Тегетхоф (линеен кораб, 1912)
Тегетхоф (на немски: SMS Tegetthoff) е австро-унгарски линеен кораб от времето на Първата световна война. Главен кораб на едноименния проект. Създаден е за противодействие на италианските линкори в Адриатика.
| „Тегетхоф“ SMS Tegetthoff | |
 Линейният кораб „Тегетхоф“ | |
| Флаг | .svg){kind=small} Австро-Унгария |
|---|---|
| Клас и тип | Линеен кораб от типа „Тегетхоф“ |
| Производител | Stabilimento Tecnico Triestino в Триест, днес в Италия. |
| Служба | |
| Заложен | 24 септември 1910 г. |
| Спуснат на вода | 21 март 1912 г. |
| Влиза в строй | 21 юли 1913 г. |
| Изведен от експлоатация | утилизиран |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 20 013 t (стандартна); 21 595 t (пълна) |
| Дължина | 151,0 m (по КВЛ) 152,2 m (максимална) |
| Ширина | 27,3 m |
| Газене | 8,9 m |
| Броня | главен пояс: 280 mm цитадела; по краищата: 110 – 150 mm; горен пояс: 110 – 180 mm; палуба: 30 – 48 mm; траверси: 120 – 180 mm; барбети: 280 mm; кули ГК: 60 – 280 mm; каземати: 180 mm; бойна рубка: 50 – 280 mm |
| Задвижване | 4 парни турбини Parsons; 12 парни водотръбни котли Yarrow; 4 гребни винта; 27 000 к.с. (проектна) |
| Скорост | 20,4 възела (38 km/h) |
| Далечина на плаване | 4200 морски мили при 10 възела ход |
| Екипаж | 1087 души |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 4x3 305 mm; 12x1 150 mm; 18x1 66 mm |
| Торпедно въоръжение | 4x1 533 mm ТА |
| Други | до 20 мини |
| „Тегетхоф“ в Общомедия | |
Названието на кораба
редактиранеКръстен е в чест на адмирал Вилхелм фон Тегетхоф (немско изписване – Тегеттхофф, Wilhelm von Tegetthoff), австрийски адмирал от XIX век, побеждаващ италианския флот в битката при Лиса.
Други кораби със същото име
редактиране- Полярната научноизследователска ветроходно-моторна шхуна „Адмирал Тегетхоф“ (на немски: Admiral Tegetthoff)[1] (построена през 1872 г.). През 1873 г. в хода на експедицията под ръководството на Карл Вайпрехт и Юлиус фон Пайер с този съд е открита Земята на Франц Йосиф. Носът на този остров, който е видян първи, е наречен нос Тегетхоф.
- Казематният броненосец „Тегетхоф“ (построен през 1878 г.). Преименуван на „Марс“ през 1912 г.
Строителство
редактиранеНа 5 октомври 1908 г. австро-унгарският Военноморски департамент издава проектните спецификации за новия линкор към компанията „Стабилименто Текнико Триестино“ (СТТ) – основният частен доставчик на флота, а през декември същата година е обявен конкурс за най-добър проект. По това време компанията CTT е достатъчно мощно и добре организирано предприятие със собствена инженерно-техническа база. Нейния проектен отдел под ръководството на водещия специалист по военно корабостроене в страната – Вячеслав Зигфрид Попер – обединява най-добрите австрийски инженери-корабостроители.
„Тегетхоф“ е построен на стапелите на Stabilimento Tecnico Triestino в Триест, в рамките на първата и единствена австро-унгарска програма за строителство на дредноути. Корабът е заложен на 24 септември 1910 г., спуснат е на вода на 21 март 1912 г. Въвеждането в строй е на 14 юли 1913 г.
История на службата
редактиране
До началото на войната „Тегетхоф“ е включен в състава на 1-ва Морска дивизия на австро-унгарскоия флот[2].
В самото начало на Първата световна война „Тегетхоф“, заедно с корабите „Вирибус Унитис“ и „Принц Ойген“, е изпратен да окаже поддръжка в прехода към бреговете на Турция на корабите „Гьобен“ и „Бреслау“. След като немските кораби успешно избягват британските кораби, флотът е отзован[3].
През май 1915 г. „Тегетхоф“, под командването на вицеадмирал Максимилиан Ньегован, участва в бомбардировката на италианския град Анкона[4].
На 15 декември 1916 г. корабът е посетен от император Карл I.
На 12 декември 1917 г. корабът е посетен от немския кайзер Вилхелм II.
На 9 юни 1918 г., по заповед на новия командващ австрийския флот Миклош Хорти, „Тегетхоф“ и „Сент Ищван“, подсилени от разрушител и шест миноносеца, отплават от Пула. На тях им предстои да осъществят пробив на морската блокада на пролива Отранто в Адриатическо море между италианския Бриндизи и гръцкия Корфу, за да могат немските и австро-унгарските подводни лодки и кораби да могат свободно да преминават през този пролив. Тъй като се подготвя настъпателна операция на сухопътните войски в Италия, с цел да се отблъснат войските на Антантата от полуострова и да се възстанови контрола над австрийските територии, то корабите трябва да нанасят удари по фланга, за да се парализира отбранителната способност на армията на Италия, а подводните лодки да водят борба срещу надводните кораби и съдове на противника[5][6].
| „ |
В тази операция трябваше да вземе участие целия флот, тъй като бе съвършено ясно, че след 15 май 1917 г. противникът ще хвърли в боя своите броненосни крайцери макар и за това, за да може да прихване нашите сили при оттеглянето им. Аз считах, че нашият флот ще бъде способен да ги обкръжи и унищожи. |
“ |
От мемуарите на Миклош Хорти | ||
На 10 юни, около 3:15 ч. през нощта група от два италиански катера – MAS 15 (с командир Армандо Гори) и MAS 21 (с командир Джузепе Аонцо) – под командването на Луиджи Рицо засича Австро-Унгарските кораби, плаващи на юг. Набирайки скорост и преминавайки до миноносците от охраната, в 3:25 ч. MAS 15 изстрелва от дистанция около 800 метра две 450-мм торпеда по „Сент Ищван“, който в 3:30 ч. след попаденията дава крен от 10° по десния борд. Торпедата, пуснати от MAS 21 по „Тегетхоф“, не го уцелват. След атаката италианските катери се оттеглят, пускайки всичките си дълбочинни бомби под форщевена на преследващия ги миноносец №76. Предполагайки, че наоколо може да има подводни лодки, „Тегетхоф“ започва да плава на зигзаг, откривайки безуспешен огън с леката си артилерия. В 4:45 ч. „Тегетхоф“ се опитва да вземе „Сент Ищван“ на буксир, за да го отведе в залива Бругулджи. Но този опит е неуспешен, тъй като независимо от всички предприети действия корабът продължава да потъва. След това последва заповед да се изостави кораба, и няколко минути след 6:00 сутринта „Сент Ищван“ се преобръща и потъва[5]. На 22 юли 1918 г. Луиджи Рицо, за тази си победа, е удостоен със златен медал и рицарския кръст на Военния орден, а след войната катерът MAS 15 е поставен в експозицията на римския „Мусео ди Рисорджименто“, където той се намира и до днес. 10 юни се отбелязва в Италия като Празник на Военноморския флот[2][3][6].
Адмирал Хорти скоро отменя операцията, предполагайки, че тя вече не е тайна за италианците. Всички кораби получават заповед да се върнат в своите бази. Това е последната военна операция за „Тегетхоф“, и той провежда остатъка от своята служба при причала в порта на Пула. След това, според условията на Версайския мирен договор, корабът е предаден на Италия и е преместен във Венеция, където се показва като военен трофей[2][3][5][6]. По ирония на съдбата, корабът с името на адмирала попада в разпореждане на страната, която той навремето е победил.
От 1924 г. до 1925 г. корабът се разкомплектова за скрап в град Ла Специя.
Наследство
редактиране
.jpg)
- Оръдията на главния калибър са поставени за всеобщо обозрение в град Бриндизи, около паметника „Маринер“.
- Корабната камбана се съхранява до 1942 г. в италианския град Специя, а по-късно, на 22 ноември 1942 г., е предадена на немския крайцер „Принц Ойген“. През 1973 г. камбаната е официално върната на Австрия, и 23 юли 1973 г. тя е предадена от военното командване на Щирия на морското общество в Грац за съхранение.
- Една от котвите се намира при входа във Военноморския исторически музей във Венеция. Втора котва украсява входа на морското министерство в Рим от страната на Тибър. Третата котва се намира в Monumento al Marinaio d’Italia в Бриндизи.
- Докато корабът се намира в Италия, той е заснет за филма Eroi di nostri mari, който описва потопяването на „Сент Ищван“.
- През 2008 г. за гибелта на „Сент Ищван“ е заснет нов документален филм, на режисьора Мария Магдалена Колер. На немски език филмът се нарича Tod im Morgengrauen – Der Untergang der Szent István, което може да бъде преведено като Смърт на разсъмване – гибелта на „Свети Ищван“.
Източници
редактиране- ↑ Exploring Polar Frontiers: A Historical Encyclopedia – A To L and M To Z. William James Mills. 2 vol. Santa Barbara, CA: ABC CLIO, 2003. ISBN 1-57607-422-6, стр. 507
- ↑ а б в Erwin F. Sieche. Conway's All the World's Fighting Ships: 1906 – 1921. Annapolis, 1985. ISBN 978-0-85177-245-5.
- ↑ а б в Paul G. Halpern. A Naval History of World War I. Annapolis, 1995. ISBN 978-1-55750-352-7.
- ↑ Wladimir Aichelburg. Register der k. (u.) k. Kriegsschiffe: Von Abbondanza bis Zrinyi. Wien, 2002. ISBN 3-7083-0052-1.
- ↑ а б в [wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/2001_03/11.htm Гибель „Сент Иштвана“]
- ↑ а б в Anthony Sokol. The Imperial and Royal Austro-Hungarian Navy. Annapolis, 1968.
Литература
редактиране- С. Е. Виноградов. Линкоры типа „Вирибус Унитис“. Москва, 2001, 32 с.
- С. А. Балакин. ВМС Италии и Австро-Венгрии 1914 – 1918 гг. Справочник по корабельному составу. Москва, 1997, 32 с.
Външни препратки
редактиране- VIRIBUS UNITIS battleships (1912 – 1915) ((en))
- www.wunderwaffe.narod.ru ((ru))
- ship.bsu.by Архив на оригинала от 2020-07-03 в Wayback Machine. ((ru))
- Линейный корабль „Вирибус Унитис“, Австро-Венгрия, 1912 г. на сайта Бойните кораби в света ((ru))
- Броненосци и дредноути на австро-унгарския флот.
- В края на Първата световна. През ноември 1918-а е дебютът на морския спецназ[неработеща препратка], Александър Уткин, Военнопромишлен куриер, №13, 3 – 9 декември 2003 г. ((ru))
- Уроки Лиссы, С.Балакин (Статия, в т.ч. и за казематния броненосец „Тегетхоф“, който служи във флота на Австро-Унгария от 1881 г). ((ru))
- Гибелта на Сент Ищван ((ru))
- Дредноутите от типа „Тегетхоф“ ((en))
- Военноморският флот на Австро-Унгария ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно Тегетхоф (линеен кораб, 1912)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата SMS Tegetthoff (1912) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |