Уикипедия

Косинчени

Косинчени (на гръцки: Ιεροπηγήώτες, Йеропигиотес) са жителите на село Косинец (Йеропиги), Гърция. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Косинец редактиране

А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я

А редактиране

 
Отец Търпо Поповски
 
Четата на Митре Киров Пировски[1] или Атанас Пировски[2]
 
Реклама на Първата българска шивачница и дрехарница на В. Н. Калановски от Косинец в Гранит Сити, САЩ, вестник „Народен глас“, 1 септември 1920 г.
 
Реклама на бакалницата, месарница и хлебарница на Лазар Палчев в Гранит Сити, вестник „Народен глас“, 1 септември 1920 г.
 
Реклама на Българска бръснарница на Александър Н. Терзиовски от Косинец в Мадисън, Илинойс

В редактиране

  •   Васил Андонов Майналовски – Майски, български офицер (полковник) и деец на ВМРО[5][6]
  •   Васил Бицов, деец на ВМОРО, член на селския комитет и участник в сражението при Локвата и Виняри[7]
  •   Васил Димов Рисковски (1867 – след 1943), български революционер
  •   Васил Кършаков, български революционер
  •   Василка Пандова (1900 – ?), българска народна певица, емигрира в Свободна България, от нея проф. Николай Кауфман записва в 1955 година песен, изпълнявана в Костурско[8]
  •   Веса Кършакова (1908 – ?), българска народна певица, емигрира в Свободна България, от нея проф. Николай Кауфман записва в 1955 година песен, изпълнявана в Костурско[8]

Г редактиране

Д редактиране

З редактиране

  •   Зисо Пенчев (Ζήσης Πέντσας), гръцки андартски деец, учител, помощник на Георгиос Цондос[10]
  •   Зисо Терзиовски (Ζήσης Τερζής), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[10]

И редактиране

  •   Иван Гулев (Ιωάννης Γούλιος), деец на ВМОРО, издал на костурския владика Германос Каравангелис организационни тайни, осъден от ВМОРО на смърт, спасил се с бягство в Гърция и преминал на гръцка страна[11]
  •   Иван Майналовски, български офицер
  •   Иванчо Терзиовски, гръцки андартски капитан

К редактиране

  •   Кирил Лазаров Пировски (1926 – ?), член на ЕПОН от 1942 г., партизанин в отряда на Лазар Търповски и Младежки батальон на ЕЛАС (1944), затворен (1946), войник на ДАГ в отряда на Пандо Шиперков (1947 – 1949), раняван 4 пъти, след разгрома на ДАГ емигрира, по-късно се заселва във Варна, България, оставя спомени[12]
  •   Кръстьо (Ставри) Димитров Пинзов (1866 – 1952), български революционер

Л редактиране

М редактиране

Н редактиране

  •   Надежда Калановска (1906 – ?), българска народна певица, емигрира в Свободна България, от нея проф. Николай Кауфман записва в 1955 година песен, изпълнявана в Костурско[8]
  •   Наум Киров (Наум Константинов, Ναούμης Κωνσταντινίδης), хайдутин
  •   отец Наум Отцев (1870 – 1927), български свещеник и революционер
  •   Наум (Нумо) Марковски (? – 1907), български революционер, войвода на ВМОРО
  •   Наум Попйовчев Търповски, български революционер, деец на ВМОРО
  •   Наум Руков (1847 – 1937), участник в гръцкото и българското революционни движения, деец на ВМОРО
  •   Никола Гушлев (1902 – 1992), деец на ВМРО, съратник на Илия Дигалов[17]
  •   Никола Кирчов, деец на ВМОРО, преминал на гръцка страна[18]
  •   Никола Попкиров – Боримечката, деец на ВМОРО[19]
  •   Никола Поповски (ок. 1876 – 1922), български предприемач
  •   Никола Попстанишев, български революционер, деец на ВМОРО, загинал.[20]

П редактиране

  •   Пандо Киселинчев (1890 – 1982), български скулптор
  •   Петър Д. Панчов, български архитект, завършил техническо училище в Атина в 1881 г.[21]

С редактиране

Т редактиране

  •   Трайко Медьов, убит от ВМОРО като предател и агент на властите в 1900 г.[22]
  •   Трифон Емануилов (Τρύφων Εμμανουήλ), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[23]
  •   отец Търпо Поповски (1848 – 1928), български свещеник, просветен деец и революционер

Ф редактиране

  •   Филип Димодидаскалов (Φίλιππος Δημοδιδασκάλου), гръцки андартски деец, арестуван и убит от Кляшев и Кършаков[23]
  •   Филип Саров, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Христов Германчето[24]

Х редактиране

  •   Хари Илиев, български общественик, председател на Костурската секция на Македонското културно-просветно дружество „Гоце Делчев“ в София към 1974 година[25]
  •   Христо Гушлев – Гучо (1869 – 1904), български революционер, войвода на ВМОРО
  •   Христо Калинов (Χρήστος Καλίνης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, заедно с Васил Цеманов, Трифон Емануилов, Михаил Кършаков и Андон Тезиовски създава гръцки комитет в селото[23]
  •   Христо Карликов (Риста Карликович, 1878 – 1947), сръбски просветен деец
  •   Христо Киселинчев, български революционер, деец на ВМОРО, загинал.[20]
  •   Христо Нолчев (1873 – 1964), български революционер и общественик
  •   Христо Руков (1887 – 1970), член на Изпълнителния комитет на ВМОРО

Ц редактиране

  •   Цветко Василев Попцветков (1876 – 3 януари 1943), деец на Илинденската организация[26]

Я редактиране

Македоно-одрински опълченци редактиране

 
Прави: Иван Петров, Никола Врингов от Емборе, Иван Майналовски от Косинец, Кръстю Димитров, Иван Томов. Седнали: Коста Друмчеков, Васил Чеков от Горно Върбени, Ставро Георгиев от Емборе
  •   Иван А. Майналовски (1889 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина, ранен на 22 юни 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[27]
  •   Петър Анастасов, 23-годишен, търговец, ІІІ клас, орден „За храброст“ IV степен, орден „За военна заслуга“[28]
  •   Ставри Майноловски (Ставре Майноловски, 1880 – ?), майстор, II клас, Нестроева рота на 6 охридска дружина, 1 рота на 5 одринска дружина, Огнестрелен парк на МОО[27]

Свързани с Косинец редактиране

Външни препратки редактиране

  • Косинец // mariomc1959.blogspot.com. Посетен на 29 януари 2024.

Бележки редактиране

  1. ↑ Λεωνίδας Παπάζογλου, Φωτογραφικά πορτραίτα από την Καστοριά και την περιοχή της την περίοδο του Μακεδονικού Αγώνα, Μουσείο Φωτογραφίας Θεσσαλονίκης, 2004.
  2. ↑ Киселинчевъ, Лаз. Т. Допълнителни дани по откриване шифъра на Атинския гръцки върховенъ Революциоиенъ комитетъ отъ Костурскитѣ районни войводи Пандо Кляшевъ и Атанасъ Кършаковъ // Илюстрация Илиндень 2 (122). Илинденска организация, Февруарий 1941. с. 12.
  3. ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.18
  4. ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.33
  5. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 62.
  6. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 76.
  7. ↑ Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев. София, Македония прес, 2003. ISBN 954-8823-46-2. с. 299.
  8. ↑ а б в Картон на записа № 231 // Български академичен музикален портал на Българската академия на науките. Посетен на 1 юни 2020 г.
  9. ↑ Поповски, Търпо. Македонски дневник : спомени на отец Търпо Поповски. София, Фама, 2006. ISBN 954-597-245-9. с. 45 – 47.
  10. ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 78. (на гръцки)
  11. ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 57, 357.
  12. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 346. Посетен на 3 септември 2015.
  13. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 38.
  14. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 99.
  15. ↑ Сирков, Димитър. В защита на Испанската република : 1936 - 1939. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1967. с. 243.
  16. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
  17. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 156, 716.
  18. ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 57.
  19. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 18.
  20. ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 97.
  21. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 56.
  22. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 38.
  23. ↑ а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 77. (на гръцки)
  24. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39
  25. ↑ Из живота на софийското дружество „Гоце Делчев“ // Бюлетин на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България VIII (5). София, СМКПДБ – Централно ръководство, май 1974. с. 29.
  26. ↑ Скръбна вестъ // Илюстрация Илиндень 1 (141). Илинденска организация, януарий 1943. с. 17.
  27. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 414.
  28. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 23.
  29. ↑ 120 минути, 13 май 2018 г., btv.bg, посетен на 14 май 2018 г.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Косинчени&oldid=12196295“.