Кушница

(пренасочване от Пангей)

Кушница или Кушиница (на гръцки: Παγγαίο, Пангео, на старогръцки: Παγγαίον, Пангеон, старо Κουσίνιτζα, Кусинидза[1]) е планина в северната част на Гърция.

Кушница
Παγγαίο
Кушница, снимана от Филипи
Кушница, снимана от Филипи
Balkans 4087 cut kavalsko.png
40.8992° с. ш. 24.0836° и. д.
Местоположение на картата на Кавалско
Общи данни
Местоположение  Гърция
Част от Родопи
Най-висок връх Кушница
Надм. височина 1956 m
Кушница в Общомедия

ГеографияРедактиране

 
Планините Кушница и Люти рид между Кавалския залив на изток, Драмското поле на север, Сярското поле на северозапад, Орсовата планина на запад и Орфанския залив на югозапад.
 
Изглед към Кушница.
 
Връх Пилаф тепе (1835 м)
 
Най-високият връх в Кушиница - Мати (1956 м)

Планината е разположена в източната част на Егейска Македония, има продълговата форма с посока североизток-югозапад и по нея минава границата между дем Кушница (Пангео) на област Източна Македония и Тракия от юг и дем Амфиполи на област Централна Македония от север. Най-високият ѝ връх е Кушница, на гръцки Дионисос или Мати (Μάτι), в превод око, висок 1956 метра[2], следван от Пилаф тепе (Πιλάφ-Τεπέ), наричан на гръцки понякога и Авго (Αυγό), в превод яйце (1870 метра)[3]. Планината е дълга между 10-15 километра и широка между 5 и 10 километра. Тя е изградена от мрамори, кристалинни шисти, пясъчници, чакъли и много малко гранити.[4]

На север река Драматица (Ангитис) отделя Кушница от планината Сминица (Меникио) и Сярското поле, а от юг река Лъджа (Мармара или Ксиропотамос) я отделя от планината Люти рид (Символо), която е на беломорския бряг.

ЕтимологияРедактиране

Според Димитър Яранов местното българско население – християни и мохамедани – нарича планината Кушиница, а Кушница е по-рядко употребявана форма.[5] Йордан Иванов споменава няколко стари надписа на гръцки, запазили българската форма на името – Κοσν(ι)σ(η) в надпис от 1767 г., Κοσννηζας в надпис от 1788 г. и Κουσϋνίτζου в надпис от 1628 г.[6] Стефан Веркович свързва името на манастира и планината с античния македонски град Косеа (Κοσσαία), върху чиито развалини според предание се намира Кушнишкия манастир. В него е запазена грамота на влашкия воевода Йоан Радул, която назовава манастира Косеница.[7]

Гръцкото име Пангео, предавано на български като Пангей, е възроденото антично име на Кушница. Турското име на планината е Пърнар даг.[6]

Селища и забележителностиРедактиране

Около Кушница са разположени 30 села и един град – Правища (Елевтеруполи).

В северното подножие на планината са разположени 14 села: Дряново (Хортокопи), Дранич (Антифилипи), Палеохори, Никищан (Никсиани), Горян (Герогяни), Агиос Христофорос, Кормища (Кормиста), Череплян (Илиокоми), Кюпкьой (Проти), Радолиово (Родоливос), Семалто (Микро Сули), Неа Фили, Провища (Палеокоми), Нова Локвица (Неа Мезолакия) и Еникьой (Амфиполи).

В южното подножие има 16 села: Неа Амфиполи, Долна Локвица (Орфинио), Дедебал (Галипсос), Сърли (Кокинохори), Подгоряни (Подохори), Исирли (Платанотопос), Косруп (Месоропи), Мущени (Мустени), Самоков (Доматия), Пиргохори, Четакли (Мелисокомио), Авли, Рехимли (Месия), Османли (Хрисокастро), Бостанджили (Кипия), Долно Кочан (Панагия или Като Акровуни).

В Кушиница има два големи манастира. В северните склонове на планината се намира Кушнишкият манастир „Света Богородица Икосифиниса“. В източните склонове, при останките на старото село Дряново е разположен манастирът „Света Богородица Кушнишка“.

Кушница в историятаРедактиране

Пангей се споменава още от Херодот[8] като планина, в която има златни и сребърни рудници, владение на тракийските племена сатри, пиери и одоманти, а също от Есхил в „Перси[9] и от Еврипид в Рез, който пише, че тракийският цар Рез е владетел на „златния Пангей“ с безбройни рудници.[10] Със своите златни и сребърни залежи Пангей е възлов икономически регион в Древна Тракия, желан обект за доминация от страна на траки, македонци и гърци.[11] Французинът Пиер Белон споменава за съществуването на железни рудници в 1553 година в планината Пангей.[12]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Η ιστορία του Παγγαίου
  2. Όρος Παγγαίο, архив на оригинала от 7 март 2011, https://web.archive.org/web/20110307065810/http://www.protiserron.gr/paggaio/paggaio.htm, посетен 7 март 2011 
  3. Η ιστορία του Παγγαίου
  4. Георгиев, Георги К. Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини). София, 1953. с. 15.
  5. Яранов, Димитър. Бѣломорска Тракия и Приморска Македония. Географски очеркъ. I. Обща част. София, Придворна печатница, 1938. с. 36.
  6. а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 148.
  7. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 96. (на руски)
  8. Inquiries by Herodotus Book
  9. Эсхил. „Персы“. 494.
  10. Еврипид. „Рес“. 254-387.
  11. „Кратка енциклопедия Тракийска древност“, „Аргес“, София, 1993
  12. Георгиев, Георги К. Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини). София, 1953. с. 21-22.