Алексий Палеолог

византийски аристократ, севастократор и деспот

Алексий Комнин Палеолог (на старогръцки: Ἀλέξιος Κομνηνός Παλαιολόγος; на латински: Alexios Komnenos Palaiologos; † 1203 в Константинопол) е византийски благородник, деспот на Византия, от 1199 г. до смъртта си престолонаследник на византийския император Алексий III Ангел (упр. 1195 – 1203).

Алексий Палеолог
деспот на Византия
Лични данни
Роден
11-и век
Починал
1203 г.
Семейство
ДинастияКомнини
БащаГеорги Комнин Дука Палеолог
Бракове?
Ирина Комнина Ангелина
ПотомциТеодора Ангелина Палеологина

Син е на Георги Комнин Дука Палеолог, севаст, пансеваст и велик етериарх, който през 1166 г. участва в църковния събор в Константинопол, който от своя страна е внук на Георги Палеолог – един от генералите на Алексий I Комнин. Бабата на Алексий е Анна Дукина (* 1068; † 1110/18 – 1135), сестра на императрица Ирина Дукина. Чрез Анна Дукина Алексий Палеолог се пада роднина на Комнините.

Алексий се жени за жена с неизвестно име, дъщеря на Михаил Таронит. От 1195 г. той носи титлата севастократор. Около 1198 г. император Алексий III Ангел, който няма мъжки наследник, го определя за съпруг на дъщеря си Ирина, вдовицата на Андроник Кондостефан, и го принуждава да се разведе с първата си съпруга. През лятото на 1199 г. Ирина и Алексий Палеолог се женят много тържествено: Ирина носи червени обувки и получава титлата василиса, а Алексий получава титлата деспот и става престолонаследник.[1] Едновременно по-малката сестра на Ирина, също овдовялата Анна Ангелина, е омъжена за Теодор Ласкарис, основател на Никейската империя.

По-късно зетьовете са изпратени с Мануил Камица да се бият срещу българския узурпатор Иванко в Тракия.[1]

През пролетта 1200 г. Алексий III го изпраща да се срещне с въстаника Иванко, който е заловен и убит в императорския лагер.[2] През пролетта същата година Алексий Палеолог потушава в Константинопол въстание против Йоан Лагос, командир на преторианците.[3]

През юли 1200 или 1201 г. Алексий Палеолог участва в подчиняването на узурпатора Йоан Комнин Дебелия, който е заловен и обезглавен.[3]

През февруари 1201 или 1202 г. Алексий е ранен, когато при земетресение императорската палатка се събаря. Още през лятото същата година той води успешен поход в Родопите против въстаналия управител Йоан Спиридонак (от пр. 1201 г. управител на Смолян), когото принуждава да избяга в двора на българския цар Калоян.[4]

Алексий Палеолог умира от естествена смърт още доста млад през 1203 г.

ФамилияРедактиране

Алексий се жени втори път 1199 г. за Ирина Комнина Ангелина, вдовица на Андроник Кондостефан, най-възрастната дъщеря на византийския император Алексий III Ангел и Ефросина Дукина Каматирина. Те имат дъщеря: [5]

РодословиеРедактиране

Андроник Дука
 
Мария Българска
 
Никифор Палеолог
 
Адриан Комнин
 
Зоя Дукина
 
 
 
Димитър Палеолог
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анна Дукина
 
Георги Палеолог
 
Николай Палеолог
 
Алексий Комнин
 
Ирина Синадина
 
Георги Палеолог
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никифор Палеолог
 
Андроник Палеолог
 
Алексий Палеолог
 
 
 
 
 
Анна Комнина
 
 
 
Роман Палеолог
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Палеолог
 
Йоан Вриений
 
дъщеря
 
Георги Палеолог
 
Константин Палеолог
 
Алексий III Ангел
 
Ефросина Каматирина
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Алексий Палеолог
 
Ирина Комнина
 
 
 
 
 
Алексий Палеолог
 
Ирина Комнина
 
Теодор I Ласкарис
 
Анна Ангелина
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Палеолог
 
?
 
 
 
Андроник Палеолог
 
Теодора Палеологина
 
Андроник Палеолог
 
Ирина Ласкарина
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андроник Палеолог
 
Константин Палеолог
 
Мария Палеологина
 
Ирина Палеологина
 
Михаил VIII Палеолог
 
Йоан Палеолог
 


ЛитератураРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. а б Jordanov 2001, с. 446 – 449.
  2. Brand 1968, с. 130 f.; Cheynet & Vannier 1986, с. 166, 171.
  3. а б Brand 1968, с. 122 f.; Cheynet 1996, с. 136 f., 445.
  4. Brand 1968, с. 132 f., 139 f.; Cheynet & Vannier 1986, с. 171.
  5. Alexios Komnenos Palaiologos, Medieval Lands

Външни препраткиРедактиране