Дружество „Свети Климент Охридски“ (1885 – 1890)
Дружеството „Свети Климент Охридски“ е възрожденска организация на македонски българи в град Охрид и околността, тогава в Османската империя, съществуваща от 1885 до 1890 година.
| Дружество „Свети Климент Охридски“ | |
| Информация | |
|---|---|
| Предшественик | Читалище „Свети Климент Охридски“ |
| Основана | 1885 г. |
| Закрита | 1890 г. |
| Наследник | Охридско българско неделно училище (1892 – ?) |
| Положение | несъществуващо |
| Седалище | Охрид, Османска империя |
История редактиране
Организацията е основана през ваканцията на 1885 година като Ученическо дружество „Свети Климент“. Сред основателите са учителите Никола Пасхов, стружанинът Яким Деребанов, Аргир Маринов, Христо (Дуле) Маджаров, Анастас Маджаров и Никола Чудов, учениците от горните класове на българската гимназия в Солун Антон Кецкаров, Иван Лимончев и други, ученикът в Робърт колежа в Цариград Лев Огненов, гражданите Климент Заров, Климент Шуканов, Климент Малезанов и други.[1] Макар и формално различна организация, по същество дружеството продължава дейността на едноименното българско читалище в града „Свети Климент Охридски“, закрито от властите при избухването на Руско-турската война през 1877 година.[1] В дружеството членуват много младежи, сред които и охридчаните ученици в солунската българска гимназия Георги Стрезов, Георги Белев, Евтим Спространов, Иван Нелчинов, Ахил Минджов, Георги Баласчев, Климент Карагюлев и други.[2]
Дружеството развива културно-просветна и благотворителна дейност и работи за национално издигане на българите в Охрид и околните села. То урежда сказки, помага бедни ученици с учебници и учебни помагала, помага охридските български училища, училищното настоятелство и прочее.[1][2]
През 80-те години на ХIХ век в Битолския вилает е на сила правилник, донесен през 1881 година от Халил Рифат паша, според който в селата на този вилает се създават фарии, т.е. селски милиции, съставени от християни, въоръжени да пазят селата си от разбойници, които особено след 1878 година опустошават вилаета.[3] През ваканцията на 1886 година част от членовете на дружеството основават таен революционен кръжок в самото дружество с идея да използват фариите. На Илинден групата се събира в къщата на Климент Заров и пред Евангелие, кръст и сабя се заклеват в знак на верност и, че ще служат на отечеството. Те си поставят за цел да организират доверени лица в града и селата, да преследват разбойници, тогава като такива се проявяват Тайр-Толо, Билѐн Балансе, Карабаджакът, както и техните ятаци, да съветват населението да не използва официалните съдилища, а да си решава съдебните дела с арбитри помежду си, във всеко село да образува тайни кръжоци и да работи на отварянето училища, като да се претендира училищата да се издържат от самото село, а учителите и свещениците да станат несменяеми.[4][2]
Неколко дни след основаването на кръжока, в края на юли, неговите членове Климент Заров, Никола Пашов, Никола Чудов и Антон Кецкаров предприемат обиколка из охридските села Долно и Горно Локочарай, Сирула, Куратица, Брежани, Плаке, Свинища, Опеинца и Косел. За да прикрият конспиративната цел на тази обиколка, те се преправят, че отиват да къпят в лековита вода уж осакатения Никола Чудов, който по време на обиколката язди магаре, както и, че търсят учителско место в некое село. По време на тази обиколка те разговарят със селяните за фариите, подтикват ги да участват в тях и им дават указания за отваряне на селски училища и прекратяване на съдебни дела.[2]
След тази обиколка, дружеството изпраща като свой представител в София Климент Заров, който заминава с пълномощия, които са тайно потвърдени от Охридската българска община. През 1887 година Заров заедно с охридчаните емигранти Анастас Талалов, Наум Калов, Коста Сапунджиев и други образува Охридското благотворително дружество в българската столица. В София той съставлява и издава карта на град Охрид и околията му, като сумите от продажбата ѝ са препратени за националното дело в Охрид.[4][2]
Повечето от класните учители, активни членове на дружеството и кръжока, през учебната 1889/1890 година са преместени в други места. Така, Кецкаров е преместен в Битоля, Пасхов в Дебър, Чудов в Галичник. Тогава дружеството престава да съществува. Заров, като се връща от София, предава сметките и архивата на дружеството на новопристигналия охридски български митрополит Григорий, като преди това те са прегледани от главния екзархийски инспектор за училищата в Македония Васил Кънчов. През 1892 година в града е открито неделно училище, което поема водеща роля във възрожденското дело в Охрид, а през 1894 година е основан и местен комитет на тайната Вътрешна македоно-одринска революционна организация.[5] Димче Коцо смества дейността на дружеството във възрожденското дело в Охрид, като пише:
| „ | Читалището „св. Климентъ Охридски“, дружеството „св. Климентъ“ и недѣлното училище въ Охридъ сѫ нераздвойни организации, както по своята цель, тъй и по своята дейность. Образуването на дружеството е възобновяване на читалището, само чрезъ ново име, за да се прикрие цельта предъ турската власть. Организирането на недѣлното училище може ли другояче да се протълкува, освенъ като продължение на дружеството?[4] | “ |
Бележки редактиране
- ↑ а б в Коцевъ, Димитъръ Ст. Читалище „Св. Климентъ“ въ гр. Охридъ // Читалище. XXI (9 – 10). 1942. с. 289.
- ↑ а б в г д Кецкаровъ, Ан. Предтечи на Революционната организация въ Охридско // Илюстрация Илиндень. Година VIII (Книга 1 (71)). Януарий 1936 г. с. 12.
- ↑ Гичевски, Васко. Обработката на земјата во селата од Битолскиот санџак, 1878-1912 // Историја / Journal of History. 2021. с. 131.
- ↑ а б в Коцевъ, Димитъръ Ст. Читалище „Св. Климентъ“ въ гр. Охридъ // Читалище. XXI (9 – 10). 1942. с. 290.
- ↑ Кецкаровъ, Ан. Предтечи на Революционната организация въ Охридско // Илюстрация Илиндень. Година VIII (Книга 1 (71)). Януарий 1936 г. с. 13.