Отваря главното меню

Цалапица е село в Южна България. То се намира в община Родопи, област Пловдив, западно от общинския център Пловдив. В селото живеят 3644 души към 15 март 2017 г. [1]

Цалапица
Основно училище „Паисий Хилендарски“ в Цалапица
Основно училище „Паисий Хилендарски“ в Цалапица
Общи данни
Население 3 742 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 72,74 km²
Надм. височина 289 m
Пощ. код 4218
Тел. код 03149
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 78029
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Родопи
Пламен Спасов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Цалапица
Боряна Бръзкова
(БСП)
Цалапица в Общомедия

Съдържание

ГеографияРедактиране

Местоположението на Цалапица е стратегическо. Цалапица е между два от най-натоварените транспортни участъка от инфраструктурата на страната ни – автомагистрала „Тракия“ и главния път Пловдив – Пазарджик. Стратегическото място на селото е и допълнено с това, че е в сърцето на Горнотракийската низина. Намира се на 19,3 km западно от град Пловдив, на 6,7 km северно от град Стамболийски и на 10,9 km южно от град Съединение. Почвите в Цалапица са много плодородни и подходящи за отглеждане на зеленчуци и плодове.

ИсторияРедактиране

За името на село Цалапица са останали няколко легенди.

Една от тях разказва, че когато през XII век кръстоносците настъпвали от запад към Ерусалим, по „друма“ били предвождани от някой испански крал. С него била и жена му – бременна. В такова състояние тя не могла да продължи, затова била оставена в местността „Каламица“, а заедно с нея – голяма група телохранители и прислуга. На това място групата прекарала повече от две години и се създало цяло селище. И понеже жената на краля се наричала Цалапица, новосъздаденото селище се нарекло на нейно име.

В другата легенда се разказва, че в землището на сегашното село е имало пет селища. Те си имали свои имена – Каламица, Ковачевица, Лазаревица, Сракет и Текеница. Когато започва турското нашествие на тези малки селца минавал главният път, наричан тогава „Друма“. По него се придвижвали войските и се отдавали на грабежи безчинства в беззащитните български села, което накарало населението да се разсели. На сегашното място на Цалапица, където били гъсти гори, имало само овчарски колиби. При заселването на петте селца в едно, новото име било „Цела-петица“, което постепенно, за благозвучие се преименувало „Цалапица“.

Както и да е едно е безспорно в случая, че селото е съществувало през Средновековието. Най-ранните сведения за него в османските документи са в регистъра на акънджиите от 1472 г., където то е посочено като „Село Чепидже“, част от нахията Филибе (Пловдив) – НБКМ-Сф – ОО, ОАК 94/73, л. 49б.

През 1860 г. в селото били намерени голям брой ръкописи, които по неизвестни причини днес не са достигнали до нас. Според вестник „България“, Цариград, брой 79 от 21 септември 1860 г., където се говори за откритието, най-ранните от тях били от ХV век, но не е изключено да е имало и такива от по-стари времена. Ето и въпросната публикация във вестник „България“ от 1860 г., заедно със приписките от някои от ръкописите:

Интересно съобщение от свой дописник помества и в. „България“ в броя си от 21.IX.1860 г.

От Татар Пазарджик – четем в този вестник – един от нашите млади, който много пъти ни е пращал статистически описания от околните села на тоя град, съобщава ни, че намерил много ръкописи в черквата на селото Салапица. Те били много разкъсани, щото нито начало, нито край имат. Дописникът ни забелязва само едни забележвания, които се намират по тях, писани от разни лица.

По-нататък, след като редакцията посочва, че при подобни случаи дописниците трябва да съобщават и за съдържанието на откритите от тях исторически извори, помества текста и на някои приписки към книги, изпратени от същия дописник. – 176. В. България, бр. 79, 21. IX. 1860 г.

Текстът на приписките от царапишките ръкописи е следният:

  1. Сiю книгу купихъ азъ смиренннiй Митрополит Новобръдский Никанор приложихъ его црькви градьчавици липлянскые. И кто хощетъ отетъ его да му есть супьрница пречистая Бога мати на страшнемъ суду. И подписанъ своею рукою въ лето змг месеца Августа ла день ндик.их. [следва свещенически подпис]. [При изчисление на датата се получава 31 август 1535 г]
  2. Въ лето отъ сазданiя мира зсд, а отъ Рождества Христова унз рукъ моа грешна Iованъ.

Поновисе сiй миней повеленiемъ преосвещеннаго Архiепископа певскаго кi Гаврiила въ лето зрз месеца 15 индиктiонъ 16 [следва свещенически подпис]

[Тук има грешка в изчислението на годините от сътворението и от Христа. зсд=7204, а унз= 1455. В информацията за подновяването на минея – зрз=1599][2]

За най-достоверна се приема версията на българския археолог Васил Миков, който изказва мнение, че името идва от местността „Каламица“ и постепенно е станало „Цалапица“. [3]

 
Паметник на антифашистите в Цалапица
 
Паметник на антикомунистите в Цалапица
 
Автогарата в Цалапица
 
Бензиностанция в Цалапица

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 5 370
 
1946 6 320
1956 6 408
1965 6 058
1975 6 066
1985 5 540
1992 5 257
2001 4 841
2011 4 217

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]

Численост Дял (в %)
Общо 4 217 100,00
Българи 3 324 78,82
Турци 5 0,11
Цигани 282 6,68
Други 3 0,07
Не се самоопределят 85 2,01
Не отговорили 518 12,28

По данни на ЕСГРАОН към 15 март 2017 г. населението на Цалапица е 3644 души по настоящ адрес, 3905 души по постоянен адрес и 3399 жители по постоянен и настоящ адрес. [1]

ОбразованиеРедактиране

В селото функционира основно училище „Паисий Хилендарски“.

РелигииРедактиране

В селото традиционно и широкоразпространено вероизповедание е православието. Негов изразител до 1967 г. са били двата Православни храма „Успение Богородично“ и „Св. Арх. Михаил“. И двата храма са с внушителни размери и благолепие. „Успение Богородично“ се е намирал на центъра на селото, но през 1967 г. атеистичната власт решава да го срине. На негово място има парк и площад. Реставринан храм е само „Св. Архангел Михаил“ – построен през 1847 г. За изграждането му цалапичани са дали много труд и средства. Осветен е на 18 март 1883 г. от Пловдивския митрополит Панарет.

ТранспортРедактиране

На север от селото има разклонение на автомагистрала „Тракия“ СофияПловдивБургас. На юг от Цалапица е разклон на пътя Пловдив – Пазарджик. Пътят между двата разклона преминава през селото и го свързва с градовете Стамболийски и Съединение. В селото има малки автогара и бензиностанция.

Редовни събитияРедактиране

Провежда се събор на 24 май, на който пеят и танцуват музикални състави от селото. Всяка събота има пазар в близост до центъра на селото, на специална асфалтирана площ със сергии и паркинг.

ДругиРедактиране

В Цалапица се намира най-големият и единствен разсадник за сертифициран овощен, розов и тополов материал в България – „Френско-Български Разсадници“ ООД. Произвежданата продукция в разсадника е под специалния контрол на Министерството на земеделието и продоволствието в България. Разсадникът се ръководи от висококвалифицирани специалисти в областта на овощарството, гарантиращи безупречно качество, чистота на произвеждания материал и автентичност на сортовете. През 2007 година „Френско-Български Разсадници“ ООД постави началото на „Обединени Европейски Разсадници“ ООД.

ИзточнициРедактиране

  1. а б Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес, ГРАО, 15 март 2017.
  2. Вестник „България“, Цариград, брой 79 от 21 септември 1860 г.
  3. Миков Васил – Произход и значение на нашите градове, села, планини и места. 1943. стр. 73.
  4. „Справка за населението на село Цалапица, община Родопи, област Пловдив, НСИ“. // nsi.bg. Посетен на 15 февруари 2019. (на български)
  5. „The population of all towns and villages in Plovdiv Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 15 февруари 2019. (на английски)
  6. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 15 февруари 2019. (на английски)

Външни препраткиРедактиране