Еленово (област Сливен)

българско село
(пренасочване от Еленово (Област Сливен))
Вижте пояснителната страница за други значения на Еленово.

Елèново е село в югоизточната част на България, община Нова Загора, област Сливен.

Еленово
България
42.3856° с. ш. 26.1448° и. д.
Еленово
Област Сливен
42.3856° с. ш. 26.1448° и. д.
Еленово
Общи данни
Население381 души[1] (15 март 2024 г.)
8,92 души/km²
Землище42,749 km²
Надм. височина212 m
Пощ. код8943
Тел. код04526
МПС кодСН
ЕКАТТЕ27245
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСливен
Община
   кмет
Нова Загора
Галя Захариева
(ГЕРБ; 2023)
Кметство
   кмет
Еленово
Доньо Колев
(ГЕРБ)
Еленово в Общомедия

География

редактиране

Село Еленово се намира на около 36 km юг-югозападно от областния център град Сливен, около 16 km югоизточно от общинския център град Нова Загора и около 20 km североизточно от град Раднево. Разположено е в южното подножие на Светиилийските възвишения, чийто най-висок връх Острата вила (Острия чатал, 415,9 m) е на около 4 km север-североизточно от центъра на селото. Надморската височина в центъра на Еленово е около 229 m. Северно от селото има кварцови жили с дебелина 0,2 – 2.0 m и дължина 10 – 15 m. Климатът е преходно-континентален; почвите в землището са преобладаващо лесивирани и смолници[2].[3]

През селото минава третокласният републикански път III-5503, който на запад води през село Сокол до връзка в село Радево с второкласния републикански път II-55 и по него на север към град Нова Загора, а на изток през селата Златари, Бояджик и Болярско – към град Ямбол.

Землището на село Еленово граничи със землищата на: село Питово на север; село Златари на изток; село Прохорово на югоизток; село Бял кладенец на юг; село Новоселец на югозапад; село Млекарево на запад; село Сокол на северозапад; село Омарчево на северозапад.

Около селото има множество малки язовири.

Селото се споменава в османотурски данъчни регистри от 1577 г. под името Мурадлу.[3] След Руско-турската война (1877 – 1878 г.) по Берлинския договор 1878 г. селото – носещо име Караджа Муратлии, остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението 1885 г., а през 1934 г. е преименувано на Еленово.[3][4]

Училище в село Караджа Муратлии (Еленово) – според местно предание, е имало и преди Освобождението. Първоначално училище е открито в селото през 1879 г.[3] През периода 1891 – 1903 г. училището се помещава в старата църковна сграда, а впоследствие до 1907 г. – в частни къщи. През 1909 г. е построена училищна сграда по план на тогавашното Министерство на народното просвещение. Методът на обучение на учениците до 1907 г. е бил взаимоучителен, учениците са пишели на пясък, по-късно на плочи, преподавали се предимно духовни предмети. Училището като първоначално, по документи, е съществувало от 1891 до 1910 г. Прогимназия е създадена през 1910 г. През 1937 г. прогимназията и първоначалното училище се обединяват и училището получава наименованието „Христо Ботев“. Училището е притежавало поземлен фонд около 50 ha и част от приходите от него са заделяни за постройка на училище и подпомагане на бедни деца.[5] През 1958 г. към прогимназиалния курс минават и учениците от селата Сокол и Прохорово, във връзка с което в стара постройка в училищния двор е устроено общежитие.[6]

Основното училище „Христо Ботев“ в село Еленово е закрито през 2008 г.[7]

Църквата „Свети пророк Йеремия“ в село Караджа Муратлии (Еленово) е построена през 1893 г. от майстор Рачо от Тревненско под ръководството на свещеника Мина поп Стоянов. Средствата за строежа са набирани от доброволни помощи от населението на селото и околните села. Осветена е на 1 май 1902 г. от Старозагорския митрополит Методий Кусев.[8]

За основаването на читалище в село Караджа Муратлии (Еленово) различни източници сочат различни години: 1919 г.[3]; 1911 г.[9]; 1908 г.[10] (година на образуване, посочена в името на читалището „Светлина – 1908“ при регистрацията му). Читалището поставя през 1918 г. самодейно първата пиеса – „Пленникът от Трикери“. По-организирана дейност започва през 1928 г., когато се основава театрален състав и се представят няколко пиеси. Новата читалищна сграда се открива през ноември 1961 г. Към май 2005 г. читалищната библиотека разполага с 9800 тома литература.[11]

Население

редактиране

Населението на село Еленово наброявало 1698 души при преброяването към 1934 г. и 1815 към 1946 г., намалява до 366 (по служебен документ на НСИ от 2022-12-31) към 2022 г.[12]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 455 лица, за 392 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 0 – към „турска“, за 47 – към „ромска“, за „други“ и „не се самоопределят“ не са посочени данни и за 9 – „не отговорили“.[13]

Православно християнство.

Обществени институции

редактиране

Село Еленово към 2023 г. е център на кметство Еленово.[14][15]

В село Еленово към 2023 г. има:

  •  
     
     
     
     
    действаща детска градина "Щастливо детство"
  •  
    Дружинка след ловен излет
     
    Петко Митев ,управлявал ловна дружина 25 години
    ловно-рибарска дружинка
  • действащо читалище „Светлина – 1908“;[16]
     
    Цанка Радева-читалищен настоятел,приветствие
     
     
    Диян Бонев- председател читалище
     
    Галина Господинова -водеща на събор,2023
  • православна църква „Свети пророк Йеремия“;[17]
  • пощенска станция.[18]
 

Културни и природни забележителности

редактиране
 
Еленово,2010 г

В местността „Юреня“ се намира могилен некропол, чието проучване започва от 1998 г. Проучени са следните съоръжения: каменна могила в центъра на могилата; каменна крепида; каменно съоръжение от отделни монолити, оградено от крепидата; каменен кожух с диаметър 14,50 m и височина от 0,80 до 1,15 m; 4 каменни кръга.

 
Троен празник в Еленово ,2009 г

В библиотеката на читалището е открита компютърна зала по проект „Глобални библиотеки – България“[19][20] – етап 2010 г.

 
Представяне на книга и автор ,архивен документ

През 2010 г. излиза от печат първата книга за селото – „Еленово 1577 – 2010“ с автор Димитрина Стоянова Стоянова.

Еленово има два парка.

Редовни събития

редактиране

Ежегодно на втория ден на Великден в Еленово се провеждаше Великденски фолклорен събор и конкурс за народни изпълнители на името на известния гъдулар Минчо Недялков. до 2016 г.Съборът води началото си от 1997 г. След преминалите 20 издания на събора в Еленово, като Великденски фолклорен събор, от 2017 г. негов наследник е Фолклорният събор „Еленово“, който се провежда ежегодно в навечерието на 1 май – празника на селото. Провежда се сред природата, в близка до селото местност"Кара дере".

През 2020 г не се провежда фолклорен събор поради COVID пандемията.

Празникът на селото е 1 май, денят на Свети пророк Йеремия.

На 27 май 2023 г. е проведен Шестият фолклорен събор (без конкурсен характер, със спортно-забавни игри, както и състезания – индивидуални и отборни).

Селото има добри предпоставки за развитието на лозаро-винарство, пчеларство, говедовъдство, растениевъдство, риболов и други, както и за селски и ловен туризъм.

 
Ловно-стопанско мероприятие
 
Природен изглед
 
Ловна база за отдих и празненства

Ловно -рибарска дружинка съществува от 50 -те години и до днес.Към 2023 г наброява 65 членове.Извършва се ловно-стопанска дейност,като разселване и доотглеждане на фазани / волиер/.Изградена приветлива и хубава сграда за лов,отдих,туризъм ,кътове за почивка, за раздумка след ловните излети.

 
Женска певческа група,2023, Корепетитор Цветан Цонев
  1. www.grao.bg
  2. ГЕОграфия'21. Научно-методическо списание / Списанието / Архив: 2005, № 5 / География. Н. Нинов, Таксономичен списък на почвите в България според световната система на ФАО. Лесивирани почви (Luvisols)). Смолници (Vertisols) // Архивиран от оригинала на 2022-05-18. Посетен на 2023-08-17.
  3. а б в г д Голяма енциклопедия „България“, том 5, стр. 1944, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
  4. Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. ЕЛЕНОВО (Караджа Муратлии) ..., Сл (Справка към 17 август 2023.)
  5. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 243К „Народно основно училище „Христо Ботев“ – с. Еленово, Сливенско (1891 – 1944)“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя
  6. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 436 „Народно основно училище „Христо Ботев“ – с. Еленово, Сливенско (1944 – 2008)“; История на фондообразувателя
  7. Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование. История. Основно училище „Христо Ботев“, село Еленово. 2008 – закриване
  8. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 98К „Църковно настоятелство при храм „Свети пророк Йеремия“ – с. Еленово, Сливенско (1893 – 1948)“; История на фондообразувателя
  9. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 239К „Народно читалище „Светлина“ – с. Еленово, Сливенско (1928 -1944)“; История на фондообразувателя
  10. Детайлна информация за читалище „Светлина – 1908“, село Еленово, община Нова Загора, област Сливен
  11. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 708 „Народно читалище „Светлина“ – с. Еленово, Сливенско (1944 – )“; История на фондообразувателя
  12. Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Еленово, общ. Нова Загора, обл. Сливен
  13. Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Еленово, община Нова Загора, област Сливен
  14. Справка за събитията за кметство Еленово
  15. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Сливен, кметство Еленово
  16. Информационна карта за 2022 г., читалище „Светлина – 1908“, село Еленово, община Нова Загора, област Сливен
  17. Българска православна църква, Структура, Епархии, Старозагорска епархия, Храмове, Новозагорска духовна околия, храм „Св. пророк Йеремия“ – с. Еленово.
  18. Български пощи, Пощенски станции, област Сливен, 8943 Еленово // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2023-08-19.
  19. Фондация „Глобални библиотеки – България“. За читалищната библиотека. Архив на оригинала от 2023-08-19 в Wayback Machine. Справка към 19 август 2023 г.
  20. Фондация „Глобални библиотеки – България“. За фондацията. Архив на оригинала от 2023-08-19 в Wayback Machine. Справка към 19 август 2023 г.

Външни препратки

редактиране