Павел Панов (полковник)

Павел Панов
	Павел Панов
български военен деец
Звание	Полковник
Години на служба	1915 – 1945
Служи на	Българската армия
Военно формирование	51-ви пехотен резервен полк (I СВ)
Командвания	Командир на 36-и пехотен козлодуйски полк (II СВ)
Битки/войни	На територията на:; • Кралство Сърбия (I СВ); • Кралство Гърция (I СВ); • Кралство Югославия (II СВ); Срещу:; • Кралство Сърбия (I СВ); • Нацистка Германия (II СВ)
Награди	3 ордена „За храброст“ – ; (I СВ) (II СВ); 3 ордена „За военна заслуга“ – ; (I СВ)
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	25 октомври 1895 г. село Галово, Оряховско, Княжество България
Дата и място на смърт	10 април 1945 г. (49 г.) Враца, Царство България

Вижте пояснителната страница за други личности с името Павел Панов.

Павел Миков Панов е български офицер (полковник). Командир на 36^-и пехотен козлодуйски полк през Втората световна война. Герой от Първата и Втората световни войни. Награден с 3 ордена „За храброст“ и 3 ордена „За военна заслуга“. Осъден на смърт през 1945 г. от така наречения „Народен съд“, противоконституционен орган на комунистическия режим установен в България след преврата от 1944 г.

Биография

Павел Панов е роден в Галово, Врачанска област на 25 октомври 1895 година. През 1917 година завършва 38^-и випуск на Военното училище в София.^[1]

Първа световна война (1915 – 1918)

Бойното си кръщене получава на фронта през Първата световна война в състава на 51^-ви пехотен резервен полк с командир полковник Иван Жабински, част от 6^-а пехотна бдинска дивизия с командир генерал-майор Христо Попов, влизаща в състава на Първа армия с командири генерал-майор Климент Бояджиев, а по-късно и генерал-майор Димитър Гешов. Взема участие в сраженията при Връшка чука, Нишка операция, Леринска операция, Битолско настъпление. Отличил се в боевете при станция Кенали, Битолско. Награден с орден „За храброст“ – 1915 – 1918 и три ордена „За военна заслуга“.

Втора световна война (1941 – 1945)

Полковник Павел Панов взема участие във Втората световна война, като на 12 май 1942 година е назначен за командир на 36^-и пехотен козлодуйски полк, който от 12 април 1944 влиза в състава на 29^-а пехотна дивизия към 1^-ви корпус. На 17 септември 1944 г. полкът е прегрупиран във 2^-ра пехотна тракийска дивизия с командир генерал-майор Никола Генчев, в състава на новосформираната Първа българска армия под командването на генерал-майор Владимир Стойчев. Участва в тежките боеве при Крива паланка, Страцин, Куманово (Страцинско-Кумановската операция), река Пчиня, Нови чифлик. За проявен героизъм и отлична военна техника е награден с два ордена „За храброст“, връчени му от генерал Владимир Стойчев на парада в Скопие, състоял се на 15 ноември 1944. Единият е за боевете при Крива паланка, а другият за битката при Страцин. Лично от командира на Първа армия има уверението, че ще бъде произведен в чин генерал.

На 7 декември 1944 г. се завръща в Родината. Яхнал бял кон, начело на полка си, полковник Павел Панов е посрещнат като герой. След официалния парад, благодарствените речи и възхвала на завърналите се герои, полковник Павел Панов е отведен от партизаните. След няколко месеца се разбира, че е осъден на смърт и разстрелян от така наречения „Народен съд“. Смъртната присъда е изпълнена само няколко часа след като е обявена. На 26 август 1945 г. полковник Павел Панов е уволнен посмъртно от армията.

На 11 септември 1999 г. името му е увековечено на „Мемориала на жертвите на комунистическия режим в България“, който се намира в центъра на София, пред Националния дворец на културата.

Други

През 1942 по идея на полковник Павел Панов село Осман факъ (Добричка община) е преименувано на Козлодуйци, в чест на загиналите войници от 36^-и пехотен козлодуйски полк в Добричката епопея, по време на Първата световна война.
В 36^-и пехотен козлодуйски полк полковник Павел Панов е бил командир на големия български композитор Дико Илиев – автор на много хора̀ и маршове, между които легендарните „Дунавско хоро“, „Дайчово хоро“, „Ганкино“, правото хоро „Александрийка“, дайчовото хоро „Лудо младо“, „Зиг-заг“, „Селски въздишки“, „Варненско хоро“, „Оряховска идилия“, „Селски празник“, „Добруджанско право хоро“, пайдушкото хоро „Народна душа“, „Искърско хоро“, „Букьовско“, „Наша гордост“ и много други. През Втората световна война полковник Павел Панов назначава Дико Илиев като щабс-тръбач на полка.

Военна кариера

Военни звания

Подпоручик (1 август 1917)
Поручик (30 юни 1919)
Капитан (1 януари 1927)
Майор (6 май 1935)
Подполковник (6 май 1939)
Полковник (3 октомври 1942)

Участия в бойни действия

Участие в Първата световна война с 51^-ви пехотен резервен полк
Участие във Втората световна война с 36^-и пехотен козлодуйски полк

Отличия

1944 – Орден „За храброст“ IV степен, 1 клас
1944 – Орден „За храброст“ IV степен, 2 клас
1918 – Орден „За храброст“ 1915 – 1918
Орден „За военна заслуга“ – три пъти

Военни назначения

1915 – Постъпва във Военното училище в София
1917 – Завършва 38^-и випуск на Военното училище
1917 – Служи в 51^-ви пехотен резервен полк
1927 – Преподавател на 49^-и Витошки випуск на Военното училище
1930 – Началник на подучастък в 5^-и пограничен участък
1932 – Командир на рота във 2^-ри пехотен искърски полк
1935 – Командир на дружина във 2^-ри пехотен искърски полк
1935 – Командир на дружина в 14^-и пехотен македонски полк
1936 – Началник на Горноджумайско военно окръжие
1937 – Командир на дружина в 33^-ти пехотен свищовски полк
1940 – Помощник-командир на 36^-и пехотен козлодуйски полк
1942 – Командир на 36^-и пехотен козлодуйски полк

След деветосептемврийските промени (1944)

1945.IV.10 – Убит от така наречения „Народен съд“
1945.VIII.26 – Уволнен посмъртно от Българската армия

След демократичните промени (1989)

1999.IX.11 – Името му е увековечено на „Мемориала на жертвите на комунистическия режим в България“

Източници

↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 20.

Библиография

Мешкова, П., Шарланов, Д., „Българската гилотина. Тайните механизми на Народния съд“, София, 1994, Агенция „Демокрация“, ISBN 954-8802-01-5, стр.199 – 201
Даскалова, Г., „Без кръст и гроб“, София, в."Про & Анти", бр.14/1995
Станилов, В., "Жертвите на „народния“ съд", София, 2006, „Работилница за книжнина“, ISBN 954-8248-47-6, стр.384 – 385

Архиви

Централен военен архив, ф.85, а.е.350
Централен държавен архив, ф.88, оп.2, а.е.140, л.28

Справочници

Тодоров, Т., Александрова, Я., „Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1945“, София, 1977, „Военно издателство“, Том.2, стр.60
Руменин, Р., „Офицерският корпус в България 1878 – 1944“, София, 1996, Издателство на Министерство на отбраната „Св. Георги Победоносец“, Том V, стр.20
Косев, М., Попов, В., Илинов, П., Георгиев, Г., Минчев, Ю., „Военното на Негово Височество училище 1878 – 1944“, София, 2001, издателство „Балкани“, ISBN 954-8353-44-X, стр.110 и 129
Станилов, В., Манев, И., „Календар 1944 – 2004“, София, 2004, Работилница за книжнина „Васил Станилов“, ISBN 954-8248-17-4, стр.10
Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр.108 и 359
Рухчев, Н., „Военното училище на България 1878 – 2002“, София, 2012, Министерство на отбраната на Република България, ISBN 978-954-9971-64-4, стр. 231, 305 и 544

Фотоархив

Павел Панов като подпоручик в официалния албум на
38^-и випуск на Военното училище в София (1917)

Павел Панов като капитан в официалния албум на
49^-и Витошки випуск на Военното училище в София (1928)

Павел Панов като капитан в официалния албум на
49^-и Витошки випуск на Военното училище в София (1930)

Портал „Военна история на България“

[1] Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 20.

[1]