Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Стоян Георгиев.

Стоян (Танчето) Георгиев е български революционер, струмишки деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Стоян Георгиев
български революционер

Роден
Починал

Образование Софийски университет
Политика
Депутат
XVII ОНС   

БиографияРедактиране

Роден е в струмишкото село Дабиля в заможен род на сапунджии, жители на Струмица. Учи в родното си село и Щип. Завършва в 1892 година със седмия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[1] По-късно завършва и висше образование в Софийския университет. Връща се в Струмица и работи в току-що отвореното българско първоначално училище. Преподава в Белоградчик и на други места. Влиза във ВМОРО и от 1895 година е начело на движението в Струмишко. До края на 1895 година, заедно с обущаря Доне Лазаров от Струмица основава революционни комитети в следните села: Дабиля, Муртино, Робово, Варварица, Велюса, Нивичани, Василево, Моноспитово, Ново село, Куклиш, Костурино и Попчево.[2] През април 1898 година се прехвърля във вътрешността на Македония като войвода на чета, успешно се справя с поставените му задачи и през септември се завръща в България[3]. През 1900 година е отново в Струмица като главен учител в българското училище и ръководител на Окръжния революционен комитет. Влиза в остър конфликт с владиката Герасим Струмишки заради революционната дейност и заедно с Давид Наков е прогонен от Струмица. В отговор окръжния комитет издава смъртна присъда на митрополита[4], която остава неизпълнена.

През 1903 година е заловен и осъден на 101 години затвор след разкритията на Струмишката афера.

През 1914 година е избран за народен представител в XVII Народно събрание. Убит е на път за София.[5]

Струмишкият деец на ВМОРО Васил Драгомиров пише за Стоян Георгиев:

Той имаше благ характер, с голям и бистър ум, критикуваше лошото с цел да го предотврати. Беше безстрашен. С агитацията привличаше хората към организацията, макар че приказките му бяха за бунт и въстание. От неговите слова и шпионите ставаха негови верни последователи и здрави хора на организацията.[6]

БележкиРедактиране

  1. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 91.
  2. „Революционната борба в Гевгелийско по спомените на Илия Костадинов Докторов“, Съставител: Кирил Григоров Пърличев, „Македония прес“, София, 2004, стр.108 – 109.
  3. Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899 – 1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.22.
  4. Динев, Ангел. Илинденската епопея, т.I, София, 1946, стр.97 – 99.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 32.
  6. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 213, ISBN 9549514560