Области в България
Вижте пояснителната страница за други значения на Област.
Областта е административно-териториална единица в съвременното административно-териториално деление на България[1]. Съществуващите днес 28 области са образувани през 1999 г. с президентски Указ № 1 от 5 януари 1999 г. за утвърждаване границите, административните центрове на области и общини, включени в тях (обн., ДВ, бр. 2 от 8 януари 1999).
Съдържание
ХарактеристикаРедактиране
Съгласно чл. 142 от Конституцията на Република България областта е административно-териториална единица за провеждане на регионална политика, за осъществяване на държавно управление по места и за осигуряване на съответствие между националните и местните интереси[2].
Съществуващите области са образувани през 1999 г. с президентски Указ № 1 от 5 януари 1999 г. за утвърждаване границите, административните центрове на области и общини, включени в тях (обн., ДВ, бр. 2 от 8 януари 1999). Те съвпадат с окръзите, съществували от 1959 до 1987 г., в голяма степен по граници и напълно по административни центрове (единствено Михайловград е преименуван на Монтана).
Имена на областитеРедактиране
Няма утвърдени с нормативен акт имена на новите области. В цитирания указ не са посочени техни имена, а за тях се говори описателно. Например текстът за първата по азбучен ред област гласи:
- 1. Област с административен център град Благоевград, в която се включват общините: Банско, Белица, Благоевград, Гоце Делчев, Гърмен, Кресна, Петрич, Разлог, Сандански, Сатовча, Симитли, Струмяни, Хаджидимово и Якоруда...
Постепенно в практиката се налага нов (спрямо предишните 9 „големи“ области и същите 28 окръга) модел за наименуване (който е по-удобен за превод на чужд език) – названието на съответния областен център се включва не с производно прилагателно име (както в предишните варианти „Пловдивска област“ и „Пловдивски окръг“), а без изменение като съществително собствено име („Област Пловдив“). Среща се също и старият модел и още по-рядко други варианти (като „Административна област с център Пловдив“).
Особен е случаят на столицата, която е център на 2 области, наследници съответно на старите Окръг София (София град, също Град София или Голяма София) и Софийски окръг (София окръг). Тук обаче предпочитанията са към запазване на модела за наименуване (за разлика от гореописаната тенденция при останалите 26 области) – най-често се използват Област София (също Област София град или София град) и Софийска област (или София област). Различният модел е причина за объркване сред чужденците, за които е по-разбираем вариант като Столична област (подобно на наименованието Столична община).
Регионални названияРедактиране
Повечето органи на централната изпълнителна власт имат свои регионални подразделения във всяка област. Тези звена в някои случаи се наричат „областни“ (например Областна дирекция „Земеделие“), в други случаи са наречени синонимно „регионални“ (като Регионална дирекция за социално подпомагане) или с неутралното „териториални“ (Териториално статистическо бюро) [3].
В съдебната власт се използва исторически наследеният термин „окръжен“ – окръжен съд, окръжна прокуратура (но „градски“ за София и цялата столична област), както и „районен“ за първоинстанционно ниво (общинско и/или междуобщинско) [4].
Областите оформят границите на избирателните райони за парламентарни избори в България. Изключение правят:
- Столичната област – с 3 многомандатни района, и
- Област Пловдив – с 2 многомандатни района (1 за Община Пловдив, 1 за останалата част).
Регистрационните номера на автомобилите в България се издават по област на регистрация.
Структурни връзкиРедактиране
Всяка област се управлява от областен управител (подпомаган от областна администрация), назначавани от Министерския съвет.
Според действащото административно деление на България всяка област е съставена от по-малки административно-териториални единици – общини, които от своя страна могат да включват съставни административно-териториални единици – градски райони и/или кметства.
През 2000 г. в страната са обособени 6 района за планиране, съставени от по 4 или 5 области. Те не са административни единици, използват се само за статистически цели.
Данни по областиРедактиране
| Област | Площ (км2) |
Население (души) |
Гъстота (души/km²) |
Населени места (бр.) |
Общини (бр.) |
Областен управител[5] |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Област Благоевград | 6 449 | 323 552 | 50,17 | 278 | 14 | Бисер Николов Михайлов |
| Област Бургас | 7 748 | 415 817 | 53,67 | 255 | 13 | Вълчо Иванов Чолаков |
| Област Варна | 3 818 | 475 074 | 124,43 | 159 | 12 | Стоян Христов Пасев |
| Област Велико Търново | 4 662 | 258 494 | 55,45 | 336 | 10 | Пенчо Стоянов Пенчев |
| Област Видин | 3 033 | 101 018 | 33,31 | 142 | 11 | Момчил Викторов Станков |
| Област Враца | 3 620 | 186 848 | 51,62 | 123 | 10 | Малина Иванова Николова |
| Област Габрово | 2 023 | 122 702 | 60,65 | 356 | 4 | Николай Цветанов Сираков |
| Област Добрич | 4 720 | 189 677 | 40,19 | 215 | 8 | Детелина Кирилова Николова |
| Област Кърджали | 3 209 | 152 808 | 47,62 | 471 | 7 | Илия Сотиров Илиев |
| Област Кюстендил | 3 084 | 136 686 | 44,32 | 182 | 9 | Виктор Томов Янев |
| Област Ловеч | 4 129 | 141 422 | 34,25 | 128 | 8 | Георги Терзийски |
| Област Монтана | 3 636 | 148 098 | 40,73 | 130 | 11 | Ивайло Иванов Петров |
| Област Пазарджик | 4 459 | 275 548 | 61,80 | 117 | 12 | Генче Димитрова Караминова |
| Област Перник | 2 392 | 133 530 | 55,82 | 171 | 6 | Д-р Александър Петров Александров |
| Област Плевен | 4 337 | 269 752 | 62,20 | 123 | 11 | Ралица Трилкова Добрева |
| Област Пловдив | 5 962 | 683 027 | 114,56 | 215 | 18 | Здравко Димитров Димитров |
| Област Разград | 2 637 | 125 190 | 47,47 | 103 | 7 | Манол Христов Кившанов |
| Област Русе | 2 803 | 235 252 | 83,93 | 83 | 8 | Стефко Димитров Бурджиев |
| Област Силистра | 2 846 | 119 474 | 41,98 | 118 | 7 | Ивелин Статев Иванов |
| Област Сливен | 3 544 | 197 473 | 55,72 | 111 | 4 | Татяна Минчева Петкова |
| Област Смолян | 3 193 | 121 752 | 38,13 | 242 | 10 | Недялко Живков Славов |
| Софийска област | 7 059 | 247 489 | 35,06 | 283 | 22 | Росица Иванова Тодорова |
| Област София | 1 345 | 1 291 591 | 960,29 | 38 | 1 | Живка Любомирова Такева-Първанова |
| Област Стара Загора | 5 152 | 333 265 | 64,69 | 206 | 11 | Георги Василев Ранов |
| Област Търговище | 2 716 | 120 818 | 44,48 | 196 | 5 | Светлин Иванов Бонев |
| Област Хасково | 5 470 | 246 238 | 45,02 | 261 | 11 | Станислав Насков Дечев |
| Област Шумен | 3 390 | 180 528 | 53,25 | 151 | 10 | Донка Димитрова Иванова |
| Област Ямбол | 3 336 | 131 447 | 39,40 | 109 | 5 | Димитър Ангелов Иванов |
| България | 110 772 | 7 364 570 | 66,48 | 5 302 | 265 |
По данни на Националния статистически институт от последното преброяване на населението на Република България през март 2011 г.
Бивши областиРедактиране
- Търновска област (1935 г.)
- Горноджумайска област (1935 г.)
- Битолска област (1941 – 1949 г.)
- Скопска област (1941 – 1949 г.)
- Беломорска област с център Ксанти (1941 – 1949 г.)
- Михайловградска област (1987 – 1993 г.)
Вижте същоРедактиране
- Административно деление на България
- Общини в България
- Окръг
- Околия
- NUTS, класификация на териториални единици в официалните статистики в страните членки на Европейския съюз.
ИзточнициРедактиране
- ↑ Закон за административно-териториалното устройство на Република България, чл. 2
- ↑ Конституция на Република България, чл. 142
- ↑ Териториални администрации – Портал за децентрализация
- ↑ Структура на прокуратурата в Република България
- ↑ Административен регистър – Структура на изпълнителната власт – Областни управители, 09.08.2012