Цалапица
Цалапѝца е село в Южна България. То се намира в община Родопи, област Пловдив, западно от областния и общински център Пловдив. В селото живеят 3632 души към 15 септември 2023 г.[2]
| Цалапица | |
|---|---|
 | |
  Цалапица  Цалапица | |
| Общи данни | |
| Население | 3632 души[1] (15 септември 2023 г.) 51,4 души/km² |
| Землище | 72,74 km² |
| Надм. височина | 289 m |
| Пощ. код | 4218 |
| Тел. код | 03149 |
| МПС код | РВ |
| ЕКАТТЕ | 78029 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пловдив |
| Община – кмет | Родопи Павел Михайлов (БСП) |
| Кметство – кмет | Цалапица Ивайло Данаилов (БСП, АБВ) |
| Адрес кметство | |
| ул. „Александър Богориди“ 16 | |
| Цалапица в Общомедия | |
География редактиране
Местоположението на Цалапица е ключово. Цалапица е между два от най-натоварените транспортни участъка от инфраструктурата на страната ни – автомагистрала „Тракия“ и главния път Пловдив – Пазарджик. Доброто разположение на селото е допълнено и с това, че е в сърцето на Горнотракийската низина. Намира се на 15 км западно от град Пловдив, на 6,7 км северно от град Стамболийски и на 10,9 км южно от град Съединение. Почвите в Цалапица са плодородни и подходящи за отглеждане на зеленчуци и плодове.
История редактиране
За името на село Цалапица са останали няколко легенди.
Една от тях разказва, че когато през XII век кръстоносците настъпвали от запад към Йерусалим, по „друма“ били предвождани от някой испански крал. С него била и жена му – бременна. В такова състояние тя не могла да продължи, затова била оставена в местността „Каламица“, а заедно с нея – голяма група телохранители и прислуга. На това място групата прекарала повече от две години и се създало цяло селище. И понеже жената на краля се наричала Цалапица, новосъздаденото селище се нарекло на нейно име.
В другата легенда се разказва, че в землището на сегашното село е имало пет селища. Те си имали свои имена – Каламица, Ковачевица, Лазаревица, Сракет и Текеница. Когато започва турското нашествие на тези малки селца минавал главният път, наричан тогава „Друма“. По него се придвижвали войските и се отдавали на грабежи безчинства в беззащитните български села, което накарало населението да се разсели. На сегашното място на Цалапица, където били гъсти гори, имало само овчарски колиби. При заселването на петте селца в едно, новото име било „Цела-петица“, което постепенно, за благозвучие се преименувало „Цалапица“.
Селото е съществувало още през Средновековието. Най-ранните сведения за него в османските документи са в регистъра на акънджиите от 1472 г., където то е посочено като „Село Чепидже“, част от нахията Филибе (Пловдив) – НБКМ-Сф – ОО, ОАК 94/73, л. 49б.
През 1860 г. в селото били намерени голям брой ръкописи, които по неизвестни причини днес не са достигнали до нас. Според вестник „България“, Цариград, брой 79 от 21 септември 1860 г., където се говори за откритието, най-ранните от тях били от ХV век, но не е изключено да е имало и такива от по-стари времена. Ето и въпросната публикация във вестник „България“ от 1860 г., заедно с преписките от някои от ръкописите:
Интересно съобщение от свой дописник помества и в. „България“ в броя си от 21 септември 1860 г.
| „ | От Татар Пазарджик – четем в този вестник – един от нашите млади, който много пъти ни е пращал статистически описания от околните села на тоя град, съобщава ни, че намерил много ръкописи в черквата на селото Салапица. Те били много разкъсани, щото нито начало, нито край имат. Дописникът ни забелязва само едни забележвания, които се намират по тях, писани от разни лица. | “ |
По-нататък, след като редакцията посочва, че при подобни случаи дописниците трябва да съобщават и за съдържанието на откритите от тях исторически извори, помества текста и на някои преписки към книги, изпратени от същия дописник. – 176. В. България, бр. 79, 21. IX. 1860 г.
Текстът на преписките от царапишките ръкописи е следният:
| „ |
Поновисе сiй миней повеленiемъ преосвещеннаго Архiепископа певскаго кi Гаврiила въ лето зрз месеца 15 индиктiонъ 16 [следва свещенически подпис] |
“ |
[Тук има грешка в изчислението на годините от сътворението и от Христа. зсд=7204, а унз= 1455. В информацията за подновяването на минея – зрз=1599][3]
За най-достоверна се приема версията на българския археолог Васил Миков, който изказва мнение, че името идва от местността „Каламица“ и постепенно е станало „Цалапица“.[4]
Население редактиране
Численост на населението според преброяванията през годините:[5][6]
|  |
Етнически състав редактиране
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 4217 | 100,00 |
| Българи | 3324 | 78,82 |
| Турци | 5 | 0,11 |
| Цигани | 282 | 6,68 |
| Други | 3 | 0,07 |
| Не се самоопределят | 85 | 2,01 |
| Не отговорили | 518 | 12,28 |
По данни на ЕСГРАОН към 15 март 2017 г. населението на Цалапица е 3644 души по настоящ адрес, 3905 души по постоянен адрес и 3399 жители по постоянен и настоящ адрес.[8]
Култура редактиране
В селото функционира Народно читалище „Светлина 1900“, в чиято сграда се намират също и библиотеката, музеят представящ етнографските и фолклорни обичаи на Цалапица.Към читалището има и танцов състав участващ в множество национални фолклорни мероприятия.В него се намира и голям театрален салон, в който се организират множество фолклорни, културни и други събития. За възрастните жители на селото функционира пенсионерски клуб, развиващ голяма културна и развлекателна дейност. Организират се местни и задгранични екскурзии.
Образование редактиране
В селото функционира основно училище „Паисий Хилендарски“, и детска градина „Пролет“.
Религии редактиране
Традиционно вероизповедание е православието. Негов изразител до 1966 г. са били двата православни храма „Успение Богородично“-построен през 1899 и „Св. Арх. Михаил“-1847. И двата храма с внушителни размери и благолепие. „Успение Богородично“ се е намирал на центъра на селото, но през 1966 г. атеистичната власт решава да го срине. На негово място има парк и площад. Реставринан храм е само Свети Арх. Михаил – построен през 1847 г. За изграждането му цалапичани са дали много труд и средства. Осветен е на 18 март 1883 г.(По Юлианския календар) от Пловдивския митрополит Панарет.През лятото на 2019 в парка на селото е изграден малък параклис носещ името на разрушената църква – „Свето Успение Богородично“
Транспорт редактиране
На север от селото има разклонение на автомагистрала „Тракия“ София – Пловдив – Бургас. На юг от Цалапица е разклон на пътя Пловдив – Пазарджик. Пътят между двата разклона преминава през селото и го свързва с градовете Стамболийски и Съединение. В селото има две автобусни спирки и две бензиностанции. Всеки ден в интервали от около час има редовен автобусен транспорт от Пловдивската автогара „Север“ до автогарата в Цалапица.
Редовни събития редактиране
- 14 февруари – честване на „Трифон зарезан“ със зарязване на лозето, молебен, танци и почерпка в местността „Каламица“ .
- 3 март – честване на националния празник на България с панахида и поднасяне на венци в мемориалния комплекс „Каламица“. Флашмоп под наслов „Пробуждане с хоро“ – изстрели с пушки, фолклорна програма и хора в центъра на селото.
- Честване на „Сирни заговезни“ – палене на клада и извиване на хора около нея.
- Последната събота на месец март – „Празник на цалапишкия бабек и вино“. Местни производители на бабек и вино представят продукцията си, конкурс за най-добър бабек и вино, надиграване и надпяване между фолклорни състави от България.
- 6 май – честване на Гергьовден и празника на храбростта и българската армия с молебен и поднасяне на цветя пред паметника "В памет на загиналите жители на с. Цалапица във войните за обединение на България (1877 – 1945 г.)
- 23 май – традиционен концерт на НЧ „Светлина – 1900“ с. Цалапица, в който се включват деца, младежи и възрастни, танцьори, певци и гайдари от 120-чления самодеен състав – „Каламица“.
- 24 май – празник на селото, провеждат се мероприятия като автомобилно състезание, състезание за най – силен мъж, състезание с велосипеди. Вечерта има оркестър с народна музика и се извиват хора на площада.
- 2 юни – честване ден на Хр. Ботев с патриотична музика излъчвана по високоговорители в центъра на селото, поднасяне на цветя и венци пред паметника на Ботев в централния парк. Стартиране на сирени в 12:00 часа.
Икономика и инфраструктура редактиране
В последните години селото е привлекателно място за инвестиции в сферата на преработвателната и производствена промишленост. Голямата му площ и пътна мрежа, както и стратегическото му местоположение го правят апетитно място за зеленчукопроизводителите, поради плодородните почви на тракийската низина. Има супермаркет и множество малки квартални магазини, две аптеки и поликлиника. Частично има изградена канализация, като за в бъдеще се очаква нейното разширение.В Цалапица се намира най-големият и единствен разсадник за сертифициран овощен, розов и тополов материал в България – „Френско-Български Разсадници“ ООД. Произвежданата продукция в разсадника е под специалния контрол на Министерството на земеделието и храните в България. Разсадникът се ръководи от висококвалифицирани специалисти в областта на овощарството, гарантиращи безупречно качество, чистота на произвеждания материал и автентичност на сортовете. През 2007 година „Френско-Български Разсадници“ ООД постави началото на „Обединени Европейски Разсадници“ ООД.
Личности редактиране
- Родени в Цалапица
- Алекса Трендафилов, български революционер от ВМОРО, четник на Димитър Кирлиев[9] и на Симеон Клинчарски[10]
Източници редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ grao.bg
- ↑ Вестник „България“, Цариград, брой 79 от 21 септември 1860 г.
- ↑ Миков Васил – Произход и значение на нашите градове, села, планини и места. 1943. стр. 73.
- ↑ „Справка за населението на село Цалапица, община Родопи, област Пловдив, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 15 февруари 2019.
- ↑ „The population of all towns and villages in Plovdiv Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 15 февруари 2019. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 15 февруари 2019. (на английски)
- ↑ Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес, ГРАО, 15 март 2017.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.53
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56