Константин Палеолог (севаст)
Константин Палеолог (на средногръцки: Κωνσταντίνος Παλαιολόγος) е византийски аристократ от средата на XII век – брат на великия етериарх Георги Палеолог.[1]
| Константин Палеолог | |
| византийски аристократ от XII век | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Семейство | |
| Баща | Алексий Дука Палеолог |
| Майка | Анна Дукина Комнина |
| Братя/сестри | Георги Палеолог |
Сведенията за Константин Палеолог са изключително оскъдни: името му е засвидетелствано в регистрите на синодите, проведени на 12 и 13 май 1157 г. и на 6 март 1166 г., където фигурира единствено с ранга пансеваст севаст (най-светлейши севаст) и е посочен като брат на великия етериарх Георги Палеолог[2], от което следва, че Константин е бил син на севаста Алексий Палеолог и на съпругата му Анна Комнина.[3]
Въпреки високия почетен ранг на пансеваст севаст, с който Константин е засвидетелстван, изворите не съдържат информация за каквито и да е военни или дворцови длъжности, които той би могъл да е изпълнявал и които биха съответствали на високия му ранг и присъствието му на важни събития като императорските синоди.[3]
Предполага се, че Константин Палеолог е бил кореспондент на Михаил Глика, от когото получил четири омилия, посветени на Светото писание. Първият от тях носи посвещението На пансеваста севаст кир Константин Палеолог.[3]
Константин Палеолог се свързва с притежателя на два оловни печата с изображение на свети Георги и метрически надпис в легендата, единият печат от които се съхранява в Музея на изкуствата „Фогт“.[3]
Константин Палеолиг е идентифициран с адресата на едно описмо – част от кореспонденцията на анонимен атонски монах от първата половина на XII век, поместена в кодекса Athos Pantocrator 120. Въпросното писмо (no. 17) е адресирано до севаста Константин Палеолог монах. Негов препис се съдържа в т.нар. Codex Vindobonensis philol. gr. 321 от втората половина на XIII век, където преписвачът е приписал авторството му на Михаил Псел. От съдържанието на писмото се разбира, че Константин Палеолог е бил монах на остров Плати.[4] Предполага се, че е завършил живота като монах на този остров.[3]
Родословие
редактиране
Бележки
редактиране- ↑ Polemis 1968, с. 156; Cheynet & Vannier 1986, 19. — Constantin Paléologue.
- ↑ Stiernon 1965, с. 233, 234; Cheynet & Vannier 1986, 19. — Constantin Paléologue.
- ↑ а б в г д Cheynet & Vannier 1986, 19. — Constantin Paléologue.
- ↑ Cheynet & Vannier 1986, 15. — Constantin Paléologue; Gautier 1977, с. 100-101(Le lettre 9)
Цитирана литература
редактиране- ((fr)) Cheynet, Jean-Claude; Vannier, Jean-François (1986). Les premiers paléologues. Études Prosopographiques (online), Byzantina Sorbonensia, 5. Paris: Éditions de la Sorbonne (published online 4 септември 2017), doi:10.4000/books.psorbonne.1939, ISBN 9782859441104, online ISBN 9782859448295, DOI:10.4000/books.psorbonne. 1927, http://books.openedition.org/psorbonne/1939, посетен на 20 юни 2022
- ((fr)) Gautier, Paul (1977). Un recueil de lettres faussement attribué à Michel Psellos. – Revue des études byzantines, 35, 99 – 106, doi:10.3406/rebyz.1977.2067, ISSN 0771-3444, https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1977_num_35_1_2067
- ((en)) Polemis, Demetrios I. (1968). The Doukai: A Contribution to Byzantine Prosopography. London: The Athlone Press, OCLC 299868377, https://books.google.com/books?id=Sx5dAAAAIAAJ
- ((fr)) Stiernon, Lucien (1965). Notes de titulature et de prosopographie byzantines: Sébaste et gambros. – Revue des études byzantines, 23, 222 – 243, doi:10.3406/rebyz.1965.1349, ISSN 0771-3444, http://persee.fr/web/revues/home/prescript/article/rebyz_0766-5598_1965_num_23_1_1349