Уикипедия

Тиолища

селище в Гърция, Западна Македония

Тио̀лища или понякога книжовно Тихòлища (произношение в местния говор Тиòвлишча или Тиòлишча, на гръцки: Τοιχίο, Тихио, катаревуса: Τοιχίον, Тихион, до 1926 година Τειχόλιστα, Τιχόλιστα, Тихолиста[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.

Тиолища
Τοιχίο
— село —
Тиолища от пътя Сетома – Шестеово
Тиолища от пътя Сетома – Шестеово
Гърция
40.5825° с. ш. 21.3036° и. д.
Тиолища
Западна Македония
40.5825° с. ш. 21.3036° и. д.
Тиолища
Костурско
40.5825° с. ш. 21.3036° и. д.
Тиолища
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКостур
Географска областПополе
Надм. височина670 m
Население615 души (2021 г.)
ДемонимТиолишчѐни
Тиолища в Общомедия

География

редактиране

Селото отстои на 9 километра северно от демовия център Костур, в областта Пополе в най-северната част на Костурската котловина, на 670 m надморска височина[2] в южното подножие на планината Вич (Вици). На 5 километра на югозапад е село Сетома (Кефалари), на 3 на северозапад – Шестеово (Сидирохори), на 6 на север – Вишени (Висиния), а на 4 на юг Кондороби (Метаморфоси). През селото минава река Хухерища.[3]

История

редактиране

Етимология

редактиране

Според академик Иван Дуриданов името е първоначален патроним на -ишчи < -itji, който произхожда от личното име Тихол.[4]

В Османската империя

редактиране
 
Коле и Риса Пордови (Баба Пордулка), снаха им Сана Пордова и внуците им Томани и Георги от Тиолища, 1910 година
 
Икона на Света Богородица от Лъка в църквата „Успение Богородично“ в Тиолища
 
Хоро на деца бежанци в Тиолища

Според местните легенди селото е било в местността Старо Тиолища (40.36', 21.19'), но в немирните години селото се разтуря и се мести на новото място. В Тиолища се заселват и жителите на Лъка.[2] Западно от Тиолища е запазена църквата на Лъка „Свети Атанасий“ от 1858 година.

В XV век в Тихолище са отбелязани поименно 95 глави на домакинства.[5] В османските данъчни регистри от средата на XV век Тихолища е споменато с 42 глави на семейства и четирима неженени: Гин, Димитри, Брайко, Йован, Добри, Тодорос, Манко, Димитри, Алексан, Папа Яно, Козма, Владе, Йорг, Никола, Яно, Коста, Яно, Димитри, Тодор, Тришо, Алекса, Стайо, Яно, Андронико, Койо, Стайко, Згуре, Дабижив, Койо, Стайко, Згуре, Дабижив, Никола, Михос, Коста, Ралко, Димо, Томо, Михо, Стамат, Никола, Никола, Койо, Тодор, Койо и Нено, и седем вдовици Гюра, кала, Ирина, Мара, Илина, Тодора и Гюра. Общият приход за империята от селото е 3826 акчета.[6]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Тиолища (Tiolischta) е посочено като село в Костурска каза с 58 домакинства и 190 жители българи.[7] Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[8]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Тиолища (Тиолишча) има 500 жители българи християни.[9]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Тиолища е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 99 къщи.[10]

В началото на XX век по-голямата жителите на Тиолища са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тиолища има 560 българи екзархисти и 232 българи патриаршисти гъркомани и функционират българско и гръцко училище.[11]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като чисто гръцко с 500 жители.[12] Според Георги Константинов Бистрицки Тихолища преди Балканската война има 120 български къщи.[13]

На 4 април 1908 година войсково отделение претърсва селото, като е бит мухтарят.[14]

По време на Балканската война 6 души от Тиолища се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[15]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Тиолища е обозначено като българско селище.[16]

В Гърция

редактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Тиовлишча има 150 къщи славяни християни.[17] В 1927 година селото е прекръстено на Тихион. След 1919 година 4 души от Тиолища подават официално документи за емиграция в България.[12]

Традиционно селото произвежда жито, градинарски култури, овошки, а се занимава и със скотовъдство.[18]

Селото пострадва силно през Втората световна война.[2]

По време на Гръцката гражданска война 30 души загиват, 9 семейства бягат в Югославия,[2] а 80 души бягат в източноевропейските страни.[18] 57 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци.[12]

След нормализирането на положението, изведстен брой семейства се изселват отвъд океана.[18]

Прекръстени с официален указ местности в община Тиолища на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Подец[19] Νόδετς Подия Ποδιά[20] местност във Вич, СИ от Тиолища[19]
Кирово[3] Κίροβο Плати Πλάτη[20] връх във Вич (881 m), З от Тиолища и Ю от Шестеово[3][3]
Чешма[3] Τσέϊμα Петровуни Πετροβούνι[20] връх във Вич (1062 m), И над Тиолища[3]
Кусорица Κουσορίτσα Стенорема Στενόρεμα[20] река
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 443[2] 604[2] 627[2] 844[2] 801[18] 675[18] 572[18] 624[18] 710[18] 758 685 615

Личности

редактиране
 
Владимир Зографски
 
Поп Харитон Ставрев Сулев (1849 – 1924), свещеник в Тиолища до смъртта си
Родени в Тиолища
  •   Анестис Ангелис (р. 1952), гръцки политик, депутат от Нова демокрация, кмет на Костур
  •   Васил К. Темелков (1894 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина[21]
  •   архимандрит Владимир (1877 – 1963), дългогодишен игумен на Зографския манастир
  •   Димитър Мурджев, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков[22]
  •   Коста Кузев (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[23]
  •   Коста К. Темелков (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина[24]
  •   Коста Траяновски, български революционер деец на Охрана[25]
  •   Кузо Головода (? – 1903), български революционер от ВМОРО, четник при Иван Попов през Илинденското въстание, загинал на 2 октомври в сражението край Чанище.[26]
  •   Митре Христов, български революционер от ВМОРО, четник на Кузо Попдинов[27]
  •     Кузо Темелков, български просветен деец в Македония и Торонто, Канада
  •   Петре Димов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Огнестрелен парк на МОО[28]
  •   Петър Г. Гулов (Гулев, Гунев, 1884 – 1913), македоно-одрински опълченец, младши подофицер, 2 рота на 10 прилепска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, убит в гръцки затвор на 17 юли 1913 година[29]
  •   Харалампи Лазаров, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина[30]
  •   Янко Траяновски, български революционер

Литература

редактиране

Бележки

редактиране
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж з Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 44. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  4. ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 182.
  5. ↑ Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  6. ↑ Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 102
  7. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 108 – 109.
  8. ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Иосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень VIII (9 (79). София, Издание на Илинденската организация, ноемврий 1936. с. 1.
  9. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 265.
  10. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 97. (на македонска литературна норма)
  11. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182-183. (на френски)
  12. ↑ а б в Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Toixio Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  13. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 7.
  14. ↑ Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 883.
  16. ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  17. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 19. (на сръбски)
  18. ↑ а б в г д е ж з Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 45. (на македонска литературна норма)
  19. ↑ а б Flórina GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
  20. ↑ а б в г Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 713. (на гръцки)
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 699.
  22. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 391.
  24. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 700.
  25. ↑ Шклифов, Благой. На кол вода пиехме : Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век. София, Издателство „Изток-Запад“, 2011. ISBN 978-954-321-961-2. с. 341.
  26. ↑ Милетич, Любомир. Борбата въ Костурско и Охридско (до 1904 год.). По спомени на Иван Попов, Смиле Войданов, Деян Димитров и Никола Митрев, Македонски научен институт, София, 1926, стр.28., архив на оригинала от 12 декември 2013, https://web.archive.org/web/20131212174846/http://strumski.com/read_pdf.php?id=170, посетен на 7 декември 2013 
  27. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.24
  28. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 237.
  29. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 190.
  30. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 405.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Тиолища&oldid=12309324“.