Николай Чудотворец

Християнски светец, 4 век, Мира, Ликия
(пренасочване от Свети Николай)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Свети Николай.

Свети Николай Мирликийски Чудотворец или Свети Никола е източноримски духовник, епископ на град Мира в областта Ликия, Мала Азия. Известен като противник на езичеството и арианството. В иконографията на Източноправославната църква често се изобразява редом с Исус Христос и Дева Мария.

Свети Николай Чудотворец
християнски светец
St Nicholas Icon Sinai 13th century.jpg
Роден
ок. 3 век
Починал
ок. 4 век
Мира, Ликия
ПогребанСан Никола, Бари, Италия
РелигияРанно християнство
Канонизация
Почитан вцялото християнство
Главно светилищеБазилика „Свети Никола“, Бари, Италия
Празник6 декември (Никулден),
9 май (Летен Никулден)
АтрибутиЕпископски одежди; В Източното християнство – Евангелска книга и омофор
ПокровителствоДецата, моряците, рибарите, бъчварите, пивоварите, погрешно обвинените, покаялите се крадци, стрелците (с лък), фармацевтите, търговците, собствениците на заложни къщи, банкерите (в миналото – лихварите). Светец-покровител на много градове: Абърдийн, Голуей, Ливърпул, Бари, Москва, Амстердам. Възприет е за покровител на Херцогство Лотарингия, Гърция и Русия
Семейство
Съпруганяма
Свети Николай Чудотворец в Общомедия
Николай Мирликийски, изобразен в православен стил

След смъртта си е почитан като светец и покровител на децата, моряците, рибарите, търговците, банкерите и лихварите, затворниците, крадците (но само на покаялите се), пивоварите, бъчварите, фармацевтите (в по-стари времена – билкарите, знахарите и изцелителите), погрешно обвинените, особено ако са застрашени от тежко наказание, и на стрелците с лък.[1] За различните застъпничества съществуват съответните митологични сказания и обяснения, свързани със случки, които се предполага, че са били част от живота му и изтъкващи добродетелите на Николай: щедрост, скромност, безкористност, справедливост, милосърдие, смелост. Много популярен светец, особено в Русия, където по броя на храмовете и посветените икони отстъпва само на Света Богородица. Считан в традициите на някои народи за най-надежден застъпник пред Бога (в тази връзка например е руската поговорка: „Попроси Николу, и он скажет Спасу“ – „Помоли св. Никола и той ще предаде на Спасителя“). Свети Никола е единственият светец, комуто се приписва, че притежава силата да възкресява (със силата на молитвата си).

С него са свързани и други празници, като Коледа, Летен Никулден (наричан и Пролетен Никулден – 9-и май) и Нова година.

В ролята си на Летен Никола, той е и покровител на животните и на селското стопанство, а особено – на конете и коневъдството, както и покровител на пчелите и гледачите им.[източник? (Поискан преди 4 дни)]

Смята се, че православните светци Сава и Варвара са негови брат и сестра – затова дните им се празнуват непосредствено преди Никулден.

Имена и техния произходРедактиране

Николай е руската форма на името Никола, използвано в България и други страни. То произлиза от гръцките думи „побеждавам“ (nikáo) и „народ“ (laós) и първоначално вероятно се е произнасяло Николаос. Има ред регионални варианти, като Никлас, Клаус, Микола, Никълъс, Клаас..., женски форми като Николина и Никол, производни като – Никита и съкратени и умалителни, като Ник и Ники. Името му, като име на светец, също търпи много трансформации, включително обединяващи двете думи, например – Синтерклаас.

Въпреки известното подобие на имената (с умалителната форма Коля, Кола), популярното в България и други страни в Източна Европа, име на Свети Никола, в образа му на Дядо Коледа, произлиза не от собственото му име, а от това в древноримския календар на дните, в които се празнуват празниците, свързани с него – календи; във фолклорните традиции, то е повече свързано с образа на славянския езически бог Коляда (например – колачета, коледуване).[източник? (Поискан преди 3 дни)][2]

В популярната култура понякога се използва като фамилия на герои, свързани с образа на Дядо Коледа, като госпожа Клаус.

Името Чудотворец идва от множеството лесно удаващи му се чудеса, с които е известен приживе, според легендите за него. Всичките му дела, някои от които прочути без да представляват действително чудеса, имали за цел да умиротворяват, закрилят и дават изцеление. Често е наричан и Николай Угодник, заради неговата отзивчивост и състрадателност.

Наричан е Мирликийски (слято от Мир Ликийски) или само „от Мира“, по имената на град Мира (където става епископ) и на областта в която той се намира – Ликия. Тъй като в края на 11.век по-голямата част от мощите му е пренесена в град Бари, Италия, в някои страни е известен и като Никола от Бари.

Почитан и у някои нехристиянски религиозни общности, като калмиките (под името Микола-Бурхан) и бурятите (като Батюша Михола и Белият старец – Саган-Убукгун).[източник?][3]

БиографияРедактиране

Николай Мирликийски е роден през втората половина на III век, приблизително през 270 г., в големия пристанищен град Патара, Ликия, в богато и вероятно знатно семейство. Чичо му е епископ на града, и след като още като дете Николай остава сирак, той окончателно поема грижите за него. Води го в местната църква и удивен от усърдието и разбирането му на проповедите и от способността му, от ранна възраст сам да произнася такива, му отстъпва фактически мястото си на епископ, но все пак само като свой помощник, натоварен със задачата да поучава паството му. Семейните имоти не остават във владение на Николай, – той ги раздава на бедните. Впоследствие Николай, който все пак е още много богат човек, става епископ на друго важно пристанище – Мира, вероятно в младостта му, някъде в началото на управлението на император Диоклециан. Заедно със своя западен колега Максимиан и още двама видни военачалници, които поставят за свои подуправители, те се заемат да обновят Римската империя, въвеждайки управление на четирима (тетрархия). На първо време – до 305 г. като двама главни императори (августи) управляват Диоклециан и Максимиан, а техните подчинени императори са Констанций Хлор на запад и Галерий – на изток. След оттеглянето, през 305 г., на Диоклециан и Максимиан от върховните постове на тях ги наследяват помощник-императорите им (цезарите), които на свой ред назначават свои цезари, понеже вече са августи. При оттегляне, смърт или подобни обстоятелства се поставят нови заместници или подзаместници. Тази стройна система бързо се обърква, когато между тетрарсите настъпват тежки разногласия и в страната избухва всеобща гражданска война, съпътствана и от множество вражески нападения и от войни на тетрарсите, с различни узурпатори и бунтовници, и в която като победител започва да се очертава Галерий. Макар, че и останалите тетрарси (но най-малко Константин, – сина на Констанций Хлор, – който е склонен да симпатизира на християните и макар и почти до смъртта си все още не и официално кръстен, е възможно сам да е бил още тогава християнин) вземат дейно участие в тях, най-вече Галерий се проявява, като техен угнетител, унищожетел и разорител, в започнатите още от Диоклециан и продължили около 10 години (от 303 г. нататък) гонения на християните от това време, заради тяхната опозиция срещу култовете към Непобедимото слънце и към гения на императора. Предполага се, че в тях е пострадал и епископ Николай, който за известно време лежал в затвора. Гоненията са прекратени след като в Медиоланския (Миланския) едикт Константин и Лициний, през 313 г., призовават властите в страната повсеместно да спазват по-рано издадения от Галерий Сердикийски едикт (311 г.), в който той обявява, че е преосмислил отношението си към християните и нарежда и настоява занапред да бъдат свободни да изповядват религията си и им отрежда права, равни с тези на другите жители, вместо – както е дотогава в империята – религията им да е незаконна.

Към 325 г., с изключение на Константин Велики, всички тетрарси и всички по-основни претенденти за властта са мъртви или трайно отстранени, след като Галерий умира още през 311 г., а Лициний, който се е отметнал от едикта и отново е подхванал собствена религиозна реформа, чрез която искал да постави в центъра на религиозния живот на империята, в значителна степен изгубилия популярност олимпийски бог Юпитер/Зевс, и свързани с нея гонения срещу християните през 320 г. (на изток, където е август, и в които също е възможно епископ Николай да е пострадал) е убит по заповед на Константин, в края на поредната гражданска война, между тях. В хода на борбите си с Лициний Константин избира за нова столица на империята или поне на източната ѝ половина град Византион на брега на Босфора. Заема се с уголемяването и модернизирането му под името Константинопол. Междувременно все още главен политически и културен център на източната част от империята е град Никея, в областта Витиния. За да бъдат изгладени някои сериозни противоречия между християните, там е свикан Първият вселенски събор, на който се предполага, че са присъствали общо 318 епископи. Изглежда един от тях е бил и Николай Мирликийски. По основния въпрос на събора – доколко прави са възгледите на мислителя Арий, водач на особено влиятелната тогава групировка на арианите, той решително е на позициите на техните опоненти (чиито разбирания стават основа на православието). Решението на събора е арианството да бъде обявено за ерес. Съществува версия, според която на събора Св. Никола удря шамар на Арий, задето не почита Христос (което не е така, защото за арианите Христос също е бог, но все пак по-нисше същество от Отца, който го е създал, а после той самият създал света). Дори и тя да е истина, арианите не отмъщават на Николай, за предполагаемото му грубиянство спрямо лидера им, пращайки го в изгнание (макар да пратили на заточение ред други православни свещеници, без да са ги предизвикали с подобни, съвсем неприсъщи на иначе благия и разумен характер на светеца, провокации), когато въпреки решенията на събора стават още по-могъщи и влиятелни, при наследника на Константин, император Констанций II, който също е привърженик на учението на Арий и за да получи едноличната власт, избива повечето си роднини, най-видните от които – привърженици на православието.

До смъртта си, за която се знае, че е настъпила, когато той вече е бил на преклонна възраст (следователно – при управлението на Констанций II, който управлява между 337 и 361 г.), Николай остава епископ на Мира и се прочува с добродетелите си, главната от които била щедростта му. Погребан в катедралата на град Мира и сред вярващия народ се носела мълвата за благовонното миро, което оросявало мощите му и от което всеки можел да получи изцеление. През 1087 г. част от мощите му, вероятно около 80%, са откраднати от италиански моряци от храма в Мира и са пренесени в гр. Бари (дн. Италия), където част от тях се пазят и до днес – 21.век, а друга е под формата на частици от тези мощи са дарявани от Римокатолическата църква на различни поместни православни църкви; (денят на който е отслужена първата литургия по този повод става датата на започналият да се разпространява оттогава празник Летен Никулден).[4] Друга, приблизително 20%, е заграбена от венецианците през 1099 г., по време на Първия кръстоносен поход и сега се намират в катедалата на остров Лидо. Понеже се счита, че така те са ги спасили от унищожение от страна на турците, впоследствие светецът е обявен за покровител на крадците. Частица се пази и почита и в храма „Св. Николай“ в София, и в Созопол. Понастоящем в Мира (днешното турско селище Демре), в силно затлачен от приливите район, все още се намира каменният саркофаг на светеца и е възможно и там да е останала малка част от мощите му.[източник? (Поискан преди 3 дни)]

Легенди за Свети НиколайРедактиране

Легендите за Свети Николай отразяват тежките изпитания, на които били подложени хората, в смутната и съдбовна епоха, в която живее.

Спасение на невинно осъдени . Особено драматична и показателна в това отношение е легендата за спасяването на невинните, в която той всъщност се проявява като техен закрилник на 2 пъти и спасява общо шестима мъже, обречени иначе на смърт. Най-напред той попаднал на стълкновение, между неколцина войници, участници в току-що приключила мисия за потушаване на метеж в Мира, и група граждани, които се опълчили на техните грабителства, когато на тръгване от града войниците били изпратени да набавят провизии, но те като не искали да ги купуват, взели да ги отнемат насила от търговците. Епископ Николай успял да разтърве биещите се, а в това време се притекли и техните военачалници, трима много почтени и справедливи хора, които и преди били направили добро впечатление на владиката, но сега го затвърдили – те наказали провинилите се войници и тъкмо се канели да си тръгнат, когато към тях и епископа се приближили молители, които искали да се застъпят за свои близки. Помолили ги за спасението на трима несправедливо осъдени младежи, които този ден трябвало да бъдат екзекутирани, въз основа на някакви отдавнашни обвинения. Четиримата веднага се завтекли към мястото, но Николай, който малко изпреварил другите, видял, че палачът тъкмо се кани да отсече главата на единия от осъдените, а другите двама са също подготвени за обезглавяване. Епископът се помолил на Бога и той спрял ръката на екзекутора (на картината на Репин, илюстрираща случката се вижда, че епископът хваща меча му с ръце, но по-вероятно е той да се е поколебал, виждайки толкова видни хора, така забързани натам и сам да е изчакал да чуе какво имат да му кажат). Тримата младежи били спасени, с помощта на помилвалите ги стратилати, а след това последните отпътували за Константинопол за да дадат отчет за стореното в Мира. Обаче в столицата на свой ред попаднали в затвора и били осъдени на смърт по обвинение в заговор, срещу императора. На молитвите на осъдените, откликнал пак Господ и отново си послужил със застъпничеството на Николай, който този път се явил насън едновременно на служителя, комуто било възложено да организира екзекуцията им и на самия император (тъй като това вероятно е станало към края на живота на Никола, след като в илюстрацията е изобразяван като старец, императорът трябва да е бил Констанций II). Удивен от яркия си сън управителят на затвора, който бил в приятелски отношения с владетеля, побързал да му сподели, а преди това отложил с някое време екзекуцията. Тъй като и императорът бил сънувал същото, той бил много впечатлен. Насън достопочтен владика настоявал пред тях да не погубват несправедливо осъдени. Имайки предвид, че тъкмо е предстояла екзекуцията на наскоро обвинени императорски пълководци, управителят споменал за това на августа и той поискал да се срещне с тях. Те му се заклели във вярност и го убедили, че са невинни, като при това му разказали и за станалото в Мира. Императорът се досетил, че явилият му се е Николай и не само отменил присъдата им, но и ги повишил и наградил. Във връзка с тази легенда Свети Никола е обявен за закрилник на несправедливо осъдените.

Спасение на три девици. Друга легенда се отнася към времето, когато епископът бил млад и пъргав. В нея става дума за баща на 3 дъщери, които заради неблагополучията му в сделките, останали без зестра, и той тъй като спрял да се надява да ги омъжи (изгодно), се изкушил „да ги продаде“, обаче Николай Мирликийски успял да избави момичета от опасността „да станат блудници“, проявявайки голяма щедрост и себеотрицание. Изглежда този човек е бил търговец и банкер, и заедно със семейството си били езичници, вероятно – поклонници на Артемида. Отгледал в охолство 3 красиви и целомъдрени девойки, на които предстояло да се омъжат, но тъкмо когато вече трябвало да им се намерят женихи, на него взело да не му върви и изпаднал в тежки затруднения. Разорението му стигнало дотам, че зестрата на дъщерите му била пропиляна. Те вече не можели да сключат изгоден брак, тъй като богата зестра била нужна за принос на булката в новото домакинство. Наистина той можел да ги омъжи и недотам престижно и удобно, като ги даде за жени на по-бедните си съседи или ги предложи някому като наложници. Но желанието му било да ги настани в условията, на които били свикнали и да им осигури почетно място в обществото. Затова заобмислял (и то не тайно тъй като това не считало за нещо срамно в неговото обкръжение) да ги включи в местните ритуали на религиозна проституция (каквито вероятно са се практикували редовно в храма на Артемида в Мира – в Азия образът на тази богиня значително се отдалечил от гръко-римския си първообраз на страняща от мъжете млада ловджийка, господарка на дивите животни и пазителка на целомъдрието и повече се доближил до този на богините на любовта и плодородието Инана и Астарта). Според този обичай всяка жена, почитателка на богинята, трябвало поне веднъж в живота си да влезе в храма ѝ и да се обрече да остане там, докато не се отдаде на поне един от посетителите-мъже (които не било задължително да са поклонници на богинята), – без значение, кой или какъв бил той, ако поискал това от нея, тя не можела да му откаже. Като награда за отзивчивостта си и изпитаните удоволствия, жената следвало да получи дар от посетителя. Жените често преседявали дълго там и обикновено се отдавали на мнозина и с желание, което било много важно за пълното им посвещение, но повечето предпочитали да извършат поклонението си след като се омъжат и най-вече – след като родят деца. Дъщерите на предприемача вероятно също са били настроени така и той искал да се съобрази с желанието им, обаче се чувствал принуден да вземе обратното решение и да ги подтикне да идат в храма още девствени. Така не само можели да спечелят повече пари и скъпоценности, но и да придобият сексуален опит, който щял да бъде по-после оценен от съпрузите им (обаче това че вече не са непокътнати можело и да отблъсне някои от ухажорите им). Преданието разказва, че свети Никола, като разбрал за замислите на бащата, помогнал на момичета да се омъжат, без да ги изпълняват[5]. Една нощ той се изкачил на покрива на къщата им, който може би е бил плосък, както често е в района на Средиземноморието и спуснал през комина кесия със златни монети. В една от версиите на легендата, той употребява за тази цел прозореца, но това вероятно би било по-трудно и далеч не така тайнствено. За да бъде сигурен, че дарът му ще бъде приет и тъй като не желаел да се изтъква, той сторил това съвсем тайно и решил да запази от всички в тайна действията си, които се повторили още на два пъти и благодарение на които човекът преодолял затрудненията си и успял да омъжи девойките, според доскорошното им и сега възстановено положение. Обаче бащата много държал да разбере, кой именно е неговият и на дъщерите му благодетел и успял да издебне епископа, тъкмо когато хвърлял третата поред кесия. Настигнал го на улицата и дълбоко му се поклонил и искал да разкаже за постъпката му на приятелите си, но светецът го заувещавал да не постъпва така, а да премълчи наученото. Онзи обещал, но сигурно след това е покръстил себе си и последната от дъщерите си и така истината за доброто дело на епископа вече не можела да остане скрита.

Във връзка с тази легенда, свети Николай е обявен за покровител на търговците и дейците на банковото дело. Свързана с нея е и коледната традиция подаръците за децата да се поставят в чорапи, популярна в Северна Америка и Западна Европа, за която се смята, че произлиза от това, че дарените за зестра на момичетата жълтици падали в чорапите им.

Вероятно тя има връзка и с разрушаването на храма на Артемида Елефтерис в Мира, което се смята, че е извършено от Николай Мирликийски.

Връщане на заробено дете. Св. Николай често помагал на хора, изпаднали в беда. Друга легенда разказва, че веднъж успял да върне на родителите му дете, което било дадено от тях в робство, срещу неизплатените им дългове, плащайки щедър откуп. Този сцена е много популярна католическата иконография.

 
Николай Мирликийски, изобразен в католически стил

Възкресяване на три деца. Друга от най-популярните легенди за Свети Никола се смята за вариант на легендата за спасяването на трите девици и в оригинален вид може би е имала по-различно съдържание, отнасяйки се също до дълговото робство, което било голям бич за много народи в стари времена. В нея се разказва за касапин, който убил, разчленил и скрил в каца за осоляване на месо три деца, но светецът, като видял това – помолил се на Бога и те излязли оттам живи и здрави. Възможно е отначало да е била пресъздадена друга покъртителна ситуация: децата да са били укривани живи в бъчвата от свой близък, за да не бъдат отведени в робство, а епископът да е успял да намери по-адекватно разрешение и окончателно да ги е отървал от преследване от страна на кредиторите му. Вероятно тази история – най-често изобразяваният мотив от житието на светеца в католицизма – е в основата на покровителството му спрямо хората, чиито професии са свързани със съхранение на продукти в големи съдове.

Чудотворни приключения по море. На младини св. Никола пътувал до египетския град Александрия за да се запознае с поученията на тамошните проповедници (в някои версии погрешно му се приписва извършено от друг светец – Николай Пинарски, чиято биография е в много отношения сходна с неговата – поклонение на всъщност построения по-късно Храм на Божи гроб). В морето се разразила буря, един моряк паднал от върха на корабната мачта и всички мислели, че е умрял. Свети Никола възкресил или с голямо умение – излекувал моряка. Друг път – с молитва успокоил морето. Оттогава е останала славата му на повелител на морските бури и закрилник на моряците.

Вариант на тази легенда, имаща по-алегорично естество, гласи, че корабът получил пробойна. Св. Никола запушил дупката с жив шаран, от която случка останала традицията на Никулден да не се остава без шаран на трапезата. В древността рибата, наред с агнето, е била един от основните символи на християнската религия, която трябва да е вдъхновила моряците и те да са спасили кораба си с общи усилия.

Преборване с глада. Според една от легендите за свети Николай, веднъж когато в Мала Азия реколтата била слаба и повсеместно настъпил глад, град Мира особено много пострадал от него. Но се намерило следното спасение: когато край крада акостирал кораб със жито, предназначено за Константинопол, епископът убедил капитана да свали на брега част от него, с обещанието, че от това търговецът нищо няма да загуби. Когато по-късно взели да свалят в столицата остатъка, се оказало, че тежестта му е същата, каквато е била на общия товар.

Явявания след смъртта му. В труден за руския народ момент, иконата на св. Николай Чудотворец се явява на московския княз Дмитрий Донски, вероятно като подкрепа в противопоставянето му на Златната орда., през втората половина на 14.ти век.

Друг случай, при който се смята, че свети Николай е помогнал някому не лично, а чрез образа си, е този с княза на Киев Мстилав Велики, известен и като Теодор или Харалд, който веднъж, когато заболял тежко и бил далеч от столицата си, където се намирала икона на Николай Мирликийски, известна като чудотворна, поискал да я види и изпратил хора да му я донесат. Но по пътя те били забавени от буря и вече мислели, че няма да стигнат навреме. Изведнъж открили, че тази икона вече се намира на борда на кораба им и побързали да се върнат и да излекуват княза, който щом я взел се подобрил, а после и напълно оздравял.

Избавлението на младежа Василий. Понякога деяния и чудеса, за които отначало се е вярвало, че са дело на други светци, са били приписвани на Николай Мирликийски. Такъв вероятно е случаят с неочакваното появяване на пленения от арабски пирати от остров Крит момък на име Василий, който според легендата живял няколко века след смъртта на Николай, в град Мира, където мощите му все още се намирали тогава в цялост. Обаче разбойниците разрушили, според това предание, гробницата и ги откраднали (което показва, че всъщност легендата отначало се е отнасяла за другиго и може би отразява едно известно нападение, организирано от хора на халиф Харун ар-Рашид, чиято цел действително била гробницата на Свети Николай, но по-късно станало ясно, че са я сбъркали с друга и са отнесли не неговите мощи). Заробеното момче било продадено на някакъв емир, който го използвал за виночерпец и бил много доволен от него, защото той не само бил много сръчен, но и бил удобен слуга, понеже знаел само гръцки и нямало как да издаде някому с кого и за какво преговаря в негово присъствие владетелят. Веднъж последният му се присмял, че напразно се надява да се върне у дома си. Обаче ето че това не се оказало вярно. Ненадейно родителите му, които също били изгубили почти вече надежда да се върне, но редовно се молели за това, го видели на прага си. Учудени, те го попитали, как е станало това. Той разказал всичките си преживелици и добавил, че когато светецът чул думите на емира, внушил му веднага да потърси неговата помощ, а когато онзи се присмял и на молитвата му, тя изведнъж се изпълнила и той се пренесъл още в същия момент в Мира.

Свети Николай в науката и изкуствотоРедактиране

Множество произведения на изкуството са създадени във връзка с култа към свети Николай или посветени на него, включително архитектурни шедьоври и забележителни изделия на скулптури и художници от цял свят. На него е посветено и значимо музикално творчество - както от религиозно, така и от светско естество. Също така на него е посветена и обширна и многостранна литературна и изследователска дейност - агиография, теология, историческа литература, изследвания в областта на археологията и антропологията. Огромно е и количеството на различните художествени произведения свързани с традиции и образи, намиращи се във връзка с този на свети Николай Мирликийски. Популярен в Русия е и образът на светеца с разперени ръце и държащ меч.

В иконографията свети Николай е изобразяван основно в три варианта - с митра на главата и по-плътни дрехи (известен като Зимен свети Никола), с по-леко облекло и без митра (известен като Летен свети Никола), и с голям ореол, който в скулптурните фигури често е изработен от злато.

Важно място заемат образът на светеца и различни мотиви от неговите подвизи в хералдиката. Особено често срещан мотив е поредица от три златни кръга, отразяващ вариант на историята за трите девици, според който светецът им подарил не кесии с пари, а три златни топки или три плода със сферична форма (ябълки, портокали, мандарини или праскови), които в ръцете им се превърнали в златни топки.

НикулденРедактиране

В България Никулден се празнува на 6 декември. От 9 май 1087 г. е установен и празник, в България познат като Летен Никулден (оттам същият светец е наричан и Летен свети Никола), почитащ деня, в който мощите на свети Никола са били пренесени от гр. Мира (дн. Турция) в гр. Бари (дн. Италия), където се намират и до днес.[6]

В Германия, Нидерландия и Белгия, както и в Чехия, се отбелязва и като празник на децата. Те слагат обувките си навън и, ако са били послушни през годината, откриват в тях шоколади, бонбони и подаръци; ако децата са били лоши през годината, ще видят в обувките си въглени и съчки, но те се поставят там не от самия свети Николай, а от някой от помощниците му.

ЛюбопитноРедактиране

  • От началото на 21 век множество страни (държави и територии) започват да емитират монети с лика на светеца – Беларус, България, Камерун, Лаос, Ниуе, Острови Кук, Полша, Румъния, Русия, Северна Македония, Тристан да Куня, Турция, Хонконг, Чад.[7]
  • Св. Никола е най-популярният светец в Източноправославната църква и често се изобразява редом до Христос и Дева Мария.
  • Почитта към светеца в Русия е добре известна. В Московска Русия и Руската империя св. Никола е заемал първо място сред светците (следван от Дева Мария) в броя на храмовете и посветените икони. До началото на 20 век името му е сред най-предпочитаните за новородените в Русия. Има руска поговорка: „Помоли св. Никола и той ще предаде на Спасителя“ („Попроси Николу, и он скажет Спасу“).
  • Николай е четвъртото по разпространеност мъжко име в България. Имен ден в България празнуват близо 200 000 души.[8]
  • Св. Никола е единственият светец, който притежава силата да възкресява (със силата на молитвата си).
  • Св. Никола е първообраз на белобрадия старец, който раздава подаръци, известния в България като Дядо Коледа, а по света като Санта Клаус (САЩ), Дядо Мраз (Русия) и др.
  • Св. Никола е сред 12-те светци, почитани във всички християнски деноминации (православие, католицизъм, англиканство и нехалкедонски църкви).

ЛитератураРедактиране

  1. Иванов, Топоров. 1995
  2. Калинский. 1997
  3. Успенски. Филологические разыскания в области древностей. 1982
  4. Белова. 2004
  5. Ливерий Воронов. Святитель Николай – ревнитель и защитник Православия // Журнал Московской Патриархии №6, №7. 1961
  6. Г.-Д. Нацов, Галданова Г. Р. Материалы по истории и культуре бурят. — Улан-Удэ. 1995
  7. Орлова. История христианизации калмыков: середина XVII - начало XX в. - М.: Вост. лит. 2006

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране