Отваря главното меню

Лозен (област София)

селище в България
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Лозен.

Лозен е село в Западна България, област София-град, Столична община, 23-ти район Панчарево.

Лозен
Общи данни
Население 6078 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 91,597 km²
Надм. височина 708 m
Пощ. код 1151
Тел. код 02/992
МПС код С, СА, СВ
ЕКАТТЕ 44063
Администрация
Държава България
Област София
Община
   - кмет
Столична
Йорданка Фандъкова
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Лозен
Васил Станчев
(ГЕРБ)
Лозен в Общомедия

Създадено е чрез обединяване на бившите села Горни Лозен и Долни Лозен през 1955 г. То е 2-то по население село в България с 6080 жители по настоящ адрес към 15 септември 2017 г.[1]

Лозен в полите на Лозенска планина, в далечина се виждат София и Витоша
Кметството в село Лозен
Църквата „Св. Атанасий“

ГеографияРедактиране

Селото се намира на 17,5 км югоизточно от София, край автомагистрала „Тракия“. На север граничи с Казичене, на изток със с. Нови хан, на запад граничи със село Герман, а на юг с Лозенската планина. Разположено е в полите на Лозенската планина, сред най-високите стопанско усвоени части. Надморската височина на селото е от 643 до 775 метра.

Климатът в Лозен е умереноконтинентален субхумиден с добре изразени годишни сезони. Средните годишни температури на въздуха са -1 °C през януари до 30 °C през юли. Средните годишни температури са отрицателни от началото на декември до средата на февруари. От второто десетдневие на юни до средата на септември температурите са над 20 °C.

Годишният ход на валежите има ясно изразен континентален характер – зимните валежи (100 – 120 мм) са значително по-малко от летните (120 – 180 мм). През селото протичат 6 малки рекички, чийто малък отток се засилва със снеготопенето и намалява през пролетно-летните месеци.

Почвите около Лозен са няколко вида: по високите склонове на планината те са канелени-горски, в подножието на планината са алувиални и алувиално-ливадни, а на територията на самото село и под него са ливадно-канелени почви. Алувиалните и алувиално-ливадните почви имат песъчливо глинест състав, който, благоприятстван от плитките подпочвени води, създава благоприятни условия за развитието на земеделски култури. Растителната покривка в Лозен е изключително разнообразна, което се дължи на местните екологични условия и на влиянието на човешката дейност върху растителността.

Както климатът, така и сложният релеф са първостепенните природни фактори за разнообразната флора и фауна на района. На териториите, които сега са заети от селскостопански култури, има тревисти видове като саадина, белизима, луковична ливадина и др. Разновидностите на садината включват голям брой съпътстващи видове като метлица, очеболец, власатка, детелина и др. По тези места често се срещат представители на дървесна и храстова растителност, които са остатаци от съществувалите някога горски и храстови общества. Доста често срещани са зимен дъб, цер, глог и др. Над 800 – 900 м надм. височина виреят гори от зимен дъб, трепетлика, габър, а на по-голяма височина и дъб. В най-ниските територии по-широко разпространение имат върби, тополи и акация. Животинският свят е представен от малко на брой видове. От земноводните се срещат жълтокоремна буика, голяма водна жаба и по-рядко дъждовник. Дребните гризачи са представени от обикновената полевка, а бозайниците – таралежи и зайци.

Село Лозен се намира в полите на Лозенската планина. Макар и невисока, планината предлага красиви гледки в далечина към Витоша, Плана, Рила, Вакарелска планина, Стара планина, както и цялото Софийско поле. От най-високия връх Половрак се вижда язовир „Искър“.

Туристическата база в Лозенска планина е много бедна. Хижи липсват, а единственият туристически заслон е „Синаница“, намиращ се под поляните в м. Дърводелеца, високо над р. Искър. Отворено за ползване е преддверието на Ловната жижа. Има няколко открити заслона (тип навес) – Голия рид, Ловния заслон под връх Раковичка могила, заслон Половрак под едноименния връх, заслон Урвич в едноименната местност над обиколната пътека. 2-те лентови маркировки (червена и жълта), започващи от Лозен през връх Половрак до селата Долни Пасарел и Кокаляне, са положени през лятото на 1999 г. По-стара е синята лентова маркировка по почвения път от Долни Пасарел по река Ракита за село Габра.

Добавената стойност в село Лозен идва от прекрасните природни условия. Северните склонове на Лозенска планина са полегати, а самото село не е така силно притиснато в студените баири. Това се отразява в по-голяма продължителност на слънчевото греене в сравнение с кварталите разположени по северните склонове на Витоша например. Същевременно действието на местните ветрове, които се активизират във вечерните часове носят свеж и чист въздух от планината. Осезаемо качествата на въздуха, особено през летните месеци са много по-добри. Селото е разположено в пояса между 650 и 750 м.н.в., което е още един от факторите за по-добрите качества на атмосферния въздух, по-малкото количество на дните с мъгла (въпреки отоплението на твърдо гориво, което е много разпространено в селото) и отсъствието на смогови явления.

Сред най-известните забележителности на Лозен е подходът към Лозенска планина, съчетаващ широколистни и иглолистни гори, поляни и пасища, с прекрасни условия за пикник, а умереното превишение на надморската височина предоставя възможност за предприемането на не много натоварващи излети. Маркирани са пешеходни маршрути, като по маршрута свързващ с. Лозен и Долни Пасарел е изградена през 2011 година от Асоциация „ЕИКИ“, в партньорство със СО и финансовата подкрена на ЕС – Еко пътека „Лозенска планина“. Неизменни забележителности на покрайните на селото са манастирите „Св. Спас“, „Св. Димитър“, „Св. Петър и Павел“, в самото село има три действащи черкви, между които е и най-новата „Св. Атанасий“, изградена с активната работа на Свещеноиконом Цанко и Църковното настоятелство към храма „Св. Николай Мирликийски“. Средствата за строителството на храма са изцяло от дарения на частни лица, в момента се извършва изографисването на храма по програма „Култура“ на Столична община.

ТранспортРедактиране

Селото се обслужва 2 автобусни линии „Център за градска мобилност“, София с номера 5 и 7. Автобус № 5 свързва селото с Автостанция „Гео Милев“ в София и осигурява пряка връзка с МС „Интер Експо Център Цариградско шосе“ в рамките на 35 минути. Автобус № 7 свързва селото с гара Искър в София (район „Искър“).

Маршрутна линия № 37 е спряна в началото на 2018 г.

ИсторияРедактиране

 
Паметникът на падналите през войните жители на селото

Първите заселници по тези земи са одри и огости, които според редица запазени сведения в черковните книги и стенописи били християни. Такъв до голяма степен е храмът „Св. Мъченик Георги“ в Долни Лозен. Той е реставриран от катедра „Реставрация“ на Националната художествена академия със средства, събрани от жителите на селото.

За село Горни Лозен разказват, че е основано от юнак, надвил „чер арапин“ и спечелил свободата на свои сънародници. За Долни Лозен разказват, че е основан от преселници, живеещи в местността Селище (Новиханско). Местните хора разказват също, че селата са основани от двамата братя Лозанови, които се скарали и разделили заради стадото, което пасяли заедно.

В историческите извори село Лозен се споменава още от турско време. Сред неоспоримите доказателства за съществуването му още от Втората българска държава е наличието на Лозенския манастир. Той възниква през 1382 г., когато е завладяна Урвишката крепост и София пада под османска власт. Скоро след това манастирът е разрушен и е възроден отново през ХVІІ в.

Непосредствено след Деветосептемврийския преврат от 1944 година в Долни Лозен се стига до един от най-тежките инциденти при установяването на новия режим - Георги Дървингов, син на Петър Дървингов, командир на батарея в 4-и дивизионен артилерийски полк не позволява замяната на българското знаме в общината и комендантството в Долни Лозен с червено, и след като е нападнат от въоръжени комунисти, стреля по тях с картечница, при което загиват трима местни жители, той самият и още един войник.[2][3]

Указ № 317 (обн. 13 декември 1955 г.), обединява селата Горни Лозен и Долни Лозен в ново село, наречено Лозен.

ЗабележителностиРедактиране

Долнолозенски манастирРедактиране

 
Лозенският манастир

Манастирът „Свети Спас“ е разположен на 5 км югоизточно от бившето софийско село Долни Лозен (днес източната част на село Лозен), дълбоко в недрата на Лозенската планина под връх Половрак (1182 м), върху естествена тераса с прекрасен изглед към по-голямата част от Софийското поле. Лозенският манастир, съграден най-вероятно през епохата на Второто българско царство, е представлявал най-източната обител от основания през 13 век грандиозен манастирски комплекс Софийска Мала Света гора. Манастирът е познат с името „Свети Спас“ според народното название за деня на Възнесение Господне, т.е. Спасовден.

Долнолозенски манастирРедактиране

Манастирът „Св. Апостоли Петър и Павел“ е разположен на около 3 км северно от с. Лозен и на 300 м. северно от Автомагистрала "Тракия". Осветен е 2005 г., манастирът е действащ, девически.

Лозенска екопътекаРедактиране

През 2010 г. Асоциация „Европейски инициативи за култура и изкуство“ съвместно с районната администрация на район Панчарево стартира изпълнението на проект „Зелена пътека за Европа“, финансиран от Столичната община по „Програма Европа – граждански проекти и европейски практики“.

Проектът се изпълнява на територията на район „Панчарево“ и има за цел да допринесе за подобряване качеството на живот на жителите и гостите на района и да разшири възможностите за отдих и екотуризъм на територията на общината. Неговата продължителност е 5 месеца, като през този период са изпълнени дейности по продължението на съществуващ пешеходен маршрут от с. Лозен до вилната зона край язовир „Искър“ с дължина около 11 километра.

По протежението на пътеката са поставени 10 пейки за отдих, изработени от естествени материали. Обособена е зона за пикник с капацитет 25 души, на която има обезопасено място за палене на огън, пейки, маси, барбекю и други удобства за желаещите да се разходят и отдъхнат сред природата. В подножието на връх Половрак е изградена беседка, където туристите могат да си отдъхнат или да се подслонят при лошо време. По маршрута са монтирани насочващи табели с информация за местоположението и туристическа маркировка. На входовете на екопътеката от двете страни на маршрута са изградени информационни арки и табели. Във връзка с изграждането на екопътаката е отрамонтирана Матейната чешма в подножието на връх Ланина могила. Направени са 2 отводнявания по маршрута, за да се осигури безпроблемното преминаване на туристите.

Първата екопътека през Лозенска планина може да се ползва целогодишно. Маршрутът на екопътеката преминава през интересни местности, а особен интерес представлява манастирът „Св. Спас“, който е опорна точка в маршрута на пътеката.

ГалерияРедактиране

Редовни събитияРедактиране

Редовните събития в Лозен са Лазаруване, Тодорова седмица и др.

ИзточнициРедактиране

  1. Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес, ГРАО, 15.09.2018
  2. Везенков, Александър. 9 септември 1944 г.. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 247 - 248.
  3. Янев, Кирил. Време да живеем. София, Профиздат, 1984. с. 219 - 222.

ЛитератураРедактиране

  • „Европейска асоциация за култура и изкуство“, София, 2010 г.
  • Алексей Потебня, „Характеристика на село Лозен, Софийско“, 2004 г.
  • Ст. Чилингировъ, Долно-Лозенски монастирь Св. Спасъ, сп. „Народенъ стражъ“, г. Х, 1928 г., кн. 8, стр. 7 – 10
  • Валентина Динева, Софийската Мала Света гора: Манастирите около София, София, 2007, стр. 243 – 249

Външни препраткиРедактиране