Отваря главното меню

Правителство на Димитър Греков

(пренасочване от Правителство на Греков)

Правителството на Димитър Греков е осемнадесето правителство на Княжество България, назначено с Указ № 3 от 19 януари 1899 г.[1] на княз Фердинанд Сакскобургготски[2]. Управлява страната до 1 октомври 1899 г., след което е наследено от правителство на Тодор Иванчов[2].

Правителство на Димитър Греков
Flag of Bulgaria.svg 18-о правителство на България
Период
Сформирано 19 януари 1899
Разпуснато 1 октомври 1899
Личности и партии
Председател Димитър Греков
Коалиция ЛП (радослависти), НЛП
Държавен глава Фердинанд I
Първоначален състав
Министри 8
~ мъже 8
~ жени 0
Хронология
Fleche-defaut-gauche-bord.svg
правителство
Стоилов 3
Fleche-defaut-droite-bord.svg
правителство
Иванчов 1

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

ПолитикаРедактиране

Управлението на кабинета Греков е белязано от остра финансова криза, която засилва зависимостта на Княжеството от чуждестранните кредитори и го принуждава да се откаже от проектите за контрол върху железниците в Южна България. Във вътрешнополитически план правителството се крепи на парламентарното мнозинство на радославистите и стамболовистите. Спорът между двете партии за разпределението на мандатите в 10-ото ОНС след частичните избори през септември 1899 година води до оставката на министър-председателя Греков.[3]

СъставянеРедактиране

Правителството идва на власт непосредствено след управлението на Народната партия. Състои се от безпартийни лица (какъвто е министър-председателят Греков, бивш стамболовист) и представители на Радославистката партия[3].

КабинетРедактиране

Сформира се от следните 8 министри и един председател[4].

министерство име партия
председател на Министерския съвет Димитър Греков безпартиен  
вътрешни работи Васил Радославов Либерална партия (радослависти)  
външни работи и изповедания Димитър Греков Народнолиберална партия  
народно просвещение Тодор Иванчов Либерална партия (радослависти)  
финанси Михаил Тенев Либерална партия (радослависти)  
правосъдие Петър Пешев Либерална партия (радослависти)  
военен Стефан Паприков военен  
търговия и земеделие Григор Начович Народнолиберална партия  
обществени сгради, пътища и съобщения Димитър Тончев Либерална партия (радослависти)  

В краткия си период на водене не са правени промени.

СъбитияРедактиране

  • 15 март 1899 – Подписана е конвенция с Компанията на Източните железници, която получава за експлоатация новопостроената линия ПловдивЧирпанНова Загора и бъдещата линия до Бургас. Българското правителство поема ангажимент да не строи алтернативни линии в Южна България в продължение на 25 години.[3][5]
  • 21 март 1899 – България сключва с Париба и Банк ентернасионал дьо Пари конверсионен заем за 260 000 000 лева при 5 % лихва. С него се конвертират 6-процентните заеми от времето на Стамболов и се осигуряват средства за нови жп линии. Гарантиран е с приходите от данъци, железници и пристанища. Ратифициран е от Народното събрание три месеца по-късно.[3][6]
  • април 1899 – Парламентарни избори, спечелени от радославистите с административен натиск.[3]
  • 24 юни 1899 – В изпълнение на конвенцията от март същата година, Народното събрание спира строежа на жп линията СаранбейЧирпан, замислена като заместител на Източните железници в Южна България.[3][6]
  • септември 1899 – Либералите на Радославов си осигуряват самостоятелно мнозинство в допълнителните избори за депутати.[3]
  • 8 ноември 1899 – Довършена е жп линията РоманПлевенШумен.[7]

Вижте същоРедактиране

ЛитератураРедактиране

БележкиРедактиране

  1. ДВ. Указ № 3 от 19 януари 1899 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 13 от 19 януари 1899 г.
  2. а б Ангелова, Й. и др. Българските държавни институции 1879–1986. Енциклопедичен справочник. София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, посетен на 2 май 2015 г.)
  3. а б в г д е ж Стателова 1999, с. 161-163.
  4. Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 67-69.
  5. Тодорова 2009, с. 72.
  6. а б Тодорова 2009, с. 73-74.
  7. Доклад до Негово величество Фердинанд I, цар на българите, по случай 25-годишнината от възшествието му на българския престол, 1887–1912. От Министерския съвет, с. 700. София, Държавна печатница, 1912. Онлайн: Дигитална библиотека СУ „Св. Климент Охридски“. Посетена на 17.07.2015.