Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за кичевския войвода. За прилепския вижте Петър Костов. За дееца на църковното движение в Битоля вижте Петър Радев (общественик).

Петър Величков Радев, наречен Пашата и с псевдоним Албански[1], е български военен и революционер, кичевски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация[2].

Петър Радев
български революционер

Роден
Починал
Петър Радев в Общомедия
Гробът на войводата в Кичево

БиографияРедактиране

Роден е в село Градоман, България. Служи в българската армия като фелдфебел от 1-ви пехотен софийски полк. Опитва се да сформира чета в Градоман, с която да замине за Македония където да се присъедини към революционното дело на ВМОРО. Продава имуществото си и със спечелените 40 сребърника закупува 17 пушки. Прякора си Пашата получава от турски войници, заради червената му гвардейска униформа и офицерска сабя, с които влиза в сражение. Заминава за Кичево, а оттам за Поречието. Негов секретар и помощник е Симеон Денков. По време на Илинденско-Преображенското въстание е четник в четата на Ванчо Сърбаков от село Вранещица. Ранен е и се изтегля в България. При последвалото си завръщане в Македония отново заминава за Горно Поречие.

След въстанието сръбската въоръжена пропаганда в Кичевско се засилва и Петър Радев заедно с Петър Юруков, Георги Сугарев и други дават отпор на сръбските чети. След убийството на Георги Сугарев, Кичевският район остава само с една чета под ръководството на слабия войвода Янаки Янев от село Лахчани, който се застоява само в Горна Копачка, заради което Тома Николов назначава Петър Радев за войвода в Рабетникол и Долна Копачка като разчита на неговата добра школовка в българската армия. На Велики четвъртък 1907 г. организационната чета на Пешо Пашата е в Крушевското село Сланско.

Петър Радев е убит край Русяци в местността Кошарище[3] от двама негови четници, които през есента преди това дошли като дезертьори от сърбоманските чети в Поречие и той ги приел на доверие. [4] Всъщност това били доверени лица на Григор Соколович, поставил си за цел да елиминира силите на ВМОРО в региона.

 
Четата на Петър Радев Пашата (1905)

ИзточнициРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.7, 78
  2. Биография от сайта на ВМРО-БНД
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 142.
  4. Спомени от моето минало, Тома Николов, изд. на Отечествения фронт, София, 1989 г. стр. 215.