Център на София

(пренасочване от София 1000)

Центърът на София заема площ от приблизително 5 km2 и в план наподобява геометричната форма на неправилен кръг. Съвременният център е развит на мястото на античния град Сердика, останките от който днес се намират основно в северозападната част на София център.

Център на София
— квартал —
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Област Област София
Община Столична община
Част от София

ИсторияРедактиране

Основна статия: История на София

Предполага се, че най-ранното заселено място в София, и оттам развитието на антична Сердика, е било около все още функциониращия Софийски минерален извор.

Средновековна София се е развивала основно в северозападната част на модерния център.

След Освобождението градът е развит и на югоизток. Тогава административния център на столицата е изместен на днешното му място, около Народното събрание. Същевременно с развитието на града, са унищожени и продължават да се унищожават множеството от нейните древни паметници и духовни бисери. Процесът на унищожение на историческите паметници се започва от кмета Димитър Петков [1] и продължава до днес.

РазположениеРедактиране

Историческият център на София, или “Стара София”, обхваща територията, заключена в рамките на булевардите Сливница, Васил Левски, Патриарх Евтимий, Христо Ботев – с други думи, територията на града от времето на обявяването на София за столица на България през 1879 година. [2]

Днес, за “Идеален център” се приема градската зона планирана и строена приблизително от Освобождението през 1878 година до към 1915 година, без да считаме новоприсъединилите се села, като Подуяне. Това е територията заобиколена от бул. Мария-Луиза и около източната част на ул. Козлодуй на север, бул.Васил Левски и бул. Янко Сакъзов (или бул. Данаил Николаев) на североизток, около бул. Евлоги и Христо Георгиеви на югоизток, бул. Пенчо Славейков, ул. Дамян Груев (успоредна на бул. Ген. Тотлебен) и бул. Скобелев на юг, около бул. Александър Стамболийски и бул. Инж. Иван Иванов (или бул. Константин Величков) на запад, и бул. Сливница и ул. Опълченска на северозапад. Поради различни интерпретации на понятието „Центъра“, посочените граници не са единствените, които се признават за такива. Основни точки и забележителности по тази периферия са Орлов мост, Борисова градина, Национален стадион „Васил Левски“, НДК, Александровска болница, Петте кьошета, Руски паметник, пл. Македония, пл. Възраждане, Женски пазар, Централна гара София, Лъвов мост, пл. Сточна гара, Паметник на Васил Левски, парк Заимов и Военна академия.

Като част от така наречения “Широк център”, могат да бъдат приети някои съседни квартали и жилищни комплекси, в които към днешна дата има платена зона за паркиране, като Лозенец (най-вече Долен Лозенец), Иван Вазов, Крива река, Зона Б-5 (особено Зона Б-5-3, понякога и Зона Б-18, Зона Б-19), Банишора (част от него е Център), Оборище (около ул. Оборище), Яворов (около ул. Цар Иван Асен II), вече бившия квартал Владимир Заимов и други. Кв. Докторски паметник и съседния на него кв. Оборище попадат, според различни интерпретации, или в Идеалния център или в Широкия център на София.

Центърът на София е пъзел от разместени отделни по-малки зони с перпендикулярни улици, съчетани с разположена под формата на паяжина система от булеварди (с изключение на северозападната му част), така че булевардите или сочат към централната точка (Св. Неделя) или я заобикалят в концентрични кръгообразни посоки, представлявайки вътрешни околовръстни, окръжни шосета. Много от булевардите ограждащи днешния център са носили името Окръжно (Околовръстен) шосе (път), като бул. Пенчо Славейков и бул. Константин Величков.

Географският център на този район е катедралния храм Св. Неделя, от която тръгват в различни посоки три основни булеварда – Витоша на юг, Мария Луиза на север и Ал. Стамболийски на запад. В непосредствена близост до Св. Неделя е пл. Независимост, на който се намират Партийния дом, Министерски съвет и Президентството. През този площад минават другите три основни софийски артерии – булевардите Цар Освободител на югоизток (по него са и основната част от т.нар. жълти павета), Ал. Дондуков на североизток и Тодор Александров на запад.

В централната част на София могат да се намерят също Народното събрание, храм паметник Св. Ал. Невски, Софийската джамия, Софийска синагога, Софийския университет, Националната библиотека, Национална художествена галерия в сградата на Царския дворец, както и Софийската баня, разположена до централния минералния извор около който се предполага, че е била основана антична София. В центъра могат да се видят голям брой антични сгради и съоръжения, и останки от такива, като например ротондата Свети Георги (IV век), базиликата Света София (IV-VI век), Софийски римски амфитеатър (II-III век), и множество други останки от Сердика, като източната и западната порти на древната крепост (II-VI век).

ИмеРедактиране

Модерният център на София си няма официално име, като най-често е описван като „София – централна градска част“ или някое подобно словосъчетание. До средата на 20 век обаче различните махали в града са си имали имена, които след Oсвобождението, а и също след идването на социализма, постепенно са започнали да изчезват. Сред тези махали (някои от които се препокриват със съседни квартали) са [3]

ИзточнициРедактиране

  1. Загубените софийски храмове
  2. [1]
  3. София преди 50 години Георги Каназирски-Верин. 1947. Chitanka.info Посетена на 29 май 2012.

Външни препраткиРедактиране

  • UlpiaSerdica.com – Интерактивна карта на древна Сердика