Отваря главното меню

„Ниобе“ (на немски: SMS Niobe) – немски бронепалубен крайцер от времето на Първата световна война, кораб от серията крайцери тип „Газеле“. В югославския флот носи името „Далмация“ (Dalmacija), в италианския – „Катаро“ (на италиански: Cattaro).

„Ниобе“
SMS Niobe
SMS Niobe (1899).jpg
Бронепалубен крайцер „Ниобе“
Флаг War Ensign of Germany (1903-1918).svgWar Ensign of Germany (1921-1933).svg Германия
Naval Ensign of the Kingdom of Yugoslavia.svg Югославия
Италия Италия
Германия Германия
Клас и тип Бронепалубен крайцер от типа „Газеле“
Производител Корабостроителница на AG Weser в Бремен, Германия
Живот
Заложен 30 август 1898 г.
Спуснат на вода 18 юли 1899 г.
Влиза в строй 25 юни 1900 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран 1952 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 105,1 m
Ширина 12,2 m
Газене 5,4 m
Задвижване 2 парни машини с тройно разширение,
8 котли
2 винта, 8000 к.с.
Скорост 21,5 възела
(39,8 km/h)
Водоизместимост 3 033 t (пълна)
Броня щитове оръдия: 50 mm
на палубата: 25 mm (по скосовете до 50 mm)
на бойната рубка: 80 mm
Екипаж 257 души
Далечина на
плаване
3570 морски мили на ход 10 възела
Въоръжение
Артилерия 10×105 mm
10[1]×37 mm
Торпеда 2×450 mm ТА
„Ниобе“
SMS Niobe
в Общомедия

Съдържание

История на създаванетоРедактиране

В рамките на корабостроителната програма от 1895 – 1896 г. крайцера е заложен на 30 август 1898 на стапелите на „Везер“ в Бремен. Това е втория кораб от серията на типа „Газеле“, първите леки крайцери на германския кайзеровски флот. Спснат на вода на 18 юли 1899 г., зачислен в състава на флота на 25 юни 1900 г., но след изпитанията, заради технически проблеми е изведен в резерва. След отстраняването на недостатъците е върнат в редовете на Кайзерлихе Марине на 11 април 1901 г.

СлужбаРедактиране

1901 – 1939Редактиране

„Ниобе“, като съпровождащ кораб на яхтата на кайзера „Хоенцолерн“, участва в походи, изпълнявайки представителни функции. Влиза в състава на разузнавателните сили на флота, а след това е зачислен към 1-ва флотилия миноносци базирана във Вилхелмсхафен. След това, в Циндао, „продължава дипломатическата служба“, правейки походи в Далечния изток и в Тихия океан. При завръщането си вкъщи, 31 март 1909 г., е изключен от състава на флота и преведен в резерв.

В разное время его командирами были Райнхард Шеер, бъдещ командващ на Флота на откритото море, граф Феликс фон Люкнер, впоследствие командир на знаменития ветроходен рейдер „Зееадлер“[2].

С началото на Първата световна война „Ниобе“ е мобилизиран и служи като кораб на бреговата отбрана. 1915 г. е предаден на Морската инспекция, а 1916 г. остарелия крайцер е разоръжен. До края на войната е плаваща казарма във Вилхелмсхафен, известно време на него е базиран щаба на адмирал Франц фон Хипер.

Като един от най-старите бойни кораби, след края на войната по условията на Версайския мирен договор е оставен в германския флот (в резерв без въоръжение). По искане на союзниците Германия има право да започне замяната на старите кораби с нови след като те навършат 20 години служба. За замяна на „Ниобе“ през 1921 г. започва строителството на първия следвоенен кораб на Райхсмарине – лекия крайцер „Емден“.

На 24 юни 1925 г. „Ниобе“ е изключен от състава на флота и продаден на Югославското кралство. След ремонт в корабостроителницата на „Дойче Верфт“ в Кил той, без оръжия, е предаден на новите собственици. На 3 септември 1926 година той пристига в Адриатика и попълва редиците на Югославския кралски флот като учебен кораб под ново име – „Далмация“. Две години след това на него е поставено въоръжение: чешки оръдия калибър 83,5 mm, 47 mm зенитни оръдия и картечници.

Втора световна войнаРедактиране

По време на окупацията на Югославия от немските войски пролетта на 1941 г. кораба участва в бойни действия отражавайки атаките на авиацията. Пленен от немците, той е предаден на Италия. В италианския флот крайцера получава името „Катаро“, като канонерска лодка. В хода на последвала модернизация е сменено зенитното въоръжение. Използван е като учебен кораб, а също и при съпровождане на конвои и в операция срещу партизаните.

Излизането на Италия от войната, през 1943 г., той отново е пленен от немците и със смесен немско-хърватски екипаж продължава службата си вече в Кригсмарине[3]. Като ескортен кораб съпровожда конвои в Адриатика, след това участва в операция „Хербстгевитер“ – бойни действия против югославските партизани на островите под техен контрол.

На 17 декември по време на десант на остров Корчула той тръгва от Пула. На 19 декември 1943 г. в условия на лоша видимост крайцера засяда на плитчина северо-западно от Задар до остров Силба (44°21′ с. ш. 14°42′ и. д. / 44.35° с. ш. 14.7° и. д.). Опититите да се свали бързо са неуспешни и на 22 декември при атака на британските торпедни катери МТВ-298 и МТВ-276 кораба е торпилиран, при което загиват 17 души от екипажа. Полуразрушения кораб е пленен от партизаните.

Останките на крайцера 1947 – 1952 г. са разкомплектовани за скрап от югославската фирма „Бродоспас“.

ИзточнициРедактиране

  1. По други данни – 14 × 37 mm оръдия (С. Б. Трубицын. Лёгкие крейсера типа „Нюрнберг“ (1928 – 1945 гг.).).
  2. Според легендата, фон Люкнер, избягал от дома юноша и скитащ по целия свят, по време на пребиваването на „Ниобе“ в едно от пристанищата на Австралия се опитва да получи помощ от своите сънародници, но позорно е изгонен от кораба. Впоследствие, вече като офицер от кайзеровия флот, той разказва за този случай на Вилхелм II и той, възхитен от неговата история, го назначава за командир на крайцера, който впрочем, вече е преведен в резерв (И. Бунич. Корсары кайзера.).
  3. Неизвестно е, под какво име крайцера крайцера служи до края на своята бурна биография. Според едни данни той носи предишното си име, „Ниобе“ (макар в германския флот по това време да има кораб с това име), по други – получава ново име, „Зниам“ (С. Б. Трубицын. Легкие крейсера Германии (1914 – 1918 гг.).).

ЛитератураРедактиране

Външни препраткиРедактиране

Вижте същоРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „SMS Niobe (1899)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.