Михаил Дука Палеолог
Михаил Дука Палеолог (на средногръцки: Μιχαήλ Δούκας Παλαιολόγος, †1156) е византийски аристократ от средата на XII век – рàнен представител на семейство Палеолози, който притежавал титлата севаст и се прочул като генерал и дипломат през първото десетилетие от управлението на император Мануил I Комнин.[2]
| Михаил Дука Палеолог Μιχαήλ Δούκας Παλαιολόγος | |
| византийски генерал | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Баща | Никифор Дука Палеолог[1] |
| Деца | Алексий Палеолог неизвестна по име |
Дълго време Михаил Палеолог е идентифициран като неназования по име дука на Солун, за когото се разказва в сатиричния диалог „Тимарион“, поради което в по-стари изследвания е определян и като четвърти сън на севаста Георги Палеолог и Анна Дукина. По-късно обаче тази теза е отхвърлена поради хронологични разминавания, отбелязани още от френския учен Виталиен Лоран, който приема, че Михаил Палеолог би трябвало да принадлежи към следващо поколение на Палеолозите, тъй като е бил активен най-вече при управлението на император Мануил I Комнин.[3] Поради тази причина в по-нови изследвания Михаил е определян като внук на севаста Георги Палеолог и Анна Дукина, роден от най-големия им син Никифор. Подобно на баща си Михаил използвал и фамилното име Дука, което било наследено от баба му Анна.[2]
Според едно сведение на Йоан Кинам по неизвестни причини Михаил Палеолог изпаднал в немилост пред император Йоан II Комнин и бил заточен по негова заповед, но през 1143 г. е реабилитиран от импретар Мануил I и отзован обратно на служба в столицата. Никита Хониат съобщава, че в началото на управлението на Мануил I между Михаил Палеолог и Йосиф Валсамон възникнал спор, който бил отнесен за решаване до претора на Елада, което позволява да се предположи, че Михаил е притежавал владения в Гърция.[2]
През 1147 г. Михаил Палеолог, придружаван от великия хартуларий Василий Цинцилук, е изпратен да посрещне кръстоносците в Сердика и да уреди въпросите около снабдяването на кръстоносната войска, преминаваща през ромейските владения. След това Михаил Палеолог и управителят на Ниш Михаил Врана са изпратени от императора да посрещнат френския крал Луи VII след преминаването му на Дунава.
В началото на 1155 г. севастът Михаил Палеолог пристига в Анкона, придружен от севаста Йоан Дука и бившия владетел на Гравина Алесандро де Конверсано, за да се опита да злаведее Средна Италия. За целта Михаил пренася със себе си и значителни суми, предназначени да откъснат нормадските градове от съюза им с Германската империя. През 1155 г. Михаил постига значителни успехи на военно-дипломатическото поле – войските му успяват да превземат няколко града и села от норманите, включително и Бари, който е подкупен да се предаде доброволно през 1155 г., а през октомври 1155 започват и преговори с Генуа. Михаил Палеолог обаче умира преждевременно в Бари през пролетта на 1156 г. след тридневно боледуване, по време на което успява да приема монашество и името Мойсей. Погребението му уредил севастът Йоан Дука, който поел командването на ромейските войски в Италия до пристигането на заместника на Палеолог – великия дука Алексий Комнин, който бил братовчед на императора.[2]
Предполага се, че Михаил Палеолог е баща на великия дука Алексий Палелог, за което се съди по сведенията, съдържащи се в един епиталамий на Теодор Продром, съставен по повод на сватбата на Алексий Палеолог и една внучка на император Йоан II Комнин. На Михаил Палеолог бил кръстен и първородният син на великия дука, каквато е традицията по това време.[2]
Родословие редактиране
Бележки редактиране
- ↑ Jean-Claude Cheynet & Jean-François Vannier. 17. — Michel Paléologue // Études prosopographiques. 1986 г.
- ↑ а б в г д Cheynet & Vannier 1986, с. 153 – 155, 17. – Michel Paléologue.
- ↑ Cheynet & Vannier 1986, с. 153 – 155, 17. – Michel Paléologue; Laurent 1933, с. 143.
Източници редактиране
- ((fr)) Cheynet, Jean-Claude; Vannier, Jean-François (1986). Les premiers paléologues. Études Prosopographiques (online), Byzantina Sorbonensia, 5. Paris: Éditions de la Sorbonne (published online 4 септември 2017), doi:10.4000/books.psorbonne.1939, ISBN 9782859441104, online ISBN 9782859448295, DOI:10.4000/books.psorbonne.1927, http://books.openedition.org/psorbonne/1939, посетен на 20 юни 2022
- ((fr)) Laurent, Vitalien (1933). La généalogie des premiers Paléologues. – Byzantion, 8(1). Peeters Publishers, 125 – 149, https://www.jstor.org/stable/44167979