Области в България

Вижте пояснителната страница за други значения на Област.

---

•

•

•

•

•

•

•

•

•

•

•

•

•

•

•

•

•

•

•

•

•

•

•

•

•

•

•

Благоевград

Бургас

Добрич

Габрово

Хасково

Кърджали

Кюстендил

Ловеч

Монтана

Пазарджик

Перник

Плевен

Пловдив

Разград

Русе

Шумен

Силистра

Сливен

Смолян

София-столица

Софийска обл.

Ст. Загора

Търговище

Варна

В. Търново

Видин

Враца

Ямбол

Черно море

Дунав

Северна
Македония

Гърция

Румъния

Сърбия

Турция

Областта е административно-териториална единица в съвременното административно-териториално деление на България. Съществуващите днес 28 области са образувани през 1999 г. с президентски Указ № 1 от 5 януари 1999 г. за утвърждаване границите, административните центрове на области и общини, включени в тях (обн., ДВ, бр. 2 от 8 януари 1999).

Характеристика

Съгласно чл. 142 от Конституцията на Република България областта е административно-териториална единица за провеждане на регионална политика, за осъществяване на държавно управление по места и за осигуряване на съответствие между националните и местните интереси.

Съществуващите области са образувани през 1999 г. с президентски Указ № 1 от 5 януари 1999 г. за утвърждаване границите, административните центрове на области и общини, включени в тях (обн., ДВ, бр. 2 от 8 януари 1999). Границите на съвременните области в голяма степен съвпадат с окръзите, съществували от 1959 до 1987 г. Имената на областните центрове също са почти същите, като тези на предишните окръзи. Изключенията се дължат само на преименуването на Монтана (преди Михайловград) и Добрич (преди Толбухин).

Имена на областите

Няма утвърдени с нормативен акт имена на новите области. В цитирания указ не са посочени техни имена, а за тях се говори описателно. Например текстът за първата по азбучен ред област гласи:

1. Област с административен център град Благоевград, в която се включват общините: Банско, Белица, Благоевград, Гоце Делчев, Гърмен, Кресна, Петрич, Разлог, Сандански, Сатовча, Симитли, Струмяни, Хаджидимово и Якоруда...

Постепенно в практиката се налага нов (спрямо предишните 9 „големи“ области и същите 28 окръга) модел за наименуване (който е по-удобен за превод на чужд език) – названието на съответния областен център се включва не с производно прилагателно име (както в предишните варианти „Пловдивска област“ и „Пловдивски окръг“), а без изменение като съществително собствено име („Област Пловдив“). Среща се също и старият модел и още по-рядко други варианти (като „Административна област с център Пловдив“).

Особен е случаят на столицата, която е център на 2 области, наследници съответно на старите Окръг София (София град, също Град София или Голяма София) и Софийски окръг (София окръг). Тук обаче предпочитанията са към запазване на модела за наименуване (за разлика от гореописаната тенденция при останалите 26 области) – най-често се използват Област София (също Област София град или София град) и Софийска област (или София област). Различният модел е причина за объркване сред чужденците, за които е по-разбираем вариант като Столична област (подобно на наименованието Столична община).

Регионални названия

Повечето органи на централната изпълнителна власт имат свои регионални подразделения във всяка област. Тези звена в някои случаи се наричат „областни“ (например Областна дирекция „Земеделие“), в други случаи са наречени синонимно „регионални“ (като Регионална дирекция за социално подпомагане) или с неутралното „териториални“ (Териториално статистическо бюро) .

В съдебната власт се използва исторически наследеният термин „окръжен“ – окръжен съд, окръжна прокуратура (но „градски“ за София и цялата столична област), както и „районен“ за първоинстанционно ниво (общинско и/или междуобщинско) .

Областите оформят границите на избирателните райони за парламентарни избори в България. Изключение правят:

• Столичната област – с 3 многомандатни района, и
• Област Пловдив – с 2 многомандатни района (1 за Община Пловдив, 1 за останалата част).

Регистрационните номера на автомобилите в България се издават по област на регистрация.

Структурни връзки

Всяка област се управлява от областен управител (подпомаган от областна администрация), назначавани от Министерския съвет.

Според действащото административно деление на България всяка област е съставена от по-малки административно-териториални единици – общини, които от своя страна могат да включват съставни административно-териториални единици – градски райони и/или кметства.

През 2000 г. в страната са обособени 6 района за планиране, съставени от по 4 или 5 области. Те не са административни единици, използват се само за статистически цели.

Данни по области

Област	Площ (км2)	Население (души)	Гъстота (души/km²)	Населени места (бр.)	Общини (бр.)	Областен управител
Област Благоевград	6449	292 227	45,31	278	14	Стоян Христов Христов
Област Бургас	7748	380 286	49,08	255	13	Мария Нейкова Кънева
Област Варна	3818	432 198	113,20	159	12	Марио Василев Смърков
Област Велико Търново	4662	207 371	44,48	336	10	Георги Стефанов Гугучков
Област Видин	3033	75 408	24,86	142	11	Огнян Асенов Михайлов
Област Враца	3620	152 813	42,21	123	10	Георги Христов Митов
Област Габрово	2023	98 387	48,63	356	4	Кристина Максимова Сидорова
Област Добрич	4720	150 146	31,81	215	8	Здравко Христов Здравков
Област Кърджали	3209	141 177	43,99	471	7	Даниел Точев Делчев
Област Кюстендил	3084	111 736	36,23	182	9	Александър Христов Пандурски
Област Ловеч	4129	116 394	28,19	128	8	Светослав Миленов Славчев
Област Монтана	3636	119 950	32,99	130	11	Валери Райков Димитров
Област Пазарджик	4459	229 814	51,54	117	12	Трендафил Величков
Област Перник	2392	114 162	47,73	171	6	Людмил Димитров Веселинов
Област Плевен	4337	226 120	52,14	123	11	Иван Христов Петков
Област Пловдив	5962	634 497	106,42	215	18	Ангел Димитров Стоев
Област Разград	2637	103 223	39,14	103	7	Драгомир Христов Златев
Област Русе	2803	193 483	69,03	83	8	Анатоли Стефанов Станев
Област Силистра	2846	97 770	34,35	118	7	Николай Георгиев Неделчев
Област Сливен	3544	172 690	48,73	111	4	Минчо Росенов Афузов
Област Смолян	3193	96 284	30,16	242	10	Стефан Атанасов Сабрутев
Софийска област	7059	231 989	32,86	283	22	Радослав Любчов Стойчев
Област София	1345	1 274 290	947,43	38	1	Митко Михайлов Михайлов
Област Стара Загора	5152	296 507	57,55	206	11	Иван Христов Чолаков
Област Търговище	2716	98 144	36,14	196	5	Станимир Христов Парашкевов
Област Хасково	5470	211 565	38,68	261	11	Минко Велчев Ангелов
Област Шумен	3390	151 465	44,68	151	10	Христо Атанасов Христов
Област Ямбол	3336	109 693	32,88	109	5	Георги Динков Чалъков
България	110 772	6 519 789	58,86	5302	265

По данни на Националния статистически институт от последното преброяване на населението на Република България през септември 2021 г.

Бивши области

• Търновска област (1935 г.)
• Горноджумайска област (1935 г.)
• Битолска област (1941 – 1949 г.)
• Скопска област (1941 – 1949 г.)
• Беломорска област с център Ксанти (1941 – 1949 г.)
• Михайловградска област (1987 – 1993 г.)

Вижте също

• Административно деление на България
• Общини в България
• Окръг
• Околия
• NUTS, класификация на териториални единици в официалните статистики в страните членки на Европейския съюз.

Външни препратки

• Закон за административно-териториалното устройство на Република България
• Указ № 1 от 5 януари 1999 г. за утвърждаване границите, административните центрове на области и общини, включени в тях
• Димитров, Диян. Концепция за ново административно-териториално устройство на България // Геополитика, 03.03.2020. Посетен на 3.12.2021.