Уикипедия

Нова Загора (община)

община в България

Община Нова Загора се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Сливен.

Община Нова Загора
      
Общи данни
ОбластСливен
Площ876.86 km²
Население40 980 души
Адм. центърНова Загора
Брой селища33
Сайтnova-zagora.org
Управление
КметГаля Захариева
(ГЕРБ; 2023)
Общ. съвет29 съветници
Община Нова Загора в Общомедия
Географска карта на община Нова Загора.

География редактиране

Географско положение, граници, големина редактиране

Общината е заема южната и югозападна част на област Сливен. С площта си от 876,858 km2 е на 2-ро място сред 4-те общини на областта, което съставлява 24,74% от територията на областта и 18-о място в България. Границите ѝ са следните:

Релеф, води, природни забележителности редактиране

Релеф редактиране

Релефът на общината е равнинен в по-голямата си част, хълмист на югоизток и ниско планински на север. Територията ѝ условно попада в две физикогеографски области на България – Горнотракийската низина и Средна гора.

Централните и южните райони на общината са заети от крайните североизточни части на Горнотракийската низина, по известна в тази си част като Новозагорско поле. В него, южно от село Любенова махала, в коритото на река Блатница, на границата с община Раднево се намира най-ниската ѝ точка 109 m н.в. В югоизточната част на Новозагорското поле на около 200 – 250 m над околния терен се издигат ниските Светиилийски възвишения с връх Остра вила (Острия чатал, 415,9 m), които изцяло попадат в нейните предели.

В северните райони на община Нова Загора се простират части от Сърнена Средна гора. В нея северозападно от село Крива круша, на границата с област Стара Загора се намира най-високата точка на общината – 694,1 m. Северно от Межденишкия пролом на река Тунджа в пределите на общината попадат южните склонове на средногорския рид Межденик с връх Тилилееца (604,2 m), намиращ се на границата с община Твърдица, северозападно от село Баня.

Води редактиране

В северната част на община Нова Загора, на протежение от около 13 – 14 km преминава част от средното течение на река Тунджа, която в този си участък протича през втория по дължина пролом в България – Межденишкия. На нея, на около 4 km на запад-югозапад от село Баня е изградена преградната стена на големия язовир Жребчево, като в пределите на общината попада неговата долна третина.

Основна водна артерия на община Нова Загора е река Блатница (54 km, ляв приток на Сазлийка, от басейна на Марица), която тече в плитка долина през Новозагорското поле. С изключение на най-горното и на най-долното ѝ течение реката изцяло протича през територията на общината. Тя навлиза в нея югоизточно от село Коньово и се насочва на запад-югозапад. Южно от град Нова Загора завива на юг-югозапад и запазва тази си посока до напускането на територията ѝ.

В община Нова Загора, освен големия язовир Жребчево има изградени няколко десетки микроязовира, водите на които са включени в напоителни системи, обезпечаващи с вода обширните земеделски земи в региона. По-големи от тях са: „Рибарника“, „Чилията 1“ и „Чилията 2“ (на югоизток и юг от село Загорци), „Любенец“ (северно от село Любенец), „Юрта“ (южно от село Богданово), „Добри дере“ (югоизточно от село Сокол), „Маджаров“, „Кайлъка“ и „Стария“ (около село Пет могили), „Прохорово“ (южно от село Прохорово), „До село“ (северно от село Бял кладенец), „Дядо Петковата чешма“ (южно от село Радецки) и др.

Климат, почви редактиране

Територията на община Нова Загора попада в район с умерен континентален климат. Средногодишната температура на въздуха е около 12 °C. През зимата средномесечните температури са положителни – 1,2 °C, като зимата е мека и суха, а лятото сравнително горещо – 23.2 °C. Есента е по-продължителна от пролетта. Валежите са ограничени.

Характеристиката на поземления ресурс на общината е един от факторите, оказващ влияние върху развитието на селското стопанство. Почвеното разнообразие в общината е голямо. Най-характерни са карбонатните черноземни смолници и типичните черноземни смолници, простиращи се основно северно от Светиилийските възвишения.

Баланс на територията редактиране

От цялата територия на община Нова Загора земеделски територии са 690 604 дка, горски територии – 109 281 дка, населени места и други урбанизирани територии 19 027 дка, водни течения и водни площи 28 867 дка, територии за добив на полезни изкопаеми 23 882 дка, територии за транспорт и инфраструктура 5 197 дка.

Населени места редактиране

 
Изглед от централният площад в Нова Загора през 2011 г.
 
Изглед от село Караново през 2010 г.
 
Изглед към село Крива круша през 2013 г.

Общината се състои от 33 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)
Асеновец 571 20,624 Авлиене Научене 126 16,946 Юренлии, Научен
Баня 985 43,517 Нова Загора 16836 24,449
Богданово 316 21,474 Богдан махле Новоселец 324 34,617 Кьосе махле
Брястово 258 10,127 Боз агач, Брестово Омарчево 236 35,504
Бял кладенец 120 35,762 Ак бунар Пет могили 473 44,633 Беш тепе
Дядово 408 16,836 Деде кьой Питово 222 30,775 Гердеме
Езеро 423 16,230 Юрлемиш, Крумово Полско Пъдарево 312 26,782 Куруджии, Пъдарево
Еленово 391 42,749 Караджа Муратлии Прохорово 112 21,932 Кара кюрт
Загорци 320 31,237 Торлак махле Радево 160 19,560 Чифлик
Каменово 376 15,006 Ени пазлии, Попово Радецки 295 24,383 Химитлии, Благодетелно
Караново 807 25,486 Киспитлии Сокол 142 16,350 Ердуванлии
Коньово 807 31,698 Атлоолу Стоил войвода 619 34,534 Индже кьой
Кортен 1422 52,006 Събрано 335 22,852 Майнаслии
Крива круша 38 10,965 Съдиево 865 23,827 Кад кьой, Източно Съдиево
Любенец 305 25,377 Гюнелии, Старо Гюнелии Съдийско поле 364 28,944 Кадъ алан
Любенова махала 751 29,251 Гюнели махле Ценино 323 5,475 Каймаклии, Ценево
Млекарево 527 36,950 Юртчии ОБЩО 30569 876,858 няма населени места без землища

Административно-териториални промени редактиране

  • Приказ № 189/обн. 23.07.1882 г. – признава н.м. Теке махле за отделно населено място – с. Теке махле (Теке махла);
  • през 1892 г. – заличена е м. Дере кьой и е присъединена като квартал на с. Пет могили без административен акт;
  • Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Авлиене на с. Асеновец;
– преименува с. Химитлии на с. Благодетелно;
– преименува с. Богдан махле на с. Богданово;
– преименува с. Боз агач на с. Брестово;
– преименува с. Ак бунар на с. Бял кладенец;
– преименува с. Деде кьой на с. Дядово;
– преименува с. Атлари на с. Жребчево;
– преименува с. Торлак махле (Тарлак махла) на с. Загорци;
– преименува с. Кад кьой на с. Източно Съдиево;
– преименува с. Теке махле (Теке махла) на с. Калугерово;
– преименува с. Киспитлии на с. Караново;
– преименува с. Атлоолу на с. Коньово;
– преименува с. Юрлемиш на с. Крумово;
– преименува с. Гюнелии (Старо Гюнелии) на с. Любенец;
– преименува с. Гюнели махле на с. Любенова махала;
– преименува с. Юртчии на с. Млекарево;
– преименува с. Юренлии (Юрени) на с. Научен;
– преименува с. Кьосе махле на с. Новоселец;
– преименува с. Беш тепе на с. Пет могили;
– преименува с. Гердеме на с. Питово;
– преименува с. Ени пазлии на с. Попово;
– преименува с. Куруджии на с. Пъдарево;
– преименува с. Чифлик на с. Радево;
– преименува с. Ердуванлии на с. Сокол;
– преименува с. Индже кьой (Ендже кьой) на с. Стоил войвода;
– преименува с. Майнаслии на с. Събрано;
– преименува с. Кадъ алан на с. Съдийско поле;
– преименува с. Каймаклии (Коймаклии) на с. Ценево;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Караджа Муратлии на с. Еленово;
– преименува с. Научен на с. Научене;
– преименува с. Кара кюрт на с. Прохорово;
– преименува с. Благодетелно на с. Радецки;
– преименува с. Източно Съдиево на с. Съдиево;
  • Указ № 557/обн. 23.11.1951 г. – преименува с. Калугерово на с. Графитово;
– преименува с. Крумово на с. Езеро;
– преименува с. Попово на с. Каменово;
  • през 1956 г. – уточнено е името на с. Брестово на с. Брястово без административен акт;
– уточнено е името на с. Ценево на с. Ценино без административен акт;
  • Указ № 704/обн. 01.11.1963 г. – преименува с. Пъдарево на с. Полско Пъдарево;
  • Указ 57/обн. 05.02.1965 г. – заличава с. Жребчево поради изселване;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Млекарево и присъединява включените в състава ѝ населени места (с изключение на селата Маца и Полски Градец) към община Нова Загора;
  • Реш. МС № 105/обн. 07.03.2014 г. – заличава с. Графитово и го присъединява като квартал на с. Омарчево.

Население редактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[2]

Година на
преброяване		 Численост
1934 47 720
1946 50 891
1956 52 706
1965 55 793
1975 53 007
1985 51 684
1992 49 566
2001 45 754
2011 39 010
2021 30 569

Етнически състав редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]

Населено
място		 Численост Населено
място		 Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят		 Не
отговорили		 Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят		 Не
отговорили
Общо 39010 27564 5495 1435 152 365 3999 100,00 70,65 14,08 3,67 0,38 0,93 10,25
Нова Загора 22507 14874 4714 53 64 269 2533 Нова Загора 66,08 20,94 0,23 0,28 1,19 11,25
Асеновец 625 511 0 109 Асеновец 81,76 0,00 17,44
Баня 1479 887 309 8 38 27 210 Баня 59,97 20,89 0,54 2,56 1,82 14,19
Богданово 392 336 19 21 0 13 3 Богданово 85,17 4,84 5,35 0,00 3,31 0,76
Брястово 255 239 8 5 Брястово 93,72 3,13 1,96
Бял кладенец 207 203 0 0 Бял кладенец 98,06 0,00 0,00
Графитово 0 0 0 0 0 0 0 Графитово 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Дядово 460 223 96 136 2 Дядово 48,47 20,86 29,56 0,43
Езеро 424 317 4 3 4 0 96 Езеро 74,76 0,94 0,70 0,94 0,00 22,64
Еленово 455 392 0 47 9 Еленово 86,15 0,00 10,32 1,97
Загорци 392 313 6 62 0 7 4 Загорци 79,84 1,53 15,81 0,00 1,78 1,02
Каменово 386 373 5 0 Каменово 96,63 1,29 0,00
Караново 875 586 13 137 133 Караново 66,97 1,48 15,65 15,20
Коньово 925 705 200 17 Коньово 76,21 21,62 1,83
Кортен 1695 1370 126 36 4 5 154 Кортен 80,82 7,43 2,12 0,23 0,29 9,08
Крива круша 35 22 9 2 Крива круша 62,85 25,71 5,71
Любенец 465 431 23 8 2 Любенец 92,68 4,94 1,72 0,43
Любенова махала 975 707 88 5 173 Любенова махала 72,51 9,02 0,51 17,74
Млекарево 670 630 8 26 Млекарево 94,02 1,19 3,88
Научене 149 146 0 0 Научене 97,98 0,00 0,00
Новоселец 436 390 12 24 8 Новоселец 89,44 2,75 5,50 1,83
Омарчево 371 291 25 4 50 Омарчево 78,43 6,73 1,07 13,47
Пет могили 603 539 58 4 Пет могили 89,38 9,61 0,66
Питово 374 335 28 8 1 Питово 89,57 7,48 2,13 0,26
Полско Пъдарево 382 239 29 12 0 0 102 Полско Пъдарево 62,56 7,59 3,14 0,00 0,00 26,70
Прохорово 161 136 0 23 0 0 2 Прохорово 84,47 0,00 14,28 0,00 0,00 1,12
Радево 218 189 0 7 20 Радево 86,69 0,00 3,21 9,17
Радецки 399 329 52 16 Радецки 82,45 13,03 4,01
Сокол 183 163 0 4 0 3 13 Сокол 89,07 0,00 2,18 0,00 1,63 7,10
Стоил войвода 661 283 137 4 236 Стоил войвода 42,81 20,72 0,60 35,70
Събрано 407 326 8 71 1 Събрано 80,09 1,97 17,44 0,24
Съдиево 829 664 9 101 0 3 52 Съдиево 80,09 1,08 12,18 0,00 0,36 6,27
Съдийско поле 384 238 0 130 15 Съдийско поле 61,97 0,00 33,85 3,90
Ценино 231 177 0 48 5 0 1 Ценино 76,62 0,00 20,77 2,16 0,00 0,43

Вероизповедания редактиране

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 39 010 100,00
Православие 20 844 53,43
Католицизъм 120 0,30
Протестантство 416 1,06
Ислям 3 674 9,41
Друго 31 0,07
Нямат 1 764 4,57
Не се самоопределят 2 026 5,19
Непоказано 10 135 25,98

Демография на населението (2004 – 2011) редактиране

Демография на населението
Година Раждаемост Смъртност Естествен прираст
2011 12,1‰ 16,6‰ -4,5‰
2010 11,3‰ 17,7‰ -6,4‰
2009 13,1‰ 15,2‰ -2,1‰
2008 11,5‰ 15,5‰ -4,0‰
2007 11,8‰ 15,8‰ -4,0‰
2006 11,2‰ 15,4‰ -4,2‰
2005 10,2‰ 15,7‰ -5,5‰
2004 12,0‰ 15,0‰ -3,0‰

Транспорт редактиране

През територията на община нова Загора преминават два участъка с дължина 46,9 km от Железопътната мрежа на България:

През общината преминават частично 8 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 163,7 km:

Топографска карта редактиране

Източници редактиране

  1. ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ // ИНФОСТАТ. Национален статистически институт.
  2. ↑ Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 2018-06-13. Посетен на 9 октомври 2020. (на английски)
  3. ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 октомври 2020. (на английски)
  4. ↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 октомври 2020. (на английски)

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Нова_Загора_(община)&oldid=12038763“.