Палеозой
| Еон | Ера Продължителност |
Период | Начало в млн. г. |
|---|---|---|---|
| Фанерозой | |||
| Неозой 65,5 млн. г. |
Кватернер | 2,588 | |
| Неоген | 23,03 | ||
| Палеоген | 65,5 | ||
| Мезозой 185,5 млн. г. |
Креда | 145,5 | |
| Юра | 199,6 | ||
| Триас | 251 | ||
| Палеозой 291 млн. г. |
Перм | 299 | |
| Карбон | 359,2 | ||
| Девон | 416 | ||
| Силур | 443,7 | ||
| Ордовик | 488,3 | ||
| Камбрий | 542 | ||
| Протерозой | |||
| Неопротерозой 458 млн. г. |
Едиакарий | 630 | |
| Криоген | 850 | ||
| Тоний | 1 000 | ||
| Мезопротерозой 600 млн. г. |
Стений | 1 200 | |
| Ектасий | 1 400 | ||
| Калимий | 1 600 | ||
| Палеопротерозой 900 млн. г. |
Статерий | 1 800 | |
| Орозирий | 2 050 | ||
| Рясий | 2 300 | ||
| Сидерий | 2 500 | ||
| Архай | Неоархай 300 млн. г. |
2 800 | |
| Мезоархай 400 млн. г. |
3 200 | ||
| Палеоархай 400 млн. г. |
3 600 | ||
| Еоархай |
4 000 | ||
| Хадей |
4 540 | ||
Палеозойската ера (Paläozoikum, Paleozoic Era, от гръцки palaios (παλαιός) и zoe (ζωή), стар живот) е най-ранната от трите геоложки ери на фанерозойския еон.
Обхваща времето приблизително отпреди 541 до 252 милиона години[1]. Разделена е на 6 геоложки периода – камбрий, ордовик, силур, девон, карбон и перм. Това е времето на фосилите с твърди обвивки. Завършва с масово измиране.
Периоди редактиране
Палеозойската ера е разделена на шест периода (изброени от най-ранния до най-късния):
Камбрий – Поява на трилобитите.
Ордовик – Първите гръбначни животни – рибите.
Силур – Появяват се първите зелени растения, хвощове, папрати и др.
Девон – Първите костни риби и земноводни.
Карбон – Разцвет на папратите. Растенията стават гигантски.
Перм – Някои животни излизат от водата на сушата. Гигантските растения започват да намаляват заради пренаселването. Появяват се трипластни животни и насекоми.
Живот през палеозоя редактиране
Животът през палеозоя се развива главно в морето. Вероятно в пресноводните басейни съществуват и някои прости микроорганизми, но във фосилните находки липсват доказателства за това. На сушата през ранния палеозой не е имало никакви форми на живот[1].
География редактиране
В географско отношение палеозойската ера е време на формиране на континентите. Днешните Африка, Южна Америка, Австралия, Антарктида и индийският субконтинент са били обединени в южния суперконтинент Гондвана, простиращ се от северния тропик до южните полярни области[1].
Източници редактиране
- ↑ а б в Paleozoic Era | geochronology // Енциклопедия Британика. 8 май 2017. Посетен на 25 април 2019. (на английски)
