение на мъж извършено, чрез трупополагане. Инвентарът е представен от над 50 вещи от злато, сребро, бронз, желязо, глина. В североизточната половина на камерата е погребан кон. Върху страниците на входа към централната камера с остър предмет са врязани силно стилизирани изображения на воини.[24]

Мегалит над село БузовградРедактиране

 
Слънчевата врата

Мегалитът над село Бузовград е може би най-древният от известните обекти в Долината на тракийските владетели. Представлява древно светилище от времето на късния енеолит и началото на бронзовата епоха[25] и практически не се намира в Казанлъшката котловина. Разположен е по северните склонове на Сърнена Средна гора в близост до село Бузовград, община Казанлък. Мегалитът представлява скална група, в която чрез изсичане е обособен отвор наречен Слънчевата врата с височина около 1,80 m. Изграден е така, че Слънцето попада в „прозореца“ при залез. В района на мегалита е разпръснат част от праха на починалия през 2006 г. траколог Александър Фол.[26] В близост до Слънчевата врата се намира друго скално образувание наречено „Бащин камък“, предполага се че има и некропол, а на няколкостотин метра се намира и ранновизантийска крепост.

Далакова могилаРедактиране

 
Златната маска от Далаковата могила

Далаковата могила се намира на североизток от сливенското село Тополчане. През лятото на 2007 г. екип на експедиция ТЕМП, ръководена от д-р Георги Китов, тук прави поредно голямо археологическо откритие. При проучване на могилния некропол е открит богат тракийски царски гроб с гробни дарове. Днес всички тези находки се намират в Регионалния исторически музей в Сливен.[27]

Открит е скелет на мъж с височина 170 cm без черепа, който е открит отзелен от трупа и положен около таза. Тялото е разчленено след смъртта според орфическата традиция. В потвърждение на тези предположения на откривателите е открит златен пръстен. Той се е намирал на фаланга отделена от отрязан пръст. Пръстенът е масивен и представлява печат, на който да записани имената Терес и Севт. Екипът открил некропола предполага, че тук е погребан Терес ІІ. Сред другите открити ценни артефакти са две златни фиали и златна маска, много бронзови съдове и два сребърни ритона – единият прилича на сърнешките глави от Панагюрското съкровище, а другият е във формата на рог, завършващ с тяло на кентавър. Златната маска е доста по-малка и не дотам красиво изработена като тази от могилата Светицата. Предполага се, че е украсявала дървен шлем, обвит в кожа и е целяла да респектира враговете с богатството на тракийския владетел.[28]

Друмева могилаРедактиране

Друмевата могила се намила в близост до сливенското село Старо село. Наречена е така от Георги Китов в чест на кметицата на селото – Ана Друмева.[29] Вероятно Друмевата могила е била храм на Слънцето. Тя е заобиколена от каменна ограда – крепида. При проучването на могилата са открити златни обеци от ІІ – ІІІ век, две сребърни гривни и три бронзови пръстена в римски тухлен гроб в самия могилен насип. Предполага се, че там е погребана жена. В устата и е намерена траурна бронзова монета, а около врата и е имало глинени мъниста.[30]

Якимова могилаРедактиране

В Якимовата могила в близост до село Крушаре на 16 авкуст 2008 г. е открито погребение на знатен тракийски войн от 5 век пр.н.е. Открити са и бронзов съд с гръцки букви на него и златен пръстен-печат.

ЛитератураРедактиране

  • Royal Insignia, Tombs and Temples in the Valley of the Thracian rulers – Archaelogia Bulgarica. III. 1, 1 – 20
  • New Discouveries in the Thracian Valley of the Kings in the Region of Kazanluk. Excavations by a Thracian Expedition for Tumular Investigations (TEMP) in the Region of Kazanluk from 1995 till 1997. – TALANTA, XXX-XXXI, 1998 – 1999, Amsterdam 31 – 54 (with D. Dimitrova)
  • The Thracian Valley of the kings in the Region of Kazanluk – In: Tombes tumularies de I`Age du fer dans le Sud – Est de L~Europe. Ates du II-e Colloque International d`Archeologie Funeraire organize a Tulcea, 119 – 137
  • Долина на тракийските царе. – Българска енциклопедия А-Я, С., 348
  • Могила Голяма Арсеналка. – Българска енциклопедия А-Я, С.,733
  • Могила на Грифоните – Българска енциклопедия А-Я, С., 733
  • Могила Оструша – Българска енциклопедия А-Я, С., 733
  • Могила Хелвеция – Българска енциклопедия А-Я, С.,733
  • Могила Шушманец – Българска енциклопедия А-Я, С., 733
  • Сарафова Могила – Българска енциклопедия А-Я, С., 1011
  • Сашова могила – Българска енциклопедия А-Я, С., 1013
  • Славчова могила – Българска енциклопедия А-Я, С., 1053
  • Долината на тракийските владетели (I). Археология XLIV, 1, 13 – 28
  • The Griffin Tumulus. – Thracia XV, In honorem Annorum Alexandri Fol. 202 – 312

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. „Голяма енциклопедия България“, БАН, том 5 (ГЪР-ЗМИ), ИК „Труд“, София 2012, ISBN 978-954-8104-27-2, стр. 1821.
  2. Долината на тракийските царе е на пето място в „Чудесата на България“, kazanlak.com
  3. Китов изрови златна маска и царски пръстен в Далакова могила, 15 юли 2007, Дир.бг
  4. Асоциация за устойчив туризъм, Казанлък
  5. Реставрацията на Шушманец приключва до края на 2012 година, сайт на Община Казанлък
  6. Долината на тракийските царе, Севтополис
  7. Уникалната Казанлъшка гробница – паметник на тракийското изкуство, Лина Иванова, БНР
  8. „Голяма енциклопедия България“, БАН, том 8 (МОМ-ПАН), ИК „Труд“, София 2012, ISBN 978-954-8104-30-2, стр. 2937.
  9. Людмил Гетов. Мъглижката гробница. Издателство „Български художник“, София, 1988
  10. „Голяма енциклопедия България“, БАН, том 7 (КРУ-МОМ), ИК „Труд“, София 2012, ISBN 978-954-8104-29-6, стр. 2869 – 2870.
  11. Могила Оструша
  12. Храм в могила Оструша
  13. Тракийска гробница Сарафова могила, Крън
  14. Могила Светицата
  15. „Голяма енциклопедия България“, БАН, том 12 (УНИ-Я), ИК „Труд“, София 2012, ISBN 978-954-8104-34-0, стр. 4650 – 4654.
  16. Голяма Косматка, Исторически музей „Искра“ Казанлък
  17. „Голяма енциклопедия България“, БАН, том 7 (КРУ-МОМ), ИК „Труд“, София 2012, ISBN 978-954-8104-29-6, стр. 2866 – 2867.
  18. Гробницата под могила Голяма Арсеналка, Исторически музей „Искра“ Казанлък
  19. „Голяма енциклопедия България“, БАН, том 7 (КРУ-МОМ), ИК „Труд“, София 2012, ISBN 978-954-8104-29-6, стр. 2870.
  20. Тракийски Некропол Хелвеция, Шипка
  21. „Голяма енциклопедия България“, БАН, том 7 (КРУ-МОМ), ИК „Труд“, София 2012, ISBN 978-954-8104-29-6, стр. 2868 – 2869.
  22. Храм в могила „Грифони“
  23. „Голяма енциклопедия България“, БАН, том 7 (КРУ-МОМ), ИК „Труд“, София 2012, ISBN 978-954-8104-29-6, стр. 2871.
  24. Гробница в Сашова могила, Исторически музей „Искра“, Казанлък
  25. kazanlak-bg, Лятното слънцеседене (21 юни) – Мегалит Бузовград
  26. в-к Монитор, Христо Петров, Мегалит пази праха на професор Фол
  27. Сребърният ритон-кентавър от Далакова могила – защитник на божественото, Николай Сираков, РИМ – Сливен
  28. Севт или Терес?, Ирина Вагалинска, Тема
  29. Кметицата на Старо село: Държа пътя до могилата да минава през селото
  30. Накити от ІІ-ІІІ век след Христа откри Китов в Друмева могила

Вижте същоРедактиране