Списък на владетелите на Влахия

Това е списък на управителите на Княжество Влахия до обединението на Влашко и Молдова в обединено княжество Влашко и Молдова на дунавските княжества от 24 януари (стар стил) 1862 г.

Влашките войводи от втората половина на 13 век резидират в Куртя де Арджеш – бъдещата столица на Влахия. До 17 век официален език в княжеството и на канцеларията му е среднобългарския, а до самия му край използваната азбука е кирилицата – румънска кирилица.

За условно (но легендарно) начало на влашката автономия се счита края на царуването на търновския цар Иван Асен II, който се титулувал като владетел и на власите след присъединяването към Втората българска държава. Годината на смъртта на българския цар съвпада с големия татарски поход с опустошение на Югоизточна и Средна Европа, като край на монголското нашествие в Европа.

Години на управление Име Румънско име Династия Бележки
Легендарни войводи на Арджеш и Влахия
около 1241 г. Мишеслав (Мислав, Мичислав, Михай) Mişelav (Mislav, Micislav, Mihai) Басараб (Боржигин ?) войвода в Арджеш
ок. 1247 – ок. 1272/1275 Сенеслав Seneslav (Seneslau) Басараб (Боржигин ?) войвода в Арджеш
ок. 1272/12751279 Литовой Litovoi (Lytuoy) Басараб (Боржигин ?) войвода в Арджеш, също и войвода на Олтения (ок. 1247 – 1279)
1279 – ок. 1290 Бербат Bărbat Басараб (Боржигин ?) войвода на Олтения и Арджеш, брат на Литовой
около 1290/1300 г. Раду Негру (Раду Черния), или Негру Вода (Черния войвода) Radu Negru (Radu Vodă, Negru Vodă) Басараб (Боржигин ?) легендарен войвода, според преданието основател на влашкото княжество (отъждествяван с Токомерий (Тихомир), Басараб I, Раду I), възможно е да е събирателен образ, тъй като документалните данни сочат за първи самостоятелен влашки владетел основателя на династията Басараб
ок. 1290 – ок. 1310 Тихомир (Токомерий) Thocomerius (Tihomir, Togomer, Totomer, Tugomir, Toq-Timur) Басараб (Боржигин ?) влашки войвода, баща на Басараб I
Владетели на Влахия
ок. 1310 – 1351/1352 Иванко І Басараб Basarab I Întemeietorul Басараб влашки войвода, първи влашки владетел (от 1324 г.); през 1330-те години завоюва независимостта на Влахия от короната на Св. Стефан с битката при Посада (войната през есента на 1330 г. и договор от 1344 г.)
1351/135216 ноември 1364 Николае I Александру Nicolae I Alexandru Басараб син на Басараб I
16 ноември 1364 – ок. 1377 Владислав I Влайку Vladislav I (Vlaicu Vodă) Басараб син на Николае I Александру
ок. 1377 – 1383 Раду I Radu I Басараб син на Николае I Александру
1383 – 23 септември 1386 Дан I Dan I Басараб, родоначалник на династичния клон Данещи син на Раду I
23 септември 1386 – 1394/1395 Мирчо I Стария Mircea I cel Bătrân Басараб син на Раду I, 1-ви път
1394/1395декември 1396 Влад I Узурпатор Vlad I Uzurpatorul болярски избраник
Господари на Влахия
януари 1397 – 31 януари 1418 Мирчо I Стария Mircea I cel Bătrân (Mircea I cel Mare) Басараб 2-ри път
31 януари 1418 – август 1420 Михаил I Mihail I Басараб син на Мирчо I Стария
август 1420 – есента на 1422 Раду II Празнаглава Radu II Prasnaglava Басараб син на Мирчо I Стария, 1-ви път
есента на 1422 – лятото на 1423 Дан II Dan II Басараб-Данещи син на Дан I, 1-ви път
лято на 1423 Раду II Празнаглава Radu II Prasnaglava Басараб 2-ри път
есента на 1423 – есента на 1424 Дан II Dan II Басараб-Данещи 2-ри път
есента на 14241426 Раду II Празнаглава Radu II Prasnaglava Басараб 3-ти път
есента на 1424 – януари 1427 Дан II Dan II Басараб-Данещи 3-ти път
януари 1427 – есента на 1427 Раду II Празнаглава Radu II Prasnaglava Басараб 4-ти път
есента на 1427 – февруари/март 1431 Дан II Dan II Басараб-Данещи 4-ти път
февруари/март 1431 – декември 1436 Александру I Алдя Alexandru I Aldea Басараб син на Мирчо I Стария
декември 1436 – 1442 Влад II Дракул Vlad II Dracul Басараб, родоначалник на династичния клон Дракулещи син на Мирчо I Стария, 1-ви път
1442 Мирчо II Mircea II Басараб-Дракулещи син на Влад II Дракула, 1-ви път
юни 1442 – март 1443 Басараб II Basarab II Басараб-Данещи син на Дан II
март 1443 – ноември/декември 1447 Влад II Дракул Vlad II Dracul Басараб-Дракулещи 2-ри път
ноември/декември 1447 – октомври 1448 Владислав II Vladislav II Басараб-Данещи син на Дан II, 1-ви път
октомври – декември 1448 Влад III Цепеш (Влад III Дракула) Vlad III Ţepeş (Vlad III Drăculea) Басараб-Дракулещи син на Влад II Дракула
декември 1448 – 20 август 1456 Владислав II Vladislav II Басараб-Данещи 2-ри път
22 август 1456 – декември 1462 Влад III Цепеш (Влад III Дракула) Vlad III Ţepeş (Vlad III Drăculea) Басараб-Дракулещи 2-ри път
декември 1462 – ноември 1473 Раду III Красивия Radu III Frumos Басараб-Дракулещи син на Влад II Дракула, 1-ви път
ноември – декември 1473 Басараб III Стария (Лайота Басараб) Basarab III Bătrân (Laiotă Basarab) Басараб-Данещи син на Дан II, 1-ви път
декември 1473 – пролетта на 1474 Раду III Красивия Radu III Frumos Басараби-Дракулещи 2-ри път
пролетта на 1474 Басараб III Стария Basarab III Bătrân (Laiotă Basarab) Басараби-Данещи 2-ри път
пролетта – септември 1474 Раду III Красивия Radu III Frumos Басараби-Дракулещи 3-ти път
септември – октомври 1474 Басараб III Стария Basarab III Bătrân (Laiotă Basarab) Басараби-Данещи 3-ти път
октомври 1474 – януари 1475 Раду III Красивия Radu III Frumos Басараби-Дракулещи 4-ти път
януари 1475 – 26 ноември 1476 Басараб III Стария Basarab III Bătrân (Laiotă Basarab) Басараби-Данещи 4-ти път
ноември – декември 1476 Влад III Цепеш (Влад Дракула) Vlad III Ţepeş (Vlad Drăculea) Басараби-Дракулещи 3-ти път
декември 1476 – ноември 1477 Басараб III Стария Basarab III cel Bătrân (Laiotă Basarab) Басараби-Данещи 5-и път
ноември 1477 – септември 1481 Басараб IV Цепелуш Тинар (Младия) Basarab IV Ţepeluş cel Tânăr Басараби-Данещи син на Басараб II, 1-ви път
август – септември 1481 Мирчо III Дракул Mircea III Miloş Басараби-Дракулещи незаконороден син на Влад III Цепеш
септември – ноември 1481 Влад IV Монах (Калугарул) Vlad IV Călugărul Басараби-Дракулещи син на Влад II Дракул, 1-ви път
ноември 1481 – април 1482 Басараб IV Цепелуш Тинар (Младия) Basarab IV Ţepeluş cel Tânăr Басараби-Данещи 2-ри път
април 1482 – ноември 1495 Влад IV Монах Vlad IV Călugărul Басараби-Дракулещи 2-ри път
ноември 1495 – април 1508 Раду IV Велики Radu IV cel Mare Басараби-Дракулещи син на Влад IV Монах
април 1508 – 29 октомври 1509 Михня I Реу (Злия) Mihnea I cel Rău Басараби-Дракулещи син на Влад III Цепеш
29 октомври 1509 – февруари 1510 Мирчо III Mircea III Miloş Басараби-Дракулещи син на Михня I Реу
февруари 1510 – 23 януари 1512 Влад V Тинар (Младия) Vlad V cel Tânăr Басараби-Дракулещи син на Влад IV Монах
23 януари 1512 – 15 септември 1521 Нягое I Басараб Neagoe I Basarab Крайовеску болярски избраник
15 септември – октомври 1521 Тедош (Теодосий) I Teodosie I Крайовеску син на Нягое I Басараб, 1-ви път
октомври – ноември 1521 Влад VI Драгомир Калугарул (Монах) Vlad VI (Dragomir Călugărul) Басараби-Дракулещи (?) възможно е да е извънбрачен син на Влад V Тинар
ноември 1521 – декември 1522 Тедош (Теодосий) I Teodosie I Крайовеску 2-ри път
декември 1522 – април 1523 Раду V Афумати Radu V de la Afumaţi Басараби-Дракулещи син на Раду IV Велики, 1-ви път
април – ноември 1523 Владислав III Vladislav III Басараби-Данещи внук на Владислав II, 1-ви път
ноември 1523 – януари 1524 Раду VI Бадика Radu VI Bădica Басараби-Дракулещи син на Раду IV Велики
януари – юни 1524 Раду V Афумати Radu V de la Afumaţi Басараби-Дракулещи 2-ри път
юни – септември 1524 Владислав III Vladislav III Басараби-Данещи 2-ри път
септември 1524 – април 1525 Раду V Афумати Radu V de la Afumaţi Басараби-Дракулещи 3-ти път
април – август 1525 Владислав III Vladislav III Басараби-Данещи 3-ти път
август 1525 – 2 януари 1529 Раду V Афумати Radu V de la Afumaţi Басараби-Дракулещи 4-ти път
януари – февруари/март 1529 Басараб V Basarab V Басараби или Крайовеску правнук на Михаил I, а според друга версия – потомък на Нягое I Басараб
февруари/март 1529 – юни 1530 Мойсе I Moise I Басараби-Данещи син на Владислав III
юни 1530 – 18 септември 1532 Влад VII Инекатул (удавен) Vlad VII Înecatul Басараби-Дракулещи син на Влад V Тинар
септември 1532 – септември 1534 Влад VIII Винтила Vlad VIII Vintilă Басараби-Дракулещи син на Раду IV Велики, 1-ви път
септември 1534 – ноември 1534 Раду VII Паисий (Петър от Арджеш) Radu VII Paisie (Petru de la Argeş) Басараби-Дракулещи син на Раду IV Велики, 1-ви път
ноември 1532 – 10 юни 1535 Влад VIII Винтила Vlad VIII Vintilă Басараби-Дракулещи 2-ри път
юни 1535 – март 1545 Раду VII Паисий (Петър от Арджеш) Radu VII Paisie (Petru de la Argeş) Басараби-Дракулещи 2-ри път
март 1545 – 16 ноември 1552 Мирчо V Чобан Mircea V Ciobanul Басараби-Дракулещи син на Раду IV Велики, 1-ви път
ноември 1552 – май 1553 Раду VIII Илие Хайдеул (Хайдутин) Radu Ilie Haidăul Басараби-Дракулещи син на Раду V Афумати
май 1553 – 28 февруари 1554 Мирчо V Чобан Mircea V Ciobanul Басараби-Дракулещи 2-ри път
март 1554 – 26 декември 1557 Петру (Петрешку) I Добрия Pătraşcu I cel Bun Басараби-Дракулещи син на Раду VI Паисий
януари 1558 – 21 септември 1559 Мирчо V Чобан Mircea V Ciobanul Басараби-Дракулешти 3-ти път
21 септември 1559 – юни 1568 Петру II Младия Petru cel Tânăr Басараби-Дракулещи син на Мирчо V Чобан
юни 1568 – април 1574 Александру II Мирчо Alexandru II Mircea Басараби-Дракулещи син на Мирчо III, 1-ви път
май 1574 Винтила Vintilă I Басараби-Дракулещи син на Петрешку I Добрия
май 1574 – 11 септември 1577 Александру II Мирчо Alexandru II Mircea Басараби-Дракулещи 2-ри път
септември 1577 – юли 1583 Михня II Турчин (Туркитул) Mihnea II Turcitul Басараби-Дракулещи син на Александру II Мирчо, 1-ви път
29 август 1583 – 16 април 1585 Петру III Церцел Petru III Cercel Басараби-Дракулещи син на Петрешку I Добрия
април 1585 – май 1591 Михня II Турчин (Туркитул) Mihnea II Turcitul Басараби-Дракулещи 2-ри път
май 1591 – август 1592 Стефан I Глухия Ştefan I Surdul син на владетеля на Молдова Йоан Лютий (Йоан Водя Лютий)
август 1592 – септември 1593 Александру III Злия Alexandru III cel Rău Мушати от юни 1592 – владетел на Молдова под името Александър IV
септември 1593 – октомври 1600 Михай (Михаил) II Храбрий Mihai II Viteazul Басараби-Дракулещи син на Петрешку I Добрия; също и Михай (Михаил) I, принц на Трансилвания (1 ноември 1599 – 20 септември 1600) и владетел на Молдова (май – септември 1600)
1599 – октомври 1600 Николай I Петрешку Nicolae I Pătraşcu Басараби-Дракулещи син и съуправител на Михай II Храбрия
октомври 1600 – 3 юни 1601 Симеон I Могила Simion I Movilă Могили от болярски род, 1-ви път
септември 1601 – март 1602 Раду IX Михня Radu IX Mihnea Басараби-Дракулещи син на Михня II Турчин, владетел на Молдова под името Раду I (26 юли 1616 – 9 февруари 1619 – 1-ви път, 4 август 1623 – 20 януари 1626 – 2-ри път), 1-ви път
март – август 1602 Симеон I Могила Simion I Movilă Могили 2-ри път
август 1602 – декември 1610 Раду X Щербан Radu X Şerban Крайовеску от болярски род, 1-ви път
януари – март 1611 Габриел Батори Gabriel I Bathory Батори (род) принц на Трансильвния под името Габор (Гавриил) I Батор(и) (1608 – 13(17?) октомври 1613)
март – май 1611 Раду IX Михня Radu IX Mihnea Басараби-Дракулещи 2-ри път
юни – септември 1611 Раду X Щербан Radu X Şerban Крайовеску 2-ри път
12 септември 1611 – август 1616 Раду IX Михня Radu IX Mihnea Басараби-Дракулещи 3-ти път
август 1616 Гаврил II Могила Gavril II Movilă Могили син на Симеон I Могила, 1-ви път
септември 1616 – май 1618 Александру IV Илияш Alexandru IV Iliaş син на владетеля на Молдова Александър III, владетел на Молдова под името Александър (Александру) VI (10 септември 1620 – октомври 1621 – 1-ви път, декември 1631 – април 1633 – 2-ри път), 1-ви път
юни 1618 – юли 1620 Гаврил II Могила Gavril II Movilă Могили 2-ри път
август 1620 – август 1623 Раду IX Михня Radu IX Mihnea Басараби-Дракулещи 4-ти път
14 август 1623 – 3 ноември 1627 Александру V Коконул Alexandru V Coconul Басараби-Дракулещи син на Раду IX Михня, владетел на Молдова под името Александър VII (лятото на 1629 – 29 април 1630)
ноември 1627 – октомври 1629 Александру IV Илияш Alexandru IV Iliaş 2-ри път
октомври 1629 – юли 1632 Леон I Томша Leon I Tomşa син на владетеля на Молдова Стефан (Щефан) IX Томша
юни – септември 1632 Раду XI Илияш Radu XI Iliaş син на Александру IV Илияш
юли 1632 – 9 април 1654 Матей I Басараб Matei I Basarab Брънковяну (Крайовеску)?
9 април 1654 – 26 януари 1658 Константин I Щербан Басараб Constantin I Şerban Basarab Крайовеску извънбрачен син на Раду X Щербан
март 1658 – ноември 1659 Михня III Mihnea III Басараби-Дракулещи син на Раду IX Михня
20 ноември 1659 – 1 септември 1660 Георге Гика Gheorghe I Ghica Гика който също е и владетел на Молдова под името Георги II (3 март 1658 – 2 ноември 1659), родоначалник на династията Гика
1 септември 1660 – ноември 1664 Григоре I Гика Grigore I Ghica Гика син на Георге Гика, 1-ви път
ноември 1664 – март 1669 Раду XII Леон Radu XII Leon син на Леон I Томша
март 1669 – февруари 1672 Антоний I Попещи Antonie I din Popeşti
февруари 1672 – ноември 1673 Григоре I Гика Grigore I Ghica Гика 2-ри път
декември 1674 – ноември 1678 Георги II Дука Gheorghe II Duca Дука
ноември 1678 – октомври 1688 Щербан I Кантакузин Şerban I Cantacuzino Кантакузин
октомври 1688 – 24 март 1714 Константин II Бранковяну Constantin II Brâncoveanu Брънковяну
25 март 1714 – 25 декември 1715 Стефан Кантакузин Ştefan II Cantacuzino Кантакузин
Управление на фанариотите (1715 – 1821)
25 декември 1715 – 25 ноември 1716 Николай II Маврокордат Nicolae II Mavrocordat Маврокордато 1-ви път; той е и владетел на Молдова под името Николай I (25 януари – 21 ноември 1710 – 1-ви път и 8 ноември 1711 – 25 декември 1715 – 2-ри път)
2 декември 1716 – 6 март 1719 Йоан I Маврокордат Ioan I Mavrocordat Маврокордато брат на Николай II Маврокордат; той е и владетел на Молдова под името Йоан IV (26 септември – 8 ноември 1711)
март 1719 – 3 септември 1730 Николай II Маврокордат Nicolae II Mavrocordat Маврокордато 2-ри път
3 септември 1730 – 4 октомври 1730 Константин III Маврокордат Constantin III Mavrocordat Маврокордато син на Николай Маврокордат, 1-ви път; той е и владетел на Молдова под името Константин IV (5 април 1733 – 16 ноември 1735 – 1-ви път, 13 септември 1741 – 20 юли 1743 – 2-ри път, април 1748 – 20 август 1749 – 3-ти път и 18 юни – 23 ноември 1769 (умира) – 4-ти път)
октомври 1730 – 2 октомври 1731 Михай (Михаил) II Раковица Mihai II Racoviţă Раковица 1-ви път; той е и владетел на Молдова под името Михаил III (септември 1703 – 12 февруари 1705 – 1-ви път, 20 юли 1707 – 17 октомври 1709 – 2-ри път и 25 декември 1715 – 25 септември 1726 – 3-ти път)
2 октомври 1731 – 5 април 1733 Константин III Маврокордат Constantin III Mavrocordat Маврокордато 2-ри път
5 април 1733 – 16 ноември 1735 Григоре II Гика Grigore II Ghica Гика Внук на Григорий I Гика, 1-ви път; той е също така владетел на Молдова Григорий I (26 септември 1726 – 5 април 1733 – 1-ви път, 16 ноември 1735 – 3 септември 1739 – 2-ри път, края на септември 1739 – 13 септември 1741 – 3-ти път и май 1747 – април 1748 – 4-ти път)
16 ноември 1735 – септември 1741 Константин III Маврокордат Constantin III Mavrocordat Маврокордато 3-ти път
септември 1741 – юли 1744 Михай (Михаил) II Раковица Mihai II Racoviţă Раковица 2-ри път
юли 1744 – април 1748 Константин III Маврокордат Constantin III Mavrocordat Маврокордато 4-ти път
април 1748 – 23 август 1752 Григоре II Гика Grigore II Ghica Гика 2-ри път
11 септември 1752 – 22 юни 1753 Матей II Гика Matei II Ghica Гика син Григоре II Гика; той е също така е владетел на Молдова под името Матей I (22 юни 1753 – 8 февруари 1756)
юни 1753 – 28 февруари 1756 Константин IV Раковица Constantin IV Racoviţă Раковица син на Михай II Раковица, 1-ви път; той е също така владетел на Молдова под името Константин V (септември (?) 1749 – 22 юни 1753 – 1-ви път и 8 февруари 1756 – 2 март 1757 – 2-ри път)
20 февруари 1756 – 7 септември 1758 Константин III Маврокордат Constantin III Mavrocordat Маврокордато 5-и път
3 август 1758 – 5 юни 1761 Скарлат I Гика Scarlat I Ghica Гика син на Григоре II Гика, 1-ви път; той е също така владетел на Молдова (2 март 1757 – август 1758)
11 юни 1761 – 9 март 1763 Константин III Маврокордат Constantin III Mavrocordat Маврокордато 6-и път
9 март 1763 – 28 януари / 8 февруари 1764 Константин IV Раковица Constantin IV Racoviţă Раковица 2-ри път
8 февруари 1764 – 29 август 1765 Стефан (Щефан) III Раковица Ştefan III Racoviţă Раковица син на Михай II Раковица
18 август 1765 – 2 декември 1766 Скарлат I Гика Scarlat I Ghica Гика 2-ри път
12 декември 1766 – 28 октомври 1768 Александру VI Гика Alexandru VI Ghica Гика син на Скарлат I Гика
28 октомври 1768 – 5 ноември 1769 Григоре III Гика Grigore III Ghica Гика син на Александру VI Гика
5 ноември 1769 – 21 юли 1774 Първа руска военна администрация.
май 1770 – октомври 1771 Маноле Русет Emanuel I Giani Ruset той е също така владетел на Молдова (май – октомври 1788 (формално – до своята смърт през 1789))
5 ноември 1769 – 21 юли 1774 Втора руска военна администрация.
15 септември 1774 – февруари 1782 Александру VII Старий Ипсиланти Alexandru VII Ipsilanti Ипсиланти 1-ви път; той е също така владетел на Молдова под името Александър X (декември 1786 – 8 април 1788)
15 януари 1782 – 17 юли 1783 Николай III Караджа Nicolae III Caradja Караджа
17 юли 1783 – 26 март 1786 Михай III „Дракон“ Старий Суцу Mihai III Suţu Суцу 1-ви път; той е също така владетел на Молдова под името Михаил IV (март 1792 – 25 април 1795)
26 март 1786 – 19 юни 1790 Николай IV Маврогени Nicolae IV Mavrogheni Маврогени
5 ноември 1789 – 24 юли 1791 Руско-австрийска окупация.
юни 1790 – март 1791 Австрийска военна администрация.
март 1791 – януари 1793 Михай III „Дракон“ Старий Суцу Mihai III Suţu Суцу 2-ри път
януари 1793 – 28 август 1796 Александър VIII Мурузи Alexandru VIII Moruzi Мурузи 1-ви път; той е също така владетел на Молдова под името Александър XI (30 декември 1791 – март 1792 – 1-ви път, 28 октомври 1802 – 12 август 1806 – 2-ри път и 5 октомври 1806 – 7 март 1807 – 3-ти път)
28 август 1796 – 28 ноември 1797 Александру VII Старий Ипсиланти Alexandru VII Ipsilanti Ипсиланти 2-ри път
28 ноември 1797 – 10 февруари 1799 Константин V Ханджери Constantin V Hangerli Ханджери
10 февруари 1799 – 8 октомври 1801 Александър VIII Мурузи Alexandru VIII Moruzi Мурузи 2-ри път
8 октомври 1801 – 10 май 1802 Михай III „Дракон“ Старий Суцу Mihai III Suţu Суцу 3-ти път
2 юли – 30 август 1802 Александър IX Суцу Alexandru IX Suţu Суцу 1-ви път; той е също така владетел на Молдова под името Александър XIII (28 юни 1801 – 19 септември 1802)
1 септември 1802 – 24 август 1806 Константин VI Ипсиланти Constantin VI Ipsilanti Ипсиланти 1-ви път; той е също така владетел на Молдова под името Константин VII (7 март 1799 – 28 юни 1801)
24 август 1806 – 15 октомври 1806 Александър IX Суцу Alexandru IX Suţu Суцу 2-ри път
15 октомври 1806 – 16 август 1807 (с прекъсване между 19 май – 27 юли 1807) Константин VI Ипсиланти Constantin VI Ipsilanti Ипсиланти 2-ри път;
ноември 1806 – 16 май 1812 Руска окупация и трета руска военна администрация.
27 август 1812 – 29 септември 1818 Йоан II Караджа Ioan II Caradja Караджа
4 ноември 1818 – 19 януари 1821 Александър IX Суцу Alexandru IX Suţu Суцу 3-ти път
февруари – юни 1821 Скарлат II Калимахи Scarlat II Callimachi Калимахи
19 януари – 21 март 1821 Управление на Дивана на Влахия.
21 март – 15 май 1821 Управление на съвет под ръководството на революционния лидер Тудор Владимиреску по време на влашкото въстание.
15 май 1821 – 9 юни 1822 Османска окупация.
Управление на наместници назначени от Руската империя, съгласувано с Османската империя, и на местните боляри /съгласно Органическия регламент/ (30 юни (12 юли) 1822 – 13 юни 1848)
30 юни 1822 – 29 април 1828 Григоре IV Гика Grigore IV Ghica Гика внук-племенник на Григоре III Гика
2 април 1828 – 2 април 1834 Четвърта руска военна администрация (Глава (председател на диваните на Влахия и Молдова): до пролетта на 1829 – генерал от кавалерията граф Фьодор Пален; пролетта – септември 1829 – бившия киевски военен губернатор Пьотър Желтухин; от септември 1829 – генерал-лейтенант (с април 1834 – генерал от инфантерията) граф Павел Дмитриевич Кисельов.
2 април (назначен на 21 март) 1834 – 7 октомври 1842 Александър XI Дмитрий Гика Alexandru Dimitrie Ghica Гика Свален от руската армия през октомври 1842 г.
20 декември 1842 – 13 юни 1848 Георгий III Дмитрий Бибеску Gheorghe Dimitrie Bibesku Бибеску
13 юни – 13 септември 1848 Управление на временно правителство; глава: митрополит на Влахия Неофит II (13 юни – 28 юни, 30 юни – 28 юли) и членове: Теодор Вакареску и Емануил Баляну (28 юни – 30 юни); локално правителство: Йон Елиаде-Радулеску, Николае Голеску и Кристиан Тел (28 юли – 13 септември).
13 септември 1848 – април 1851 Османско-руска окупация (Балто-Лиманската конвенция) между Руската империя и Османската империя от 19 април 1849 г.); командващи войските: от османска страна – Омер паша Латас; от руска страна генералът от инфантерията (от 10 октомври 1843 г.) граф Александър Николаевич Лидерс; фактически управлението осъществява пълномощния комисар на Русия във Влахия и Молдова: генерал-лейтенант (с 3 април 1849) Александър Осипович Дюгамел (от 30 август 1861 – генерал от инфантерията) и от Османската империя – Талаат ефенди; през април 1851 г. Руската империя и Османската империи извеждат войските си от Влахия.
13 септември 1848 – юни 1849 Каймакам Константин Кантакузино Constantin Cantacuzino Кантакузино
16 юни 1848 – 17 октомври 1853 (фактически: юни 1849 – 21 юни 1853) Барбу I Дмитрий Щирбей Barbu Ştirbei Щирбей 1-ви път
21 юни 1853 – 31 юли 1854 Руска окупация и пета руска военна администрация; глава – главнокомандващия руските войски на Дунава, генерал-фелдмаршал светлейший княз Варшавский и граф Иван Федорович Паскевич-Ериванский; от май 1854 г., предвид негова тежка контузия, го заменя генерала от артилерията княз Михаил Дмитриевич Горчаков.
8 – 19 август 1854 Османска окупация; глава: командващия османските войски на Дунава – Омер паша Латас
19 август 1854 – 25 март 1856 Австрийска окупация и австрийска военна администрация; глава: главнокомандващия австрийските войски на Дунава – Йохан Баптист Коронини-Кронберг
5 октомври 1854 – 25 март 1856 Барбу I Дмитрий Щирбей Barbu Ştirbei Щирбей 2-ри път
29 юли 1856 – 30 октомври 1858 Каймакам Александър XI Дмитрий Гика Alexandru Dimitrie Ghica Гика
30 октомври 1858 – 24 януари (5 февруари) 1859 Трима каймакама: Йоан Ману, Емануил Баляну, Йоан Филипеску Căimăcămia de trei: Ioan Manu, Emanuel Baleanu, Ioan Alexandru Filipesku
23 (24?) януари (5 февруари) 1859 – 24 януари (5 февруари) 1862 Александър (Александру) XII Йоан Куза; той е също така княз на Обединеното княжество Влашко и Молдова (обединени в княжество Румъния в периода: 24 януари /стар стил/ (5 февруари) 1862 – 11 (23) февруари 1866 г.; като княз на Румъния носи името Александър I Alexandru Ioan Cuza Куза той е също така владетел на Молдова: Александър (Александру) XVI в периода: 5 (17) януари 1859 – 24 януари (5 февруари) 1862 г.

На 20 ноември (по стар стил) 1861 г. Високата порта издава „Ферман за административното устройство на Молдова и Влахия“, който утвърждава политическото и административното обединение Молдова и Влахия като автономна територия, намираща се в състава на Османската империя.

На 11 (23) декември 1861 г. Александру Йоан Куза, бъдещ едновременен владетел на Молдова и Влахия (с отделни владетели до тази дата), издава прокламация, утвърждаваща образуването на румънска нация, налагайки латиницата за гражданска азбука. След 44 дни, на 24 януари 1862 г., държавното събрание на Молдова и Влахия обявява Букурещ за столица на страната. От този ден княжество Молдова престава да съществува. Днешната Република Молдова заема територията на Бесарабия, отделена от Молдовското княжество и присъединена към Руската империя още през 1812 г. Последват няколко въстания, включително и от болярите, но тези протести и въстания са потушени, а болярите загубват самостоятелността си и попадат под западно или руско влияние.

Вижте също

редактиране