Спомагателна организация на ВМРО
Спомагателната организация е помощна организация на Вътрешна македонска революционна организация, създадена от Тодор Александров в Пиринска Македония. Нейната цел е да подпомага морално и материално въоръжената революционна борба в Егейска и Вардарска Македония, а също и да противостои на българските правителства и политическите партии в района. За целта на 22 август 1922 година Тодор Александров издава окръжно № 303, с което дава административни и съдебни функции на организацията[1]. Тя се превръща в своеобразна „държава в държавата“ и работи за:
| Спомагателна организация на ВМРО | |
 | |
 Временна инструкция за спомагателните организации на В.М.Р. Организация в държави и области извън Македония, 1924 година | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | революционна организация |
| Основатели | Тодор Александров |
| Основана | 1922 година |
| Закрита | 1934 година |
| Обхват и цели | Автономия за Македония |
| Положение | несъществуваща |
| Част от | Вътрешна македонска революционна организация |
| „ | 1. Да подпомага морално и материално ВМРО в поробените под Сърбия и Гърция части от Македония; 2. Да премахне всички пречки за успеха на организацията, а именно унищожаване на разбойничеството, контрабандата и шпионажа, наказване крадците, изнудвачите, рушветчиите и золумджии чиновници и др.; 3. Да дава прием и съдейства за намиране работа на завърнали се на почивка или за работа качаци (бегълци) и бежанци от Македония под сръбско и гръцко иго, както и да съдейства на желающите от тях да се завърнат в родните си места; 4. Да смекчи партийните борби там до степен да не бъдат вредни те за каузата на роба; 5. Да подпомага законноустановените власти за укрепване реда и законността в тоя доскоро най-размирен край в Царство България; 6. Да уреди там милиция за усилване охраната на селата и границата срещу нападение от крадци, контрабандисти, разбойнишки наши и чужди банди и др. подобни.[2][3] | “ |
В границите на Пиринска Македония се създават пограничните пунктове на ВМРО, използвани за плацдарм при навлизането на чети на ВМРО в Гърция и Кралска Югославия, складовете за оръжие, паричните трезори, архивите и четническите институти.
След назряването на конфликта между БЗНС и ВМРО и особено след Нишката спогодба от 1923 година Спомагателната организация взима превантивни мерки да противостои на правителството, армията и федералистките чети. Създава се и втора спомагателна организация в пограничните територии на Пиринска Македония – Железничарска тайна организация. Конспиративната същност на тази спомагателна организация дава възможност на членовете ѝ да се внедрят в структурите на Железопътния транспорт на БДЖ в България, най-важния логистичен отрасъл по това време.[1]
За реални ръководители на Спомагателната организация се явяват Алеко Василев и Георги Атанасов. Поради неограничената власт в региона те започват да злоупотребяват с властта си. Влизат в сериозен конфликт с Тодор Александров и предизвикват убийството му на 31 август 1924 година. След последвалите Горноджумайски събития де факто ръководител на организацията става Иван Михайлов.[2]
След Шестия конгрес на ВМРО от 1925 година околиите Петричка, Мелнишка, Горноджумайска, Разложка и Неврокопска са прехвърлени към Спомагателната организация. Фактически е под ръководството на Иван Михайлов, за това след убийството на Александър Протогеров през юли 1928 година е дадено начало на протогеровистката експедиция към Петрички окръг, която обаче е неуспешна.
| Дейци[4] | ||||
|---|---|---|---|---|
| Околия | Във | Име | Родом от | Бележка |
| 1. Горноджумайска | Горна Джумая | Аргир Манасиев | Сехово | |
| Георги Талев | Прилеп | |||
| Васил Мечкуевски | Мечкуевци | |||
| Димитър Белоречки | Стара България | |||
| Никола Северов | Ново село | |||
| Коста Димитров | Прилеп | |||
| Андон Кьосето | Голозинци | |||
| Спас Попнайденов | Сърбиново | |||
| Асен Попаврамов | Горна Джумая[5] | |||
| Йордан Биров | Градево | |||
| Тано Бурдев | Тушилово | |||
| Околията | Найден Златков | Сърбиново | ||
| Георги (Гьоре) Христов Даскала | Покровник | |||
| Спас Георгиев Йотов | Селище | |||
| Иван Въсенски | Лешко[6] | |||
| Цветко | Падеж | |||
| Бай Христо Старият | Делвино | |||
| Крупник | Петър Сучев | Зарово | ||
| Коте Узунски | Покровник | |||
| Стойче Воденичарят | Покровник | |||
| Таче Пържов | Покровник | |||
| Яне Пържов | Покровник | |||
| Стоица Янчовски | Покровник | |||
| Атанас Гобищарски | Покровник | |||
| Симитли | Георги Хаджиевтимов | Радовиш | ||
| Симитли | Тодор Хаджикостадинов | Ново село | ||
| Симитли | Мане Кльонков | Ново село | ||
| Ибраим Ботуш | Осеново | |||
| Салих | Осеново | |||
| 2. Петричка | Илия Атанасов | районен войвода | ||
| Петър Пасков | Стиник | районен началник на милицията в Подгорието | ||
| Иван Попов | Яворница | |||
| Георги Новоселски | Яворница | районен началник в Петричко | ||
| Сашо Попов | Струга | |||
| Никола Георгиев | Радовиш | |||
| Атанас Маджаров | Негован | |||
| Григор Хаджикимов | Ново село[7] | |||
| Александър Димчев | Скребатно | |||
| Никола Манчев | Мендово | |||
| Андон Стойчев | Мендово | |||
| Игуменец | Димитър Николов | Мендово | войвода | |
| Добри лаки | Христо | Цапарево | войвода | |
| 3. Мелнишка | Петрово | Митьо Илиев | Кърчово | |
| Иван Паскалев | Петрово | |||
| Златко | Капатово | |||
| Свети Врач | Зисо Попов | Бабчор | ||
| Чучулигово | Гогата Полски | Хазнатар | ||
| Мелник | Франгата | Сярско | ||
| Михо Гочков | Дере Мислим | |||
| 4. Разложка | Костадин Миленов | Банско | ||
| Динко Улевинов | Стара България | |||
| Георги Цаков | Стара България | |||
| Борис Колчагов | Стара България | |||
| Веселин Колчагов | Стара България | |||
| Вакан Ваканов | Стара България[8] | |||
| Бангиев | Стара България | районен началник на милицията в Якоруда | ||
| Семейство Лазарови | Белица | |||
| Спас Рашев | Бачево | |||
| Томето Самарджиев | Елешница | |||
| Много фамилии | Обидим | |||
| Помаци | Бабяк | |||
| Тома Мунин | Добринища | |||
| Благо Петлов | Добринища | |||
| 5. Неврокопска | Неврокоп | Георги Арнаудов | Търлис | |
| Георги Божинов | ||||
| Асен Попангелов | ||||
| Борис Праматарски | ||||
| Илия Стефанин | Старчища | войвода на градска чета | ||
| Лазар Пашков | ||||
| Самуил Шейнин | ||||
| Тодор Гелемеров | ||||
| Костадин Мълчанков | ||||
| Костадин Филипов | ||||
| Иван Ангушев | ||||
| Гълъбуш Илиев | ||||
| Георги Ангушев | ||||
| Георги Хаджиев | ||||
| Ламбро Дуков | ||||
| Иван Мълчинков | ||||
| Кирил Милчинков | ||||
| Костадин Чапкънов | ||||
| Илия Попиванов | Неврокоп | |||
| Илия Гаджев | Лещен | |||
| Димитър Божиков | Савяк | |||
| Михаил Коджабашев | ||||
| Хюсеин Шейх Салиев | ||||
| Иван Попевтимов | Радовиш | |||
| Александър Занешев | Воден | |||
| Стоян Филипов | Старчища[9] | |||
| Околията | Ангел Тодоров Чорбаджийски | Ливадища | ||
| Йордан (Данчо) Шкуртов | Сатовча | |||
| Кочо Бараков | Карлуково | |||
| Никола Гиздаров | Ливада | |||
| Щерьо Димитров | Калапот | |||
| Тодор Панайотов | Скрижово | |||
| Георги Вас. Халев-Шилото | Скрижово | |||
| Селата | Мурад Мурадов | Абланица | ръководител | |
| Никола Ежов | Балдево | ръководител | ||
| свещеник Никола Попиванов | Балдево | |||
| Андон Попниколов | Балдево | |||
| Ибраим Мангала | Вълкосел | ръководител | ||
| Бойков | Гайтаниново | |||
| Коце Хрисимов | Гайтаниново | |||
| Никола Тъпанков | Гърмен | районен началник | ||
| Йордан Конев | Гърмен | ръководител | ||
| Тодор Хаджикостадинов | Долен | |||
| Коста Тампов | Долен | |||
| Сотир Георгиев | Долен | |||
| Димитър Палжока | Долен | |||
| Мола Рушан | Дъбница | ръководител | ||
| Георги Малинов | Дъбница | член на околийския комитет | ||
| Георги Орозов | Ковачевица | |||
| Стоил Баятев | Ковачевица | |||
| Петко Орозов | Ковачевица | |||
| Тодор Воев | Копривлен | ръководител | ||
| Васил Джинсов | Копривлен | |||
| Харалампи Алексиев | Копривлен | |||
| Крум Воев | Копривлен | |||
| Васил Бежов | Копривлен | |||
| Сали Пехливан | Кочан | ръководител | ||
| Юсеин Мохаджия | Кочан | войвода | ||
| Имама | Марулево | ръководител | ||
| Георги Бойков | Либяхово | районен началник | ||
| Борис Тапанков | Фотовища | селски войвода | ||
| Георги Стоев | Фотовища | ръководител | ||
| Димитър Благоев | Фотовища | |||
| Никола Терзиев | Фотовища | |||
| Илия Делиев | Фотовища | |||
| Кирил Славков | Осиково | районен войвода | ||
| Ангел Пасков | Осиково | ръководител | ||
| Димитър Бакалов | Осиково | селски войвода | ||
| Коста Барбутов | Плетена | ръководител | ||
| Лятиф Ибраимов | Плетена | ръководител | ||
| Исмаил | Плетена | войвода | ||
| Бакала | Плетена | ръководител | ||
| Спас Манов | Плетена | |||
| Илия Терзиев | Сатовча | ръководител | ||
| Никола Терзиев | Сатовча | ръководител | ||
| Лазо Терзиев | Сатовча | |||
| Тома Боазлиев | Сатовча | |||
| свещеник Тодор Попкостадинов | Сатовча | |||
| Атанас Вълчев | Сатовча | |||
| Георги Чобанов | Сатовча | |||
| Мирчо Стоянов | Сатовча | |||
| Прокоп Куюнджиев | Сатовча | |||
| Тодор Куюнджиев | Сатовча | |||
| Али Осман | Слащен | ръководител | ||
| Георги Варадев | Сингартиите | районен началник | ||
| Атанас Гушев | Сингартиите | ръководител | ||
| Неделчо Иванов | Сингартиите | ръководител | ||
| Георги Попиванов | Хисарлък | |||
| Александър Пашев | Хисарлък | |||
| Хаки Чауш | Фустана | районен началник | ||
| Али Чауш | Фустана | ръководител | ||
| Мустафа Чауш и синовете му | Црънча | |||
| Ардалията | Шабанли | |||
| Али Каната | Шабанли[10] | |||
Бележки
редактиране- ↑ а б Гребенаров, Александър. Тодор Александров и железничарската тайна организация // Македонски преглед (3). МНИ, 1999. с. 125–138.
- ↑ а б Тюлеков, Димитър. „ВМРО в Пиринско 1919 – 1934“, Унив. Изд. „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001 г.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 916.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 855 - 863.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 855.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 856.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 857.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 858.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 859.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 863.