Отваря главното меню

Тихолища

селище в Гърция

Тихо̀лища или Тиолища (произношение в местния говор Тиовлишча или Тиолишча, на гръцки: Τοιχίο, Тихио, катаревуса: Τοιχίον, Тихион, до 1926 Τειχόλιστα, Τιχόλιστα, Тихолиста[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур, област Западна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 758 жители.

Тихолища
Τοιχίο
— село —
Тихолища от пътя Сетома – Шестеово
Тихолища от пътя Сетома – Шестеово
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Пополе
Надм. височина 675 m
Население 758 души (2001)
Пощенски код 520 59
Телефонен код 24670-72
Тихолища в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото отстои на 9 километра северно от демовия център Костур, в областта Пополе в най-северната част на Костурската котловина, в южното подножие на планината Вич (Вици). На 5 километра на югозапад е село Сетома (Кефалари), на 3 на северозапад - Шестеово (Сидирохори), на 6 на север - Вишени (Висиния), а на 4 на юг Кондороби (Метаморфоси).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишчи, който произхожда от личното име Тихол.[2]

В XV век в Тихолище са отбелязани поименно 95 глави на домакинства.[3] В османските данъчни регистри от средата на XV век Тихолища е споменато с 42 глави на семейства и четирима неженени: Гин, Димитри, Брайко, Йован, Добри, Тодорос, Манко, Димитри, Алексан, Папа Яно, Козма, Владе, Йорг, Никола, Яно, Коста, Яно, Димитри, Тодор, Тришо, Алекса, Стайо, Яно, Андронико, Койо, Стайко, Згуре, Дабижив, Койо, Стайко, Згуре, Дабижив, Никола, Михос, Коста, Ралко, Димо, Томо, Михо, Стамат, Никола, Никола, Койо, Тодор, Койо и Нено, и седем вдовици Гюра, кала, Ирина, Мара, Илина, Тодора и Гюра. Общият приход за империята от селото е 3826 акчета[4].

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Тиолища (Tiolischta) е посочено като село в Костурска каза с 58 домакинства и 190 жители българи.[5] Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия[6].

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Тиолища (Тиолишча) има 500 жители българи християни.[7]

В началото на XX век по-голямата жителите на Тихолища са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тиолища има 560 българи екзархисти и 232 българи патриаршисти гъркомани и функционират българско и гръцко училище.[8]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като чисто гръцко с 500 жители.[9] Според Георги Константинов Бистрицки Тихолища преди Балканската война има 120 български къщи.[10]

На 4 април 1908 година войсково отделение претърсва селото, като е бит мухтарят.[11]

По време на Балканската война 6 души от Тихолища се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. През 1927 година селото е прекръстено на Тихион. След 1919 година 4 души от Тихолища подават официално документи за емиграция в България.[13]

По време на Гръцката гражданска война 57 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци.[14]

Преброявания
 
Хоро на деца бежанци в Тихолища
  • 1913 – 443 души
  • 1920 – 604 души
  • 1928 – 697 души
  • 1940 – 844 души
  • 1951 – 801 души
  • 1961 – 675 души
  • 1971 – 572 души
  • 1981 – 624 души
  • 1991 – 710 души

ЛичностиРедактиране

Родени в Тихолища
  •   Анестис Ангелис (р. 1952), гръцки политик, депутат от Нова демокрация, кмет на Костур
  •   Васил К. Темелков (1894 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина[15]
  •   архимандрит Владимир (1877 – 1963), дългогодишен игумен на Зографския манастир
  •   Коста Кузев (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[16]
  •   Коста К. Темелков (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина[17]
  •   Коста Траяновски, български революционер деец на Охрана[18]
  •   Кузо Головода (? – 1903), български революционер от ВМОРО, четник при Иван Попов през Илинденското въстание, загинал на 2 октомври край Чанища[19].
  •     Кузо Темелков, български просветен деец в Македония и Торонто, Канада
  •   Петре Димов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Огнестрелен парк на МОО[20]
  •   Петър Г. Гулов (Гулев, Гунев, 1884 – 1913), македоно-одрински опълченец, младши подофицер, 2 рота на 10 прилепска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, убит в гръцки затвор на 17 юли 1913 година[21]
  •   Харалампи Лазаров, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина[22]
  •   Янко Траяновски, български революционер

ЛитератураРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Τειχόλιστα -- Τοιχίον
  2. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 182.
  3. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  4. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 102
  5. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108-109.
  6. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  7. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.
  8. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 182-183.
  9. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Toixio.
  10. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 7.
  11. Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 883.
  13. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Toixio.
  14. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Toixio.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 699.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 391.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 700.
  18. Шклифов, Благой. На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век, София 2011, с. 341.
  19. Милетич, Любомир. Борбата въ Костурско и Охридско (до 1904 год.). По спомени на Иван Попов, Смиле Войданов, Деян Димитров и Никола Митрев, Македонски научен институт, София,1926, стр.28.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 237.
  21. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 190.
  22. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 405.