Списък на опери

А · Б · В · Г · Д · Е · Ж · З · И · Й · К · Л · М · Н · О · П · Р · С · Т · У · Ф · Х · Ц · Ч · Ш · Щ · Ъ · Ю · Я

• „8:30 часът“ – Джордж Гершуин (1918)
• „135-а улица“ – Джордж Гершуин (1923)

А

• „Абарис“ – Жан-Филип Рамо (1760)
• „Абу Хасан“ – Карл Мария фон Вебер (1811)
• „Агрипина“ – Георг Фридрих Хендел (1710)
• „Аделаид Бургундска“ – Джоакино Росини
• „Аделия“ – Гаетано Доницети (1841)
• „Аделсон и Салвини“ – Винченцо Белини (1825)
• „Адина, или багдадският халиф“ – Джоакино Росини
• „Адис и Галатея“ – Жан-Батист Люли (1686)
• „Адмет“ – Георг Фридрих Хендел (1727)
• „Адмирали или загубеният процес“ – Джакомо Майербер и абат Фоглер (1811)
• „Адонис“ – Клаудио Монтеверди
• „Адриано в Сирия“ – Луиджи Керубини (1782)
• „Аида“ – Джузепе Верди (1871)
• „Ако бях цар“ – Адолф Адам (1852)
• „Алаар от Гранада“ – Гаетано Доницети (1826)
• „Албена“ – Парашкев Хаджиев (1962)
• „Алберт Херинг“ – Бенджамин Бритън (1947)
• „Алеко“ – Сергей Рахманинов (1892)
• „Александър“ – Георг Фридрих Хендел (1726)
• „Александър в Индия“ – Николо Пичини (1758)
• „Александър в Индия“ – Доменико Чимароза (1781)
• „Александър в Индия“ – Луиджи Керубини (1784)
• „Александър в Индия“ – Франческо Бианки (1785)
• „Алесандро Страдела“ – Фридрих Флотов (1844)
• „Алимелек, или двамата халифи“ – Джакомо Майербер (1813)
• „Алзира“ – Николо Дзингарели (1794)
• „Алзира“ – Франческо Бианки (1801)
• „Алзира“ – Джузепе Верди (1845)
• „Али Баба и 40-те разбойници“ – Луиджи Керубини (1795)
• „Алина“ – Гаетано Доницети (1829)
• „Али паша Янински“ (Французи в Албания) – Густав Алберт Лорцинг (1824)
• „Алмира“ (Превратностите на съдбата) – Георг Фридрих Хендел (1705)
• „Алонсо и Кора“ – Франческо Бианки (1786)
• „Алонсо и Кора“ – Йохан Симон Майер (1803)
• „Алсина“ – Николо Дзингарели (1785)
• „Алфред“ – Антонин Дворжак (1870)
• „Алцек“ – маестро Георги Атанасов (1930)
• „Алцеста“ – Жан-Батист Люли (1674)
• „Алцеста“ – Кристоф Глук (1776)
• „Алцина“ – Георг Фридрих Хендел (1735)
• „Амадис“ – Жан-Батист Люли (1684)
• „Амадис“ – Георг Фридрих Хендел (1715)
• „Амадис“ – Жул Масне
• „Амблето“ – Доменико Скарлати (1715)
• „Амика“ – Пиетро Маскани (1905)
• „Анакреон“ (Любовта на беглянката) – Луиджи Керубини (1803)
• „Аналинда“ – Алесандро Скарлати (1695)
• „Ан Болейн“ – Гаетано Доницети (1830)
• „Анджело“ – Цезар Кюи (1875)
• „Анибал в Торино“ – Николо Дзингарели (1792)
• „Андреас Хофер“ – Густав Алберт Лорцинг (1832)
• „Андромеда“ – Николо Дзингарели (1796)
• „Анонимното писмо“ – Гаетано Доницети (1822)
• „Антигона“ – Кристоф Глук (1756)
• „Антигона“ – Николо Дзингарели (1790)
• „Антигона“ – Франческо Бианки (1802)
• „Антигона 43“ – Любомир Пипков (1961)
• „Антигоно“ – Николо Дзингарели (1785)
• „Антонио Фоскарини“ – Микеле Пучини
• „Апис“ – Лео Делиб (1865)
• „Аполон и Хиацинта“ – Волфганг Амадеус Моцарт (1767)
• „Аптекарят“ – Йозеф Хайдн
• „Арабела“ – Рихард Щраус (1932)
• „Ариадна“ – Клаудио Монтеверди (1608)
• „Ариадна“ – Георг Фридрих Хендел (1734)
• „Ариадна в Наксос“ – Рихард Щраус (1916)
• „Ариана“ – Жул Масне (1906)
• „Ариоданте“ – Георг Фридрих Хендел (1735)
• „Арлекин“ – Феручо Бузони (1916)
• „Армида“ – Жан-Батист Люли (1686)
• „Армида“ – Антонио Салиери (1771)
• „Армида“ – Кристоф Глук (1777)
• „Армида“ – Йозеф Хайдн (1783)
• „Армида – Николо Дзингарели (1786)
• „Армида“ – Франческо Бианки (1802)
• „Армида“ – Джоакино Росини
• „Армида“ – Антонин Дворжак (1903)
• „Арминий“ – Георг Фридрих Хендел (1737)
• „Арминио“ – Франческо Бианки (1790)
• „Аролдо“ (преработка на „Стифелио“) – Джузепе Верди (1857)
• „Арсакс“ – Кристоф Глук (1743)
• „Артаксеркс“ – Доменико Чимароза (1785)
• „Артаксеркс“ – Николо Дзингарели (1789)
• „Артамена“ – Кристоф Глук (1746)
• „Артемизия“ – Доменико Чимароза (1801, недовършена)
• „Артемизия, царица на Кария“ – Доменико Чимароза (1798)
• „Артаксеркс“ – Кристоф Глук (1741)
• „Асканио“ – Камий Сен-Санс (1890)
• „Асмодей“ („Новият куц дявол“) – Йозеф Хайдн (1751)
• „Астрологът“ – Франческо Бианки (1782)
• „Аталанта“ – Георг Фридрих Хендел (1735)
• „Аталанта“ – Николо Дзингарели (1792)
• „Атила“ – Джузепе Верди (1846)
• „Атилио Реголо“ – Доменико Чимароза (1797)
• „Атис“ – Жан-Батист Люли (1676)
• „Атис“ – Николо Пичини (1780)
• „Аурелиано в Палмира“ – Джоакино Росини
• „Африканката“ – Джакомо Майербер (1842)
• „Ахил в Скирос“ – Джовани Паизиело (1774)
• „Ахил и Скирос“ – Луиджи Керубини (1804)
• „Ахил при обсадата на Троя“ – Доменико Чимароза (1797)
• „Ахо в затруднение“ – Гаетано Доницети (1824)
• „Ацис“ – Йозеф Хайдн (1762)

Б

• „Бакхус“ – Жул Масне (1910)
• „Балдовино“ – Николо Дзингарели (1811)
• „Балкис – савската царица“ – Оторино Респиги
• „Бал с маски“ – Джузепе Верди (1859)
• „Бастиен и Бастиена“ – Волфганг Амадеус Моцарт (1768)
• „Беата“ – Станислав Монюшко (1870)
• „Беатриче и Бенедикт“ – Ектор Берлиоз (1862)
• „Беатриче от Тенда“ – Винченцо Белини (1833)
• „Бедата на сърцата“ – Доменико Чимароза (1792)
• „Безочливият щастливец“ – Доменико Чимароза (1797)
• „Безродният зет“ (преработка на „Фрол Скобеев“) – Тихон Хренников (1967)
• „Белиарио“ – Гаетано Доницети (1836)
• „Белорофон“ – Жан-Батист Люли
• „Белфагор“ – Оторино Респиги (1923)
• „Бенвенуто Челини“ – Ектор Берлиоз (1837)
• „Беренис, кралицата на Армения“ – Николо Дзингарели (1811)
• „Берениче“ – Георг Фридрих Хендел (1737)
• „Берениче, царицата на Египет“ – Доменико Скарлати (1718)
• „Берлинската гризетка“ – Густав Алберт Лорцинг
• „Бесният от остров Сан Доминго“ – Гаетано Доницети (1833)
• „Бетли“ – Станислав Монюшко (1852)
• „Беше и ще бъде“ – Винченцо Белини (1834)
• „Бианка и Фалеро“ – Джоакино Росини
• „Бианка и Фернандо“ – Винченцо Белини (1825)
• „Били Бъд“ – Бенджамин Бритън (1951)
• „Бланш от Прованс“ – Луиджи Керубини (1821)
• „Биондолина“ – Доменико Чимароза (1781)
• „Битият любовник от жените“ – Доменико Чимароза (1781)
• „Битката при Леняно“ – Джузепе Верди (1849)
• „Бланик“ – Зденек Фибих (1877)
• „Блудният син“ (телевизионна опера) – Бенджамин Бритън (1968)
• „Болярката Вера Шелога“ – Николай Римски-Корсаков (1898)
• „Борис Годунов“ – Модест Мусоргски (1869)(преработка – 1872)
• „Борислав“ – маестро Георги Атанасов (1911)
• „Бохеми“ – Джакомо Пучини (1896)
• „Бохеми (Животът в Латинския квартал)“ – Руджеро Леонкавало (1897)
• „Боянският майстор“ – Константин Илиев
• „Бракониерът“ – Густав Алберт Лорцинг (1842)
• „Бранденбургци в Чехия“ – Бедржих Сметана (1863)
• „Брачен договор“ – Доменико Чимароза (1780)
• „Брачната полица“ – Джоакино Росини
• „Буковин“ – Зденек Фибих (1871)
• „Буря“ – Хенри Пърсел (1695)
• „Буря“ – Зденек Фибих (1894)

В

• „Валкирия“ („Валкюра“) (втора част от „Пръстенът на нибелунгите“) – Рихард Вагнер (1856)
• „Ванда“ – Антонин Дворжак (1875)
• „Варвари“ – Камий Сен-Санс (1901)
• „В бурята“ – Тихон Хренников (1939)
• „В долината“ – Ойген д'Албер (1903)
• „Великден“ – Гаетано Доницети (1823)
• „Великият адмирал“ – Густав Алберт Лорцинг (1847)
• „Великодушните неприятели“ – Доменико Чимароза (1796)
• „Венера и Адонис“ – Франческо Бианки (1781)
• „Венециански карнавал“ – Амброаз Тома (1857)
• „Венециански панаир“ – Антонио Салиери (1780)
• „Верният пастир“ – Георг Фридрих Хендел (1712)
• „Вертер“ – Жул Масне (1886)
• „Веселата митология“ („Любовта на Даная“) – Рихард Щраус (1940)
• „Веселите уиндзорки“ – Ото Николай (1849)
• „Вестник“ – Джоакино Росини
• „Вилиси“ – Джакомо Пучини (1884)
• „Вилхелм Тел“ – Джоакино Росини
• „Виола“ (незавършена) – Бедржих Сметана (1884)
• „Владимир“ – Доменико Чимароза (1787)
• „Влюбената балерина“ – Доменико Чимароза (1782)
• „Влюбеният монах“ – Джовани Батиста Перголези (1732)
• „В нощта на приятелството“ – Николо Дзингарели (1802)
• „В огъня“ (Под Москва) – Дмитрий Кабалевски (1942)
• „Водовоз“ – Луиджи Керубини (1800)
• „Войвода“ – Пьотър Чайковски (1868)
• „Война и мир“ – Сергей Прокофиев (1941) (преработка – 1952)
• „Възвръщането на Отавия на трона“ – Доменико Скарлати (1703)
• „Възнаградената вярност“ – Йозеф Хайдн (1780)
• „Вълшебната флейта“ – Волфганг Амадеус Моцарт (1791)
• „Вълшебният стрелец“ – Карл Мария фон Вебер (1820)
• „Вълшебното дърво“ – Кристоф Глук (1759)
• „Външността лъже“ – Доменико Чимароза (1784)
• „Въртенето на винта“ – Бенджамин Бритън (1954)
• „Вярващият“ – Доменико Чимароза (1786)
• „Verbum nobile“ („Честна дума“) – Станислав Монюшко (1860)

Г

• „Габриела от Верджи“ – Гаетано Доницети (1826)
• „Гай Марий“ – Франческо Бианки (1784)
• „Галантни Индии“ (опера-балет) – Жан-Филип Рамо (1735)
• „Гатиома“ – Оторино Респиги (1931)
• „Геновева“ – Роберт Шуман (1848)
• „Геновева, патронката на Париж“ (недовършена) – Жорж Бизе
• „Гергана“ – маестро Георги Атанасов (1917)
• „Гизела“ (незавършена) – Цезар Франк (1890)
• „Глориана“ – Бенджамин Бритън (1953)
• „Годеж в манастира“ – Сергей Прокофиев (1940)
• „Голямо кралско дивертименто“ – Жан-Батист Люли
• „Гордият пленник“ – Джовани Батиста Перголези (1733)
• „Горюша“ – Антон Рубинщайн (1888)
• „Господин дьо Пурсоняк“ – Жан-Батист Люли (1669)
• „Госпожица Фифи“ – Цезар Кюи (1903)
• „Гофредо Мамели“ – Руджеро Леонкавало (1916)
• „Град без огън“ – Рихард Щраус (1901)
• „Градинска беседка“ – Амброаз Тома (1853)
• „Графиня“ – Станислав Монюшко (1859)
• „Граф Ори“ – Джоакино Росини
• „Графът на Салданя“ – Николо Дзингарели (1794)
• „Гризела“ – Алесандро Скарлати (1721)
• „Гулда“ – Цезар Франк (1885)
• „Гунтрам“ – Рихард Щраус (1893)
• „Гуслата на емира“ – Жорж Бизе (1857)
• „Гълъбицата“ – Шарл Гуно (1860)

Д

• „Далибор“ – Бедржих Сметана (1867)
• „Дама пика“ – Пьотър Чайковски (1890)
• „Данаиди“ – Антонио Салиери (1784)
• „Дарданус“ – Жан-Филип Рамо (1739)
• „Дафна“ – Рихард Щраус (1937)
• „Двамата барони от Рока“ – Доменико Чимароза (1783)
• „Двамата ловци“ – Густав Алберт Лорцинг (1835)
• „Двамата предполагаеми графове“ –Доменико Чимароза (1784)
• „Двамата племенници“ – Феликс Менделсон Бартолди (1819)
• „Двамата Фоскари“ – Джузепе Верди (1844)
• „Двете вдовици“ – Бедржих Сметана (1874)
• „Двойната сватба“ – Хенри Пърсел
• „Двойната стълба“ – Амброаз Тома (1838)
• „Дева Мария на слънце“ – Доменико Чимароза (1788)
• „Девойката в кулата“ – Ян Сибелиус (1896)
• „Девойката от езерото“ – Джоакино Росини
• „Делото Макропулос“ – Леош Яначек (1925)
• „Деидамия“ – Георг Фридрих Хендел (1741)
• „Деметрио“ („Клеонис“) – Кристоф Глук (1742)
• „Деметрио“ – Джовани Паизиело (1765)
• „Деметрио“ – Франческо Бианки (1774)
• „Деметрио“ – Луиджи Керубини (1784)
• „Деметрио и Полибио“ – Джоакино Росини
• „Демон“ – Антон Рубинщайн (1871)
• „Демофон“ – Луиджи Керубини (1788)
• „Демофонте“ – Кристоф Глук (1742)
• „Денят на Замора“ – Шарл Гуно (1881)
• „Денят на мира“ – Рихард Щраус (1936)
• „Детето и чудесата“ (опера-балет) – Морис Равел (1920)
• „Децата на степта“ – Антон Рубинщайн (1860)
• „Джамиле“ – Жорж Бизе (1871)
• „Джанбатиста Катани“ – Микеле Пучини
• „Джани от Париж“ – Гаетано Доницети (1831)
• „Джани Скики“ (трета част от триптиха „Мантията“) – Джакомо Пучини (1918)
• „Джанина и Бернардоне“ – Доменико Чимароза (1781)
• „Джема от Верджи“ – Гаетано Доницети (1834)
• „Джиунто Бруно“ –Доменико Чимароза (1783)
• „Джокондата“ – Амилкаре Понкиели (1876)
• „Джулио Сабино“ – Франческо Бианки (1772)
• „Дзадза“ – Руджеро Леонкавало (1900)
• „Дивият ловец“ – Густав Алберт Лорцинг (1844)
• „Дидона“ – Николо Пичини (1783)
• „Дидона и Еней“ (по Хенри Пърсел) – Бенджамин Бритън
• „Дидона и Еней“ – Хенри Пърсел (1685)
• „Димитрий“ – Антонин Дворжак (1882)
• „Динора, или празник в Плоермел“ – Джакомо Майербер (1859)
• „Диоклециан“ – Хенри Пърсел
• „Директорът на театъра“ – Волфганг Амадеус Моцарт (1786)
• „Длъжността на първата заповед“ (опера-оратория) – Волфганг Амадеус Моцарт, Йозеф Хайдн и Аделгасер (1767)
• „Добрата дъщеря“ – Николо Пичини (1760)
• „Доктор Фауст“ (заключителната сцена завършена от Филип Ярнах) – Феручо Бузони (1925)
• „Дон Жуан“ – Волфганг Амадеус Моцарт (1787)
• „Дон Карлос“ – Джузепе Верди (1867)
• „Дон Карлос“ (нова редакция) – Джузепе Верди (1884)
• „Дон Кихот“ – Джовани Паизиело (1769)
• „Дон Кихот“ – Жул Масне (1910)
• „Дон Паскуале“ – Гаетано Доницети (1843)
• „Дон Прокопио“ – Жорж Бизе (1859)
• „Дон Себастиян“ –Гаетано Доницети (1843)
• „Дон Цезар Базански“ – Жул Масне (1872)
• „Дук д'Алба“ – Гаетано Доницети
• „Дукесата от Гюиз“ – Фридрих Флотов (1834)
• „Дърводелецът“ – Доменико Чимароза (1781)
• „Дърводелецът от Ливония, или Петър Велики“ – Гаетано Доницети (1819)
• „Дъщерята на полка“ –Гаетано Доницети (1840)
• „Дяволската стена“ – Бедржих Сметана (1882)
• „Дяволът вилнее“ – Кристоф Глук (1759)
• „Дяволът и Кача“ – Антонин Дворжак (1889)

Е

• „Евгений Онегин“ – Пьотър Чайковски (1878)
• „Еврианта“ – Карл Мария фон Вебер (1823)
• „Египетската Елена“ – Рихард Щраус (1927)
• „Едгар“ – Джакомо Пучини (1889)
• „Едип“ – Джордже Енеску (1932)
• „Едип в Колон“ – Николо Дзингарели (1802)
• „Едип цар“ – Руджеро Леонкавало (1920)
• „Едип цар“ (опера-оратория) – Игор Стравински (1927)
• „Едуард и Кристина“ – Джоакино Росини
• „Езуле от Рим“ – Гаетано Доницети (1828)
• „Екстравагантният англичанин“ – Франческо Бианки (1785)
• „Елвира“ –Гаетано Доницети (1826)
• „Електра“ – Рихард Щраус (1909)
• „Елена“ – Камий Сен-Санс (1904)
• „Елиза“ („Пътешествие на ледника Сен Бернар“) – Луиджи Керубини (1794)
• „Елизабет в замъка Кенилуърт“ – Гаетано Доницети (1830)
• „Елизабет, кралица английска“ – Джоакино Росини
• „Ема“ („Затворничката“) – Луиджи Керубини (1799)
• „Ема ди Ресбурго“ – Джакомо Майербер (1819)
• „Емили от Ливърпул“ – Гаетано Доницети (1824)
• „Енрико II“ – Ото Николай (1839)
• „Енрико, граф Бургундски“ –Гаетано Доницети (1818)
• „Енцо“ – Оторино Респиги (1905)
• „Епикур“ – Луиджи Керубини (1800)
• „Ераклея“ – Алесандро Скарлати (1700)
• „Ермиона“ – Джоакино Росини
• „Ернани“ – Джузепе Верди (1844)
• „Есклармонда“ – Жул Масне (1889)
• „Есмералда“ – Александър Даргомижки (1841)
• „Еснафът дворянин“ – Жан-Батист Люли (1670)
• „Етиен Марсел“ – Камий Сен-Санс (1879)
• „Ехо и Нарцис“ – Кристоф Глук (1779)
• „Ецио“ – Георг Фридрих Хендел (1732)
• Ецио – Кристоф Глук (1750)

Ж

• „Жакерия“ (завършена от А. Кокар) – Едуард Лало
• „Жана д'Арк“ – Джузепе Верди (1845)
• „Жан дьо Нивел“ – Лео Делиб (1880)
• „Жената без сянка“ – Рихард Щраус (1918)
• „Жената винаги се изплъзва“ – Доменико Чимароза (1786)
• „Женитба“ (завършена от Иполитов-Иванов) – Модест Мусоргски (1868)
• „Женски хитрости“ –Доменико Чимароза (1794)
• „Женско царство“ – Веселин Стоянов (1935)
• „Живот за царя“ („Иван Сусанин“) – Михаил Глинка (1836)
• „Жил и Жиолин“ – Амброаз Тома (1874)
• „Жонгльорът от Нотър дам“ – Жул Масне (1902)
• „Жулиета и Ромео“ – Николо Дзингарели (1796)
• „Жустино“ – Доменико Скарлати (1703)
• „Жълтата принцеса“ – Камий Сен-Санс (1872)
• „Жълтата шапчица“ – Станислав Монюшко (1842)

З

• „Забрана на любовта или послушницата от Палермо“ – Рихард Вагнер (1836)
• „Завещанието на дядо“ – Витеслав Новак (1925)
• „Завръщане от чужбина“ – Феликс Менделсон Бартолди (1829)
• „Завръщането на дон Каландрино“ – Доменико Чимароза (1778)
• „Завръщането на Ксеркс“ – Николо Дзингарели (1808)
• „Завръщането на Одисей“ – Клаудио Монтеверди (1641)
• „Залезът на боговете“ (четвърта част от „Пръстенът на нибелунгите“) – Рихард Вагнер (1874)
• „Замъкът на инвалидите“ – Гаетано Доницети (1826)
• „Замъкът на херцога Синята брада“ – Бела Барток
• „Зането“ – Пиетро Маскани (1895)
• „Запустялата воденица“ – маестро Георги Атанасов (1922)
• „Зараиде от Гранада“ – Гаетано Доницети (1822)
• „Заточеникът“ – Ото Николай (1841)
• „Звиковско дяволче“ – Витеслав Новак (1914)
• „Звънчето“ – Гаетано Доницети
• „Зелмира“ – Джоакино Росини
• „Земира“ – Франческо Бианки (1781)
• „Зенобия“ – Николо Пичини (1756)
• „Зигфрид“ (трета част от „Пръстенът на нибелунгите“) – Рихард Вагнер (1871)
• „Златната ябълка“ – Парашкев Хаджиев (1971)
• „Златното петле“ – Николай Римски-Корсаков (1907)
• „Знамето от Гренада“ – Луиджи Керубини (1813)
• „Зографът Захарий“ – Марин Големинов (1972)
• „Зороастър“ – Жан-Филип Рамо (1749)

И

• „Ивайло“ – Марин Големинов (1958)
• „Иван Грозни“ – Жорж Бизе (1866)
• „Иванушка глупакът“ (детска) – Цезар Кюи (1916)
• „Идалидо“ – Луиджи Керубини (1784)
• „Идеал“ – Станислав Монюшко (1840)
• „Идоменей – цар критски“ – Волфганг Амадеус Моцарт (1781)
• „Изабо“ – Пиетро Маскани (1912)
• „Избор на годеница“ – Феручо Бузони (1912)
• „Известната Семирамида“ – Джакомо Майербер (1819)
• „Изгнаникът от Гренада“ – Джакомо Майербер (1822)
• „Изида“ – Жан-Батист Люли (1677)
• „Изкуство против изкуството“ – Доменико Чимароза (1800)
• „Излъганата невярност“ – Йозеф Хайдн (1773)
• „Излъганият щастливец“ – Гаетано Доницети (1823)
• „Измамената суета“ – Доменико Чимароза (1784)
• „Измаменият кадия“ – Кристоф Глук (1761)
• „Из мъртвия дом“ – Леош Яначек (1928)
• „Изоставената Армида“ – Луиджи Керубини (1782)
• „Имало едно време“ – Парашкев Хаджиев (1957)
• „Именео“ – Георг Фридрих Хендел (1740)
• „Импресариото в затруднение“ – Доменико Чимароза (1786)
• „Индже“ – Боян Икономов
• „Инес де Кастро“ – Франческо Бианки (1794)
• Инес де Кастро – Николо Дзингарели (1798)
• „Индра“ – Фридрих Флотов (1852)
• „Интермецо“ – Рихард Щраус (1923)
• „Иполит и Ариция“ – Жан-Филип Рамо (1733)
• „Иполито“ – Кристоф Глук (1754)
• „Ирена“ – Доменико Скарлати (1704)
• „Ирис“ – Пиетро Маскани (1898)
• „Иродиада“ – Жул Масне (1881)
• „Исипиле“ – Кристоф Глук (1752)
• „Испански час“ – Морис Равел (1907)
• „Истинските приятели републиканците“ – Николо Дзингарели (1798)
• „Истинско постоянство“ – Йозеф Хайдн (1776)
• „Италианката в Алжир“ – Джоакино Росини
• „Италианката в Лондон“ – Доменико Чимароза (1779)
• Италианката в Лондон (недовършена) – Луиджи Керубини
• „Ифигения в Авлида“ – Доменико Скарлати (1713)
• Ифигения в Авлида – Кристоф Глук (1774)
• Ифигения в Авлида – Николо Дзингарели (1787)
• Ифигения в Авлида – Луиджи Керубини (1788)
• „Ифигения н Таврида“ – Доменико Скарлати (1713)
• Ифигения н Таврида – Кристоф Глук (1779)
• „Ифигения в Таврида“ – Николо Пичини (1781)

Й

• „Йенуфа“ – Леош Яначек (1903)
• „Йерусалим“ (преработка на „Ломбардци“) – Джузепе Верди (1847)
• „Йоланта“ – Пьотър Чайковски (1891)

К

• „Кавалерът на розата“ – Рихард Щраус (1910)
• „Кавказки пленник“ – Цезар Кюи (1858)
• „Кадията“ – Амброаз Тома (1849)
• „Казанова“ – Густав Алберт Лорцинг (1841)
• „Каирската гъска“ (недовършена) – Волфганг Амадеус Моцарт
• „Гай Марий“ – Доменико Чимароза (1781)
• „Калто“ – Франческо Бианки (1788)
• „Каменният гост“ (довършена от Кюи и Римски-Корсаков) – Александър Даргомижки (1869)
• „Капелмайсторът“ – Доменико Чимароза (1800)
• „Капитанската дъщеря“ – Цезар Кюи (1907)
• „Капричио“ – Рихард Щраус (1941)
• „Капулети и Монтеки“ – Винченцо Белини (1830)
• „Карл – немски цар“ – Алесандро Скарлати (1716)
• „Карл Смели“ – Артур Онегер (1943)
• „Карлщайн“ – Витеслав Новак (1916)
• „Карманьола“ („Французите обичат да се шегуват“) – Станислав Монюшко (1841)
• „Кармен“ – Жорж Бизе (1875)
• „Кармос и Хермио“ – Жан-Батист Люли
• „Картоиграчът“ – Луиджи Керубини (1777)
• Картоиграчът – Сергей Прокофиев (1916)
• „Касия“ (завършена от Жул Масне) – Лео Делиб (1893)
• „Кастор и Полукс“ – Жан-Филип Рамо (1737)
• „Кастор и Полукс“ – Франческо Бианки (1779)
• „Катерина Корнаро“ – Гаетано Доницети (1844)
• „Катя Кабанова“ – Леош Яначек (1921)
• „Кашчей Безсмъртни“ – Николай Римски-Корсаков (1902)
• „Квинт Фабий“ – Луиджи Керубини (1780)
• Квинт Фабий – Николо Дзингарели (1794)
• „Кир“ – Алесандро Скарлати
• „Кир“ („Сирое“) – Георг Фридрих Хендел (1728)
• „Кир във Вавилония“ – Джоакино Росини
• „Китайският идол“ – Джовани Паизиело (1764)
• „Китайският герой“ – Доменико Чимароза (1782)
• „Китайският сирак“ – Франческо Бианки (1787)
• „Китайци“ – Кристоф Глук (1754)
• „Китайци в Италия“ –Франческо Бианки (1793)
• „Клеарк и Неграпонте“ – Алесандро Скарлати (1686)
• „Клеопатра“ – Доменико Чимароза (1790)
• „Клеопатра“ – Жул Масне
• „Клетвата на Йефта“ – Джакомо Майербер (1812)
• „Клитемнестра“ – Николо Дзингарели (1800)
• „Кметът на Саардам“ – Гаетано Доницети (1828)
• „Книгата на съдбата“ – Франческо Бианки (1806)
• „Княз Игор“ (довършена от Николай Римски-Корсаков и Александър Глазунов) – Александър Бородин
• „Ковачът на оръжия“ – Густав Алберт Лорцинг (1846)
• „Който се облича за другите, бързо се съблича“ – Доменико Чимароза (1783)
• „Кола Брюнон“ – Дмитрий Кабалевски (1937)
• „Коледна вечер“ – Густав Алберт Лорцинг (1832)
• „Коминочистачът“ – Антонио Салиери
• „Конвито“ – Доменико Чимароза (1782)
• „Конгресът на царете“ – Луиджи Керубини (1794)
• „Копринената стълба“ – Джоакино Росини
• „Корабокрушението на Медуза“ – Фридрих Флотов (1839)
• „Коронацията на Попея“ – Клаудио Монтеверди (1642)
• „Корсарят“ – Джузепе Верди (1848)
• „Косара“ –маестро Георги Атанасов (1924)
• „Котаракът в чизми“ (детска) – Цезар Кюи (1912)
• „Крадливата сврака“ – Джоакино Росини
• „Крал Артур“ – Хенри Пърсел (1691)
• „Крал Артур“ (незавършена трилогия) – Исак Албениц
• „Крал за един ден“ („Мнимият Станислав“) – Джузепе Верди (1840)
• „Крал и въглищар“ – Антонин Дворжак (1871)
• „Кралят на град Ис“ – Едуард Лало (1888)
• „Кралят на Лахор“ – Жул Масне (1877)
• „Кралят пастир|“ – Кристоф Глук (1756)
• „Кралят пастир|“ – Волфганг Амадеус Моцарт (1775)
• „Кратък живот“ – Мануел де Файя (1913)
• „Кресчендо“ – Луиджи Керубини (1810)
• „Кръстоносец в Египет“ – Джакомо Майербер (1824)
• „Ксеркс“ – Георг Фридрих Хендел (1738)
• „Куклена игра“ – Мануел де Файя
• „Кукувицата“ – Франц Лехар (1896)
• „Куликовската битка“ (Дмитрий Донски) – Антон Рубинщайн (1850)
• „Купата на царя на Тюле“ – Жорж Бизе (1868)

Л

• „Ла Клеменза ди Тито“ – Кристоф Глук (1752)
• „Лагер в Силезия“ – Джакомо Майербер (1844)
• „Лакме“ – Лео Делиб (1883)
• „Легенда за свети Христофор“ (опера-мистерия) – Венсан д'Енди (1915)
• „Лейди Макбет от Мценска околия“ – Дмитрий Шостакович (1932) (преработена 1962 като Катерина Измайлова)
• „Лековерният“ – Доменико Чимароза (1792)
• „Лекомислената благородница“ –Доменико Чимароза (1776)
• „Лето 893“ – Парашкев Хаджиев (1972)
• „Летящият холандец“ („Морякът скитник“) – Рихард Вагнер (1841)
• „Либуша“ – Бедржих Сметана (1872)
• „Ливиета и Траколо“ – Джовани Батиста Перголези
• „Линда ди Шамуни“ – Гаетано Доницети (1842)
• „Лодоиска“ – Луиджи Керубини (1791)
• „Ловци на бисери“ – Жорж Бизе (1863)
• „Лодолета“ – Пиетро Маскани (1917)
• „Лоенгрин“ – Рихард Вагнер (1848)
• „Ломбардци“ – Джузепе Верди (1843)
• „Лорелай“ – Феликс Менделсон Бартолди (1847)
• „Лотарио“ – Георг Фридрих Хендел (1729)
• „Лотария“ – Станислав Монюшко (1840)
• „Луд гидия“ – Парашкев Хаджиев (1959)
• „Лудориите на Сталидура“ – Доменико Чимароза (1786)
• „Лудост“ – Гаетано Доницети (1818)
• „Луиза Милер“ – Джузепе Верди (1849)
• „Лукреция“ – Оторино Респиги (1937)
• „Лукреция Борджия“ – Гаетано Доницети (1833)
• „Лучинда и Армидор“ – Джовани Паизиело (1775)
• „Лучия ди Ламермур“ –Гаетано Доницети (1835)
• „Лучио Сула“ – Волфганг Амадеус Моцарт (1772)
• „Лъжливите философи“ – Джовани Паизиело (1775)
• „Любовен гняв“ – Доменико Чимароза (1776)
• „Любовен еликсир“ – Гаетано Доницети (1832)
• „Любовта е изобретателна“ –Доменико Чимароза (1793)
• „Любовта към трите портокала“ – Сергей Прокофиев (1919)
• „Любовта лекар“ – Жан-Батист Люли (1665)
• „Любовта на Диана“ – Клаудио Монтеверди
• „Любовта на художника“ – Жорж Бизе (1860)
• „Лястовичката“ – Джакомо Пучини (1917)

М

• „Мавърът“ – Игор Стравински (1922)
• „Магиите на Мерлина и Зороастро“ – Доменико Чимароза (1773)
• „Магьосникът“ – Жул Масне (1891)
• „Мадалена“ – Сергей Прокофиев (1913)
• „Мадам Бътърфлай“ – Джакомо Пучини (1904)
• „Мазепа“ – Пьотър Чайковски (1883)
• „Майка“ – Тихон Хренников (1956)
• „Майска нощ“ – Николай Римски-Корсаков (1878)
• „Майстори“ – Парашкев Хаджиев (1969)
• „Макавей“ – Антон Рубинщайн (1874)
• „Макбет“ – Джузепе Верди (1847)
• „Малвина“ – Николо Дзингарели (1829)
• „Малки виртуозни пътуващи артисти“ – Гаетано Доницети (1819)
• „Малкият Марат“ – Пиетро Маскани (1921)
• „Манастирска легенда“ – Веселин Стоянов (1930)
• „Манон“ – Жул Масне (1884)
• „Манон Леско“ – Джакомо Пучини (1893)
• „Манру“ – Игнаци Падеревски (1901)
• „Мантията“ (триптих; първа част – „Мантията“) – Джакомо Пучини (1918)
• „Маргарите Анжуйска“ – Луиджи Керубини (1790)
• „Маргарите Анжуйска“ – Джакомо Майербер (1820)
• „Марино Фалиери“ – Гаетано Доницети (1835)
• „Мария Виктория“ – Оторино Респиги (1909)
• „Мария ди Роза“ –Гаетано Доницети
• „Мария от Роан“ –Гаетано Доницети (1841)
• „Мария Падила“ – Гаетано Доницети (1841)
• „Мария Стюард“ –Гаетано Доницети (1834)
• „Марк Атило“ – Алесандро Скарлати
• „Маркиз Тулипано“ – Луиджи Керубини (1786)
• „Марта“ – Фридрих Флотов (1847)
• „Маските“ – Пиетро Маскани (1901)
• „Матео Фалконе“ – Цезар Кюи (1907)
• „Матилда ди Шабран“ – Джоакино Росини
• „Мая“ – Руджеро Леонкавало (1910)
• „Медея“ – Луиджи Керубини (1797)
• „Медичи“ –Руджеро Леонкавало (1893)
• „Мелеагър“ – Николо Дзингарели (1798)
• „Меропа“ – Франческо Бианки (1797)
• „Месенцио, цар на Етрурия“ – Луиджи Керубини (1782)
• Месенцио, цар на Етрурия – Франческо Бианки (1786)
• „Месинска невеста“ – Зденек Фибих (1883)
• „Мечтата на Цинита“ – Венсан д'Енди (1923)
• „Милосърдието на Тит“ – Кристоф Глук (1752)
• Милосърдието на Тит – Волфганг Амадеус Моцарт (1791)
• „Миньон“ – Амброаз Тома (1866)
• „Мирей“ – Шарл Гуно (1864)
• „Митридат Евпаторе“ – Алесандро Скарлати (1707)
• „Митридат, цар понтийски“ – Волфганг Амадеус Моцарт (1770)
• „Млада“ (опера-балет) – Цезар Кюи, Николай Римски-Корсаков, Модест Мусоргски, Александър Бородин, Лудвиг Минкус (1890)
• „Младостта на Фигаро“ – Руджеро Леонкавало
• „Младостта на Сид“ – Жорж Бизе
• „Мнимата Армида“ – Доменико Чимароза (1777)
• „Мнимата градинарка“ – Волфганг Амадеус Моцарт (1775)
• „Мнимата парижанка“ –Доменико Чимароза (1773)
• „Мнимата принцеса“ – Луиджи Керубини (1785)
• „Мнимите благородници“ – Доменико Чимароза (1780)
• „Мойсей“ – Антон Рубинщайн (1891)
• „Мойсей в Египет“ – Джоакино Росини
• „Момичето от златния Запад“ – Джакомо Пучини (1910)
• „Момчил“ – Любомир Пипков (1944)
• „Монако и Париж“ – Камий Сен-Санс (1911)
• „Монтесума“ – Николо Дзингарели (1781)
• „Мохамед II“ – Джоакино Росини
• „Моцарт и Салиери“ – Николай Римски-Корсаков (1897)
• „Моята баба“ – Жул Масне (1867)
• „Муций Сцевола“ – Георг Фридрих Хендел (1721)
• „Мълчаливата жена“ – Рихард Щраус (1935)

Н

• „Набуко (Навуходоносор) – Джузепе Верди (1842)
• „Наварката“ – Жул Масне (1894)
• „Наида“ – Фридрих Флотов (1865)
• „Наказанието“ – Луиджи Керубини (1799)
• „Наказаният пияница“ – Кристоф Глук (1760)
• „На море“ („Флибустиер“) – Цезар Кюи
• „Началото на един роман“ – Леош Яначек (1891)
• „Невинната грешка“ – Алесандро Скарлати (1679)
• „Невярната вярна“ – Доменико Чимароза (1779)
• „Неговата сянка“ – Фридрих Флотов (1864)
• „Немислими бракове“ –Доменико Чимароза (1784)
• „Неочаквана сватба“ – Джовани Паизиело (1775)
• „Неочаквана среща“ („Пилигрими в Мека“) – Кристоф Глук (1764)
• Неочаквана среща – Йозеф Хайдн (1775)
• „Неразумен съвет“ – Франческо Бианки (1796)
• „Нерон“ („Любов, придобита с кръв и злодейство“) – Георг Фридрих Хендел (1704)
• „Нерон“ – Антон Рубинщайн (1876)
• „Нерон“ – Пиетро Маскани (1935)
• „Никита Вершинин“ – Дмитрий Кабалевски (1954)
• „Нина“ – Джовани Паизиело (1789)
• „Новият Дон Кихот“ – Франческо Бианки (1788)
• „Норма“ – Винченцо Белини (1831)
• „Нос“ – Дмитрий Шостакович (1928)
• „Нощите на Херкулес и Хеба“ – Кристоф Глук (1747)
• „Нощта срещу Рождество“ – Николай Римски-Корсаков (1895)
• „Нюрнбергските майстори певци“ – Рихард Вагнер (1867)
• „Нямата горска девойка“ – Карл Мария фон Вебер (1800)

О

• „Оберон“ – Карл Мария фон Вебер (1826)
• „Оберто – граф ди Сан Бонифачо“ – Джузепе Верди (1839)
• „Обсадата на Кале“ – Гаетано Доницети (1836)
• „Обсадата на Коринт“ (преработка на „Мохамед II“) – Джоакино Росини
• „Обсадата на Харлем“ (преработка на „Битката при Леняно“) – Джузепе Верди (1852)
• „Обсадената Китера“ – Кристоф Глук (1759)
• „Огненият ангел“ – Сергей Прокофиев (1927)
• „Одоардо и Джилдипа“ – Ото Николай (1840)
• „Окървавената монахиня“ (незавършена) – Ектор Берлиоз (1847)
• Окървавената монахиня – Шарл Гуно (1854)
• „Олимпиада“ – Джовани Батиста Перголези (1735)
• „Олимпиада“ – Франческо Бианки (1781)
• „Олимпиада“ – Доменико Чимароза (1784)
• „Олимпиада“ (незавършена) – Луиджи Керубини
• „Олимпиада“ – Гаетано Доницети (1817)
• „Омагьосаният замък“ – Станислав Монюшко (1864)
• „Оперна репетиция“ – Густав Алберт Лорцинг
• „Оправданата невинност“ („Весталка“) – Кристоф Глук (1755)
• „Опричник“ – Пьотър Чайковски (1872)
• „Оракулът на самнитите“ – Николо Дзингарели (1792)
• „Оресте“ – Доменико Чимароза (1783)
• „Орландо“ – Доменико Скарлати (1711)
• „Орландо“ – Георг Фридрих Хендел (1733)
• „Орлеанската дева“ – Пьотър Чайковски (1879)
• „Орлето“ – Артур Онегер (1935)
• „Орфей“ – Клаудио Монтеверди (1607)
• „Орфей“ (преработка на операта на Монтеверди) – Оторино Респиги (1934)
• „Орфей и Евридика“ – Кристоф Глук (1762) (1774)
• Орфей и Евридика (Душата на философа) – Йозеф Хайдн (1791)
• „Оръженосецът на Роланд“ – Густав Алберт Лорцинг (1840)
• „Осем месеца в два часа“ – Гаетано Доницети (1827)
• „Островът на Мерлен“ – Кристоф Глук (1758)
• „Отвличане от сарая“ – Волфганг Амадеус Моцарт (1782)
• „Отвличането на сабинянките“ – Николо Дзингарели (1799)
• „Отегчителният“ – Жан-Батист Люли
• „Отело, или венецианският мавър“ – Джоакино Росини
• „Отело“ – Джузепе Верди (1886)
• „От зло към добро“ – Алесандро Скарлати (1683)
• „Откраднатата селянка“ – Джовани Паизиело
• „Отмъщение“ („Хаджи Абрек“) – Антон Рубинщайн (1852)
• „Отмъщението на Нино“ – Франческо Бианки (1790)
• „Отон“ – Георг Фридрих Хендел (1723)
• „Отчаяният Марио“ – Доменико Чимароза (1786)
• „Оуен Уингрейв“ – Бенджамин Бритън (1970)

П

• „Падането на Аркона“ – Зденек Фибих (1899)
• „Падането на гигантите“ – Кристоф Глук (1746)
• „Палячо“ – Руджеро Леонкавало (1892)
• „Пан-Войвода“ – Николай Римски-Корсаков (1903)
• „Папагал“ – Антон Рубинщайн (1884)
• „Парижанката“ – Гаетано Доницети (1833)
• „Парижки художник“ – Доменико Чимароза (1781)
• „Парии“ – Станислав Монюшко (1868)
• „Парис и Елена“ – Кристоф Глук (1770)
• „Парият“ – Гаетано Доницети (1829)
• „Парсифал“ – Рихард Вагнер (1882)
• „Партенопа“ – Георг Фридрих Хендел (1730)
• „Пелеас и Мелизанда“ – Клод Дебюси (1902)
• „Пенелопа“ – Николо Пичини (1785)
• „Пенелопа“ – Доменико Чимароза (1794)
• „Пепеляшка“ – Джоакино Росини
• „Пепеляшка“ – Жул Масне (1899)
• „Пепита Хименес“ – Исак Албениц
• „Персей“ – Жан-Батист Люли (1682)
• „Персефона“ – Игор Стравински (1933)
• „Пертската красавица“ – Жорж Бизе (1866)
• „Перукерът на управителката“ – Амброаз Тома (1849)
• „Петер Шмол и неговите съседи“ – Карл Мария фон Вебер (1802)
• „Пет милиона и нещо отгоре“ – Парашкев Хаджиев (1965)
• „Пещерата на Трофонио“ – Антонио Салиери (1785)
• „Пигмалион“ (опера-балет) – Жан-Филип Рамо (1748)
• „Пигмалион“ – Луиджи Керубини (1809)
• „Пигмалион“ – Гаетано Доницети (1816)
• „Пидзаро“ – Франческо Бианки (1788)
• „Пиер и Деметрио“ – Алесандро Скарлати (1694)
• „Пиер и Катерина“ – Фридрих Флотов (1832)
• „Пинота“ – Пиетро Маскани (1932)
• „Пиратите“ – Гаетано Доницети (1822)
• „Пиратът“ – Винченцо Белини (1827)
• „Пир по време на чума“ – Цезар Кюи (1900)
• „Пир, цар на Епир“ – Николо Дзингарели (1791)
• „Питър Граймз“ – Бенджамин Бритън (1945)
• „Пия от Птолемеите“ – Гаетано Доницети (1837)
• „Победата на честта“ – Алесандро Скарлати
• „Повест за истинския човек“ – Сергей Прокофиев (1948)
• „Полиевкт“ – Гаетано Доницети (1839)
• „Полиевкт“ – Шарл Гуно (1878)
• „Помпей“ – Алесандро Скарлати (1683)
• „По неволя брак“ – Жан-Батист Люли (1664)
• „По неволя доктор“ – Шарл Гуно (1858)
• „Порги и Бес“ – Джордж Гершуин (1935)
• „Порос“ („Александър в Индия“) – Георг Фридрих Хендел (1731)
• „Порос“ („Александър в Индия“) – Кристоф Глук (1744)
• „Портретът“ – Франческо Бианки (1787)
• „Портретът на Манон“ – Жул Масне (1894)
• „Португалската хотелиерка“ – Луиджи Керубини (1798)
• „Последният ден на Помпей“ (опера-балет) – Клаудио Монтеверди
• „Постоянна любов“ – Доменико Чимароза (1782)
• „Потопът“ – Гаетано Доницети (1830)
• „Потъналата камбана“ (недовършена) – Морис Равел
• Потъналата камбана – Оторино Респиги (1932)
• „Похищението на Лукреция“ – Бенджамин Бритън (1946)
• „Похождението на безделника“ – Игор Стравински (1951)
• „Празникът на Аполон“ – Кристоф Глук (1769)
• „Празници на любовта и на Бакхус“ – Жан-Батист Люли (1672)
• „Празниците на Хебе“ (опера-балет) – Жан-Филип Рамо (1739)
• „Предварително подписаният договор, или коя е жена ми“ – Франческо Бианки (1804)
• „Преодоляната пречка“ („Избегнатото задължение“) – Доменико Чимароза (1795)
• „Престорената робиня“ – Кристоф Глук (1758)
• „Престорената скромност“ („Мнимата простота“) – Волфганг Амадеус Моцарт (1768)
• „Признателна Европа“ – Антонио Салиери (1780)
• „Приказка за лисицата, петела, котарака и овена“ – Игор Стравински (1917)
• „Приказка за цар Салтан“ – Николай Римски-Корсаков (1900)
• „Примирението на Тантала“ – Зденек Фибих (1890)
• „Припознатата Семирамида“ – Кристоф Глук (1748)
• „Прищевките на графа“ – Доменико Чимароза (1772)
• „Приятелят Фриц“ – Пиетро Маскани (1891)
• „Пробни любовници“ –Доменико Чимароза (1786)
• „Пробният камък“ – Джоакино Росини
• „Продадена невеста“ – Бедржих Сметана (1866)
• „Прозерпина“ – Жан-Батист Люли (1680)
• „Прозерпина“ – Камий Сен-Санс (1887)
• „Пролетта пее“ – Дмитрий Кабалевски (1957)
• „Пролог“ – Кристоф Глук (1767)
• „Пропаднали заговори“ – Доменико Чимароза (1791)
• „Пророкът“ – Джакомо Майербер (1849)
• „Просешка опера“ – Бенджамин Бритън (1948)
• „Пръстенът на нибелунгите“ (тетралогия) – Рихард Вагнер
• „Психея“ (опера-балет) – Жан-Батист Люли (1678)
• „Психея“ – Амброаз Тома (1857)
• „Псковитянката“ – Николай Римски-Корсаков (1872)
• „Птолемей“ – Георг Фридрих Хендел (1728)
• „Птолемей и Александър“ – Доменико Скарлати (1711)
• „Пуритани“ – Винченцо Белини (1835)
• „Пустинният остров“ – Йозеф Хайдн (1779)
• „Първата целувка“ – Руджеро Леонкавало
• „Пътешествията на пан Броучек“ – Леош Яначек (1917)

Р

• „Радамисто“ – Георг Фридрих Хендел (1720)
• „Разбойници“ – Джузепе Верди (1847)
• „Разгневените жени“ – Николо Пичини (1754)
• „Раймонд“ – Амброаз Тома (1851)
• „Ранцау“ – Пиетро Маскани (1892)
• „Ратаят от фермата“ – Цезар Франк (1852)
• „Регина“ – Густав Алберт Лорцинг (1848)
• „Рейнско злато“ (първа част от „Пръстенът на нибелунгите“) – Рихард Вагнер (1854)
• „Реката на Кронцнепите“ – Бенджамин Бритън (1964)
• „Рено“ – Жан-Батист Люли
• „Рибарки“ – Йозеф Хайдн (1769)
• „Риголето“ – Джузепе Верди (1851)
• „Риенци“ – Рихард Вагнер (1840)
• „Рикардо и Зораида“ – Джоакино Росини
• „Рим“ – Жул Масне (1912)
• „Риналдо“ – Георг Фридрих Хендел (1711)
• „Рита“ – Гаетано Доницети
• „Рицарят Ал. Роланд“ – Йозеф Хайдн (1780)
• „Рицарят Ролан“ – Кристоф Глук
• „Рицарят Пасман“ – Йохан Щраус-син (1892)
• „Рицимер“ – Николо Дзингарели (1785)
• „Ричард I“ – Георг Фридрих Хендел (1727)
• „Ричард II“ – Хенри Пърсел
• „Роберт дяволът“ – Джакомо Майербер (1830)
• „Робинята Камоенша“ – Фридрих Флотов (1843)
• „Роб Рой“ –Фридрих Флотов (1833)
• „Рогдана“ (скицирана) – Александър Даргомижки
• „Роделинда“ – Георг Фридрих Хендел (1725)
• „Родоначалникът“ – Камий Сен-Санс (1906)
• „Родриго“ –Георг Фридрих Хендел (1707)
• Родриго – Франц Лехар (1893)
• „Розамунда от Англия“ – Гаетано Доницети (1834)
• „Розаура“ – Алесандро Скарлати (1690)
• „Ролан“ – Жан-Батист Люли (1685)
• „Роланд“ – Николо Пичини (1778)
• „Ролан от Берлин“ – Руджеро Леонкавало (1904)
• „Романтичката и черният човек“ – Гаетано Доницети (1831)
• „Романът на Елвира“ – Амброаз Тома (1855)
• „Ромео и Жулиета“ – Шарл Гуно (1867)
• „Ромилда и Констанца“ – Джакомо Майербер (1817)
• „Русалка“ – Александър Даргомижки (1855)
• „Русалка“ – Антонин Дворжак (1900)
• „Руслан и Людмила“ – Михаил Глинка (1842)
• „Рюбецал“ – Карл Мария фон Вебер (1805)

С

• „Сабинянски юли“ – Луиджи Керубини (1787)
• „Савската царица“ – Шарл Гуно (1862)
• „Садко“ (опера-балет) – Николай Римски-Корсаков (1896)
• „Сакунтала“ – Игнаци Падеревски
• „Саламбо“ (незавършена) – Модест Мусоргски (1866)
• „Саламбо“ – Веселин Стоянов (1940)
• „Салджия“ – Станислав Монюшко (1858)
• „Саломе“ – Рихард Щраус (1905)
• „Самсон“ – Жан-Филип Рамо (1732)
• „Самсон и Далила“ – Камий Сен-Санс (1877)
• „Сарацинът“ – Цезар Кюи (1898)
• „Сафо“ – Шарл Гуно (1851)
• „Сафо“ – Жул Масне (1897)
• „Сватба“ – Доменико Чимароза (1779)
• „Сватба във вила“ – Гаетано Доницети (1819)
• „Сватбата“ (унищожена) – Рихард Вагнер (1833)
• „Сватбата на Еней с Лавиния“ – Клаудио Монтеверди
• „Сватбата на Камачо“ – Феликс Менделсон Бартолди (1825)
• „Сватбата на Фигаро“ – Волфганг Амадеус Моцарт (1786)
• „Сватби на бал“ – Доменико Чимароза (1776)
• „Северната звезда“ – Джакомо Майербер (1854)
• „Севилският бръснар“ – Джовани Паизиело (1782)
• Севилският бръснар (Алмавива или напразна предпазливост) – Джоакино Росини
• „Селевк, крал на Сирия“ – Франческо Гаспарини (1705)
• Селевк, крал на Сирия – Франческо Бианки (1791)
• „Селико“ (незавършена) – Луиджи Керубини
• „Селска идилия“ – Станислав Монюшко (1843)
• „Селска чест“ – Пиетро Маскани (1890)
• „Селянинът хитрец“ – Антонин Дворжак (1877)
• „Семейството на Тарас“ – Дмитрий Кабалевски (1950)
• „Семирамида“ – Джовани Паизиело (1772)
• „Семирамида“ – Антонио Салиери
• „Семирамида“ – Джоакино Росини
• „Семирамида“ – Оторино Респиги (1910)
• „Семьон Котко“ – Сергей Прокофиев (1939)
• „Сен Мар“ – Шарл Гуно (1877)
• „Сеньор Брускино“ – Джоакино Росини
• „Сервилия“ – Николай Римски-Корсаков (1901)
• „Сестра Анджелика“ (втора част на триптиха „Мантията“) – Джакомо Пучини (1918)
• „Сестри“ – Дмитрий Кабалевски (1968)
• „Сигизмунд“ – Джоакино Росини
• „Сид“ – Амброаз Тома (1849)
• „Сид“ – Жул Масне (1885)
• „Силамиф“ – Антон Рубинщайн (1883)
• „Силата на любовта и виното“ – Карл Мария фон Вебер (1799)
• „Силата на съдбата“ – Джузепе Верди (1862) (нова редакция – 1869)
• „Силвана“ –Карл Мария фон Вебер (1810)
• „Силвано“ – Пиетро Маскани (1895)
• „Силвия“ – Доменико Скарлати (1710)
• „Симоне Боканегра“ – Джузепе Верди (1857) (нова редакция – 1881)
• „Синът на мандарина“ – Цезар Кюи (1859)
• „Сиракът“ – Джовани Паизиело (1764)
• „Сирано дьо Бержерак“ – Парашкев Хаджиев (1973)
• „Сиромахкиня“ – Емануил Манолов (1899)
• „Сицилианска вечерня“ – Джузепе Верди (1855)
• „Сицилянецът, или любовта-живописец“ – Жан-Батист Люли
• „Сказание за невидимия град Китеж и девойката Феврония“ – Николай Римски-Корсаков (1904)
• „Скъперникът“ – Франческо Бианки (1804)
• „Скъперникът-рицар“ („Алчният цар“) – Сергей Рахманинов (1904)
• „Славеят“ – Игор Стравински (1910)
• „Слугинята господарка“ – Джовани Батиста Перголези (1733)
• „Случаят прави страха“ – Джоакино Росини
• „Смешните любовници“ – Доменико Чимароза (1778)
• „Смешният дуел“ – Джовани Паизиело (1774)
• „Смутеният Парнас“ – Кристоф Глук (1765)
• „Смърт във Венеция“ – Бенджамин Бритън (1973)
• „Смъртта на Клеопатра“ – Франческо Бианки (1801)
• „Смъртта на Митридат“ – Николо Дзингарели (1797)
• „Смъртта на Хиподамия“ – Зденек Фибих (1891)
• „Смъртта на Цезар“ – Франческо Бианки (1788)
• Смъртта на Цезар – Николо Дзингарели (1790)
• „Снежанка“ – Николай Римски-Корсаков (1871)
• „Снежният богатир“ (детска) – Цезар Кюи (1906)
• „Созарм“ – Георг Фридрих Хендел (1732)
• „Сомнамбула“ – Винченцо Белини (1831)
• „Сорочински панаир“ (довършена от Цезар Кюи, преработена от В. Шебалин) – Модест Мусоргски
• „Софонисба“ – Кристоф Глук (1744)
• „Спорът на боговете“ –Кристоф Глук (1749)
• „Спящата красавица“ – Оторино Респиги (1922)
• „Сражението на Танкред и Клоринда“ – Клаудио Монтеверди (1624)
• „Сребърното звънче“ – Камий Сен-Санс (1877)
• „Сред разбойниците“ – Антон Рубинщайн (1883)
• „Старият ревнивец“ – Доменико Чимароза (1796)
• „Статира“ – Алесандро Скарлати (1690)
• „Стифелио“ – Джузепе Верди (1850)
• „Странната дама“ – Франческо Бианки (1791)
• „Странниците на любовта“ – Доменико Чимароза (1779)
• „Странно недоразумение“ – Джоакино Росини
• „Стрела от Кастилия“ – Гаетано Доницети (1832)
• „Сула“ – Георг Фридрих Хендел (1714)
• „Сцена из живота на Моцарт“ – Густав Алберт Лорцинг (1832)
• „Сципион“ –Георг Фридрих Хендел (1726)
• „Сципион Африкански“ – Франческо Бианки (1787)
• „Съдба“ – Леош Яначек (1904)
• „Сън в лятна нощ“ – Амброаз Тома (1850)
• „Сън в лятна нощ“ – Хенри Пърсел
• „Сън в лятна нощ“ – Бенджамин Бритън (1960)
• „Сънят на Сципион“ – Волфганг Амадеус Моцарт (1772)
• „Съперници“ – Доменико Чимароза (1780)
• „Съпружеско произшествие“ –Доменико Чимароза (1780)

Т

• „Таис“ – Жул Масне (1894)
• „Тайната“ – Бедржих Сметана (1878)
• „Тайните съдии“ – Ектор Берлиоз (1828)
• „Тайният брак“ – Доменико Чимароза (1792)
• „Така каза кралят“ – Лео Делиб (1873)
• „Така правят всички“ – Волфганг Амадеус Моцарт (1790)
• „Тамерлан“ – Георг Фридрих Хендел (1724)
• „Танкред“ – Джоакино Росини
• „Танхойзер и състезанието на певците във Вартбург“ – Рихард Вагнер (1845)
• „Танц“ – Кристоф Глук (1755)
• „Тарара, или добродетелта се възнаграждава“ – Франческо Бианки (1793)
• „Тараре“ – Антонио Салиери (1787)
• „Татяна“ (преработка на „Кукувицата“) – Франц Лехар (1905)
• „Твърдоглавци“ – Антонин Дворжак (1874)
• „Тезей“ – Жан-Батист Люли (1675)
• „Тезей“ – Георг Фридрих Хендел (1712)
• „Телемах“ („Островът на Цирцея“) – Кристоф Глук (1765)
• „Теодоро“ – Джовани Паизиело (1783)
• „Теодосий или силата на любовта“ – Хенри Пърсел
• „Теодосия“ – Ото Николай (1840)
• „Тереза“ – Жул Масне (1907)
• „Тетида“ – Кристоф Глук (1760)
• „Тетид в Сцир“ – Доменико Скарлати (1712)
• „Тигран“ –Кристоф Глук (1743)
• „Тигране“ – Алесандро Скарлати
• „Тимон Атински“ – Хенри Пърсел
• „Торвалдо и Дорлиска“ – Джоакино Росини
• „Торквато Тасо“ – Гаетано Доницети (1833)
• „Тоска“ – Джакомо Пучини (1899)
• „Травиата“ – Джузепе Верди (1853)
• „Тракийските любовници“ – Доменико Чимароза (1793)
• „Тримата любовници“ –Доменико Чимароза (1777)
• „Тримата Пинтос“ (незавършена) – Карл Мария фон Вебер (1821)
• „Тристан и Изолда“ – Рихард Вагнер (1859)
• „Трите благородни камъка“ – Густав Алберт Лорцинг
• „Триумф на любовта“ (опера-балет) – Жан-Батист Люли (1681)
• „Триумфът на Клелия“ – Кристоф Глук (1763)
• „Триумфът на мира“ – Франческо Бианки (1782)
• „Троянци“ – Ектор Берлиоз (1858)
• „Трубадур“ – Джузепе Верди (1853)
• „Турандот“ – Феручо Бузони (1917)
• Турандот – Джакомо Пучини (1924)
• „Турчин в Италия“ – Джоакино Росини
• „Търговецът Калашников“ – Антон Рубинщайн (1879)
• „Тържеството на Бакхус“ (опера-балет) – Александър Даргомижки (1848)

У

• „Уго, граф от Париж“ – Гаетано Доницети (1832)
• „Уилям Ратклиф“ – Цезар Кюи (1868)
• Уилям Ратклиф – Пиетро Маскани (1895)
• „Укротяване на опърничевата“ – Висарион Шебалин
• „Ундина“ – Густав Алберт Лорцинг (1845)
• „Ундина“ – Пьотър Чайковски (1869)
• „Унищоженият Йерусалим“ – Николо Дзингарели (1794)
• „Учените жени“ – Антонио Салиери (1770)

Ф

• „Фаворитката“ – Гаетано Доницети (1840)
• „Фаетон“ – Жан-Батист Люли (1683)
• „Фалстаф“ – Антонио Салиери
• „Фалстаф“ – Джузепе Верди (1886)
• „Фалшивата принцеса“ – Франческо Бианки (1784)
• „Фалшивият астролог“ – Франческо Бианки (1790)
• „Фанатикът на старите римляни“ – Доменико Чимароза (1777)
• „Фанатичен шут“ – Доменико Чимароза (1787)
• „Фаниска“ – Луиджи Керубини (1806)
• „Фантастичният ботуш“ – Оторино Респиги (1919)
• „Фанфула“ – Пиетро Маскани (1898)
• „Фарамандо“ – Георг Фридрих Хендел (1738)
• „Фауст“ – Шарл Гуно (1859)
• „Фауста“ – Гаетано Доницети (1832)
• „Феите“ – Рихард Вагнер (1834)
• „Фелдфебелът от Четвърти полк“ (Полкът и неговият син) – Густав Алберт Лорцинг (1832)
• „Фенерът“ – Витеслав Новак (1922)
• „Фераморс“ – Антон Рубинщайн (1862)
• „Фервал“ – Венсан д'Енди (1895)
• „Фиделио“ – Лудвиг ван Бетховен (1805) (преработка – 1806) (преработка – 1814)
• „Фиеско“ – Едуард Лало (1865)
• „Филемон и Бавкида“ – Шарл Гуно (1860)
• „Флавий“ – Георг Фридрих Хендел (1723)
• „Флоридант“ – Георг Фридрих Хендел (1721)
• „Фомка глупакът“ – Антон Рубинщайн (1852)
• „Франческа да Римини“ – Амброаз Тома (1889)
• „Франческа да Римини“ – Сергей Рахманинов (1904)
• „Франческа от Фоа“ – Гаетано Доницети (1831)
• „Фредегонда“ – Камий Сен-Санс (1895)
• „Френският дезертьор“ – Франческо Бианки (1785)
• „Фрина“ – Камий Сен-Санс (1893)
• „Фрол Скобеев“ – Тихон Хренников (1950)

Х

• „Хайде да играем на опера“ (детска) – Бенджамин Бритън (1949)
• „Халка“ – Станислав Монюшко (1847)(преработка – 1858)
• „Хамлет“ – Амброаз Тома (1868)
• „Ханс Закс“ – Густав Алберт Лорцинг (1840)
• „Хенрих VIII“ – Камий Сен-Санс (1883)
• „Херкулес“
• „Херкулес на кръстопът“ – Джовани Паизиело (1780)
• „Херувим“ – Жул Масне (1905)
• „Хипермнестра“ – Кристоф Глук (1744)
• „Хиподамия“ (Иподамия) – Зденек Фибих (1889)
• „Хитрата лисичка“ – Леош Яначек (1923)
• „Хитър Петър“ – Веселин Стоянов (1945)
• „Хованщина“ (довършена от Римски-Корсаков) – Модест Мусоргски (1886)
• „Хорациите и Куриациите“ – Николо Дзингарели (1795)
• „Хорациите и Куриациите“ – Доменико Чимароза (1796)
• „Храмовникът“ – Ото Николай (1840)
• „Храмът на мира“ (опера-балет) – Жан-Батист Люли (1685)
• „Хризелда“ – Жул Масне (1901)
• „Христос“ – Антон Рубинщайн (1893)
• „Хубавата воденичарка“ – Джовани Паизиело (1788)
• „Хубавата затворничка, Оливо и Паскуале“ – Гаетано Доницети (1827)
• „Хугеноти“ – Джакомо Майербер (1835)

Ц

• „Цаира“ – Винченцо Белини (1829)
• „Цар и дърводелец“ – Густав Алберт Лорцинг (1837)
• „Цар Калоян“ – Панчо Владигеров (1936)
• „Цар Мидас има магарешки уши“ – Парашкев Хаджиев (1976)
• „Цвета“ (Македонска кървава сватба) – маестро Георги Атанасов (1924)
• „Целувката“ – Бедржих Сметана (1876)
• „Цигани“ – Руджеро Леонкавало
• „Циганката“ – Гаетано Доницети (1822)

Ч

• „Чакайте ме на куковден“ – Венсан д'Енди (1882)
• „Чародейка“ – Фридрих Флотов (1878)
• „Чародейка“ – Пьотър Чайковски (1887)
• „Чатертон“ – Руджеро Леонкавало (1896)
• „Чашата на тулския крал“ – Жул Масне (1867)
• „Червената шапчица“ (детска) – Цезар Кюи (1911)
• „Черевички“ – Пьотър Чайковски (1885)
• „Честност в любовта“ – Алесандро Скарлати (1683)
• „Чудна вода“ – Станислав Монюшко (1842)
• „Чужденецът“ – Венсан д'Енди (1901)
• „Чужденката“ – Винченцо Белини (1829)

Ш

• „Шарка“ – Леош Яначек (1887)
• „Шарка“ – Зденек Фибих (1897)
• „Швейцарска хижа“ – Станислав Монюшко (1852)

Щ

• „Щастливата измама“ – Джоакино Росини

Ю

• „Юдит (опера)“ – Артур Онегер (1926)
• „Юлий Цезар“ – Георг Фридрих Хендел (1724)
• „Юлска нощ“ – Парашкев Хаджиев (1964)
• „Юстин“ – Георг Фридрих Хендел (1737)

Я

• „Якобинецът“ – Антонин Дворжак (1888) (преработка 1897)
• „Янините девет братя“ – Любомир Пипков (1932)

Библиография

„120 велики композитори“ (второ издание), София, Издателство „Музика“, 1984 г.