Леки крайцери тип „Висбаден“

Висбаден (на немски: Wiesbaden) са серия леки крайцери[~ 2] на Императорските военноморски сили от времето на Първата световна война. Модификация на крайцерите от типа „Грауденц“. Всичко от проекта са построени 2 единици: „Висбаден“ (на немски: SMS Wiesbaden[~ 3]) и „Франкфурт“ (на немски: SMS Frankfurt). Това са първите немски леки крайцери от построяването въоръжени със 150 mm оръдия. Тяхно развитие са крайцерите от типа „Кьонигсберг II“.

Леки крайцери тип „Висбаден“
Wiesbaden-Klasse
Лекият крайцер „Франкфурт“
Флаг Германия
 САЩ
Клас и типЛеки крайцери от типа „Висбаден“
Следващ типЛеки крайцери тип „Кьонигсберг“
Предшестващ типЛеки крайцери тип „Грауденц“
ПроизводителA.G. Vulcan в Щетин
и Kaiserliche Werft в Кил, Германска империя
Планирани2
Построени2
В строеж1913 г. – 1915 г.
В строй1915 г. – 1921 г.
Загуби2
Служба
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост5180 t (нормална);
6601 t (пълна)
Дължина145,3 m
Дължина по водолинията
141,7 m
Ширина13,9 m
Газене5,76 m
Броняпояс: 60 mm;
палуба: 20 – 40 mm
(40 – 60 mm скосове);
гласис: 100 mm;
щитове ГК: 50 mm;
бойна рубка: 100 mm
Задвижване2 парни турбини „военноморски тип“;
12 водотръбни котли „военноморски тип“
Мощност31 000 к.с. (22,8 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост27,5 възела
(50,9 km/h)
Далечина на
плаване
5500 морски мили на 12 възела ход;;
Запас гориво: 1280 t въглища и 470 t нефт
Екипаж474 души
(във военно време: 580)
Кръстени в чест наНемски градове
Въоръжение
Артилерия8x1 150 mm;
Зенитна артилерия4x1 52 mm
Минноторпедно
въоръжение
4x1 500 mm ТА;120 морски мини[1][~ 1]
Леки крайцери тип „Висбаден“ в Общомедия

Конструкция редактиране

Първите Германски крайцери снабдени с турбина и с редуктор: „Висбаден“ получава хидродинамичен редуктор на Фотингер.

Въоръжение редактиране

Главният калибър се състои от осем скорострелни 15 cm SK L/45[~ 4] оръдия в единични установки. Две от тях са редом отпред на бака, две са на кърмата, линейно-терасовидно, и четири по всяка страна в средната част на кораба. Оръдията имат максимална далечина на стрелбата до 17 600 m[2]. Боекомплектът им съставлява 1024 изстрела или 128 снаряда на ствол.

Зенитното въоръжение на корабите първоначално се състои от четири 5,2 cm L/44 оръдия, впоследствие заменени с двойка 8,8 cm SK L/45 зенитни оръдия.

Крайцерите имат и четири 50 cm торпедни апарата: два 50 cm траверсни подводни ТА и два надводни с общ запас от осем торпеда. Освен това могат да носят до 120 мини за поставяне на заграждения[1].

Броня редактиране

Схемата на броневата защита повтаря използваната при типа „Магдебург“[1].

Дългият, макар и доста тесен броневи пояс с 60 mm никелова броня, в носовата си част той има дебелина 18 mm, в кърмовата липсва, хоризонталният участък от броневата палуба има дебела 20 mm никелова броня, скосовете са 40 mm. Малко след началото на главния пояс минава 40 mm носов траверс. Кърмовата част се защитава от 40 mm палуба и 60 mm скосове. Бойната рубка има дебелина на стените от 100 mm круповска броня, а стоманения 20 mm покрив е от никелова броня. Оръдията на главния калибър са прикрити от щитове с дебелина 50 mm. Далекомерът е прикрит от 30 mm броня.

Енергетична установка редактиране

За изработката на парата се използват 12 военноморски котела (10 въглищни, 2 нефтени)[3]. Парните турбини работят на 2 вала и имат проектна мощност от 31 000 к.с. Пълната им скорост е 27,5 възела (50,9 km/h)[1]. „Висбаден“ има два турбо-генератора и един дизел-генератор с обща мощност 300 киловата постоянно напрежение 220 V. При „Франкфурт“ има само два турбогенератора, които произвеждат 240 кW. Пълният им запас въглища е 1280 тона, на нефт – 470 t. Нормалният – 310 t, нефт – 150 t.

Служба редактиране

Висбаден – Заложен през 1913 г., спуснат на 30 януари 1915 г., влиза в строй на 23 август 1915 г. През 1916 г. е потопен в Ютландското сражение.

Франкфурт – Заложен през 1913 г., спуснат на 20 март 1915 г., влиза в строй на 20 август 1915 г. След сключването на прими­рието крайцера е интерниран в Скапа Флоу. На 21 юни 1919 г., по време на потопяването на Флота на откритото море той е спасен от британците.

През юли 1919 г. е предаден на САЩ. След преход през океана и изучаване на конструкцията на кораба американците решават да го използват за провеждане на опити по авиационни бомбардировки. На 18.7.1921 г. по време на поредната бомбардировка „Франкфурт“ потъва при нос Хенри, крайбрежието на щата Вирджиния.

Гибелта на кораба е заснета, и тези кадри се използват в киното, неизвестно защо приписвани за Ютландския бой или въобще за всякакви сражения от Пър­вата, а понякога и от Втората световна войни.

Коментари редактиране

  1. Всички данни са към момента на влизането в строй.
  2. Според немската класификация те се обозначават като малки крайцери (на немски: Kleiner Kreuzer).
  3. Префиксът „SMS“ е от на немски: Seiner Majestat Schiff (Кораб на Негово Величество).
  4. Съгласно номенклатурата на артилерията на флота на Германската империя „SK“ (Schnelladekanone) означава „скорострелно оръдие“, а L/45 означава сравнителната дължина на оръдието в калибри. В дадения случай L/45 означава, че дължината на оръдието съставлява 45 негови калибра (150 × 45).

Източници редактиране

Литература редактиране

  • Вильсон Х. Линкоры в бою. 1914 – 1918. – М., ЭКСМО, 2002.
  • Больных А. На океанских просторах. – М.: АСТ, 2000.
  • Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
  • Groner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugtrager, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3-7637-4800-6.
  • Ю. В. Апальков. ВМС Германии 1914 – 1918 гг. Справочник по корабельному составу. „Морская Коллекция“, №3. Моделист-Конструктор, 1996.
  • Gerhard Koop/Klaus-Peter Schmolke. Kleine Kreuzer 1903 – 1918. Bonn, bernard & Graefe Vtrlag, 2004. ISBN 3-7637-6252-3.

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лёгкие крейсера типа „Висбаден““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​