Георги Палеолог (велик етериарх)

византийски аристократ, велик етериарх

Георги Палеолог Дука Комнин (на гръцки: Γεώργιος Παλαιολόγος Δούκας Κομνηνός; ок. 1125 –1167/68) е високопоставен византийски аристократ и дипломат от XII век. Родственик на императорите от управляващата династия на Комнините, Георги Палеолог е притежавал ранга севаст и е изпълнявал службата на велик етериархи . Неговият син Алексий за кратко е наследник на император Алексий III Ангел, а правнукът Михаил VIII Палеолог основава Палеологовата династия на византийските императори.

Георги Палеолог
византийски аристократ, велик етериарх
Роден
между 1125 г. и 1126 г.
Починал
между 1167 г. и 1170 г.
Семейство
БащаАлексий Дука Палеолог
МайкаАнна Дукина Комнина
Братя/сестриКонстантин Палеолог
ДецаАлексий Палеолог

Ръководи редица дипломатически мисии за император Мануил I Комнин както в империята, така и в чужбина. Добре засвидетелствани са единствено мисиите му в Йерусалим и Унгария като част от преговорите на императора за сключване на династични съюзи с чуждестранни владетели. Освен с дипломатическата си дейност, Георги Палеолог е известен с основаваните от него църква и манастир, които били богато украсени.

Произход

редактиране

Георги Палеолог е от знатен произход. Баща му е Алексий Палеолог, трети син на Георги Палеолог, който е генерал на Алексий I Комнин (1081 – 1118), и Анна Дукина, сестра на императрица Ирина Дукаина. Майка му, вероятно също на име Анна, е внучка на Адриан Комнин, който е по-малък брат на император Алексий I, и на „багреднородната“ принцеса Зоя Дукина, третата дъщеря на император Константин X Дука (1059 – 1067), от техния син Алексий Дука Комнин [1][2] В резултат на това Георги Палеолог често използва императорските фамилни имена Дука и Комнин, включително върху собствения си печат, и често е споменаван като „Комнинодука“ в поезията, съставена в негова чест.[3]

Точната дата на раждането му не е известна. Ученият Одисеас Лампсидис оценява възрастта му към момента на смъртта му на 40 – 45 години.[4] Това би поставило раждането му в годините около 1125/1126. [5]

Дипломатическа кариера

редактиране

Георги Палеолог е наречен севаст - почетна титла, запазена за висшите членове на императорския двор, – и заема длъжността велик етериарх.[6] Не е известно кога получава тези титли, но вероятно е обявен за такъв през ранните години от управлението на Мануил I Комнин (1143 – 1180).[7]

 
Бракът на Амалрик I Йерусалимски и Мария Комнина в Тир през 1167 г. (от ръкопис на Историята на Гийом Тирски, ок. 1300)

Въпреки че службата на великия етериарх е от военен произход, Георги Палеолог е известен само с дипломатическата си кариера.[8] През 1162 г. той ръководи дипломатическа мисия в Унгария, за да договори брака на дъщерята и наследница на Мануил I, Мария, с унгарския принц Бела и да придружи същия обратно във Византия.[9] Ръководи подобна мисия до Кралство Йерусалим през 1167 г., придружавайки племенницата на Мануил I Мария Комнина, за да се омъжи за крал Амалрик от Йерусалим.[10]

Секретарят му Лъв Мегист пише най-малко три монодии в негова чест, подчертавайки неговите качества и пътуванията му като дипломат; според Лъв, те включват не само Унгария и Йерусалим, но и Сърбия, Италия, „земите на Дунав“ и Германия, както и „земите на турците“.[11] Възможно е също да е бил изпращан на мисии в рамките на Византийската империя, в Гърция и по-специално в Пелопонес.[12]

Други дейности

редактиране

За Георги Палеолог е засвидетелствано, че е бил един от присъстващите на Влахернския събор от март 1166 г.[13] Той също така е бил покровител на изкуствата. Дарява изображение на Архангел Михаил в църквата в Триадица, изобразяващо него и сина му Алексий със светеца.[8] Също така основава манастир, посветен на Богородица, известен с пищната си украса: включвал и портрети на императорите, с които той се родеел, както и поредица от картини, прославящи военните победи на Мануил I над унгарците[14] Съхранени са и два негови служебни печата.[15]

Георги Палеолог умира някъде между 1167 и 1170 г., когато неговият приемник Йоан Дука е засвидетелстван като велик етериарх.[16] Писмо от архиепископа и ерудит Евстатий Солунски до Йоан Дука, което споменава последния като велик етериарх, може да се датира още от 1168 г. Това би поставило смъртта на Георги Палеолог в края на 1167 или 1168 г.[15] Според Лъв Мегист Палеолог се разболял в Адрианопол, докато се връщал от посолство в Унгария. Мисията не се споменава в други източници,[17] но вероятно се е случила след византийското превземане на Сирмиум по време на нахлуването на император Мануил в Унгария през 1167 г.[8]

Семейство

редактиране

Георги Палеолог е надживян от жена си и няколко от децата им,[18] както и от някои свои братя и сестри, от които е известен само един – севастът Константин (fl. 1157 – 1166).[19] Самоличността на съпругата на Георги Палеолог не е известна, но те вероятно са се оженили около 1145 г.[20] Двойката има поне три деца, като се споменават двама сина и една дъщеря.[21] Само един от синовете му, Алексий, е известен по име[22] – той в крайна сметка става деспот и наследник на император Алексий III Ангел (1195 – 1203), преди да почине в началото на 1203 г.[23] Дъщерята на Алексий Теодора се омъжва за великия доместик (главнокомандващ) Андроник Палеолог.[24] Те са имали много деца, най-известният от които е Михаил VIII Палеолог[25], който става император на Никея през 1259 г. и възстановява Византийската империя през 1261 г., основавайки династията на Палеолозите.[26] Гръцкият учен Константинос Варзос предполага, че вторият син на Георги може да е бил протосевастоипертатът Андроник Палеолог Дука Комнин, роднина на Исак II Ангел.[27]

Родословие

редактиране
  Палеолози по рождение
  Палеолози по брак
  Други


Андроник Дука
 
Мария Българска
 
Никифор Палеолог
 
Адриан Комнин
 
Зоя Дукина
 
 
 
Димитър Палеолог
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анна Дукина
 
Георги Палеолог
 
Николай Палеолог
 
Алексий Комнин
 
Ирина Синадина
 
Георги Палеолог
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никифор Палеолог
 
Андроник Палеолог
 
Алексий Палеолог
 
 
 
 
 
Анна Комнина
 
 
 
Роман Палеолог
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Палеолог
 
Йоан Вриений
 
дъщеря
 
Георги Палеолог
 
Константин Палеолог
 
Алексий III Ангел
 
Ефросина Каматирина
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Алексий Палеолог
 
Ирина Комнина
 
 
 
 
 
Алексий Палеолог
 
Ирина Комнина
 
Теодор I Ласкарис
 
Анна Ангелина
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Палеолог
 
неизв.
 
 
 
Андроник Палеолог
 
Теодора Палеологина
 
Андроник Палеолог
 
Ирина Ласкарина
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андроник Палеолог
 
 
 
 
Константин Палеолог
 
Мария Палеологина
 
Ирина Палеологина
 
Михаил VIII Палеолог
 
Йоан Палеолог
 
  1. Lampsidis 1970, с. 403–405; Cheynet & Vannier 1986, с. 156; Varzos 1984, с. 858–860 (notes 1, 2, 3).
  2. Повечето съвременни учени приемат генеалогичната идентификация, направена от О. Лампсидес въз основа на информацията в една от елегиите на Лъв Мегист.( Cheynet & Vannier 1986, с. 156 ; Lampsidis 1970, с. 401–405 ; Varzos 1984, с. 859–860 (note 3) В по-стари изследвания, основаващи се на работата на Виталиен Лоран (Les premiers Paléologues, 1933), той е сочен за праправнук на Георги Палеолог.( Lampsidis 1970, с. 400–402) Деметриос Полемис също предполага, че негов баща може да е бил друг син на Георги Палеолог – Андроник Дука Палеолог.( Polemis 1968, с. 54–55, 154, 155)
  3. Polemis 1968, с. 155; Cheynet & Vannier 1986, с. 156.
  4. Lampsidis 1970, с. 407.
  5. Varzos 1984, с. 859; Cheynet & Vannier 1986, с. 156.
  6. Polemis 1968, с. 155; Lampsidis 1970, с. 405.
  7. Cheynet & Vannier 1986, с. 156.
  8. а б в Cheynet & Vannier 1986, с. 157.
  9. Vannier 1986, с. 157.
  10. Cheynet & Vannier 1986, с. 157; Lampsidis 1970, с. 405, 406.
  11. Lampsidis 1970, с. 394-400, 405–406; Cheynet & Vannier 1986, с. 157.
  12. Lampsidis 1970, с. 398, 405–406; Cheynet & Vannier 1986, с. 157.
  13. Stiernon 1965, с. 233, 234; Lampsidis 1970, с. 406.
  14. Cheynet & Vannier 1986, с. 157–158.
  15. а б Cheynet & Vannier 1986, с. 158.
  16. Lampsidis 1970, с. 395, 406.
  17. Lampsidis 1970, с. 399, 406.
  18. Lampsidis 1970, с. 403; Cheynet & Vannier 1986, с. 158.
  19. Polemis 1968, с. 156; Cheynet & Vannier 1986, с. 159.
  20. Varzos 1984, с. 860.
  21. Varzos 1984, с. 860 – 861.
  22. Polemis 1968, с. 156; Lampsidis 1970, с. 403.
  23. Cheynet & Vannier 1986, с. 171–172.
  24. Cheynet & Vannier 1986, с. 172, 176–178, 185.
  25. Cheynet & Vannier 1986, с. 178, 185.
  26. ODB, с. 1557–1560, "Palaiologos" (A. Kazhdan).
  27. Varzos 1984; Cheynet & Vannier 1986, с. 164–165; 860–861 (note 8a).

Източници

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата George Palaiologos (megas hetaireiarches) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​