Новоселец

българско село

Новоселец е село в Югоизточна България. То се намира в Община Нова Загора, област Сливен.

Новоселец
Общи данни
Население 414 (ГРАО, 2017-12-15)*
Землище 34,617 km²
Надм. височина 149 m
Пощ. код 8958
Тел. код 04564
МПС код СН
ЕКАТТЕ 52146
Администрация
Държава България
Област Сливен
Община
   кмет
Нова Загора
Николай Грозев
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Новоселец
Красимир Иванов
(ГЕРБ)

ГеографияРедактиране

Село Новоселец се намира в югоизточната част на Тракийската низина. На 25 km южно от Нова Загора и на 13 km източно от Раднево.

ИсторияРедактиране

Районът на юг от Нова Загора е равнинен, безводен и без укрепени места. Той е бил населяван от неуседнали земеделци и скотовъди, поради което много често е страдал от нападения и грабежи.

При нападения и опасности населението търсело закрила и убежище в Балкана на север от Нова Загора. Исторически и археологически е потвърдено, че Югоизточна Тракия, в която попада и с. Новоселец, е била населена от 6-7 хилядолетие преди Христа. Била е гъсто населена много преди траките.

На юг от Балкана има много селищни могили от неолита (5000 години пр. Хр.), енеолита (4000 години пр. Хр.), бронзовата епоха. В „Библиография“ на Областния исторически музей – гр. Сливен се посочват: Кермен — праисторическа селищна могила; с. Асеновец – праисторическо селище; с. Загорци – праисторическа селищна могила; с. Езеро – Дипсизката селищна могила от неолита и много други.

През 1966 година при прокопаване на напоителен канал на 1 km южно от с. Новоселец е била разрушена малка надгробна могила, в която са намерени: бронзова „Хидрия“ – датираща от края на V век пр. Хр. и червенофигурен „кратер“ – датиращ от IV век пр. Хр. Това е период на засилено колонизиране на Тракия от гърците. Предполага се, че предметите са с гръцки произход и са били притежание на влиятелен тракийски вожд. В района на с. Новоселец има разположени значителен брой надгробни тракийски могили – 25. На 1 km западно от селото се намират седем могили-некрополи, като 5 от тях са доста големи и високи. Пак на запад от седемте има една малка и ниска могила, известна на населението с името „Бабъта“. На 1 km от селото на изток се намират 2 големи могили-некрополи, наречени „Османовите могили“, защото по време на османската власт са били обградени от имотите на богатия турчин Хаджи Осман от съседното турско село Субашкьой. На 2 km североизточно от селото има малка могила със забит на върха ѝ голям четириъгълен камък, поради което турците са я нарекли „Таш тепе“ (могила с камък). На юг от селото, на стария път за село Ковачево, се намират 2 малки могили-некрополи. Има още доста малки могили, разпръснати из почти всички местности на селото.

На изток от селото, върху една издигната част от терена, са намерени остатъци от стар строеж – част от укрепен пункт, охраняващ гръцкото селище в местността по на север „Серет Дере“. По време на османската власт, южно от селото от двете страни на „Селската река“, се е намирало село Вардакьой, чиито жители са служили за охрана на пътя за Одрин („Големият царски път“ водещ от Белград, Ниш, София, Пловдив, Одрин до Цариград.[1]

В околностите на село Новоселец е намерена надгробна плоча, поставена от сина на убит в сражение с варварите гръцки войник (във войната със северните скитски племена). Надписът на плочата гласи „Свята плоча. Бащата Георги почина. Убит от оръжието на варварите в отсъствието на сина, който му сътвори в скоро време този паметник.“

По време на римското нашествие около 150 г. пр. Хр. римляните са построили укрепен пункт на мястото на старото гръцко селище в местността „Серет дере“ (на 2 km североизточно от селото). Това римско укрепено селище е обозначавало източната граница на областта Августа Траяна. От това селище има запазени 2 правоъгълни колони: едната с гръцки надпис, а другата с латински. Колоните са вградени в западната част на църквата в с. Новоселец. Колоните са били издигнати от народния съвет на Августа Траяна.

В същото селище са намерени сребърни монети от Гордиан III (238-244 г.), тракийски конник (бронзова пластика), както и бронзова апликация за колесница, изкопана през 1938 г. от Кънчо Добрев, който имал нива в тази местност. От същото място е запазен и капител – мраморна глава на глиган. Апликацията и капителът се съхраняват в историческия музей в Нова Загора. Надписът на северната колона гласи: „Светът и народа на Августа Траяна, през време на управлението на отличния Флавий Паладий, издигнаха паметник в чест на великия Флавий Константин, бранител на мира и водач към всяко щастие, който ни напомня за всички непрекъснати безкръвни победи и си е спечелил званията на Автократорите и на вечните Августи.“ Надписът на южната колона гласи: „Антони Марцелан, Домиций Леонтин и Фабий Тициан, прославни мъже, префекти на претория, през управлението на отличния мъж Паладий, презес на провинция Тракия, посветиха този паметник в чест на Флавий Кл. Константин, победител, триумфатор и вечен Август.“

В античното селище е намерена подставка от статуя на Константин Велики, издигната от град Августа Траяна. Тази находка се смята като указание за източната граница на територията на Августа Траяна. Римското селище е били нещо повече от укрепен граничен пункт, ако се съди по намерените остатъци от строителство – обли и правоъгълни колони мраморни колони. Всички тези материали са доставяни от далечни райони, тъй като в този край няма подобни материали.

Първи сведения за съществуването на заселници в село Новоселец срещаме в стари турски данъчни регистри на сливенския санджак, намиращи се в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ под името „Мезраа Мирахур Кьосеолу“ – разработена земя (чифлик) на Кьосето.

РелигияРедактиране

Местното население са християни.

Културни и природни забележителностиРедактиране

Храм-паметник „Света троица“, построен през 1895 година.

ИзточнициРедактиране

  1. извадки от неиздадената „История на Нова Загора и Новозагорския край“ и от „История на България“ – том първи