Отваря главното меню

Ниобе (бронепалубен крайцер, 1899)

„Ниобе“ (на немски: SMS Niobe) – немски бронепалубен крайцер от времето на Първата световна война, кораб от серията крайцери тип „Газеле“. В югославския флот носи името „Далмация“ (Dalmacija), в италианския – „Катаро“ (на италиански: Cattaro).

„Ниобе“
SMS Niobe
SMS Niobe (1899).jpg
Бронепалубен крайцер „Ниобе“
Флаг War Ensign of Germany (1903–1919).svgWar Ensign of Germany (1922–1933).svg Германия
Naval Ensign of the Kingdom of Yugoslavia.svg Югославия
Италия Италия
Германия Германия
Клас и тип Бронепалубен крайцер от типа „Газеле“
Производител Корабостроителница на AG Weser в Бремен, Германия
Живот
Заложен 30 август 1898 г.
Спуснат на вода 18 юли 1899 г.
Влиза в строй 25 юни 1900 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран 1952 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 105,1 m
Ширина 12,2 m
Газене 5,4 m
Задвижване 2 парни машини с тройно разширение,
8 котли
2 винта, 8000 к.с.
Скорост 21,5 възела
(39,8 km/h)
Водоизместимост 3 033 t (пълна)
Броня щитове оръдия: 50 mm
на палубата: 25 mm (по скосовете до 50 mm)
на бойната рубка: 80 mm
Екипаж 257 души
Далечина на
плаване
3570 морски мили на ход 10 възела
Въоръжение
Артилерия 10×105 mm
10[1]×37 mm
Торпеда 2×450 mm ТА
„Ниобе“
SMS Niobe
в Общомедия

История на създаванетоРедактиране

В рамките на корабостроителната програма от 1895 – 1896 г. крайцера е заложен на 30 август 1898 на стапелите на „Везер“ в Бремен. Това е втория кораб от серията на типа „Газеле“, първите леки крайцери на германския кайзеровски флот. Спснат на вода на 18 юли 1899 г., зачислен в състава на флота на 25 юни 1900 г., но след изпитанията, заради технически проблеми е изведен в резерва. След отстраняването на недостатъците е върнат в редовете на Кайзерлихе Марине на 11 април 1901 г.

СлужбаРедактиране

1901 – 1939Редактиране

„Ниобе“, като съпровождащ кораб на яхтата на кайзера „Хоенцолерн“, участва в походи, изпълнявайки представителни функции. Влиза в състава на разузнавателните сили на флота, а след това е зачислен към 1-ва флотилия миноносци базирана във Вилхелмсхафен. След това, в Циндао, „продължава дипломатическата служба“, правейки походи в Далечния изток и в Тихия океан. При завръщането си вкъщи, 31 март 1909 г., е изключен от състава на флота и преведен в резерв.

В разное время его командирами были Райнхард Шеер, бъдещ командващ на Флота на откритото море, граф Феликс фон Люкнер, впоследствие командир на знаменития ветроходен рейдер „Зееадлер“[2].

С началото на Първата световна война „Ниобе“ е мобилизиран и служи като кораб на бреговата отбрана. 1915 г. е предаден на Морската инспекция, а 1916 г. остарелия крайцер е разоръжен. До края на войната е плаваща казарма във Вилхелмсхафен, известно време на него е базиран щаба на адмирал Франц фон Хипер.

Като един от най-старите бойни кораби, след края на войната по условията на Версайския мирен договор е оставен в германския флот (в резерв без въоръжение). По искане на союзниците Германия има право да започне замяната на старите кораби с нови след като те навършат 20 години служба. За замяна на „Ниобе“ през 1921 г. започва строителството на първия следвоенен кораб на Райхсмарине – лекия крайцер „Емден“.

На 24 юни 1925 г. „Ниобе“ е изключен от състава на флота и продаден на Югославското кралство. След ремонт в корабостроителницата на „Дойче Верфт“ в Кил той, без оръжия, е предаден на новите собственици. На 3 септември 1926 година той пристига в Адриатика и попълва редиците на Югославския кралски флот като учебен кораб под ново име – „Далмация“. Две години след това на него е поставено въоръжение: чешки оръдия калибър 83,5 mm, 47 mm зенитни оръдия и картечници.

Втора световна войнаРедактиране

По време на окупацията на Югославия от немските войски пролетта на 1941 г. кораба участва в бойни действия отражавайки атаките на авиацията. Пленен от немците, той е предаден на Италия. В италианския флот крайцера получава името „Катаро“, като канонерска лодка. В хода на последвала модернизация е сменено зенитното въоръжение. Използван е като учебен кораб, а също и при съпровождане на конвои и в операция срещу партизаните.

Излизането на Италия от войната, през 1943 г., той отново е пленен от немците и със смесен немско-хърватски екипаж продължава службата си вече в Кригсмарине[3]. Като ескортен кораб съпровожда конвои в Адриатика, след това участва в операция „Хербстгевитер“ – бойни действия против югославските партизани на островите под техен контрол.

На 17 декември по време на десант на остров Корчула той тръгва от Пула. На 19 декември 1943 г. в условия на лоша видимост крайцера засяда на плитчина северо-западно от Задар до остров Силба (44°21′ с. ш. 14°42′ и. д. / 44.35° с. ш. 14.7° и. д.). Опититите да се свали бързо са неуспешни и на 22 декември при атака на британските торпедни катери МТВ-298 и МТВ-276 кораба е торпилиран, при което загиват 17 души от екипажа. Полуразрушения кораб е пленен от партизаните.

Останките на крайцера 1947 – 1952 г. са разкомплектовани за скрап от югославската фирма „Бродоспас“.

ИзточнициРедактиране

  1. По други данни – 14 × 37 mm оръдия (С. Б. Трубицын. Лёгкие крейсера типа „Нюрнберг“ (1928 – 1945 гг.).).
  2. Според легендата, фон Люкнер, избягал от дома юноша и скитащ по целия свят, по време на пребиваването на „Ниобе“ в едно от пристанищата на Австралия се опитва да получи помощ от своите сънародници, но позорно е изгонен от кораба. Впоследствие, вече като офицер от кайзеровия флот, той разказва за този случай на Вилхелм II и той, възхитен от неговата история, го назначава за командир на крайцера, който впрочем, вече е преведен в резерв (И. Бунич. Корсары кайзера.).
  3. Неизвестно е, под какво име крайцера крайцера служи до края на своята бурна биография. Според едни данни той носи предишното си име, „Ниобе“ (макар в германския флот по това време да има кораб с това име), по други – получава ново име, „Зниам“ (С. Б. Трубицын. Легкие крейсера Германии (1914 – 1918 гг.).).

ЛитератураРедактиране

Външни препраткиРедактиране

Вижте същоРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „SMS Niobe (1899)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.