Петниста хиена

вид бозайник

Петниста хиена (Crocuta crocuta) е хищник, представител на семейство Хиени и единствен вид от род Crocuta.[2] Петнистата хиена е най-едрият представител от четирите съвременни вида от семейството. Произхожда от Азия, обитавала е и Европа около един милион години, но през Късен плейстоцен изчезва. Днес се среща единствено в Субсахарска Африка. Петнистата хиена е един от най-социалните вдове от разред Хищници. Образува матриархални семейни групи, наречени кланове. Видът е свързан с човечеството още от дълбока древност. Изображения на хиени от епохата на Горен палеолит са открити в пещерите Ласко и Шове[3] Видът е известен с крайно негативна репутация както в Западната култура, така и в Африканския фолклор. В първата хиените се разглеждат като грозни и страхливи, докато във втората са алчни, лакоми, глупави, но силни и потенциално опасни. По-голямата част от западните схващания за вида могат да бъдат намерени още в трудовете на Аристотел и Плиний Стари.

Петниста хиена
Hiena manchada (Crocuta crocuta), parque nacional Kruger, Sudáfrica, 2018-07-26, DD 22.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Ръкоперки (Sarcopterygii)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Хиенови (Hyaenidae)
род:Петнисти хиени (Crocuta)
вид:Петниста хиена (C. crocuta)
Научно наименование
(Erxleben, 1777 г.)
Разпространение
Spotted Hyaena area.png
Обхват на вкаменелости
Петниста хиена в Общомедия
[ редактиране ]

Разпространение и местообитанияРедактиране

Петнистата хиена е разпространена на юг от Сахара. Числеността на популацията варира от 27 до 47 хиляди индивида като най-голяма концентрация има в района на Серенгети и Крюгер. Видът е изчезнал от района на планината Ахагар в Алжир, Джибути, Еритрея, Габон, Того и Гамбия. Въпреки това обаче се появяват сведения за наблюдение на отделни екземпляри в някои от страните. Среща се в савани, пустинни и полупостинни местообитания. Обитава гористи и обрасли с храсталаци местности. В района на планината Абърдеър и Етиопските планини видът се среща на надморска височина до 4100 m.

ОписаниеРедактиране

Петнистата хиена е едър хищен бозайник с дължина на тялото 95 – 165,8 cm и височина при холката около 80 cm (70 – 91,5 cm). Теглото на женските обикновено надвишава с около 10% това на мъжките. Така например мъжките петнисти хиени в Серенгети тежат 40,5 – 55 kg, а женските 44,5 – 63,9 kg. В Замбия представителите са още по-едри като мъжките тежат средно около 67,6 kg, а женските 69,2 kg. Крайниците са дебели и силни като предните са по-дълги и по-силни от задните. Притежават по четири пръста. Гръбната линия се понижава в областта на крупата. Шията е къса и дебела, а главата е масивна с тежка долна челюст. Ушите са големи, широки и заострени. Има добре развита дъвкателна мускулатура, която прави главата особено широка. Зъбите са 34 на брой, изключително мощни и способни да гризат най-едрите и здрави кости от трупа на жертвата.

ПоведениеРедактиране

Начинът на живот е сходен с този на останалите видове от семейството, но по големина на тялото е значително по-силна и опасна. Звуците, които издават наподобяват изключително на подигравателно хихикане. Положението на опашката показва социалния статус на индивида в клана. Вдигнатата нагоре опашка демонстрира високо социално поведение, а когато е завита надолу – ниско. Секретът отделян от околоаналната жлеза служи за маркиране на територията и е определящ при общуването помежду им. Демонстрацията на половите органи служи за понижаване на агресивността.

Петнистите хиени живеят в семейни групи наричани кланове. В един клан е наложена строга йерархия от матриархален тип. Най-високо положение имат женските, следвани от малките. Най-нисък статус имат мъжките и особено подрастващите, които с достигането на полова зрялост напускат клана в търсене на нов.

Борбата за надмощие на женските в клана започва още в периода непосредствено след раждането. Непрекъснато се бият и налагат над останалите женски в котилото като нерядко се стига до убийство на друго малко. Това поведение се нарича каинизъм. Новородените мъжки обаче не се борят и налагат помежду или от страна на женските.

ХраненеРедактиране

Въпреки че са възприемани за мършояди, противно на наложеното мнение петнистите хиени осигуряват плячката си предимно от лов. Около четири от пет случая плячката е уловена от самия клан. Жертвата обикновено е едър бозайник, който се улавя при съвместен лов.

РазмножаванеРедактиране

Въпреки че петнистите хиени са полициклични и еструсът настъпва на всеки две седмици обикновено пикът на ражданията съвпада с настъпването на влажния сезон. Бременността продължава около 110 дни. Раждат средно до 7 малки (обикновено от 1 до 4) с тегло около 1,4 kg (1 – 1,6 kg) в скални цепнатини или дупки под земята. Малките се раждат развити със зъби и зрящи. Покрити са с къса кафеникава козина без петна. Млякото на хиените е изключително питателно и позволява на малкото дълго време да не бъде кърмено.

Половите органи при женските петнисти хиени са от псевдохермафродитен тип. Клиторът е дълъг и по форма и дължина наподобява на пениса при мъжките. Уретрата преминава по цялата му дължина и завършва на върха. Там, където би следвало да бъде влагалището се развива структура подобна на скротум изпълнена с мастна тъкан. Поради особеностите на външните полови органи самките се чифтосват и раждат през клитора. Раждането е особено болезнен физиологичен процес особено при раждащите за първи път. Поради високото ниво на тестостерон при женските и тесния клитор раждането продължава с часове. Възможно е до 60% от новородените да умрат при раждането, а при около 9% от ражданията женските петнисти хиени умират. Половата зрялост при женските настъпва на 21 – 48 месечна възраст, при мъжките – 48 месеца. Репродуктивната зрялост при женските е 40 месечна възраст, при мъжките е 3 години. Обикновено доживяват до 20-годишна възраст в дивата природа, а в плен продължителността на живота им се удвоява до около 40 години.[4]

ИзточнициРедактиране

  1. Crocuta crocuta (Erxleben, 1777). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 10 юли 2020 г. (на английски)
  2. Honer, O., Holekamp, K.E. & Mills, G.. Crocuta crocuta. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 22 март 2009. (на английски) Database entry includes a brief justification of why this species is of least concern.
  3. Spassov N.; Stoytchev T. 2004. The presence of cave hyaena (Crocuta crocuta spelaea) in the Upper Palaeolithic rock art of Europe. Historia naturalis bulgarica, 16: 159 – 166.
  4. Crocuta crocuta, Spotted hyena, ADW
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.