Домашна слива

вид растение
(пренасочване от Синя слива)

Домашната слива, известна още като синя слива или драгун (Prunus domestica), е вид слива от семейство Розови (Rosaceae).

Домашна слива
Природозащитен статут
DD
Недостатъчно данни[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Розоцветни (Rosales)
семейство:Розови (Rosaceae)
триб:Amygdaleae
род:Слива (Prunus)
подрод:P. subg. Prunus
вид:Домашна слива (P. domestica)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Домашна слива в Общомедия
[ редактиране ]
Сурова слива
Plums, raw
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Енергия192 kJ (50 kcal)
Въглехидрати11.42 g
      Нишесте0 g
      Захари9.92 g
      Сукроза1.57 g
      Глюкоза5.07 g
      Фруктоза3.07 g
      Лактоза0 g
      Малтоза0.08 g
      Галактоза0.14 g
   Влакна1.4 g
Мазнини0.28 g
   Наситени0.017 g
   Трансмазнини0 g
   Мононенаситени0.134 g
   Полиненаситени0.044 g
   Холестерол0 mg
Белтъчини0.7 g
Вода87.23 g
Пепел0.37 g
Калций, Ca6 mg
Желязо, Fe0.17 mg
Магнезий, Mg7 mg
Фосфор, P16 mg
Калий, K157 mg
Натрий, Na0 mg
Цинк, Zn0.1 mg
Мед, Cu0.057 mg
Манган, Mn0.052 mg
Селен, Se0 μg
  Други
Домашна слива в Общомедия
Главни производители на Сини сливи
през 2021 г.
(милиони t)
 Китай 6,626
 Румъния 0,807
 Шри Ланка 0,466
 Чили 0,427
 Сърбия 0,413
 Иран 0,388
 Турция 0,332
 САЩ 0,227
 Русия 0,198
 Украйна 0,188
Общо в света 12,014
Източник:
Организация за прехрана и земеделие на ООН (FAO)

Описание

редактиране

На височина сливата израства между 3 и 8 m. Цъфти рано напролет (март-април) с бели цветове, които се появяват още преди самите листа. Плодовете узряват края на лятото, началото на есента (август-септември). Медоносно растение. Плодовете ѝ са тъмносини, продълговати, покрити с тънка ципа и съдържат костилка, която обикновено е горчива. Консумират се както в прясно състояние, така и изсушени, а също преработени – мармалади, конфитюри, ликьори. Ценят се високо, тъй като са богати на органични киселини, пектин, дъбилни вещества, минерални соли и витамини и наред с вкусовите си качества имат и лечебно действие – стимулират сърдечната дейност и храносмилането, спомагат за изхвърлянето от организма на отровните вещества и холестерина. От ферментиралите плодове се правят и ракии.

Световно производство

редактиране

Синята слива с икономическо значение се отглежда в около 100 страни по света. По статистически данни на ФАО за 2021г. световен първенец в производството се на режда Китай с 6 626,3 хил. тона, следван от Румъния с 807,2 хил. тона и Шри Ланка с 465,7 хил. тона. В Европа / 2,730 млн. т / се отглежда в Румъния, Сърбия, Турция, Русия, Украйна и др.; В Азия / 7,887 млн. т / се отглежда в Китай, Шри Ланка, Иран, Узбекистан, Виетнам и др.; В Африка / 0,480 млн. т / се отглежда в Мароко, ЮАР, Алжир, Либия, Етиопия и др; В Америка / 0,896 млн. т / се отглежда в Чили, САЩ, Бразилия, Мексико, Аржентина и др.; Отглежда се още в Австралия и Нова Зеландия / 20 хил. т /.


В народния хумор

редактиране

Тате, какво е това? Синя слива. А защо е червена? Защото е зелена.

Изтоници

редактиране
  1. Prunus domestica (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)

https://www.fao.org/faostat/en/#data/QCL

Външни препратки

редактиране

Кои са лечебните свойства на сините сливи?
Сушените сини сливи лекуват констипацията – на английски език, Nature Reviews Journal